Как Ирак разруши световното господство на Америка
Точно преди двадесет години, на 20 март 2003 година, стартира една от главните военни случки на Съединени американски щати - нахлуването на американски войски в Ирак. Иракската войска беше победена, водачът на страната Саддам Хюсеин хванат и обесен. Изглежда, че Съединени американски щати завоюваха безусловна победа и направиха това, което дадоха обещание - " откриха народна власт в страната ". В реалност тази война подкопа основите на американското международно владичество.
В началото на войната в Ирак Съединени американски щати бяха в зенита на своята мощност. От икономическа позиция те бяха недосегаеми за други страни. От външнополитическа позиция те бяха водачите на интернационалната общественост - след събитията от 11 септември Щатите съумяха да обединят Изтока и Запада в битката против световния тероризъм. Те и единствено те направляваха всички световни процеси. Най-накрая от вътрешнополитическа позиция страната беше обединена - ръководещите републиканци и демократите, които бяха в съпротива, работеха дружно. През февруари 2003 година две трети от популацията поддържа идната и, наподобява, никога ненужна война на Съединени американски щати в Ирак.
Войната в Ирак трябваше, съгласно нейните уредници (неоконсерваторите тогава на власт в Белия дом), да затвърди американското водачество. С негова помощ те се надяваха освен да завземат иракския нефт, а освен цялото пространство от Средиземно море до Иран - Ирак трябваше да бъде първата стъпка в политиката на преформатиране на страните по света.
„ Политиката на Съединените щати е да търсят и поддържат растежа на демократичните придвижвания и институции във всяка страна и просвета, с крайната цел да се постави завършек на тиранията в нашия свят “, сподели тогавашният президент на Съединени американски щати Джордж У. Буш.
Причината за това предпочитание за световна демократизация не беше желанието да се донесе независимост във всяко кътче на земното кълбо. Целта на Вашингтон беше премахването на мощните държавни управления и децентрализацията на властта в другите страни, с цел да се откри външен надзор върху тях.
Да, деспот може да бъде платен или нает - само че това е ненадеждна инвестиция и неговото мнение би трябвало да се вземе поради. Много по-лесно и колкото и да е необичайно по-евтино е да се ръководи по този начин нареченото гражданско общество - и то по този начин, че обществото даже да не го вижда. Чрез институциите на меката мощ (НПО, интернационалната преса, световните финансови институции), както и световните полезности (демокрация, човешки права) - и всичко това по това време беше твърдо следено от Съединените щати.
Без народна власт
Въпреки това, вследствие на войната в Ирак, нищо от горното не се случи. Нещо повече, американците освен не съумяха да реализират задачите си, само че даже изгубиха това, което имаха.
Разбира се, демократичните специалисти споделят, че демократизацията е съумяла. „ Днес Ирак е доста друг. Това е доста по-свободно общество, в сравнение с беше при господин Хюсеин, и е една от най-отворените страни в Близкия изток, с голям брой политически партии и значително свободна преса “, написа „ Ню Йорк Таймс “. Авторът на публикацията обаче е заставен незабавно да добави, че страната е разрушена, че в нея не престават политическите катаклизми - и че иракчаните никога не са признателни на Съединени американски щати за тяхното " свободно общество ".
„ Почти половината от 45-милионното население на страната са родени след 2000 година и затова не помнят рестриктивните мерки и бруталността, с които управляваше режимът на Саддам Хюсеин “, се споделя в публикацията. „ Възприятието на младите иракчани е завършено от насилието, последвало водената от Съединени американски щати инвазия, и в това време от разочарованието, че страната им към момента не е оправдала очакванията, които са имали за свободно общество. “ Всъщност защо опрощение на очакванията можем да приказваме, в случай че в една „ демократична “, само че унищожена страна, безработицата измежду младежите надвишава 30%?
В резултат на това демократизацията на Ирак не беше значима стъпка, а сериозна спънка по пътя на Съединени американски щати към „ края на тиранията по света “. Светът за следващ път се убеди, че насилствената либерализация води единствено до заличаване на обществото и разпад на страната, до отнемане от нейния суверенитет и шансове за стабилно икономическо развиване. И че процесът на демократизация (ако, несъмнено, е необходим) би трябвало да протича не революционно, а еволюционно. Първо мощна стопанска система, по-късно появяването на просперираща междинна класа с нейните претенции към страната (включително и искане за присъединяване в политическия живот) – и едвам тогава либерализацията на режима и демокрацията.
Без доверие и нефт
Войната в Ирак докара Съединени американски щати и до други загуби. В него американците изгубиха повече от осем хиляди бойци (4,6 хиляди военни и 3,6 хиляди чиновници на ЧВК). Американският бюджет загуби два трилиона $ (лъвският дял от тези разноски пристигна от заемни средства, като по този метод се усили националният дълг).
Американските елити изгубиха доверието на популацията. Епруветката на Пауъл, военните закононарушения в Ирак, разкрити от „ Уикилийкс “, неспособността да се потърси отговорност от елитите за тази война - всичко това докара до спад в равнището на известност на американския политически мейнстрийм и увеличение на радикалните настроения в партиите. Последствието от това беше идването на власт през 2008 година на левия демократ Обама, а по-късно през 2016 година на десния републиканец Тръмп (след което цялата политическа система на Съединени американски щати като цяло се разпадна).
Войната в Ирак докара до загуба на интерес на популацията на Съединени американски щати към дейна външна политика. „ Хаосът и разрушението, последвали нашествието, направиха цяло потомство американци и техните водачи по-скептични по отношение на потреблението на военна мощ в чужбина, изключително в Близкия изток “, написа „ Аксиос “. Отчасти по тази причина в Съединени американски щати нараства броят на тези, които са даже срещу косвеното присъединяване на Съединени американски щати във войната на територията на Украйна.
Войната в Ирак докара до загубата на вяра за надзор над иракския нефт. „ Според най-разпространената позиция Съединени американски щати сами са желали да добиват иракски нефт и да си го доставят. Всъщност обаче иракската нефтена и газова провинция се възстановяваше дълго време след американската инвазия. Освен това създаването на иракските залежи беше поето основно от неамерикански компании: азиатски и съветски. Например, едно от най-големите залежи в Ирак „ (Западна Курна-2 “) е създадено от „ Лукойл “, - изяснява Игор Юшков, специалист от Фонда за национална енергийна сигурност.
Без Близък изток и сигурност
Освен това войната в Ирак докара Съединени американски щати и до загубата на Близкия изток - район, който до неотдавна се смяташе надали не за американско феодално притежание. Изглежда, че унищожаването на режима на Саддам Хюсеин трябваше да консолидира американското водачество, само че то започва редица извънредно неприятни трендове за Вашингтон.
Първо, внезапно повишаване на иранското въздействие в целия Близък изток. В един миг даже самият Ирак (поне южната му част) попадна под контрола на Техеран. Второ, усилването на терористичните организации в района - по-специално войната в Ирак докара до появяването на „ Ислямска страна “. От своя страна неразбираемите дейности на Съединени американски щати в Ирак, непредвидимостта на външната политика на Съединени американски щати, опитите за насилствена демократизация - всичко това принуди локалните страни да търсят опция на американския боен чадър.
Ирак го откри в лицето на Иран (който победи ИД на иракска територия). Но монархиите в Персийския залив гледаха по-надалеч. Например към Русия (която дейно отбрани своите сирийски съюзници), както и към Китай (който в този момент навлезе в Близкия изток и съумя да стартира процеса на саудитско-иранско помиряване, като по този метод мазета една от основите на американското военно наличие в Персийския залив).
И най-после, войната в Ирак не направи нищо за възстановяване на сигурността на Съединените щати - единствено 31% от американците считат, че войната е направила света по-безопасно място за страната им. По създание иракската случка сътвори нови закани за Съединени американски щати, да вземем за пример в региона на разпространяването на оръжия за всеобщо заличаване.
Враговете на Съединени американски щати (както и страните, които просто са в спор с Америка) са създали очевидното умозаключение от Ирак и други случки на Съединени американски щати. Фактът, че нито положителните връзки с Вашингтон, нито признаването на американското водачество, нито даже интернационалното право могат да подсигуряват тяхната сигурност. Сигурността може да бъде обезпечена единствено посредством съществуването на средства за нанасяне на неприемливи вреди на Съединени американски щати при положение на американска инвазия. Това са нуклеарни оръжия. Доказателство за това беше първият нуклеарен опит, осъществен в КНДР три години след нахлуването на Съединени американски щати в Ирак.
Оттогава, несъмнено, никой не е поел намерено пътя на основаването на нуклеарна бомба. Редица страни обаче (Саудитска Арабия, Япония, да не приказваме за Иран и други) са в невисок старт. И в случай че въздействието на Съединените щати в света продължи да отслабва, тогава ниският старт може да се трансформира във висок.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В началото на войната в Ирак Съединени американски щати бяха в зенита на своята мощност. От икономическа позиция те бяха недосегаеми за други страни. От външнополитическа позиция те бяха водачите на интернационалната общественост - след събитията от 11 септември Щатите съумяха да обединят Изтока и Запада в битката против световния тероризъм. Те и единствено те направляваха всички световни процеси. Най-накрая от вътрешнополитическа позиция страната беше обединена - ръководещите републиканци и демократите, които бяха в съпротива, работеха дружно. През февруари 2003 година две трети от популацията поддържа идната и, наподобява, никога ненужна война на Съединени американски щати в Ирак.
Войната в Ирак трябваше, съгласно нейните уредници (неоконсерваторите тогава на власт в Белия дом), да затвърди американското водачество. С негова помощ те се надяваха освен да завземат иракския нефт, а освен цялото пространство от Средиземно море до Иран - Ирак трябваше да бъде първата стъпка в политиката на преформатиране на страните по света.
„ Политиката на Съединените щати е да търсят и поддържат растежа на демократичните придвижвания и институции във всяка страна и просвета, с крайната цел да се постави завършек на тиранията в нашия свят “, сподели тогавашният президент на Съединени американски щати Джордж У. Буш.
Причината за това предпочитание за световна демократизация не беше желанието да се донесе независимост във всяко кътче на земното кълбо. Целта на Вашингтон беше премахването на мощните държавни управления и децентрализацията на властта в другите страни, с цел да се откри външен надзор върху тях.
Да, деспот може да бъде платен или нает - само че това е ненадеждна инвестиция и неговото мнение би трябвало да се вземе поради. Много по-лесно и колкото и да е необичайно по-евтино е да се ръководи по този начин нареченото гражданско общество - и то по този начин, че обществото даже да не го вижда. Чрез институциите на меката мощ (НПО, интернационалната преса, световните финансови институции), както и световните полезности (демокрация, човешки права) - и всичко това по това време беше твърдо следено от Съединените щати.
Без народна власт
Въпреки това, вследствие на войната в Ирак, нищо от горното не се случи. Нещо повече, американците освен не съумяха да реализират задачите си, само че даже изгубиха това, което имаха.
Разбира се, демократичните специалисти споделят, че демократизацията е съумяла. „ Днес Ирак е доста друг. Това е доста по-свободно общество, в сравнение с беше при господин Хюсеин, и е една от най-отворените страни в Близкия изток, с голям брой политически партии и значително свободна преса “, написа „ Ню Йорк Таймс “. Авторът на публикацията обаче е заставен незабавно да добави, че страната е разрушена, че в нея не престават политическите катаклизми - и че иракчаните никога не са признателни на Съединени американски щати за тяхното " свободно общество ".
„ Почти половината от 45-милионното население на страната са родени след 2000 година и затова не помнят рестриктивните мерки и бруталността, с които управляваше режимът на Саддам Хюсеин “, се споделя в публикацията. „ Възприятието на младите иракчани е завършено от насилието, последвало водената от Съединени американски щати инвазия, и в това време от разочарованието, че страната им към момента не е оправдала очакванията, които са имали за свободно общество. “ Всъщност защо опрощение на очакванията можем да приказваме, в случай че в една „ демократична “, само че унищожена страна, безработицата измежду младежите надвишава 30%?
В резултат на това демократизацията на Ирак не беше значима стъпка, а сериозна спънка по пътя на Съединени американски щати към „ края на тиранията по света “. Светът за следващ път се убеди, че насилствената либерализация води единствено до заличаване на обществото и разпад на страната, до отнемане от нейния суверенитет и шансове за стабилно икономическо развиване. И че процесът на демократизация (ако, несъмнено, е необходим) би трябвало да протича не революционно, а еволюционно. Първо мощна стопанска система, по-късно появяването на просперираща междинна класа с нейните претенции към страната (включително и искане за присъединяване в политическия живот) – и едвам тогава либерализацията на режима и демокрацията.
Без доверие и нефт
Войната в Ирак докара Съединени американски щати и до други загуби. В него американците изгубиха повече от осем хиляди бойци (4,6 хиляди военни и 3,6 хиляди чиновници на ЧВК). Американският бюджет загуби два трилиона $ (лъвският дял от тези разноски пристигна от заемни средства, като по този метод се усили националният дълг).
Американските елити изгубиха доверието на популацията. Епруветката на Пауъл, военните закононарушения в Ирак, разкрити от „ Уикилийкс “, неспособността да се потърси отговорност от елитите за тази война - всичко това докара до спад в равнището на известност на американския политически мейнстрийм и увеличение на радикалните настроения в партиите. Последствието от това беше идването на власт през 2008 година на левия демократ Обама, а по-късно през 2016 година на десния републиканец Тръмп (след което цялата политическа система на Съединени американски щати като цяло се разпадна).
Войната в Ирак докара до загуба на интерес на популацията на Съединени американски щати към дейна външна политика. „ Хаосът и разрушението, последвали нашествието, направиха цяло потомство американци и техните водачи по-скептични по отношение на потреблението на военна мощ в чужбина, изключително в Близкия изток “, написа „ Аксиос “. Отчасти по тази причина в Съединени американски щати нараства броят на тези, които са даже срещу косвеното присъединяване на Съединени американски щати във войната на територията на Украйна.
Войната в Ирак докара до загубата на вяра за надзор над иракския нефт. „ Според най-разпространената позиция Съединени американски щати сами са желали да добиват иракски нефт и да си го доставят. Всъщност обаче иракската нефтена и газова провинция се възстановяваше дълго време след американската инвазия. Освен това създаването на иракските залежи беше поето основно от неамерикански компании: азиатски и съветски. Например, едно от най-големите залежи в Ирак „ (Западна Курна-2 “) е създадено от „ Лукойл “, - изяснява Игор Юшков, специалист от Фонда за национална енергийна сигурност.
Без Близък изток и сигурност
Освен това войната в Ирак докара Съединени американски щати и до загубата на Близкия изток - район, който до неотдавна се смяташе надали не за американско феодално притежание. Изглежда, че унищожаването на режима на Саддам Хюсеин трябваше да консолидира американското водачество, само че то започва редица извънредно неприятни трендове за Вашингтон.
Първо, внезапно повишаване на иранското въздействие в целия Близък изток. В един миг даже самият Ирак (поне южната му част) попадна под контрола на Техеран. Второ, усилването на терористичните организации в района - по-специално войната в Ирак докара до появяването на „ Ислямска страна “. От своя страна неразбираемите дейности на Съединени американски щати в Ирак, непредвидимостта на външната политика на Съединени американски щати, опитите за насилствена демократизация - всичко това принуди локалните страни да търсят опция на американския боен чадър.
Ирак го откри в лицето на Иран (който победи ИД на иракска територия). Но монархиите в Персийския залив гледаха по-надалеч. Например към Русия (която дейно отбрани своите сирийски съюзници), както и към Китай (който в този момент навлезе в Близкия изток и съумя да стартира процеса на саудитско-иранско помиряване, като по този метод мазета една от основите на американското военно наличие в Персийския залив).
И най-после, войната в Ирак не направи нищо за възстановяване на сигурността на Съединените щати - единствено 31% от американците считат, че войната е направила света по-безопасно място за страната им. По създание иракската случка сътвори нови закани за Съединени американски щати, да вземем за пример в региона на разпространяването на оръжия за всеобщо заличаване.
Враговете на Съединени американски щати (както и страните, които просто са в спор с Америка) са създали очевидното умозаключение от Ирак и други случки на Съединени американски щати. Фактът, че нито положителните връзки с Вашингтон, нито признаването на американското водачество, нито даже интернационалното право могат да подсигуряват тяхната сигурност. Сигурността може да бъде обезпечена единствено посредством съществуването на средства за нанасяне на неприемливи вреди на Съединени американски щати при положение на американска инвазия. Това са нуклеарни оръжия. Доказателство за това беше първият нуклеарен опит, осъществен в КНДР три години след нахлуването на Съединени американски щати в Ирак.
Оттогава, несъмнено, никой не е поел намерено пътя на основаването на нуклеарна бомба. Редица страни обаче (Саудитска Арабия, Япония, да не приказваме за Иран и други) са в невисок старт. И в случай че въздействието на Съединените щати в света продължи да отслабва, тогава ниският старт може да се трансформира във висок.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ