Загадъчната смърт на Горуня – човекът, който крои как да свали Тодор Живков от власт
Тодор Живков надживява всичките си душмани. Но най-загадъчна е гибелта на най-големия от тях – Иван Тодоров с партизанско име Горуня. Той крои да смъкна Живков с боен прелом през 1965 година След развенчаването на Сталин Горуня е считал Живков за ревизионист на марксизма.
Държавна сигурност обаче разкрива заговора и следва вълна от арести, санкции, разжалвания и уволнения на към 500 полицаи и военни в София и във Врачанско, откъдето е родом Горуня. От 14-те основни заговорници на съд отиват 9 души, само че те получават меки за времето си присъди сред 8 и 15 година затвор.
Според формалната версия, на която никой не има вяра, в очакване да бъде задържан Горуня се е самоубил в дома си на 8 април 1965 година, оставяйки предсмъртно писмо. Много условия към гибелта му обаче изключват самоубийството.
Домът на Горуня е на бул. “Димитър Благоев ” №2 в София. Той спи самичък в една от стаите, в друга е брачната половинка му, в трета – по-малкият му наследник. Около 4 часа сутринта синът чува два тъпи и заглушени удара като от изстрели. След малко отива в стаята на татко си и го заварва с две огнестрелни рани на главата. Пистолетът ТТ е върху гърдите на Горуня, ръцете обаче са около тялото. Има и 6-7 прободни рани с нож или кама в коремната област, само че е жив. Не може да приказва, единствено демонстрира нещо с ръце. На нощното шкафче има том от съчиненията на Ленин и химикалка върху него. Между страниците има лист, на който Горуня е написал: “След като приключи идейният погром на партията, стартира физическа кавга с фрагментите. Умирам, само че жив няма да се дам. ”
До леглото на персийско чердже има патрон от револвер с доста по-голям диаметър от ТТ.
Той е изстрелян в слепоочието на Горуня, минал е през средата на челото му, рикоширал е в стената и е паднал на килимчето. Изстрелът е бил създаден в 4 часа и 5 минути. Седем минути по-късно околните на Горуня звънят за кола за спешна помощ и тя идва за няколко минути. По-късно това е обяснено с близостта на “Пирогов ” и неналичието на улично придвижване. Часът на гибелта на Горуня, записан в “Пирогов ”, е 7,30 – повече от 3 часа след изстрела. На това се крепи и легендата за физическото и духовното господство на някогашния партизанин.
Медицинска сестра от “Пирогов ” посочила на някогашна партизанка от отряда на Горуня неговата пижама. Тя била продупчена на 6-7 места. Според сведения на хора, видели тялото в моргата на “Пирогов ”, по него е имало много кръстосани лепенки.
Погребението в родното му село Горна Кремена е проведено небрежно и в цялостна загадка. Властта взема ограничения да блокира региона, с цел да не се стичат хора. Ковчегът е претрупан на камион и потегля за Враца. При Елисейна камионът е спрян от милиция. Свалят ковчега край пътя и подреждат на водача да се връща в София. Директор на цех в Елисейна обаче научава за ковчега и праща различен камион да го натовари. Тялото идва в Горна Кремена, само че майката на Горуня отхвърля да го погребе неокъпан. Изпълняват желанието й, събличат натрупа и по него преброяват 8 лепенки. По-късно е обяснено, че те са покривали разрезите от аутопсията. Една от раните на главата е в лявото слепоочие, а за Горуня се е знаело, че “с лявата ръка не може и вилица да държи, а камо ли да стреля ”.
Въпреки репресиите през всичките години след 1965 година гробът на Горуня е поддържан и затрупван с цветя. През 1990 година по разпореждане на основния прокурор Иван Татарчев тялото е ексхумирано. Селската кметица тогава Ефросина Фръцеловска е участвала като служебно лице. Тя споделя, че в черепа на Горуня имало две дупки. Според нея изходната, а не входната е на дясното слепоочие.
В книгата си “Кой умъртви Горуня? ” неговият укривател Петко Цонев написа, че в нощта на 8 април кварталът на Горуня бил блокиран от милиция. Около дома му имало секретни постове, камионетки и кола за спешна помощ. Изключили телефона му и към 2-3 часа през нощта в стаята му било вкарано упойващо вещество, от което Горуня задремал. Призори убийците влезнали в стаята и стреляли в главата му, имитирайки самоубийство. Смята се, че единият от тях е Мирчо Спасов, изпълнителят на “мокрите поръчки ” на Тодор Живков. Именно Спасов е нанесъл ударите с нож по тялото на агонизиращия Горуня. Другият е Атанас Узунов с прякор Наско Злото. Скоро по-късно той се пропил и небрежно е пенсиониран от Министерство на вътрешните работи.
Инфо: spomen
