Точно преди година ЦСКА загуби баража за Европа от отбора

Точно преди година ЦСКА загуби баража за Европа от тима от Бистрица. Това беше признато като най-срамния сезон в историята на клуба. Само че какво да кажем за сегашния?

Отбор с упоритости, с голям бюджет, с искания за купа и купа, а най-после - пето място,  изгубен край от Лудогорец и позорно изгубен бараж за Европа от Арда. Това е една цяла година, изгубена в илюзии, неверни решения и подправени очаквания.

Нов призрачен сън за ЦСКА! Арда изхвърли " алените " от присъединяване в Европа след победа с дузпи!

Сезонът в Първа лига публично завърши

Да, Александър Томаш се провали. Провали се като треньор в един от най-важните интервали за клуба. Но истината е, че не е единствено той. Провалиха се всички. Провалиха се шефовете, провалиха се скаутите, провалиха се всички тези безчет фигури, които се навъртат към ЦСКА, мислейки не за емблемата, а за джоба си. Всички тези, които единствено дават обещание ярко бъдеще, а на терена - НУЛА. Една кръгла, мъчителна, разочароваща нула.

ЦСКА загуби всичко, което можеше да загуби. В следващ решителен мач този тим не сподели темперамент. Нямаше душeвност, нямаше сърце. Нямаше... топки. Мачът с Арда беше апотеоз на този провален сезон. И то - по допустимо най-болезнения метод - изравнителен гол в добавеното време, дузпи... и ориста на сезона беше поверена в краката на Сейни Санянг. Да, същият Сейни Санянг, който до преди броени седмици беше отписан, пропуснат, заточен във втория тим. Изведнъж издокаран, излъскан, въодушевен, вкарал два гола против тимове, които играеха единствено тъй като трябваше да доиграят сезона - и към този момент си представяхме, че имаме Роберто Карлош. Но не - това си беше остарелият, добре прочут Сейни Санянг.

Източник:

Още щом потегли към точката за дузпата, всичко беше ясно. Сигурно с изключение на Томаш, нямаше различен човек в цяла България, който да има вяра, че ще вкара. И това не е единствено негова виновност. Това е единствено още един щрих към огромната картина - че този тим просто си заслужи ориста. Заради цялото недалновидно ръководство, което продължава към този момент втора година, откогато Гриша Ганчев публично се отдръпна.

ЦСКА, а в този момент накъде?

Къде е спортният шеф? Пауло Нога пристигна с визитка, с искания, с известност. Сигурно е отличен експерт. Но по този начин и не чухме нищо от него. Нито един път не разяснява положението на тима, не застана пред медиите, не изрази мнение за треньора, за посоката, за процесите. Всичко към клуба звучи като добре написан план за бъдещето. Говорим за тактики, за визии, за проекти... А сегашното? Настоящето гори, разрушава се, пропада. И никой не желае да го огледа в очите.

Източник:

ЦСКА за втора поредна година пропуща Европа. Пропуска сцената, където се коват огромните имена, където се печелят същински пари и където един тим демонстрира дали има място измежду огромните. Сега - няма. Ще зацикли селекцията. Ще липсва пресен финансов запас. Ще липсва мотивация. Ще липсва всичко.

ЦСКА се връща в първи клас. Всичко стартира изначало. Но дали въобще има концепция какво стартира? В последните години клубът се опита да сътвори конструкция - имаме изпълнителен шеф, състезателен шеф, имаме основен скаут, приказваме за маркетинг, за обмисляне, за бази, за игрища... Всичко наподобява красиво на хартия. А на терена? Няма един човек, който да си тежи на мястото. Няма състезателен началник, който да излезе и да изясни действително процесите за сегашното.

Има ли въобще водач в самолета на ЦСКА? Пари има. Всички го виждаме. Но не споделяме кой ги дава. От самото начало сигнализираме - има неясноти, има сенки, има хора, които не желаят да се обявяват. " Абе, значимото е, че има пари " - ще каже някой. Не, не е значимо. Важно е КОЙ стои зад клуба. Важно е какво желае, какви цели има, каква философия носи. ЦСКА не е просто бранд. Не е някакъв маркетингов артикул. Това е общественост, това е история, това е идеология. И тя не може да се крепи на недомлъвки и полуистини.

Източник:

Сега ще махнем Томаш и ще се преструваме, че всичко е наред. Но не е. Не е наред. И няма да бъде, до момента в който не стартираме да гледаме сегашното в очите. Докато не разберем, че тим не се гради единствено със тактики, речи и PowerPoint презентации. Не става единствено с пари, ползи и обещания. Става със здрава ръка, с същински футболни хора, с отговорност и - най-много - с схващане какво съставлява ЦСКА.

Ако продължим да прескачаме стадии и да си затваряме очите за проблемите, няма да вървим напред. Ще обикаляме в кръг. Отново и още веднъж.

Източник: