26 април 1986 г.: Аварията в Чернобил
Точно в 1.23 ч. след среднощ на 26 април 1986 година избухва гърмеж в четвърти енергоблок на атомната централа „ Ленин “.
Това е най-тежката повреда в историята на нуклеарната енергетика.
Тя провокира облак от радиоактивни боклуци, който минава над елементи от Съюз на съветските социалистически републики, Източна Европа и Скандинавия. Обширни региони в Украйна, Беларус и Русия са нечисти, а към 200 хиляди души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните боклуци падат на територията на Беларус.
Инцидентът повдига въпроса за сигурността на руската нуклеарна енергетика, като за известно време забавя развиването ѝ.
Грешни решения и нещастни стечения на събитията довеждат до съдбовна детонация, обобщава " Дойче веле ".
Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от приложимост. Четвърти реактор бе заварден с неустойчив бетонен пашкул.
Битката за преодоляването на повредата, и предпазването от появяването на втори гърмеж с мощ от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прахуляк, по този начин както е залят в този момент Припят, е коствала на Съюз на съветските социалистически републики почти $50 милиарда изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на петрола на интернационалния пазар (цената пада на 1/3), основава сериозна дупка в бюджета и началото на една тежка икономическа рецесия в Съюз на съветските социалистически републики.
Според отчет на " Грийнпийс " от 2006 година, Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, допусна, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации. А съгласно Международната организация за ракови проучвания, случаят ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година.
Защото макар злополуката, Украйна и през днешния ден залага на атомната сила? Наличните 15 атомни реактора обезпечават близо 60 на 100 от енергийното доставяне. “Ние сме бедна страна, би трябвало ни атомна енергия”, споделя украинската министърка на екологията Хана Вронска. Някогашната атомна злополука съвсем не се дискутира в днешна Украйна.
“Хората имат други грижи – спорът с Русия, корупцията, неувереното държавно управление, бедността”, споделя пред Дойче веле една сътрудничка в немското посолство, която е израснала в Чернобил.
Официално единствено в Украйна 2,3 милиона души, измежду които 220 000 " ликвидатори ", се водят за " потърпевши от злополуката " в Чернобил.
Около 300 души живеят и до през днешния ден в 30 км радиоактивна зона. Това са хора, които за нищо на света не желаят да изоставен домовете си, въпреки и те да са инфектирани с радиация. Те живеят по разпоредбите на натуралното стопанство. Започват да се връщат по домовете си няколко седмици след повредата...
Това е най-тежката повреда в историята на нуклеарната енергетика.
Тя провокира облак от радиоактивни боклуци, който минава над елементи от Съюз на съветските социалистически републики, Източна Европа и Скандинавия. Обширни региони в Украйна, Беларус и Русия са нечисти, а към 200 хиляди души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните боклуци падат на територията на Беларус.
Инцидентът повдига въпроса за сигурността на руската нуклеарна енергетика, като за известно време забавя развиването ѝ.
Грешни решения и нещастни стечения на събитията довеждат до съдбовна детонация, обобщава " Дойче веле ".
Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от приложимост. Четвърти реактор бе заварден с неустойчив бетонен пашкул.
Битката за преодоляването на повредата, и предпазването от появяването на втори гърмеж с мощ от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прахуляк, по този начин както е залят в този момент Припят, е коствала на Съюз на съветските социалистически републики почти $50 милиарда изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на петрола на интернационалния пазар (цената пада на 1/3), основава сериозна дупка в бюджета и началото на една тежка икономическа рецесия в Съюз на съветските социалистически републики.
Според отчет на " Грийнпийс " от 2006 година, Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, допусна, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации. А съгласно Международната организация за ракови проучвания, случаят ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година.
Защото макар злополуката, Украйна и през днешния ден залага на атомната сила? Наличните 15 атомни реактора обезпечават близо 60 на 100 от енергийното доставяне. “Ние сме бедна страна, би трябвало ни атомна енергия”, споделя украинската министърка на екологията Хана Вронска. Някогашната атомна злополука съвсем не се дискутира в днешна Украйна.
“Хората имат други грижи – спорът с Русия, корупцията, неувереното държавно управление, бедността”, споделя пред Дойче веле една сътрудничка в немското посолство, която е израснала в Чернобил.
Официално единствено в Украйна 2,3 милиона души, измежду които 220 000 " ликвидатори ", се водят за " потърпевши от злополуката " в Чернобил.
Около 300 души живеят и до през днешния ден в 30 км радиоактивна зона. Това са хора, които за нищо на света не желаят да изоставен домовете си, въпреки и те да са инфектирани с радиация. Те живеят по разпоредбите на натуралното стопанство. Започват да се връщат по домовете си няколко седмици след повредата...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ