Батков: Виновниците за казанската афера си получиха заслуженото
Тодор Батков, дълготраен притежател на Левски, приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Последната шампионска купа на „ сините “ от 2009 година бе точно по негово време, а с Батков отпред Левски бе неоспорим доминант във футбола ни. Под негово управление клубът първи проби в групите на Шампионска лига и доближи четвъртфинал за купата на УЕФА. От близо четири години юристът е надалеч от „ Герена “, само че не стопира да следи обичания си отбор.
- Здравейте, господин Батков! От една страна споделят, че Тодор Батков е най-успешният притежател и тези думи няма по какъв начин да не галят ушите ви. От друга, се твърди, че сте споделили на другар – сънувах заплашителен призрачен сън, че отново съм президент на Левски…
- Не, тези думи са небивалица. Истината е, че 16-17 години от живота ми бяха отдадени на Левски, започвайки от лятото на 1998 година Беше ни подсказано „ Мобилтел “ да стане общоприет спонсор и Томас Лафчис ни даде 20-процентов пакет като подарък и по този начин до 2015 година Стотици мачове, велики победи, огромни разочарования… Към 45-47 милиона лв. минус, между другото почтено изкарани пари! Без поддръжка от страната, основаване на бизнес, без пране на пари както има изказвания. Невероятна наслада на стотици хиляди хора, тук-таме малко горест, несъмнено горделивост. В персонален проект с помощта на Левски се докарах до такава степен, че и кучетата по улиците ме познаваха. Даже и до ден-днешен към момента си спомнят за мене. Тогава доста постоянно пътувах в чужбина. Българите сме много мобилен народ, оправни, плъзнали сме на всички места. Нямаше точка на света, където да съм стъпил и да не ме разкрият. Включително на екзотични места, където вървях по работа, като Бахамите, Ямайка и така нататък
- А през днешния ден следите ли изявите на „ сините “?
- Следя ги отдалечено, единствено от обществени източници. Опитвам се да виждам всички мачове, когато имам опция. Чета какво пишат публицистите, виждам излъчвания. Продължавам да проследявам. Има разлика, въпреки всичко в последните няколко години преди всеки мач на Левски аз по една-две нощи не спях от терзание да не стане издънка. Включително за срещи като с Хасково да вземем за пример. Сега най-малко дремя обикновено и се нервирам по-малко.
- Как въздействат тези метаморфози – от скандиране на името от трибуните до крясъци „ оставка “? Емоционално по какъв начин се претърпява такова нещо?
- Левски е най-обичаният тим. Когато побеждавахме, всички бяха щастливи и удовлетворени. Периодът на толерантност и на изчакване беше доста къс. Хората желаеха бързо да се върнем на пътя на успехите. Тежко го изживях несъмнено.
- Колко време обмисляхте раздялата с Левски?
- Реално към три години. Обмислях го от 2012 година Много тежка беше 2011 година Всъщност направихме последното запаметяващо се присъединяване в евротурнирите през 2010 година, за една численост да излезем от групите на Лига Европа. Тогава към този момент бяха почнали финансовите проблеми. Наложи се през 2011 година да продадем Гара Дембеле, с цел да запушим дупки. Не можахме да окомплектоваме добър тим и по този начин.
- В не дребен интервал, когато бяхте притежател, Левски беше безспорен доминант във футбола ни. Къде се скъсаха нещата? Каква е повода да се изпусне тази позиция?
- Причините са няколко. На първо място, бих поставил субективни неточности, не изключвам и мои такива. Много вдигнахме летвата със заплатите. Изпуснахме салдото българи – чужденци, започнахме да взимаме от ден на ден недоказани и непроверени чужденци, без задоволително гаранции, че ще свършат работа. Влизането на Лудогорец, което беше събитие, се случи малко по-късно. Може би и рецесия в поколението.
- А не се ли закъсня малко и със промяна на кръвта, със промяна на играчите, които бяха в апогея си?
- Закъсня се. Не желая да се връщам 10 години обратно, само че навръх полусезона през 2007/08 имахме една историческа среща със Станимир Стоилов, на която той ми донесе лист по позиции за хората, които той предлага да продадем и надлежно да намерим техни заместници. Аз го вардя това листче някъде. Горе вдясно бяха написани и имената на деца от школата, които да влязат в първия тим. Имаше и един или двама футболисти от „ А “ група. Тогава това не се случи, за жал. Същевременно купихме стремително пет-шест доста положителни играчи. Говоря за тримата бразилци – Жеан Карлос, Жоазиньо, Зе Соареш, двамата мароканци национални състезатели и Дарко Тасевски. Може би се оказахме с много футболисти едновременно, имаше сложна акомодация на бразилците. Помните, че Жеан Карлос след шест месеца си отпътува. Просто е психически въпрос. Когато си стигнал върха и слушаш на шест мача вълшебната мелодия – химна на Шампионска лига, а на идната година си долу от Тампере да кажем, те обладава някаква гневна упоритост мен като притежател, Стоилов като треньор, Сираков като шеф. Не, ние би трябвало да се върнем там! Правят се безредни придвижвания, купуват се футболисти, подвигат се заплати прибързано… Нарушава се салдото на това, което сме градили с години. Влизането на Левски в Шампионска лига не беше инцидентно, макар че някои до ден-днешен настояват, че поради корупцията в Италия и изваждането на Милан от квалификациите… То си беше обективно, тъй като тимът играеше доста добре, имаше добър баланс, бяхме почти 50:50 българи и чужденци, дори с доминация на българите. Имахме трима-четирима титуляри, които бяха наши футболисти от школата и знаеха защо става дума. Имахме добър треньор, умерени пари. Таванът на заплатите беше 10 хиляди евро. Бардон, който несъмнено беше звездата и няколко други, взимаха 10 хиляди евро месечно. Когато се наложи да поема Левски март 2004 година, това, което направих революционно с помощта и на Сираков, и основно посредством персоналния образец на капитана Топузаков, аз понижих заплатите на половина. Обясних на футболистите, че такава е обстановката. Аз нямам парите, които Чорни има. И второ – свършете работа и ще изкарате пари, само че за реализирани резултати и им вдигнахме внезапно наградите. Не знам дали съм го споменавал, само че при европейското ни присъединяване през 2005/06, когато стигнахме до четвъртфинал за купата на УЕФА, приблизително статистически футболист от тима на Левски взе 120-130 до 150 хиляди евро награда. А тогава нямахме приходи. Следващата година, когато пристигна огромното постъпление от Шампионска лига, тогава комерсиализираха и шампионата Лига Европа, една трета от чистия доход от билети и дотацията от УЕФА беше раздадена като награди на първия тим. Това бяха още веднъж някъде 150 хиляди евро. Мисля, че това е солта. Но тук е и огромното идеалистическо несъгласие сред желанието на президента, както бях аз в този случай и разсъдъка, който повелява да се постъпи по този начин и въпреки това ползата на футболистите, и най-много внушенията на техните мениджъри, които нормално са доста нездравословни. Някакви диви пазарлъци – толкоз дай на автограф, желая такава заплата, но за мен подобен процент…
- Една от най-големите рецензии към вас е, че сте освободил Наско Сираков и Станимир Стоилов. Защо го направихте?
- Добър въпрос. В никакъв случай аз не съм им зложелател, тъй като Мъри като треньор в България, нямам поради интервала му в Астана, и Наско като състезателен шеф реализираха най-големи триумфи по мое време, откакто аз ги поканих в Левски и им гласувах цялостно доверие. Първо бях доста мъчително обиден от това, че ЦСКА водеше със 17 точки, откакто по-предната година ние играхме в Шампионска лига, а предната спечелихме купа и купа. Провалихме се против Тампере, както помните. В съответния случай предстоеше мач на „ Армията “. Това апропо е последният мач на Левски на този стадион и популярност Богу. Просто аз изтръпвах от смут, в случай че ЦСКА ни бие както си би трябвало. Още на полусезона, когато отново ни би ЦСКА с гол на един бразилец – Машадо, още тогава малко с цел да ги стресирам двамата, им желаех оставките. А те го направиха театрално с група публицисти, аз бях в чужбина и така нататък Тогава предложих на Мъри да остане. Казах му: „ Имам ти цялостно доверие, само че ще освободя Наско. Ти ставаш Алекс Фъргюсън – треньор, селекционер, отговарящ за школата. “ Той отговори уклончиво, само че в последна сметка негативно. Каза: „ Да, по този начин е, само че към момента не е време. “ Трудно ми е да кажа дали скърбя или не скърбя. Сигурно съм първенец по промяна на треньори и съм забелязал, даже и приблизително статистически, че при нов ментор постоянно има някакъв подтик в играчите да се покажат, да се потвърдят. Може и това да е повлияло в навечерието на това дерби с ЦСКА да не ни бият. Страхувах се да не ни създадат за смях като някои резултати в историята – има ги и в интерес на Левски, и на ЦСКА. По-скоро не скърбя. А и особено за Стоилов, който несъмнено е най-хубавият настоящ български треньор, беше добре малко да смени предизвикването. При него това беше за положително. Мисля, че имам естествени връзки с тях. А може и да съм сбъркал. Но не съм го направил във щета на Левски – това желая да се чуе.
- Как гледате на изказванията, че към този момент има някаква поличба над Левски откакто 10 години не може да стигне до трофей?
- Може би има. Наистина толкоз години не можем да минем втори кръг в Европа. Въобще не приказвам за плейоф или за групите. От 2009 година нямаме купа или купа, а от 2010 година не сме играли в групова фаза, което някак си не приляга на Левски.
- Как приемате обстоятелството, че Левски играе втора и даже трета цигулка към този момент?
- Болно ми, само че такива са обстоятелствата. В момента сме на едно равнище с ЦСКА и сме много под Лудогорец.
- Мислили ли сте теоретично, в случай че в този момент сте притежател, какво може да се промени? Не може да не ви е минавала такава мисъл като гледате ситуацията…
- Не знам дали е допустимо да стане, само че бих повторил рецептата от 2004 година Първо - понижаване на заплатите и увеличение на наградите обезпечено. Второ – смяна на салдото, наложително най-малко половината би трябвало да са български футболисти. Не вървя по ъглите да разузнавам какво се случва в Левски, само че не знам Стоянович по какъв начин ще се оправи. А и предходният Роси, който не говореше други езици, с изключение на италиански. Вътре в съблекалнята по времето на Роси се говореха седем езика. Как се схващат между тях? Как го схващат този треньор? Цирк невъобразим! Иначе в този момент публиката малко надигна глава. Направиха няколко положителни игри, почнаха да идват на стадиона, несъмнено има добър треньор. Разбира се, има позиции, които са в извънредно положение и би трябвало да се решат. Това важи най-много за вратарския пост.
- Левски постоянно е имал добър централен нападател и вратар.
- Ами, Костов не е толкоз неприятен футболист. Извинявам се, че потеглям на булевардно-кафеджийско, само че преди време Николай Галчев беше пристигнал на лов с групата. Викам му: „ Ники, имате надарени деца, какво ще кажеш? “ А той сподели: „ Най-нашумял е Делев, само че най-хубав е Костов. Вземете Костов. “ Но тогава взехме Башлиев, а един другар огромен левскар, сякаш управител, сякаш нещо ни замота, излъга ни и отиде в ЦСКА. Така че аз го одобрявам това момче. Поне се бори, има някакъв усет към гола, 15-16 гола не са случайност.
- Феърплей ли е шампионата на България – преди вие да станете притежател, по време на вашето ръководство и в този момент? Има ли подмолни измами?
- Най-общо казано, да. С всички нюанси, които са обичайни за футбола като цяло и изключително за българския футбол. Той е с купени, с продадени мачове, с „ хванати “… По мое време нямаше изцепки по линия на мутрите, както преди. При цялото ми почитание беше ясно кой ще стане първенец през 2004 година Така и си стана.
- Най-трудното решение, което ви се е налагало да вземете като притежател на Левски?
- Трудно ми е да назова едно съответно решение, само че непрестанно е имало тежки решения. Ето, да вземем прословутия мач с Родопа. Това беше мотивът господин Чорни да се откаже и да хвърли акциите. Мога да разкрия в този момент – по това време аз устоях Родопа, а и бях вицепрезидентът на Левски, който ръководеше парада тук с пари на притежателя, несъмнено. Звъннаха ми ръководители на Родопа и ми споделиха: „ Бат Тошо, няма да пускаме вашите юноши. Кажи им няколко думи – да не ни бият с повече от два-три гола, да не станем за смях. “ Моята реакция беше: „ Абе, вие луди ли сте? Как няма да пуснете нашите юноши? Първо, това е спорт и е феърплей. Второ, това се деца, израснали на „ Герена “, които са приети за негодни да останат на „ Герена “ и са пратени там. Как може да ги лишите от шанса да потвърдят, че те би трябвало да са в Левски? “ Честен кръст! В дни на мача по същия метод ми звъннаха и споделих: „ Не! Юношите да играят, в случай че треньорът реши! “ И видяхте какво стана… А от другата страна, Левски отиде на разходка. - Този мач несъмнено беше кръстопътен. - Така или другояче щеше да се случи, само че мотивът по който стана, беше противен. Някак си прочувствено решение – от през днешния ден за през днешния ден. Нямаше по какъв начин да се реагира.
- Защо Майкъл Чорни си потегли от Левски? Едва ли е единствено това причината…
- Не, повода бе, че за повторно му беше затворен субективно и нелегално входът в България в миг, в който той имаше вложения тук и то много съществени. Хайде, мобилният оператор го беше продал. Първо се постъпи незаслужено с него 2000 година като го изгониха и го набедиха, че застрашавал националната сигурност. Водихме борба правосъдна, медийна по линия на международната еврейска организация. Съдът съблюдава буквата на закона и анулира и двете заповеди – за преустановяване на местопребиваването и възбраната да влиза в територията. Вместо да изпълнят разпорежданията на съда, г-да ръководещи тогава и то от спецслужбите под давлението на една огромна страна, която в този момент е огромният брат на България, пуснаха нова заповед с безусловно същите претекстове без никакви доказателства, обстоятелства, условия. А истината е, че изгонвайки го отсам, това отприщи против него вълна от проблеми, както във връзка с пътешестване, по този начин и с избрани прокуратури. Така или другояче до ден-днешен нито е наказан, нито някой го съди. Неговата реакцията беше – занеси акциите на министъра на вътрешните работи Жоро Петканов, Бог да го елементарни, огромен левскар и мой другар. Казвам му: „ Миша, няма по какъв начин да стане. “ А той: „ Не, не! Забранявам ти да харчиш мои пари за Левски. Като не ме желаят, като не желаят Левски да е добре и да побеждава, занеси акциите на вътрешния министър. Нека той да го устоя! Няма да ги вземе? Как по този начин! Остави ги на дежурния служител на реда. “
- Един от най-големите удари по вас беше така наречен „ казанска спекулация “. Как се разви следствието или най-малко Господ раздаде ли отмъщение на аферистите?
- Преди няколко месеца получих писмо от прокуратурата, че е прекъснато следствието. Очевидно нищо не се случи по публична линия. Доколкото знам, Господ раздаде отмъщение. Все отново това беше брутална машинация, в която бяха забъркани имена на съществени хора от Русия, в това число на президента на Рубин (Казан), който беше военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в оставка. Имаше подписани писма от негово име, имаше телефонни позвънявания към мен – сътрудник, аз съм президентът на Рубин (Казан). Тези неща не се простят в страни като Русия. Българските мишоци също си получиха заслуженото и отидоха в историята. Няма с какво да се похвалят – нито с купа, нито с нищо. Но беше позорно и може би най-тежкото прекарване, което съм имал с Левски. Другото е, когато стадионът всеобщо ме освирка на мача с Виляреал. Наистина толкоз зле не съм се чувствал и в действителност тимът тогава не игра нищо. Третият път беше при злополучния край за купата през 2013 година
- Усъмнихте ли се в лоялността на Георги Петков, който ви сподели фамозния мустак? Какви са връзките ви през днешния ден?
- Какви може да са ни връзките? Той е ен броя първенец с Левски, какъв брой купи е спечелил… Помня преди време по какъв начин го купихме от Славия. Тогава Чорни беше притежател, Владо беше лицето, само че аз върших документите, движех парите и така нататък Пожелавам му триумф! Каквото било – било!
- И той сподели в едно изявление, че към този момент го е надживял.
- Все отново имаше някаква правдивост – Спортинг ги бихме тук, въпреки и на минус 9 градуса. Дани Младенов вкара, само че Гарата създаде гола. Пожелавам му триумф! Между другото изумително дългоденствие! Когато желае да пази, той е необикновен вратар. За жал го сподели против Левски – тима, с който реализира най-вече триумфи. И то няколко пъти…
- Как си обяснявате, че този злощастен мач на 25 май 2013 година Левски не съумя да го завоюва?
- Не мога да си го обясня. Явно е Божият промисъл. Че ние инцидентно бихме Лудогорец преди този момент, е реалност. Но и това го има във футбола. Определено доминирахме, само че Петков хвана такива удари… Както Пламен Илиев – знаете ли по какъв начин го харесах? Играем със Севлиево там и на загрявката виждам русичко, слабичко момченце с превързана ръка. Почва мача и това момче избави 16-17 бомбени удари, в това число Гара Дембеле играеше тогава. Още по време на срещата споделих на Георги Иванов-Гонзо, че този го желая на полусезона в Левски. После се оказа, че два пъти е идвал на „ Герена “, не е бил утвърден и са го оповестили за неперспективен и така нататък Същото беше и на този мач със Славия – толкоз положения изпуснахме.
- Ако Левски беше спечелил финалът през 2013 година…
- Щеше да тръгне по различен метод шампионата. Смятам, че Киро щеше да се отдръпна.
- А вие щяхте ли да останете притежател?
- Може би, да. Никой не вярваше, че Лудогорец има някакъв късмет, с изключение на в областта на научната фантастика. Доколкото знам Домусчиев тогава беше на финала на Шампионска лига в Англия.
- Как се отразява на футбола ни тази доминация на Лудогорец?
- Добре, тъй като поддържа някакъв клубен коефициент на България. Но не е добре, тъй като когато огромните тимове не вземат купа, почва отлив на аудитория. А и те постановиха стандарти, които са непостижими за другите. Позволяват си бомбастични прехвърляния, доста високи заплати. Не знам какви са им бюджетите и какви фондове харчат, само че са в пъти повече и от Левски, и от ЦСКА. Горе-долу същата работа, както и в Левски - един-двама българи я има, я няма. Има резултати, само че има и доста неверни прехвърляния. Чудя му се на господин Домусчиев на акъла. Явно и него са го подхванали така наречен „ футболни хора “. Накупи играчи, а виждам, че единствено един-двама играят.
- Кога виждате завършек на превъзходството на Лудогорец? Скоро ще има ли различен първенец?
- Гледам ги, демонстрират положителни неща, само че тимът им се гради на трима футболисти, които са в действителност класни играчи – Моци, Съни Дяков и Марселиньо. Имат двама-трима положителни единици, само че това им е гръбнакът, а те са по на 34 години. Ако те не съумеят да намерят почтени заместници… Но има ли парите, хъса на Киро Домусчиев, порядъкът, който е въвел в Лудогорец, както и в другите си бизнес компании, няма да е скоро.
- Вашите противници във футбола Васил Божков, Николай Гигов и други не желаят даже да чуят за завръщане. Вие от техния тим ли сте?
- 17 години са доста. Наистина, отделяйки време, сила, пари, страсти за Левски, аз се изхитрих много да объркам моите бизнес планове, да не приказвам, че и работата ми падна. Вече четвърта година съм ангажиран да рекооперирам нещата. Даже още връщам борчовете, които направих поради Левски. Останаха още 200-300 хиляди евро, а бяха милиони. Трудно бих се върнал, само че сърцето ми продължава да е в Левски. Никога не съм предавал Левски. Имал съм тежки обстановки, какви ли не оферти, само че компромис във щета на Левски не съм правил в никакъв случай!
- Здравейте, господин Батков! От една страна споделят, че Тодор Батков е най-успешният притежател и тези думи няма по какъв начин да не галят ушите ви. От друга, се твърди, че сте споделили на другар – сънувах заплашителен призрачен сън, че отново съм президент на Левски…
- Не, тези думи са небивалица. Истината е, че 16-17 години от живота ми бяха отдадени на Левски, започвайки от лятото на 1998 година Беше ни подсказано „ Мобилтел “ да стане общоприет спонсор и Томас Лафчис ни даде 20-процентов пакет като подарък и по този начин до 2015 година Стотици мачове, велики победи, огромни разочарования… Към 45-47 милиона лв. минус, между другото почтено изкарани пари! Без поддръжка от страната, основаване на бизнес, без пране на пари както има изказвания. Невероятна наслада на стотици хиляди хора, тук-таме малко горест, несъмнено горделивост. В персонален проект с помощта на Левски се докарах до такава степен, че и кучетата по улиците ме познаваха. Даже и до ден-днешен към момента си спомнят за мене. Тогава доста постоянно пътувах в чужбина. Българите сме много мобилен народ, оправни, плъзнали сме на всички места. Нямаше точка на света, където да съм стъпил и да не ме разкрият. Включително на екзотични места, където вървях по работа, като Бахамите, Ямайка и така нататък
- А през днешния ден следите ли изявите на „ сините “?
- Следя ги отдалечено, единствено от обществени източници. Опитвам се да виждам всички мачове, когато имам опция. Чета какво пишат публицистите, виждам излъчвания. Продължавам да проследявам. Има разлика, въпреки всичко в последните няколко години преди всеки мач на Левски аз по една-две нощи не спях от терзание да не стане издънка. Включително за срещи като с Хасково да вземем за пример. Сега най-малко дремя обикновено и се нервирам по-малко.
- Как въздействат тези метаморфози – от скандиране на името от трибуните до крясъци „ оставка “? Емоционално по какъв начин се претърпява такова нещо?
- Левски е най-обичаният тим. Когато побеждавахме, всички бяха щастливи и удовлетворени. Периодът на толерантност и на изчакване беше доста къс. Хората желаеха бързо да се върнем на пътя на успехите. Тежко го изживях несъмнено.
- Колко време обмисляхте раздялата с Левски?
- Реално към три години. Обмислях го от 2012 година Много тежка беше 2011 година Всъщност направихме последното запаметяващо се присъединяване в евротурнирите през 2010 година, за една численост да излезем от групите на Лига Европа. Тогава към този момент бяха почнали финансовите проблеми. Наложи се през 2011 година да продадем Гара Дембеле, с цел да запушим дупки. Не можахме да окомплектоваме добър тим и по този начин.
- В не дребен интервал, когато бяхте притежател, Левски беше безспорен доминант във футбола ни. Къде се скъсаха нещата? Каква е повода да се изпусне тази позиция?
- Причините са няколко. На първо място, бих поставил субективни неточности, не изключвам и мои такива. Много вдигнахме летвата със заплатите. Изпуснахме салдото българи – чужденци, започнахме да взимаме от ден на ден недоказани и непроверени чужденци, без задоволително гаранции, че ще свършат работа. Влизането на Лудогорец, което беше събитие, се случи малко по-късно. Може би и рецесия в поколението.
- А не се ли закъсня малко и със промяна на кръвта, със промяна на играчите, които бяха в апогея си?
- Закъсня се. Не желая да се връщам 10 години обратно, само че навръх полусезона през 2007/08 имахме една историческа среща със Станимир Стоилов, на която той ми донесе лист по позиции за хората, които той предлага да продадем и надлежно да намерим техни заместници. Аз го вардя това листче някъде. Горе вдясно бяха написани и имената на деца от школата, които да влязат в първия тим. Имаше и един или двама футболисти от „ А “ група. Тогава това не се случи, за жал. Същевременно купихме стремително пет-шест доста положителни играчи. Говоря за тримата бразилци – Жеан Карлос, Жоазиньо, Зе Соареш, двамата мароканци национални състезатели и Дарко Тасевски. Може би се оказахме с много футболисти едновременно, имаше сложна акомодация на бразилците. Помните, че Жеан Карлос след шест месеца си отпътува. Просто е психически въпрос. Когато си стигнал върха и слушаш на шест мача вълшебната мелодия – химна на Шампионска лига, а на идната година си долу от Тампере да кажем, те обладава някаква гневна упоритост мен като притежател, Стоилов като треньор, Сираков като шеф. Не, ние би трябвало да се върнем там! Правят се безредни придвижвания, купуват се футболисти, подвигат се заплати прибързано… Нарушава се салдото на това, което сме градили с години. Влизането на Левски в Шампионска лига не беше инцидентно, макар че някои до ден-днешен настояват, че поради корупцията в Италия и изваждането на Милан от квалификациите… То си беше обективно, тъй като тимът играеше доста добре, имаше добър баланс, бяхме почти 50:50 българи и чужденци, дори с доминация на българите. Имахме трима-четирима титуляри, които бяха наши футболисти от школата и знаеха защо става дума. Имахме добър треньор, умерени пари. Таванът на заплатите беше 10 хиляди евро. Бардон, който несъмнено беше звездата и няколко други, взимаха 10 хиляди евро месечно. Когато се наложи да поема Левски март 2004 година, това, което направих революционно с помощта и на Сираков, и основно посредством персоналния образец на капитана Топузаков, аз понижих заплатите на половина. Обясних на футболистите, че такава е обстановката. Аз нямам парите, които Чорни има. И второ – свършете работа и ще изкарате пари, само че за реализирани резултати и им вдигнахме внезапно наградите. Не знам дали съм го споменавал, само че при европейското ни присъединяване през 2005/06, когато стигнахме до четвъртфинал за купата на УЕФА, приблизително статистически футболист от тима на Левски взе 120-130 до 150 хиляди евро награда. А тогава нямахме приходи. Следващата година, когато пристигна огромното постъпление от Шампионска лига, тогава комерсиализираха и шампионата Лига Европа, една трета от чистия доход от билети и дотацията от УЕФА беше раздадена като награди на първия тим. Това бяха още веднъж някъде 150 хиляди евро. Мисля, че това е солта. Но тук е и огромното идеалистическо несъгласие сред желанието на президента, както бях аз в този случай и разсъдъка, който повелява да се постъпи по този начин и въпреки това ползата на футболистите, и най-много внушенията на техните мениджъри, които нормално са доста нездравословни. Някакви диви пазарлъци – толкоз дай на автограф, желая такава заплата, но за мен подобен процент…
- Една от най-големите рецензии към вас е, че сте освободил Наско Сираков и Станимир Стоилов. Защо го направихте?
- Добър въпрос. В никакъв случай аз не съм им зложелател, тъй като Мъри като треньор в България, нямам поради интервала му в Астана, и Наско като състезателен шеф реализираха най-големи триумфи по мое време, откакто аз ги поканих в Левски и им гласувах цялостно доверие. Първо бях доста мъчително обиден от това, че ЦСКА водеше със 17 точки, откакто по-предната година ние играхме в Шампионска лига, а предната спечелихме купа и купа. Провалихме се против Тампере, както помните. В съответния случай предстоеше мач на „ Армията “. Това апропо е последният мач на Левски на този стадион и популярност Богу. Просто аз изтръпвах от смут, в случай че ЦСКА ни бие както си би трябвало. Още на полусезона, когато отново ни би ЦСКА с гол на един бразилец – Машадо, още тогава малко с цел да ги стресирам двамата, им желаех оставките. А те го направиха театрално с група публицисти, аз бях в чужбина и така нататък Тогава предложих на Мъри да остане. Казах му: „ Имам ти цялостно доверие, само че ще освободя Наско. Ти ставаш Алекс Фъргюсън – треньор, селекционер, отговарящ за школата. “ Той отговори уклончиво, само че в последна сметка негативно. Каза: „ Да, по този начин е, само че към момента не е време. “ Трудно ми е да кажа дали скърбя или не скърбя. Сигурно съм първенец по промяна на треньори и съм забелязал, даже и приблизително статистически, че при нов ментор постоянно има някакъв подтик в играчите да се покажат, да се потвърдят. Може и това да е повлияло в навечерието на това дерби с ЦСКА да не ни бият. Страхувах се да не ни създадат за смях като някои резултати в историята – има ги и в интерес на Левски, и на ЦСКА. По-скоро не скърбя. А и особено за Стоилов, който несъмнено е най-хубавият настоящ български треньор, беше добре малко да смени предизвикването. При него това беше за положително. Мисля, че имам естествени връзки с тях. А може и да съм сбъркал. Но не съм го направил във щета на Левски – това желая да се чуе.
- Как гледате на изказванията, че към този момент има някаква поличба над Левски откакто 10 години не може да стигне до трофей?
- Може би има. Наистина толкоз години не можем да минем втори кръг в Европа. Въобще не приказвам за плейоф или за групите. От 2009 година нямаме купа или купа, а от 2010 година не сме играли в групова фаза, което някак си не приляга на Левски.
- Как приемате обстоятелството, че Левски играе втора и даже трета цигулка към този момент?
- Болно ми, само че такива са обстоятелствата. В момента сме на едно равнище с ЦСКА и сме много под Лудогорец.
- Мислили ли сте теоретично, в случай че в този момент сте притежател, какво може да се промени? Не може да не ви е минавала такава мисъл като гледате ситуацията…
- Не знам дали е допустимо да стане, само че бих повторил рецептата от 2004 година Първо - понижаване на заплатите и увеличение на наградите обезпечено. Второ – смяна на салдото, наложително най-малко половината би трябвало да са български футболисти. Не вървя по ъглите да разузнавам какво се случва в Левски, само че не знам Стоянович по какъв начин ще се оправи. А и предходният Роси, който не говореше други езици, с изключение на италиански. Вътре в съблекалнята по времето на Роси се говореха седем езика. Как се схващат между тях? Как го схващат този треньор? Цирк невъобразим! Иначе в този момент публиката малко надигна глава. Направиха няколко положителни игри, почнаха да идват на стадиона, несъмнено има добър треньор. Разбира се, има позиции, които са в извънредно положение и би трябвало да се решат. Това важи най-много за вратарския пост.
- Левски постоянно е имал добър централен нападател и вратар.
- Ами, Костов не е толкоз неприятен футболист. Извинявам се, че потеглям на булевардно-кафеджийско, само че преди време Николай Галчев беше пристигнал на лов с групата. Викам му: „ Ники, имате надарени деца, какво ще кажеш? “ А той сподели: „ Най-нашумял е Делев, само че най-хубав е Костов. Вземете Костов. “ Но тогава взехме Башлиев, а един другар огромен левскар, сякаш управител, сякаш нещо ни замота, излъга ни и отиде в ЦСКА. Така че аз го одобрявам това момче. Поне се бори, има някакъв усет към гола, 15-16 гола не са случайност.
- Феърплей ли е шампионата на България – преди вие да станете притежател, по време на вашето ръководство и в този момент? Има ли подмолни измами?
- Най-общо казано, да. С всички нюанси, които са обичайни за футбола като цяло и изключително за българския футбол. Той е с купени, с продадени мачове, с „ хванати “… По мое време нямаше изцепки по линия на мутрите, както преди. При цялото ми почитание беше ясно кой ще стане първенец през 2004 година Така и си стана.
- Най-трудното решение, което ви се е налагало да вземете като притежател на Левски?
- Трудно ми е да назова едно съответно решение, само че непрестанно е имало тежки решения. Ето, да вземем прословутия мач с Родопа. Това беше мотивът господин Чорни да се откаже и да хвърли акциите. Мога да разкрия в този момент – по това време аз устоях Родопа, а и бях вицепрезидентът на Левски, който ръководеше парада тук с пари на притежателя, несъмнено. Звъннаха ми ръководители на Родопа и ми споделиха: „ Бат Тошо, няма да пускаме вашите юноши. Кажи им няколко думи – да не ни бият с повече от два-три гола, да не станем за смях. “ Моята реакция беше: „ Абе, вие луди ли сте? Как няма да пуснете нашите юноши? Първо, това е спорт и е феърплей. Второ, това се деца, израснали на „ Герена “, които са приети за негодни да останат на „ Герена “ и са пратени там. Как може да ги лишите от шанса да потвърдят, че те би трябвало да са в Левски? “ Честен кръст! В дни на мача по същия метод ми звъннаха и споделих: „ Не! Юношите да играят, в случай че треньорът реши! “ И видяхте какво стана… А от другата страна, Левски отиде на разходка. - Този мач несъмнено беше кръстопътен. - Така или другояче щеше да се случи, само че мотивът по който стана, беше противен. Някак си прочувствено решение – от през днешния ден за през днешния ден. Нямаше по какъв начин да се реагира.
- Защо Майкъл Чорни си потегли от Левски? Едва ли е единствено това причината…
- Не, повода бе, че за повторно му беше затворен субективно и нелегално входът в България в миг, в който той имаше вложения тук и то много съществени. Хайде, мобилният оператор го беше продал. Първо се постъпи незаслужено с него 2000 година като го изгониха и го набедиха, че застрашавал националната сигурност. Водихме борба правосъдна, медийна по линия на международната еврейска организация. Съдът съблюдава буквата на закона и анулира и двете заповеди – за преустановяване на местопребиваването и възбраната да влиза в територията. Вместо да изпълнят разпорежданията на съда, г-да ръководещи тогава и то от спецслужбите под давлението на една огромна страна, която в този момент е огромният брат на България, пуснаха нова заповед с безусловно същите претекстове без никакви доказателства, обстоятелства, условия. А истината е, че изгонвайки го отсам, това отприщи против него вълна от проблеми, както във връзка с пътешестване, по този начин и с избрани прокуратури. Така или другояче до ден-днешен нито е наказан, нито някой го съди. Неговата реакцията беше – занеси акциите на министъра на вътрешните работи Жоро Петканов, Бог да го елементарни, огромен левскар и мой другар. Казвам му: „ Миша, няма по какъв начин да стане. “ А той: „ Не, не! Забранявам ти да харчиш мои пари за Левски. Като не ме желаят, като не желаят Левски да е добре и да побеждава, занеси акциите на вътрешния министър. Нека той да го устоя! Няма да ги вземе? Как по този начин! Остави ги на дежурния служител на реда. “
- Един от най-големите удари по вас беше така наречен „ казанска спекулация “. Как се разви следствието или най-малко Господ раздаде ли отмъщение на аферистите?
- Преди няколко месеца получих писмо от прокуратурата, че е прекъснато следствието. Очевидно нищо не се случи по публична линия. Доколкото знам, Господ раздаде отмъщение. Все отново това беше брутална машинация, в която бяха забъркани имена на съществени хора от Русия, в това число на президента на Рубин (Казан), който беше военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в оставка. Имаше подписани писма от негово име, имаше телефонни позвънявания към мен – сътрудник, аз съм президентът на Рубин (Казан). Тези неща не се простят в страни като Русия. Българските мишоци също си получиха заслуженото и отидоха в историята. Няма с какво да се похвалят – нито с купа, нито с нищо. Но беше позорно и може би най-тежкото прекарване, което съм имал с Левски. Другото е, когато стадионът всеобщо ме освирка на мача с Виляреал. Наистина толкоз зле не съм се чувствал и в действителност тимът тогава не игра нищо. Третият път беше при злополучния край за купата през 2013 година
- Усъмнихте ли се в лоялността на Георги Петков, който ви сподели фамозния мустак? Какви са връзките ви през днешния ден?
- Какви може да са ни връзките? Той е ен броя първенец с Левски, какъв брой купи е спечелил… Помня преди време по какъв начин го купихме от Славия. Тогава Чорни беше притежател, Владо беше лицето, само че аз върших документите, движех парите и така нататък Пожелавам му триумф! Каквото било – било!
- И той сподели в едно изявление, че към този момент го е надживял.
- Все отново имаше някаква правдивост – Спортинг ги бихме тук, въпреки и на минус 9 градуса. Дани Младенов вкара, само че Гарата създаде гола. Пожелавам му триумф! Между другото изумително дългоденствие! Когато желае да пази, той е необикновен вратар. За жал го сподели против Левски – тима, с който реализира най-вече триумфи. И то няколко пъти…
- Как си обяснявате, че този злощастен мач на 25 май 2013 година Левски не съумя да го завоюва?
- Не мога да си го обясня. Явно е Божият промисъл. Че ние инцидентно бихме Лудогорец преди този момент, е реалност. Но и това го има във футбола. Определено доминирахме, само че Петков хвана такива удари… Както Пламен Илиев – знаете ли по какъв начин го харесах? Играем със Севлиево там и на загрявката виждам русичко, слабичко момченце с превързана ръка. Почва мача и това момче избави 16-17 бомбени удари, в това число Гара Дембеле играеше тогава. Още по време на срещата споделих на Георги Иванов-Гонзо, че този го желая на полусезона в Левски. После се оказа, че два пъти е идвал на „ Герена “, не е бил утвърден и са го оповестили за неперспективен и така нататък Същото беше и на този мач със Славия – толкоз положения изпуснахме.
- Ако Левски беше спечелил финалът през 2013 година…
- Щеше да тръгне по различен метод шампионата. Смятам, че Киро щеше да се отдръпна.
- А вие щяхте ли да останете притежател?
- Може би, да. Никой не вярваше, че Лудогорец има някакъв късмет, с изключение на в областта на научната фантастика. Доколкото знам Домусчиев тогава беше на финала на Шампионска лига в Англия.
- Как се отразява на футбола ни тази доминация на Лудогорец?
- Добре, тъй като поддържа някакъв клубен коефициент на България. Но не е добре, тъй като когато огромните тимове не вземат купа, почва отлив на аудитория. А и те постановиха стандарти, които са непостижими за другите. Позволяват си бомбастични прехвърляния, доста високи заплати. Не знам какви са им бюджетите и какви фондове харчат, само че са в пъти повече и от Левски, и от ЦСКА. Горе-долу същата работа, както и в Левски - един-двама българи я има, я няма. Има резултати, само че има и доста неверни прехвърляния. Чудя му се на господин Домусчиев на акъла. Явно и него са го подхванали така наречен „ футболни хора “. Накупи играчи, а виждам, че единствено един-двама играят.
- Кога виждате завършек на превъзходството на Лудогорец? Скоро ще има ли различен първенец?
- Гледам ги, демонстрират положителни неща, само че тимът им се гради на трима футболисти, които са в действителност класни играчи – Моци, Съни Дяков и Марселиньо. Имат двама-трима положителни единици, само че това им е гръбнакът, а те са по на 34 години. Ако те не съумеят да намерят почтени заместници… Но има ли парите, хъса на Киро Домусчиев, порядъкът, който е въвел в Лудогорец, както и в другите си бизнес компании, няма да е скоро.
- Вашите противници във футбола Васил Божков, Николай Гигов и други не желаят даже да чуят за завръщане. Вие от техния тим ли сте?
- 17 години са доста. Наистина, отделяйки време, сила, пари, страсти за Левски, аз се изхитрих много да объркам моите бизнес планове, да не приказвам, че и работата ми падна. Вече четвърта година съм ангажиран да рекооперирам нещата. Даже още връщам борчовете, които направих поради Левски. Останаха още 200-300 хиляди евро, а бяха милиони. Трудно бих се върнал, само че сърцето ми продължава да е в Левски. Никога не съм предавал Левски. Имал съм тежки обстановки, какви ли не оферти, само че компромис във щета на Левски не съм правил в никакъв случай!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ