Психиатър: Точно там, където се лекуват най-болните, се влагат най-малко средства
„ Точно тези заведения, където се лекуват хората с най-сериозни проблеми, тъкмо там се влагат минимум средства. “ Това съобщи пред Дарик радио доктор Иван Добринов – психиатър с над 28 години опит и шеф в Държавната психиатрична болница в Раднево. Той приказва намерено за действителността в системата на психологичното здраве, която мнозина избират да пренебрегват.
Сградите на психиатричните лечебни заведения са в окаяно положение. Персоналът понижава с тревожни темпове. А пациентите с тежки психологични болести минават в обаян кръг: рецесия – болница – улица – още веднъж криза…
Младите лекари заобикалят психиатрията
„ Все по-малко млади лекари избират специализация в психиатрията “, казад-р Добринов. Според него главните аргументи са ниското възнаграждение, неналичието на кариерно развиване и чувството за безсмислие в една нефункционираща система. „ Нямаме национална система за следене и рехабилитация на пациентите. Липсват съществени звена в грижата за тяхното положение. “
Системата се разпада, резултатите се изпаряват
„ Влагаме големи старания при тежки положения – експанзия, опити за самоубийство, психози… А след това пациентите се изписват без никаква поддръжка. Бързо рецидивират и се връщат в болничното заведение. Така резултатите от лекуването безусловно се изпаряват. “
Претоварени и недооценени експерти
В психиатричните лечебни заведения лекарите постоянно извършват и ролята на психотерапевти, обществени служащи, рехабилитатори – просто тъй като други експерти липсват.
„ В отделението по наркология, където работя, има 50 пациенти и единствено двама лекари – единият от които е специализант. Работим на ръба. А административната тежест и безсмислените цифрови условия в допълнение демотивират всички “, акцентира той.
Болници на доизживяване
Състоянието на постройките също е пагубно. Според доктор Добринов, в болничното заведение в Раднево е била унищожена една от най-големите рехабилитационни бази на Балканите.
„ Имаше спортни зали, работилници, спектакъл, библиотека. Сега всичко е изоставено. Част от постройките безусловно се разпадат. Имали сме случаи, в които части от тавана падат върху пациентите. “
Закрити структури, несъществуващи стратегии
Един от най-тревожните проблеми е неналичието на държавна грижа за подвластните деца и младежи. Закрит е Националният център по наркомании – единствената конструкция, която организираше лечебни стратегии, събираше статистика и предоставяше методична помощ.
„ Сега има единствено частни стратегии с първокласни условия, само че без действителна успеваемост. А в държавните лечебни заведения няма нито личен състав, нито стратегии за лекуване на зависимости. “
Няма детски психиатри, няма кревати, няма късмет
„ В Старозагорска област няма нито един детски психиатър, нито едно стационарно легло за дете с психологично разстройство. Зависимите деца са оставени без късмет. “
Той акцентира, че психологичните болести и зависимостите при децата се развиват доста по-бързо и тежко. „ Колкото по-рано се стартира лекуването, толкоз по-добра е прогнозата. Но когато няма към кого да се обърнеш – става покруса. “
Нова действителност: тежки психози и коморбидност при младежите
Според доктор Добринов профилът на подвластните пациенти се е трансформирал. Все повече младежи развиват тежки психози след приложимост на метамфетамини, синтетични канабиноиди и други стимуланти.
„ Имаме случаи на комбинирани зависимости – алкохол, опиати, хазарт, интернет. Това са коморбидни положения, които изискват профилирана терапия – а такава просто няма. “
Провалена предварителна защита и подправени акции
Психиатърът е безапелационен: предварителната защита в България не съществува в действителен, работещ тип.
„ Имаме стандарти от Организация на обединените нации и Европейската комисия, само че никой не ги ползва. Вместо това се вършат шумни акции с плакати и страшни картинки, които децата пренебрегват. Превенцията изисква работа с държанието и ценностната система – не със боязън и агитация. “
Възможни решения – само че без дейности
Д-р Добринов счита, че в чужбина съществуват работещи модели, които могат да се приложат и у нас. „ Харесвам немската система – тя обезпечава повсеместен обсег на пациента: от болничното заведение до ресоциализацията. У нас – липсват даже съществени звена. “
Материал на стажант-репортера Ния Гогушева.
Сградите на психиатричните лечебни заведения са в окаяно положение. Персоналът понижава с тревожни темпове. А пациентите с тежки психологични болести минават в обаян кръг: рецесия – болница – улица – още веднъж криза…
Младите лекари заобикалят психиатрията
„ Все по-малко млади лекари избират специализация в психиатрията “, казад-р Добринов. Според него главните аргументи са ниското възнаграждение, неналичието на кариерно развиване и чувството за безсмислие в една нефункционираща система. „ Нямаме национална система за следене и рехабилитация на пациентите. Липсват съществени звена в грижата за тяхното положение. “
Системата се разпада, резултатите се изпаряват
„ Влагаме големи старания при тежки положения – експанзия, опити за самоубийство, психози… А след това пациентите се изписват без никаква поддръжка. Бързо рецидивират и се връщат в болничното заведение. Така резултатите от лекуването безусловно се изпаряват. “
Претоварени и недооценени експерти
В психиатричните лечебни заведения лекарите постоянно извършват и ролята на психотерапевти, обществени служащи, рехабилитатори – просто тъй като други експерти липсват.
„ В отделението по наркология, където работя, има 50 пациенти и единствено двама лекари – единият от които е специализант. Работим на ръба. А административната тежест и безсмислените цифрови условия в допълнение демотивират всички “, акцентира той.
Болници на доизживяване
Състоянието на постройките също е пагубно. Според доктор Добринов, в болничното заведение в Раднево е била унищожена една от най-големите рехабилитационни бази на Балканите.
„ Имаше спортни зали, работилници, спектакъл, библиотека. Сега всичко е изоставено. Част от постройките безусловно се разпадат. Имали сме случаи, в които части от тавана падат върху пациентите. “
Закрити структури, несъществуващи стратегии
Един от най-тревожните проблеми е неналичието на държавна грижа за подвластните деца и младежи. Закрит е Националният център по наркомании – единствената конструкция, която организираше лечебни стратегии, събираше статистика и предоставяше методична помощ.
„ Сега има единствено частни стратегии с първокласни условия, само че без действителна успеваемост. А в държавните лечебни заведения няма нито личен състав, нито стратегии за лекуване на зависимости. “
Няма детски психиатри, няма кревати, няма късмет
„ В Старозагорска област няма нито един детски психиатър, нито едно стационарно легло за дете с психологично разстройство. Зависимите деца са оставени без късмет. “
Той акцентира, че психологичните болести и зависимостите при децата се развиват доста по-бързо и тежко. „ Колкото по-рано се стартира лекуването, толкоз по-добра е прогнозата. Но когато няма към кого да се обърнеш – става покруса. “
Нова действителност: тежки психози и коморбидност при младежите
Според доктор Добринов профилът на подвластните пациенти се е трансформирал. Все повече младежи развиват тежки психози след приложимост на метамфетамини, синтетични канабиноиди и други стимуланти.
„ Имаме случаи на комбинирани зависимости – алкохол, опиати, хазарт, интернет. Това са коморбидни положения, които изискват профилирана терапия – а такава просто няма. “
Провалена предварителна защита и подправени акции
Психиатърът е безапелационен: предварителната защита в България не съществува в действителен, работещ тип.
„ Имаме стандарти от Организация на обединените нации и Европейската комисия, само че никой не ги ползва. Вместо това се вършат шумни акции с плакати и страшни картинки, които децата пренебрегват. Превенцията изисква работа с държанието и ценностната система – не със боязън и агитация. “
Възможни решения – само че без дейности
Д-р Добринов счита, че в чужбина съществуват работещи модели, които могат да се приложат и у нас. „ Харесвам немската система – тя обезпечава повсеместен обсег на пациента: от болничното заведение до ресоциализацията. У нас – липсват даже съществени звена. “
Материал на стажант-репортера Ния Гогушева.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ