Тодор Живков е уговорил преврата на 10 ноември с генерал

Тодор Живков е уговорил преврата на 10 ноември с военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), се твърди в биографичната книга " Горбачов. Човек и власт " на унгарския публицист и публицист Дьорд Далош (издателство „ Ентусиаст “). Откъсът е озаглавен " Още една плочка от доминото: България ", част от главата " Годината на смяната ", написа Телеграф.

Оперета

Най-старият и правилен васал на Москва, Тодор Живков, е смъкнат от власт съвсем оперетъчно. След като този едностранчив и първичен бюрократ през лятото на 1989 година прогонва от страната 350 000 души от турското малцинство под претекст, че позволява свободните пътувания, външният му министър, също носещ виновност за събитията, взема решение, че по този начин повече не може да продължава. До този миг обаче държавният прелом се разиграва единствено в неговата глава. Той упорито търси Горбачовото " Да ", пък било то и под формата на безмълвно кимване.

Горбачов и Живков

При държавно посещаване, към този момент откакто по-голямата част от делегацията е излязла от залата за договаряния, той внезапно споделя, че е не запомнил една книга и се връща назад в кабинета на генералния секретар. Там споделя с Горбачов проект за смъкването на Живков по време на съвещание на Политбюро. 

Шарапов

Сред малцината отдадени е и руският дипломат в София и консултант по сигурността на Горбачов Виктор Шарапов, генерал-майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Шарапов уговаря непосредствено с Живков отдръпването му, тъй че дребният дворцов прелом не лишава доста време. Засегнатият даже демонстрира, че е омекотен от процедурата, протекла без никакви засечки. Оставаме си другари, твърди той превратаджиите и ги кани на кафе, вино, уиски и коняк в заседателната си зала. Може би даже без да знаят, празнувайки, те влизат в една историческа нощ, защото този четвъртък, 9 ноември 1989 година, пада Берлинската стена.

Новоназначеният дипломат на Съюз на съветските социалистически републики Виктор Шарапов и някогашният Първи

От днешна позиция методът, по който вестниците в комунистическа България оповестяват на 11 ноември за свалянето на Тодор Живков от върха, е напряко неясен. Най-важната информация е укрита надълбоко в текста на „ информацията “. За събитието е написано сякаш то е най-очакваното и се вписва чудесно в „ определения път “, написа уеб сайтът СоцБГ.

За читателя от това време, привикнал да търси смисъла сред редовете, всичко е ясно. Той знае, че създатели на сходни трудове са тествани партийни фрагменти, а не публицисти, че всяка информация се ревизира, преди да бъде отпечатана. Всеки може да разбере, че става дума за партиен прелом. Тодор Живков, който не харесва курса на руския началник Михаил Горбачов към преустрояване на социализма, и който не е харесван от Кремъл, е рискуван. На негово място е повдигнат считаният за по-гъвкав и по-приемлив за Москва Петър Младенов.

И Тодор Живков правил опит за самоубийство!

Благодарностите към Тодор Живков се разчитат като въведения на цялостното му сриване. И в действителност – на идващ пленум през декември Българска комунистическа партия към този момент се разграничава от него и го изключва. Не доста преди този момент – му се посвещават творби на изкуството, сценаристи на игрални филми написват ролята му на партизанин и герой – антифашист, снима се документалният филм „ Човек от народа “. А народът го назовава Бай Тошо, до момента в който комунистическата агитация го титулува „ първи партиен и държавен началник “.

Времето, в което народът вярваше, че ще настъпи смяна

„ Другарят Петър Младенов – общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия “, „ Пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, плануван е ХIV конгрес на Българска комунистическа партия в края на 1990 година “, „ Ще вървим праволинейно по определения път дружно с народа и в името на народа! “. Тези три заглавия са по първите страници на официозите в. „ Работническо дело “, в. „ Земеделско знаме “ и в. „ Отечествен фронт “ след пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 10 ноември 1989 година, когато от власт е свален дългогодишният тоталитарен лидер Тодор Живков. В нито едно от заглавията или подзаглавията на трите вестника не е упоменато името на Живков, оглавявал партията и страната в продължение на 35 години.