Дудова проговори за опита за самоубийство
Точно преди шест месеца една от най-хубавите български спортистки Биляна Дудова направи опит за самоубийство. Тя беше открита в хотелска стая с прорезни рани по ръцете. Трикратната европейска шампионка по битка извади страховит шанс, тъй като не бяха наранени съществени кръвоносни съдове. 22-годишната националка от Самоков се завърна на тепиха. Тя взе участие на международно състезание (до 23 г.) и към този момент гледа напред към идните квалификации за олимпиадата в Токио. Биляна Дудова показа по какъв начин се усеща половин година след случая пред " България днес”.
- Биляна, изглеждате в ужасно въодушевление на подготвителните клипове от Белмекен. Готова ли сте още веднъж да атакувате най-големите триумфи в битката?
- Направих промени и към този момент се сготвям самостоятелно с моя персонален треньор Мариян Недков. Преди също се готвехме с него, само че тогава бяхме в националния тим. Благодарна съм на федерацията по битка, които ми осигуриха тази привилегия. Имат доверие в мен. Надявам се, че следващата година ще им потвърдя по какъв начин това решение си е заслужавало. Тренировките стартират с усмивка. Колкото и да са изморителни, завършват с усмивка. Имах потребност от успокоение и самостоятелна стратегия. Треньорът знае по кое време да ме спре или по кое време да ме напъне повече. Водя базов лагер въз основата Белмекен. Залагаме повече на щанги, кросове, плуване. Качвам връх Белмекен. Не изключваме и техническата подготовка. Сега разучаваме хватки. Работим и за размера на белия дроб.
- Смятате ли, че 2020-а ще бъде годината на Биляна Дудова и по кое време ще бъде идващото ви съревнование?
- Надявам се идната да бъде моята година. Едно от обичаните ми цифри е 20. Дано това да е някакъв знак. Все още не сме планували кое ще е идващото съревнование. До края на годината няма да се боря. Ще се приготвям. Вероятно идващия месец ще отпътува на лагер за Съединени американски щати. Очаквам виза. Това ще бъде огромна крачка за мен. Преди време упражнявах с японките, които са най-хубавите в света. Американките също са от водещите състезателки. Преди няколко дни приключи международната купа и те останаха втори. Очаквам потребен лагер преди идната година. Тогава най-важното съревнование ще бъде олимпийската подготовка в Будапеща през март. Преди това ще имаме европейско състезание през февруари. Очаква ме и държавен шампионат през януари. Там би трябвало да печеля моята категория в България, с цел да се знае, че ще се боря на квалификациите. Искам да се върна в моята съществена категория до 57 кг, тъй като през тази година не съумях да вземам участие в нея. Всяко зло за положително. Догодина едва ли ще имам проблеми. Надявам се още на първия шампионат да взема квотата и да пъдя моята цел и фантазия - златен орден на олимпиадата в Токио.
- Винаги сте имали проблеми със свалянето на килограмите. Сега по какъв начин се движите с персоналното тегло?
- След неприятната обстановка бях качила килограми. Не упражнявах един месец. След това започнах последователно да се сготвям и да влизам във форма. За два месеца смъкнах 11 кг. Много се лутах по какъв метод да смъкна тежестта. Не е толкоз мъчно да свалиш килограмите, по-трудно е да го направиш и да се чувстваш добре. Участвах на международното състезание до 23 години. Загубих първата битка от китайката с 3:4. Ако бях победила, несъмнено щях да стана шампионка. Състезанието беше значимо, тъй като половин година не се бях борила на никое място. Имах потребност да се върна душевен. Да усещам тръпката. Взех си поука от грешките. Те бяха обикновени и поради тях изгубих срещата. За пръв път претърпявам доста умерено загубата. Почти 10 години постоянно съм се ядосвала и плакала след проваляне. Самото присъединяване беше значимо след всичко, през което прекосих. Дори без да взема орден. Така е било писано. Исках да покажа на всички, че не съм се отказвала. Ще преследвам олимпийското злато с цената на всичко.
- Вашата история е като сюжет на холивудски филм. В един миг беше много тъмен. Какво тъкмо се случи с вас, с цел да посегнете на живота си?
- Това е тематика, която не искам да разясня повече. Ще кажа единствено няколко думи, тъй като беше доста забавно за всички. Изприказваха се доста нелепости. Изобщо не е било любовна драма. Нито с жена, нито с мъж. Беше доста неприятно за мен. Бях в тежък депресивен миг. Случайно се разхождах и мернах във вестника по какъв начин са ме изтипосали, че съм имала връзка с най-хубавата ми другарка. Беше грозно. Идваше ми да потъна в земята. Както се усещах зле, ми ставаше още по-зле. Моите близки четяха тези неща. Четох и по какъв начин майка ми била умряла през март и по тази причина съм го направила. Пишеше по какъв начин съм вземала допинг. Имах персонални проблеми. Не желая в този момент да ги разясня. Рано или късно това ще излезе нескрито и всички хора ще схванат за какво се е случило. Това време наближава. Ще бъде доста скоро. За всяко нещо има миг. Беше ми много тежко, само че значимото е, че всичко мина.
- Защо избрахте да упражнявате на самостоятелна стратегия, вместо да бъдете в националния тим, където ще имате опция за повече спаринги?
- Точно затова ще повеждам подготовка в чужбина оттук нататък. Особено когато ми трябват повече спаринг сътрудници. Една от фантазиите ми е да посетя Америка. Искам да видя какво се случва в тази страна.
- Има ли спор сред вас и треньора на националния тим Петър Касабов? Това беше една от версиите за случая.
- Не искам да го разясня. Не подкрепям никакви контакти с този човек. Само това мога да кажа.
- Тръгвате по стъпките на легендата Валентин Йорданов, който също отиде да тренира и живее в Съединени американски щати.
- Той е един от хората, които са зад тила ми. Помага да се осъществявам и да покажа какво мога. Още на доста нежна възраст е идвал при мен по време на надпревари. Казвал ми е по какъв начин ще съумея и да не се отхвърлям. В момента се боря за неговия клуб. Валентин Йорданов е една от аргументите да хвърча за Америка. Много съм признателна и е чест да ме поддържа. Той е освен добър човек, само че е неповторим като състезател. Рядко можеш да се докоснеш до толкоз съумял играч.
- За пръв път от много години излязохте от спортния режим за толкоз дълъг интервал. Как се чувствахте в облика на един елементарен човек надалеч от лагерите и надпреварите?
- След тази преживелица всичко се обърна в позитивна светлина. Погледнах на живота от другата страна. Никога не съм желала да се случи нещо сходно с мен. Когато човек е притиснат и не се усеща душевен добре, може да направи всевъзможни нелепости. Каквато сторих и аз. Радвам се, че не съм си навредила и към този момент съм добре. Много се бях напрегнала да реализира това или това. Сега още веднъж си споделям, че ще го направя, само че съм доста по-спокойна. Правя каквото би трябвало, а да става каквото ще. След случката безусловно видях кръга от хора, които ме поддържат същински. И тези двуличници, които са ме употребявали. Тях ги пресях през ситото.
- Имали сте специфична връзка с вашата майка, която си отива, до момента в който сте ученичка. По време на тези шест месеца мислехте ли си постоянно за нея?
- Не съм я сънувала, само че от самото начало си мислех за нея. Тя е като мой ангел, който ме закриля и пази от неприятните неща.
- Биляна, изглеждате в ужасно въодушевление на подготвителните клипове от Белмекен. Готова ли сте още веднъж да атакувате най-големите триумфи в битката?
- Направих промени и към този момент се сготвям самостоятелно с моя персонален треньор Мариян Недков. Преди също се готвехме с него, само че тогава бяхме в националния тим. Благодарна съм на федерацията по битка, които ми осигуриха тази привилегия. Имат доверие в мен. Надявам се, че следващата година ще им потвърдя по какъв начин това решение си е заслужавало. Тренировките стартират с усмивка. Колкото и да са изморителни, завършват с усмивка. Имах потребност от успокоение и самостоятелна стратегия. Треньорът знае по кое време да ме спре или по кое време да ме напъне повече. Водя базов лагер въз основата Белмекен. Залагаме повече на щанги, кросове, плуване. Качвам връх Белмекен. Не изключваме и техническата подготовка. Сега разучаваме хватки. Работим и за размера на белия дроб.
- Смятате ли, че 2020-а ще бъде годината на Биляна Дудова и по кое време ще бъде идващото ви съревнование?
- Надявам се идната да бъде моята година. Едно от обичаните ми цифри е 20. Дано това да е някакъв знак. Все още не сме планували кое ще е идващото съревнование. До края на годината няма да се боря. Ще се приготвям. Вероятно идващия месец ще отпътува на лагер за Съединени американски щати. Очаквам виза. Това ще бъде огромна крачка за мен. Преди време упражнявах с японките, които са най-хубавите в света. Американките също са от водещите състезателки. Преди няколко дни приключи международната купа и те останаха втори. Очаквам потребен лагер преди идната година. Тогава най-важното съревнование ще бъде олимпийската подготовка в Будапеща през март. Преди това ще имаме европейско състезание през февруари. Очаква ме и държавен шампионат през януари. Там би трябвало да печеля моята категория в България, с цел да се знае, че ще се боря на квалификациите. Искам да се върна в моята съществена категория до 57 кг, тъй като през тази година не съумях да вземам участие в нея. Всяко зло за положително. Догодина едва ли ще имам проблеми. Надявам се още на първия шампионат да взема квотата и да пъдя моята цел и фантазия - златен орден на олимпиадата в Токио.
- Винаги сте имали проблеми със свалянето на килограмите. Сега по какъв начин се движите с персоналното тегло?
- След неприятната обстановка бях качила килограми. Не упражнявах един месец. След това започнах последователно да се сготвям и да влизам във форма. За два месеца смъкнах 11 кг. Много се лутах по какъв метод да смъкна тежестта. Не е толкоз мъчно да свалиш килограмите, по-трудно е да го направиш и да се чувстваш добре. Участвах на международното състезание до 23 години. Загубих първата битка от китайката с 3:4. Ако бях победила, несъмнено щях да стана шампионка. Състезанието беше значимо, тъй като половин година не се бях борила на никое място. Имах потребност да се върна душевен. Да усещам тръпката. Взех си поука от грешките. Те бяха обикновени и поради тях изгубих срещата. За пръв път претърпявам доста умерено загубата. Почти 10 години постоянно съм се ядосвала и плакала след проваляне. Самото присъединяване беше значимо след всичко, през което прекосих. Дори без да взема орден. Така е било писано. Исках да покажа на всички, че не съм се отказвала. Ще преследвам олимпийското злато с цената на всичко.
- Вашата история е като сюжет на холивудски филм. В един миг беше много тъмен. Какво тъкмо се случи с вас, с цел да посегнете на живота си?
- Това е тематика, която не искам да разясня повече. Ще кажа единствено няколко думи, тъй като беше доста забавно за всички. Изприказваха се доста нелепости. Изобщо не е било любовна драма. Нито с жена, нито с мъж. Беше доста неприятно за мен. Бях в тежък депресивен миг. Случайно се разхождах и мернах във вестника по какъв начин са ме изтипосали, че съм имала връзка с най-хубавата ми другарка. Беше грозно. Идваше ми да потъна в земята. Както се усещах зле, ми ставаше още по-зле. Моите близки четяха тези неща. Четох и по какъв начин майка ми била умряла през март и по тази причина съм го направила. Пишеше по какъв начин съм вземала допинг. Имах персонални проблеми. Не желая в този момент да ги разясня. Рано или късно това ще излезе нескрито и всички хора ще схванат за какво се е случило. Това време наближава. Ще бъде доста скоро. За всяко нещо има миг. Беше ми много тежко, само че значимото е, че всичко мина.
- Защо избрахте да упражнявате на самостоятелна стратегия, вместо да бъдете в националния тим, където ще имате опция за повече спаринги?
- Точно затова ще повеждам подготовка в чужбина оттук нататък. Особено когато ми трябват повече спаринг сътрудници. Една от фантазиите ми е да посетя Америка. Искам да видя какво се случва в тази страна.
- Има ли спор сред вас и треньора на националния тим Петър Касабов? Това беше една от версиите за случая.
- Не искам да го разясня. Не подкрепям никакви контакти с този човек. Само това мога да кажа.
- Тръгвате по стъпките на легендата Валентин Йорданов, който също отиде да тренира и живее в Съединени американски щати.
- Той е един от хората, които са зад тила ми. Помага да се осъществявам и да покажа какво мога. Още на доста нежна възраст е идвал при мен по време на надпревари. Казвал ми е по какъв начин ще съумея и да не се отхвърлям. В момента се боря за неговия клуб. Валентин Йорданов е една от аргументите да хвърча за Америка. Много съм признателна и е чест да ме поддържа. Той е освен добър човек, само че е неповторим като състезател. Рядко можеш да се докоснеш до толкоз съумял играч.
- За пръв път от много години излязохте от спортния режим за толкоз дълъг интервал. Как се чувствахте в облика на един елементарен човек надалеч от лагерите и надпреварите?
- След тази преживелица всичко се обърна в позитивна светлина. Погледнах на живота от другата страна. Никога не съм желала да се случи нещо сходно с мен. Когато човек е притиснат и не се усеща душевен добре, може да направи всевъзможни нелепости. Каквато сторих и аз. Радвам се, че не съм си навредила и към този момент съм добре. Много се бях напрегнала да реализира това или това. Сега още веднъж си споделям, че ще го направя, само че съм доста по-спокойна. Правя каквото би трябвало, а да става каквото ще. След случката безусловно видях кръга от хора, които ме поддържат същински. И тези двуличници, които са ме употребявали. Тях ги пресях през ситото.
- Имали сте специфична връзка с вашата майка, която си отива, до момента в който сте ученичка. По време на тези шест месеца мислехте ли си постоянно за нея?
- Не съм я сънувала, само че от самото начало си мислех за нея. Тя е като мой ангел, който ме закриля и пази от неприятните неща.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ