Тодор Иванов: Нека талантите на България спортуват с любов, парите ще дойдат след това
Тодор Иванов,журналист, шеф на Free Media Group, уредник на анкетата за най-хубав млад състезател, в интервю за взаимната графа на Радио " ФОКУС “ и Български състезателен тотализатор
Г-н Иванов, за 14-ти следващ път се организира Анкетата за най-хубав млад състезател на България. Вие, от Free Media Group и уеб страницата Viasport, сте уредници и продуценти. Какво беше значимото, което трябваше да разберем, с изключение на първото място на тенисиста Иван Иванов? Какво остана зад числата, зад челната десетка?
Неведнъж съм казвал, че Анкетата за най-хубав млад състезател е идея. Кауза, която следваме 14-а поредна година. Щяха да са 15, само че пропуснахме през 2020-а поради Ковид. Когато през 2011 година, първи победител стана Владимир Зографски, бяхме сами. Дори от Министерството на спорта и тогавашният министър Свилен Нейков, ни поддържаха с едни спортни екипи, които и в домовете за сираци несъмнено нямаше ги вземат, и аз естествено ги отхвърлих и не ги дадох на спортистите. Самите вие видяхте колко известни имена от спорта бяха в залата. В последния миг кметът на София Васил Терзиев не може да пристигна заради заболяване, министърът на спорта Иван Пешев имаше партиен пленум и поради това не съумя да участва. Но пък тук бяха определената за ръководител на БОК Весела Лечева, ръководителят на Спортния тотализатор Любомир Петров, спортните митове Ивет Лалова, Йордан Йовчев, Любомир Ганев и други. В началото бяхме сами и без поддръжка от никого. Започнахме в Музея на спорта, минахме през разнообразни хотели, в този момент сме в частното учебно заведение " Свети Георги “. Важното е, че от ден на ден хора ни поддържат и от ден на ден се обръща внимание на младите спортисти. Преди 15 години никой не го правеше. Сега към този момент освен ние, а и страната, в дребна степен, се обръща към тях. През анкетата за най-хубав млад състезател на България са минали безусловно всичките спортни герои на страната в днешно време – Владимир Зографски, златните и бронзовите гимнастички от Олимпиадите в Рио де Жанейро и Токио, Карлос Насар, Никола Цолов, доста боксьори, много спортисти, не мога да ги изброя всичките. Има доста забавни случки в тази анкета, с които мога да напиша една книга, в която ще бъде цялостно с любопитни истории.
Добре. Смятате ли, че увеличената интензивност на Българския състезателен тотализатор, който подкрепя спортистите, води до по-добри резултати? Това ли е увеличената роля на страната, за която говорите?
Абсолютно съм склонен с това нещо. Дори аз считам, че Спортният тотализатор още по-активно би трябвало да подкрепя спорта. Помните преди години, че Спортният тотализатор разпределяше облагите, които не са потърсени от печелившите участници в границите на законовия период. С тях се се награждаваха спортисти, само че разнообразни спортни министри използваха този лост за личен пиар. Преди доста години, в моето детство, Спортният тотализатор напълно подпомагаше единствено и само спорта. Така би трябвало да бъде. Иска ми се държавното тото, и изобщо страната, в действителност да обърне внимание на спорта и на културата. В една от моите речи на церемонията в предходните години споделих, че моята най-голяма фантазия е, когато се афишират министрите в обещано държавно управление, тези на спорта и на културата да не са на последните две места в листата.
Как си обяснявате феномена 3 млади волейболистки от тима на годината, международните шампионки до 19, да участват в челната десетка? Какво реализира волейбола през тези години?
Да, имам уебсайт BGvolleyball. Обяснявам си го с известността на спортните игри. Има няколко обществени спорта: волейбол, баскетбол, футбол, лека атлетика, плуване, хандбал, ски, плуване. Това са обществените спортове, които всеки един родител би предпочел за детето си. Към тези спортове би трябвало да бъдат ориентирани всичките старания на страната. Не споделям, че би трябвало да се подценен другите спортове. Но мисля, че всички старания би трябвало да бъде насочени към обществените спортове и всеобщия спорт, най-много. Вече имаме образеца на прилежащите страни, където спортът е феномен. Позволявам си да отворя скоба за нашето допитване - няма друга такава анкета в България, която да бъде по този начин известна измежду публицистите. 132 от тях гласоподаваха. Затова анкетата ни е изцяло почтена и откровена. Защото в някои други анкети има разнообразни лобита, а тук се видя, че изборът е морално чист и прецизен. Връщам се на тематиката за волейбола. Лично аз мисля, че нямаше да има толкоз доста волейболисти, само че взрива, който направиха мъжете, се отрази на известността и на подрастващите. Една друга тематика бих засегнал – малко се подценява пиара в дадени федерации. През годините някои от тях са ни звъняли с въпроса за какво обещано дете не е номинирано, а друго е. Няма по какъв начин да бъде номинирано обещано дете, в случай че няма известност, в случай че самата федерация не го презентира.
Сравнението сред спортовете на второ и трето място е неизбежно, въпреки че мнозина споделят, че волейболът към този момент е спорт № 1, и въпреки всичко футболът води към този момент – по повсеместност, а не по триумфи. Въпросът ми е за какво баскетболът изостава от волейбола?
Това ми е доста болна тематика. Ще бъда пределно прям, без да желая да жегвам волейбола – известността на баскетбола е в Европа доста по-голяма. Конкуренцията в баскетбола е доста по-голяма. Колко републики от някогашния Съветски съюз практикуват волейбол и какъв брой баскетбол? Колко републики от някогашния Югославия практикуват баскетбол и какъв брой волейбол? И не на последно място, какъв брой американски баскетболисти от Америка излизат всяка година – това са десетки хиляди. А какъв брой волейболисти от Съединени американски щати излизат в европейските клубове? Ето това е главната причина да има такава разлика сред баскетбола и волейбола. Не считам, че кой знае какъв брой по-различно се работи във волейбола, при кой знае какъв брой по-различни условия упражняват. Идваме и тематиката за базите. След анкетата споделих на доцент Наталия Киселова, която беше ръководител на Народното събрание: " Искам да ви заведа и Вас, и всичките политици, в залите, с цел да видите в какви необикновено тежки и неприятни условия упражняват децата “. И вие, като публицисти, и изобщо всичките медии да влязат да видят в какви условия упражняват младите. Има моменти, когато в залата е под 10 градуса, само че те упражняват. Дори с ръкавици, тъй като клубовете нямат пари за отопление.
В тази връзка, господин Иванов, доста скъпо беше посланието на баскетболния подстрекател Здравко Янчев, треньор деец от Ямбол, в този момент в Стара Загора, който получи приз на името на легендата Спас Натов. Какво ни сподели Здравко Янчев в своето послание към залата? Какви са неговите послания от работата му с деца? Защото май от там би трябвало да се стартира.
Да го правиш с обич, да обичаш. И това не е единствено в спорта. Тръгнеш ли да правиш нещо, го прави с наслаждение, бит това, което правиш, не го прави за пари. Парите ще дойдат по-късно. Тази анкета в никакъв случай не е била на плюс, на облага. Кауза е. Тази година ни поддържа Тотото. Три пъти през тези 14 години ни е подкрепил Спортният тотализатор. Благодарим и на министрите Весела Лечева, Георги Глушков и в този момент Иван Пешев. Ние през годините не сме срещали поддръжка от останалите. Откакто я има тази анкета са се сменили 8 министри на спорта, а сме били подкрепени единствено от трима. Аз не мога да схвана за какво би трябвало аз да вървя да се апелирам за тези деца, за бъдещето на България – аз не желая да печеля от това нещо. Искам да се обръща внимание на тези млади спортисти, тъй като като им се обърне малко внимание, те са щастливи. Знаете ли, единствено един случай ще опиша, за боксьора Даниел Асенов. Той беше в една анкета, може би преди десетина години, на пето или на шесто място. В деня на церемонията той потегля от родното си село Бояджик в пет сутринта, с цел да стигне до Ямбол и да хване рейса, с цел да пристигна на анкетата, в която зае пето или на шесто място и да получи премия. Вие знаете до каква степен стигна Даниел Асенов. Нургюл Салимова пък беше на 8 години, когато за пръв път беше номинирана. Аз съм платил пътните разноски на Нургюл Салимова и на родителите, с цел да дойдат, тъй като нямаха опция. Антъни Иванов – по същия метод. Ето това е моментът тези деца. И виждате до каква степен стигнаха Нургюл Салимова, Даниел Асенов и доста, доста, доста други. Просто би трябвало да видят, че някой им оказва помощ. Най-лесно е да отидеш и да се снимаш на летището със спортистите, когато са постигнали триумфи. Помогни им първоначално.
Ценни думи, да. И като приказваме за награди - какво стана с обичайното колело, което се връчваше всяка година на спечелили?
Не. Фирмата, която даваше велосипедите, банкрутира. Но тази година премията беше по-солидна. Освен картина на художника Васил Стоилов, с изключение на влиятелните купи, които тази година бяха още по-хубави, Асоциацията на спортните федерации обезпечи сериозна парична награда. Румен Стоилов, който е заместник-председател на организацията, се погрижи за тази премия. Бъдете сигурни, че Иван Иванов е и финансово подплатен. Колело няма тази година и надали ще има. Винаги съм се опитвал, с изключение на моралната премия, купата, да има и нещо материално за тласък. Първата година, 2011, ми оказа помощ една компания с духалки и калорифери, които раздадохме на спортистите. Просто постоянно съм желал нещо да получат. Тази година получиха спортна екипировка и ваучери за хотели. Наскоро Никола Цолов си употребява ваучера с неговата другарка и беше доста удовлетворен,.
Каква е тази пандемия, която е обхванала българските федерации, това противоборство, тази борба кой да води бащина дружината, та се стигне и до еманацията, конфузът в Българския олимпийски комитет? Как си го обяснявате?
Според мен се намесиха доста политически фактори в спорта и от там идва казусът. Спортът стана прекомерно подвластен от политиката. За мен това е казусът. Няма да загатвам имена, с цел да не им вършим реклама на тези политици - те не заслужават.
А не е ли въпрос и на пари?
Почти няма пари в спорта, тъй като такава е обстановката и в страната. Големите компании към този момент се чудят накъде да се извърнат от тези чести избори, към кого да се извърнат. Не могат да работят на чисто. Не е както в страните на Запад от нас, само че там спортът е и национална политика. У нас единствено на думи спортът е национална политика. Не знам, може би не сте били почнали да работите в публицистиката, когато се заприказва за пръв път за Закона за спорта, за подпомагането, за данъчни облекчения за компаниите. До момента да знаете нещо такова?
Ако си припомням добре, това беше през 1994-1995 година
Там някъде беше. Може би първите години след ноемврийския пуч - тогава стартира да се приказва за спорта. Никой, никой нищо не прави за спорта. Виждате, за мен спортът е нещо неповторимо, събитие е българският спорт, който съумява да имаме първенци, да имаме спечелили, макар и косо на цялата обстановка в България. Спортът е най-конвертируемият български артикул. Стоичков всички го знаят, Бербатов също. Цветан Соколов, Матей Казийски, Александър Везенков и така нататък
Нашите сполучливи спортни посланици в целия свят. Г-н Иванов, най-после на този диалог бих желал да ви помоля за вашето послание, зов, апел към България, към българите, към слушателите и читателите на ФОКУС.
Спортувайте! Спортът не е здраве за интензивно настоящите спортисти. Това е факсимиле, че е здраве. Спортът научава на дисциплинираност, спортът е другарство. На каквато и възраст да си, би трябвало да се спортува. И в действителност огромната ми фантазия е един ден в действителност да се обърне внимание на спорта, каквото заслужава. Да, в спорта няма доста пари, само че той е най-важното нещо за една нация.
Г-н Иванов, за 14-ти следващ път се организира Анкетата за най-хубав млад състезател на България. Вие, от Free Media Group и уеб страницата Viasport, сте уредници и продуценти. Какво беше значимото, което трябваше да разберем, с изключение на първото място на тенисиста Иван Иванов? Какво остана зад числата, зад челната десетка?
Неведнъж съм казвал, че Анкетата за най-хубав млад състезател е идея. Кауза, която следваме 14-а поредна година. Щяха да са 15, само че пропуснахме през 2020-а поради Ковид. Когато през 2011 година, първи победител стана Владимир Зографски, бяхме сами. Дори от Министерството на спорта и тогавашният министър Свилен Нейков, ни поддържаха с едни спортни екипи, които и в домовете за сираци несъмнено нямаше ги вземат, и аз естествено ги отхвърлих и не ги дадох на спортистите. Самите вие видяхте колко известни имена от спорта бяха в залата. В последния миг кметът на София Васил Терзиев не може да пристигна заради заболяване, министърът на спорта Иван Пешев имаше партиен пленум и поради това не съумя да участва. Но пък тук бяха определената за ръководител на БОК Весела Лечева, ръководителят на Спортния тотализатор Любомир Петров, спортните митове Ивет Лалова, Йордан Йовчев, Любомир Ганев и други. В началото бяхме сами и без поддръжка от никого. Започнахме в Музея на спорта, минахме през разнообразни хотели, в този момент сме в частното учебно заведение " Свети Георги “. Важното е, че от ден на ден хора ни поддържат и от ден на ден се обръща внимание на младите спортисти. Преди 15 години никой не го правеше. Сега към този момент освен ние, а и страната, в дребна степен, се обръща към тях. През анкетата за най-хубав млад състезател на България са минали безусловно всичките спортни герои на страната в днешно време – Владимир Зографски, златните и бронзовите гимнастички от Олимпиадите в Рио де Жанейро и Токио, Карлос Насар, Никола Цолов, доста боксьори, много спортисти, не мога да ги изброя всичките. Има доста забавни случки в тази анкета, с които мога да напиша една книга, в която ще бъде цялостно с любопитни истории.
Добре. Смятате ли, че увеличената интензивност на Българския състезателен тотализатор, който подкрепя спортистите, води до по-добри резултати? Това ли е увеличената роля на страната, за която говорите?
Абсолютно съм склонен с това нещо. Дори аз считам, че Спортният тотализатор още по-активно би трябвало да подкрепя спорта. Помните преди години, че Спортният тотализатор разпределяше облагите, които не са потърсени от печелившите участници в границите на законовия период. С тях се се награждаваха спортисти, само че разнообразни спортни министри използваха този лост за личен пиар. Преди доста години, в моето детство, Спортният тотализатор напълно подпомагаше единствено и само спорта. Така би трябвало да бъде. Иска ми се държавното тото, и изобщо страната, в действителност да обърне внимание на спорта и на културата. В една от моите речи на церемонията в предходните години споделих, че моята най-голяма фантазия е, когато се афишират министрите в обещано държавно управление, тези на спорта и на културата да не са на последните две места в листата.
Как си обяснявате феномена 3 млади волейболистки от тима на годината, международните шампионки до 19, да участват в челната десетка? Какво реализира волейбола през тези години?
Да, имам уебсайт BGvolleyball. Обяснявам си го с известността на спортните игри. Има няколко обществени спорта: волейбол, баскетбол, футбол, лека атлетика, плуване, хандбал, ски, плуване. Това са обществените спортове, които всеки един родител би предпочел за детето си. Към тези спортове би трябвало да бъдат ориентирани всичките старания на страната. Не споделям, че би трябвало да се подценен другите спортове. Но мисля, че всички старания би трябвало да бъде насочени към обществените спортове и всеобщия спорт, най-много. Вече имаме образеца на прилежащите страни, където спортът е феномен. Позволявам си да отворя скоба за нашето допитване - няма друга такава анкета в България, която да бъде по този начин известна измежду публицистите. 132 от тях гласоподаваха. Затова анкетата ни е изцяло почтена и откровена. Защото в някои други анкети има разнообразни лобита, а тук се видя, че изборът е морално чист и прецизен. Връщам се на тематиката за волейбола. Лично аз мисля, че нямаше да има толкоз доста волейболисти, само че взрива, който направиха мъжете, се отрази на известността и на подрастващите. Една друга тематика бих засегнал – малко се подценява пиара в дадени федерации. През годините някои от тях са ни звъняли с въпроса за какво обещано дете не е номинирано, а друго е. Няма по какъв начин да бъде номинирано обещано дете, в случай че няма известност, в случай че самата федерация не го презентира.
Сравнението сред спортовете на второ и трето място е неизбежно, въпреки че мнозина споделят, че волейболът към този момент е спорт № 1, и въпреки всичко футболът води към този момент – по повсеместност, а не по триумфи. Въпросът ми е за какво баскетболът изостава от волейбола?
Това ми е доста болна тематика. Ще бъда пределно прям, без да желая да жегвам волейбола – известността на баскетбола е в Европа доста по-голяма. Конкуренцията в баскетбола е доста по-голяма. Колко републики от някогашния Съветски съюз практикуват волейбол и какъв брой баскетбол? Колко републики от някогашния Югославия практикуват баскетбол и какъв брой волейбол? И не на последно място, какъв брой американски баскетболисти от Америка излизат всяка година – това са десетки хиляди. А какъв брой волейболисти от Съединени американски щати излизат в европейските клубове? Ето това е главната причина да има такава разлика сред баскетбола и волейбола. Не считам, че кой знае какъв брой по-различно се работи във волейбола, при кой знае какъв брой по-различни условия упражняват. Идваме и тематиката за базите. След анкетата споделих на доцент Наталия Киселова, която беше ръководител на Народното събрание: " Искам да ви заведа и Вас, и всичките политици, в залите, с цел да видите в какви необикновено тежки и неприятни условия упражняват децата “. И вие, като публицисти, и изобщо всичките медии да влязат да видят в какви условия упражняват младите. Има моменти, когато в залата е под 10 градуса, само че те упражняват. Дори с ръкавици, тъй като клубовете нямат пари за отопление.
В тази връзка, господин Иванов, доста скъпо беше посланието на баскетболния подстрекател Здравко Янчев, треньор деец от Ямбол, в този момент в Стара Загора, който получи приз на името на легендата Спас Натов. Какво ни сподели Здравко Янчев в своето послание към залата? Какви са неговите послания от работата му с деца? Защото май от там би трябвало да се стартира.
Да го правиш с обич, да обичаш. И това не е единствено в спорта. Тръгнеш ли да правиш нещо, го прави с наслаждение, бит това, което правиш, не го прави за пари. Парите ще дойдат по-късно. Тази анкета в никакъв случай не е била на плюс, на облага. Кауза е. Тази година ни поддържа Тотото. Три пъти през тези 14 години ни е подкрепил Спортният тотализатор. Благодарим и на министрите Весела Лечева, Георги Глушков и в този момент Иван Пешев. Ние през годините не сме срещали поддръжка от останалите. Откакто я има тази анкета са се сменили 8 министри на спорта, а сме били подкрепени единствено от трима. Аз не мога да схвана за какво би трябвало аз да вървя да се апелирам за тези деца, за бъдещето на България – аз не желая да печеля от това нещо. Искам да се обръща внимание на тези млади спортисти, тъй като като им се обърне малко внимание, те са щастливи. Знаете ли, единствено един случай ще опиша, за боксьора Даниел Асенов. Той беше в една анкета, може би преди десетина години, на пето или на шесто място. В деня на церемонията той потегля от родното си село Бояджик в пет сутринта, с цел да стигне до Ямбол и да хване рейса, с цел да пристигна на анкетата, в която зае пето или на шесто място и да получи премия. Вие знаете до каква степен стигна Даниел Асенов. Нургюл Салимова пък беше на 8 години, когато за пръв път беше номинирана. Аз съм платил пътните разноски на Нургюл Салимова и на родителите, с цел да дойдат, тъй като нямаха опция. Антъни Иванов – по същия метод. Ето това е моментът тези деца. И виждате до каква степен стигнаха Нургюл Салимова, Даниел Асенов и доста, доста, доста други. Просто би трябвало да видят, че някой им оказва помощ. Най-лесно е да отидеш и да се снимаш на летището със спортистите, когато са постигнали триумфи. Помогни им първоначално.
Ценни думи, да. И като приказваме за награди - какво стана с обичайното колело, което се връчваше всяка година на спечелили?
Не. Фирмата, която даваше велосипедите, банкрутира. Но тази година премията беше по-солидна. Освен картина на художника Васил Стоилов, с изключение на влиятелните купи, които тази година бяха още по-хубави, Асоциацията на спортните федерации обезпечи сериозна парична награда. Румен Стоилов, който е заместник-председател на организацията, се погрижи за тази премия. Бъдете сигурни, че Иван Иванов е и финансово подплатен. Колело няма тази година и надали ще има. Винаги съм се опитвал, с изключение на моралната премия, купата, да има и нещо материално за тласък. Първата година, 2011, ми оказа помощ една компания с духалки и калорифери, които раздадохме на спортистите. Просто постоянно съм желал нещо да получат. Тази година получиха спортна екипировка и ваучери за хотели. Наскоро Никола Цолов си употребява ваучера с неговата другарка и беше доста удовлетворен,.
Каква е тази пандемия, която е обхванала българските федерации, това противоборство, тази борба кой да води бащина дружината, та се стигне и до еманацията, конфузът в Българския олимпийски комитет? Как си го обяснявате?
Според мен се намесиха доста политически фактори в спорта и от там идва казусът. Спортът стана прекомерно подвластен от политиката. За мен това е казусът. Няма да загатвам имена, с цел да не им вършим реклама на тези политици - те не заслужават.
А не е ли въпрос и на пари?
Почти няма пари в спорта, тъй като такава е обстановката и в страната. Големите компании към този момент се чудят накъде да се извърнат от тези чести избори, към кого да се извърнат. Не могат да работят на чисто. Не е както в страните на Запад от нас, само че там спортът е и национална политика. У нас единствено на думи спортът е национална политика. Не знам, може би не сте били почнали да работите в публицистиката, когато се заприказва за пръв път за Закона за спорта, за подпомагането, за данъчни облекчения за компаниите. До момента да знаете нещо такова?
Ако си припомням добре, това беше през 1994-1995 година
Там някъде беше. Може би първите години след ноемврийския пуч - тогава стартира да се приказва за спорта. Никой, никой нищо не прави за спорта. Виждате, за мен спортът е нещо неповторимо, събитие е българският спорт, който съумява да имаме първенци, да имаме спечелили, макар и косо на цялата обстановка в България. Спортът е най-конвертируемият български артикул. Стоичков всички го знаят, Бербатов също. Цветан Соколов, Матей Казийски, Александър Везенков и така нататък
Нашите сполучливи спортни посланици в целия свят. Г-н Иванов, най-после на този диалог бих желал да ви помоля за вашето послание, зов, апел към България, към българите, към слушателите и читателите на ФОКУС.
Спортувайте! Спортът не е здраве за интензивно настоящите спортисти. Това е факсимиле, че е здраве. Спортът научава на дисциплинираност, спортът е другарство. На каквато и възраст да си, би трябвало да се спортува. И в действителност огромната ми фантазия е един ден в действителност да се обърне внимание на спорта, каквото заслужава. Да, в спорта няма доста пари, само че той е най-важното нещо за една нация.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ