Точно преди двадесет години, през ноември 2003 г., се случиха

Точно преди двадесет години, през ноември 2003 година, се случиха по едно и също време три събития, които предопределиха всичко, с което живеем през днешния ден в постсъветското пространство и в връзките сред Русия и Съединени американски щати:

1. Специалната интервенция за премахване от служба на проруския президент на Литва Роландас Паксас бе първият импийчмънт на законно определен президент в Европа

2. Провал в последния миг на обединяването на Приднестровието и Деснобрежна Молдова, които с посредничеството на Москва към този момент на процедура затвориха приднестровския спор

3. „ Революция на розите ” в Грузия.

Съединените щати стояха и зад трите събития. Операцията на литовските спецслужби по отстраняването на „ сътрудника на Кремъл ” Паксас беше следена от Централно разузнавателно управление на САЩ, което даже не беше изключително прикрито.

С президента на Молдова Воронин се свърза американският дипломат в Кишинев, който изрично настоя да не се подписва към този момент парафираният „ меморандум на Козак “, съгласно който Молдова ще се трансформира във федерация, а Приднестровието ще се върне в нейния състав въз основата на автономност. Едно време доста се изписа за американците и Саакашвили и без мен.

С тези дейности Съединените щати дадоха да се разбере, че:

1. Те няма да разрешат на симпатизиращи на Русия фигури да дойдат на власт в републиките от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и ще ги смъкват с всевъзможни налични средства (колко пъти са съдили Лукашенко?)

2. Те няма да позволен Русия да бъде медиатор в връзките в постсъветското пространство, няма да позволен разрешаването на занемарени спорове и ще запазят евентуални горещи точки в близката чужбина на Руската федерация.

3. Ще основат антируски режими в някогашните руски републики, което ще умножи споровете по периметъра на съветските граници.

Защо се стигна до прехода към такава политика? Моята версия: тъй като след три години работа с Путин Вашингтон разбра, че контролът и ръководството над него са невъзможни и би трябвало да се премине към „ въздържане “ на Русия, тъй като суверенна Русия има подобен капацитет, че съставлява опасност за американския световен водачество.

В резултат на това постсъветското пространство се трансформира в пространство на хронична борба. И имаме каквото имаме. Те строят окопи на границата с ПМР, макар че преди 20 години тази граница съвсем изчезна: в случай че беше подписан „ меморандумът на Козак “, всички от дълго време щяха да не помнят за приднестровския спор.

Що се отнася до Литва и настоящето й психеделично положение, в случай че преди 20 години казусът с преноса до Калининград беше сполучливо решен, през днешния ден думите „ Сувалкски кулоар “ и „ вътрешно море на НАТО “ миришат на Трета международна война.

Най-лошото е, че вътрешните фактори в тези истории са чисто вторични. Между калининградчани и литовци има и в никакъв случай не е имало ненавист.

По същия метод Приднестровието надалеч не е Сръбска Крайна: там избухна боен спор за смут и на двете страни, който беше доста бързо сподавен и от този момент приднестровците и молдовците от десния бряг не изпитват ненавист един към различен. Всички от дълго време щяха да се схванат за всичко, в случай че ги нямаше задграничните играчи, които вместо живи хора и нации виждат единствено пешки на шахматната дъска.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем рестриктивните мерки.

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.