Преди сто години беше възстановена империя
Точно преди един век, на 30 декември 1922 година, Първият Всесъюзен конгрес на Съветите утвърди Договора за формиране на Съюз на съветските социалистически републики. „ Един ден в студения зимен сезон великата Рус се събра вечно. “ Тази страна устоя 69 години без пет дни - руското знаме е спуснато над Кремъл на 25 декември 1991 година
Носталгичните по великия и могъщия показват, че стогодишнината би трябвало да бъде маркирана почтено. Като цяло е необичайно, че в календара на 20-ти век има 7 ноември, само че няма 30 декември. И въпреки всичко, основаването на кардинално нова страна, даже посредством възобновяване на остарялото с нови скокове и граници (imperii restitutio), е събитие от не малко значение, може да се каже, историческо.
Междувременно даже в топонимията това събитие съвсем отсъства. Едва след гибелта на Л. И. Брежнев на 17 ноември 1982 година, когато Съюзът към този момент беше на върха си, площад “60-годишнина на Съюз на съветските социалистически републики ” се появи в столицата на кръстовището на булевардите “Ленински ” и “Ломоносовски. ” Това в действителност е всичко. Почитта е доста относителна.
Но това постоянно се случва с ограниченията за възобновяване. 2 декември 1804 година, когато Бонапарт поема императорската корона, е значима дата, символизираща възобновяване на страната, което дефинитивно поставя завършек на революционния тероризъм. Или доста по-рано: през VI век от Рождество Христово, при Юстиниан, римското господство е възобновено в Северна Африка, Италия и Югоизточна Испания. Също като 30 декември 1922 година Но няма необикновен спомен за тези безспорно значими събития. Както няма подобен необикновен спомен за основаването на Съюз на съветските социалистически републики.
Има чисто индивидуален проблем - невъзможността, по прилика с " Ленин през октомври ", да се сътвори сходна епопея " Ленин през декември ". В края на 1922 година вождът лежи разрушен от апоплексичен удар - и в ретроспекция е мъчно да построи от него деен герой-творец. Като цяло за Ленин през 1922-1923 година формалната легенда по явни аргументи от ден на ден мълчи. Трябва ли да се мълчи и за Първия всесъюзен конгрес на Съветите, защото незабавно ще възникне въпросът: за какво без Ленин?
Но има и справедлив проблем: по какъв начин да оценим основаването на Съюз на съветските социалистически републики като цяло? Погледнато обратно (и колкото повече обратно, толкоз по-силно) може да се види в това величествен план със световноисторическо значение. Дори няма значение дали е за положително или за неприятно. Тогава в действителност е учудващо незадоволителното превъзнасяне на това събитие в руската ера.
Но, поглеждайки обратно от 1922 година, може да се види в това единствено нужна палиативна мярка, никога грандиозна. В продължение на съвсем шест години (от февруари 1917 г.) територията на някогашната Руска империя е потънала в тежка безредица. Вековната фантазия на съветската интелигенция се сбъдва, царят абдикира, монархията пада, сияние оцвети водите на реките, появиха се смели хора - и то в огромни количества. За " ужасното лято на 1917 година " с погроми и безредица се приказва преди всиякакви болшевики. Още при краткотрайното държавно управление властта се разпръсква, максимализмът на болшевиките единствено подтиква този развой. И 1917 година (а по-късно 1918, 1919 и т.н) се окичва с трънения венец на революциите. Спират да стрелят (не приказваме за покрайнините с разбойниците, където всичко се проточи до края на 30-те години) едвам през есента на 1922 година - " И те приключиха похода си си в Тихия океан. "
Не е мъчно да се разбере положението, в което новите владетели одобряват най-сетне успокоената страна. Колко запъхтян е и раздрана на части. И е рационално да се оценят документите за образуването на Съюз на съветските социалистически републики, като се вземе поради това плачевно положение.
Към края на 1922 година историческата логичност изисква болшевиките да не бъдат идеологически твърди плановици и визионери, а по-скоро чисти прагматици, опитващи се да съшият с жива нишка разпадналата се империя. С такова " съшиване " краткотрайните отстъпки се оказват неизбежни: " Когато смъкват оръжие, по всевъзможен метод да им угаждат за всичко останало. "
Че отстъпките (предимно словесни) в последна сметка се оказват пъклен машини, заложени в основата на Съюза – се заприказва едвам когато всичко гръмна. Но това ненапълно наподобява на еврейската сентенция: „ Ако бях постоянно толкоз умен, колкото искаше жена ми “.
Ако приказваме за интервала не " след ", а " преди ", тогава мъдростта не беше доста насърчавана. Ленин, като най-големият опортюнист („ Първо би трябвало да се включите в борбата, а по-късно ще забележим “), най-вероятно смята украинизацията на съветските земи (и по-широко коренизацията като цяло) като тактически ход.
Сталин, който наследява пълномощията, несъмнено, е доста по-голям империалист - както през годините на революцията, по този начин и по-късно до гибелта си, само че неограничената власт, която реализира, има резултат. В края на краищата, с цел да проработи пъклената машина, наречена „ Самоопределение до разединение “, управляващите трябваше да стигнат до печалното положение, до което ги докара Горбачов. Докато в съзнанието на Сталин (а и на неговите наследници) такава опция въобще не се вписваше. „ Парад на суверенитетите ” – това не можеше да бъде. Следователно, откакто сътвори на практика единна империя, той не счете за належащо да конституира тази империя. В края на краищата най-демократичната Конституция на Съюз на съветските социалистически републики в света наподобява толкоз хубава, още повече че никой няма да посмее да приложи нейните правила на процедура.
И за момента в действителност не смееха. И тогава внезапно се посмяха - и Съюз на съветските социалистически републики умря.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Носталгичните по великия и могъщия показват, че стогодишнината би трябвало да бъде маркирана почтено. Като цяло е необичайно, че в календара на 20-ти век има 7 ноември, само че няма 30 декември. И въпреки всичко, основаването на кардинално нова страна, даже посредством възобновяване на остарялото с нови скокове и граници (imperii restitutio), е събитие от не малко значение, може да се каже, историческо.
Междувременно даже в топонимията това събитие съвсем отсъства. Едва след гибелта на Л. И. Брежнев на 17 ноември 1982 година, когато Съюзът към този момент беше на върха си, площад “60-годишнина на Съюз на съветските социалистически републики ” се появи в столицата на кръстовището на булевардите “Ленински ” и “Ломоносовски. ” Това в действителност е всичко. Почитта е доста относителна.
Но това постоянно се случва с ограниченията за възобновяване. 2 декември 1804 година, когато Бонапарт поема императорската корона, е значима дата, символизираща възобновяване на страната, което дефинитивно поставя завършек на революционния тероризъм. Или доста по-рано: през VI век от Рождество Христово, при Юстиниан, римското господство е възобновено в Северна Африка, Италия и Югоизточна Испания. Също като 30 декември 1922 година Но няма необикновен спомен за тези безспорно значими събития. Както няма подобен необикновен спомен за основаването на Съюз на съветските социалистически републики.
Има чисто индивидуален проблем - невъзможността, по прилика с " Ленин през октомври ", да се сътвори сходна епопея " Ленин през декември ". В края на 1922 година вождът лежи разрушен от апоплексичен удар - и в ретроспекция е мъчно да построи от него деен герой-творец. Като цяло за Ленин през 1922-1923 година формалната легенда по явни аргументи от ден на ден мълчи. Трябва ли да се мълчи и за Първия всесъюзен конгрес на Съветите, защото незабавно ще възникне въпросът: за какво без Ленин?
Но има и справедлив проблем: по какъв начин да оценим основаването на Съюз на съветските социалистически републики като цяло? Погледнато обратно (и колкото повече обратно, толкоз по-силно) може да се види в това величествен план със световноисторическо значение. Дори няма значение дали е за положително или за неприятно. Тогава в действителност е учудващо незадоволителното превъзнасяне на това събитие в руската ера.
Но, поглеждайки обратно от 1922 година, може да се види в това единствено нужна палиативна мярка, никога грандиозна. В продължение на съвсем шест години (от февруари 1917 г.) територията на някогашната Руска империя е потънала в тежка безредица. Вековната фантазия на съветската интелигенция се сбъдва, царят абдикира, монархията пада, сияние оцвети водите на реките, появиха се смели хора - и то в огромни количества. За " ужасното лято на 1917 година " с погроми и безредица се приказва преди всиякакви болшевики. Още при краткотрайното държавно управление властта се разпръсква, максимализмът на болшевиките единствено подтиква този развой. И 1917 година (а по-късно 1918, 1919 и т.н) се окичва с трънения венец на революциите. Спират да стрелят (не приказваме за покрайнините с разбойниците, където всичко се проточи до края на 30-те години) едвам през есента на 1922 година - " И те приключиха похода си си в Тихия океан. "
Не е мъчно да се разбере положението, в което новите владетели одобряват най-сетне успокоената страна. Колко запъхтян е и раздрана на части. И е рационално да се оценят документите за образуването на Съюз на съветските социалистически републики, като се вземе поради това плачевно положение.
Към края на 1922 година историческата логичност изисква болшевиките да не бъдат идеологически твърди плановици и визионери, а по-скоро чисти прагматици, опитващи се да съшият с жива нишка разпадналата се империя. С такова " съшиване " краткотрайните отстъпки се оказват неизбежни: " Когато смъкват оръжие, по всевъзможен метод да им угаждат за всичко останало. "
Че отстъпките (предимно словесни) в последна сметка се оказват пъклен машини, заложени в основата на Съюза – се заприказва едвам когато всичко гръмна. Но това ненапълно наподобява на еврейската сентенция: „ Ако бях постоянно толкоз умен, колкото искаше жена ми “.
Ако приказваме за интервала не " след ", а " преди ", тогава мъдростта не беше доста насърчавана. Ленин, като най-големият опортюнист („ Първо би трябвало да се включите в борбата, а по-късно ще забележим “), най-вероятно смята украинизацията на съветските земи (и по-широко коренизацията като цяло) като тактически ход.
Сталин, който наследява пълномощията, несъмнено, е доста по-голям империалист - както през годините на революцията, по този начин и по-късно до гибелта си, само че неограничената власт, която реализира, има резултат. В края на краищата, с цел да проработи пъклената машина, наречена „ Самоопределение до разединение “, управляващите трябваше да стигнат до печалното положение, до което ги докара Горбачов. Докато в съзнанието на Сталин (а и на неговите наследници) такава опция въобще не се вписваше. „ Парад на суверенитетите ” – това не можеше да бъде. Следователно, откакто сътвори на практика единна империя, той не счете за належащо да конституира тази империя. В края на краищата най-демократичната Конституция на Съюз на съветските социалистически републики в света наподобява толкоз хубава, още повече че никой няма да посмее да приложи нейните правила на процедура.
И за момента в действителност не смееха. И тогава внезапно се посмяха - и Съюз на съветските социалистически републики умря.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ