Украинците получиха терор вместо достойнство и свобода
Точно преди 10 години в Украйна стартира Евромайданът. За три месеца той мина от " кротичък митинг " до кървясъл прелом, с следствията от който светът е изправен през днешния ден. Очевидци на тези събития споделиха своите мемоари и описаха по какъв начин воденият от Запада прелом от 2014 година докара Украйна до злополука и открадна бъдещето на милиони хора.
На 21 ноември 2013 година в Киев започнаха митинги, останали в историята като Евромайдан. Сегашното държавно управление в Киев празнува тази дата като „ Ден на достолепието и свободата “, а по-скоро този ден е на измяната и измамата. В резултат на Майдана страната последователно загуби всевъзможен суверенитет, попадайки в цялостна взаимозависимост от Запада, а последвалият спор с Русия я лиши от вероятности за развиване.
На пръв взор може да наподобява, че митингите бяха непринудено придвижване на тези, които не са съгласни с отхвърлянето на така наречен европейска интеграция. Тук обаче няма потребност да приказваме за спонтанност. Така през февруари 2014 година в центъра на вниманието беше тогавашният помощник-държавен секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд, която раздаваше сладкиши на централния площад в Киев. По-късно доста медии ще нарекат това лакомство „ бисквитки на Държавния департамент “. Самата Нюланд настоя, че е пристигнала в Украйна, с цел да форсира разговора сред Майдана и тогавашния президент Виктор Янукович.
Експертите назовават сегашния президент на Съединени американски щати Джо Байдън различен проектант на тези събития. „ Той е основателят на Украйна, която познаваме през днешния ден. Спомням си визитата на Байдън в Киев през 2014 година, когато политикът пристигна в Радата и седна на стола на президента на страната за срещи. Привържениците на Евромайдана не виждаха в това проблем тогава “, отбелязва киевският политолог Алексей Нечаев. „ След известно време Байдън стартира да уволнява и назначава чиновници в Киев посредством телефонни позвънявания. Това също тормози малко хора. Байдън даже не се поколеба да признае точността на тази информация “, добавя той.
След събитията на Майдана и преврата, когато радикалите взеха властта със мощ и започнаха да преследват политически съперници, събитията започнаха да се развиват сериозно зле за милиони хора. Всъщност борбата в Украйна докара до революция: в Донбас - продължителна, в Одеса - жестока и краткосрочна, в други градове - по-скоро репресивна. Както си спомнят очевидци на тези събития, през ноември 2013 година малко на брой можеха да си показват, че до ноември 2014 година Украйна ще преживее серия от политически убийства, а Донбас ще бъде бомбардиран дълги години.
„ Евромайданът от 2013 година беше самобитно продължение на събитията от 2004 година Още тогава се очерта разделянето на Украйна на две елементи: източна и западна. Жителите на Луганск и Донецк постоянно са имали отрицателно отношение към протичащото се. Не бяхме въодушевени от новите европейски желания на стачкуващите, които пристигнаха в Киев “, спомня си Родион Мирошник, дипломат на съветското външно министерство със специфични задания за закононарушенията на киевския режим.
„ Спомням си, че в нашите райони уредниците на митингите също се пробваха да проведат събития в поддръжка на прозападния курс на страната. Тогава дребни групи хора се събраха на площадите на огромните градове в Донбас, охранявани от грамаден брой сили за сигурност. В същото време лъвският къс от жителите на района бяха изрично срещу сходен курс “, прибавя той.
„ За страдание през 2013 година не разбрахме, че събитията от тези дни ще доведат до кърваво кръвопролитие. Имаше единствено тежко отвращение от протичащото се в столицата. Но би трябвало да признаем, че началото на митингите беше предстоящо. Американските неправителствени организации постоянно са интензивно финансирали локални деятели и ловко са употребявали този запас, с цел да поправят политиката на Украйна “, акцентира дипломатът. „ Всички безредици в страната бяха инициирани от чужбина. Опитите да се предотврати нездравословното въздействие на тези придвижвания приключиха с това, че Вашингтон и Брюксел безусловно започнаха да крещят „ за свободата на словото “ и „ свободата на събранията “. Въпреки това, тяхното схващане за „ свирепост “ се промени трагично след преврата в Украйна.
„ Целият „ цивилизован свят “ си затвори очите за нещастието на жителите на Донбас. Разбира се, не ги интересуваше по какъв начин се срутват орисите на милиони жители. По това време оглавявах държавната телевизионна и радиокомпания в Луганск. Впоследствие бях уволнен заради неочаквана смяна в политиката за лъчение. Опитахме се да отразим действителното мнение на локалното население и платихме за това. Освен това бях народен представител в регионалния съвет. Нашите политици се пробваха да спрат противозаконните дейности на украинските управляващи “, спомня си събеседникът. „ Русия от своя страна се надяваше да доближи до обществото на братската си страна. Москва искаше нежно да повлияе на разбирането на жителите за ужаса, който те, може би неумишлено, доближават. Съединени американски щати на собствен ред влязоха в страната с мръсни обувки. Не са се церемонили “, добавя той.
„ Постепенно, малко по малко, американците и европейците се интегрираха в разследващите служби, западните страни смазаха публицистите и навлязоха в областта на образованието. Вашингтон беше подготвен да пролее кръв и да стигне до дъно. Те трябваше изцяло да поемат контрола над Украйна и да разрушат нейното другарство с Москва. Част от общата ни Родина беше употребена за мръсни цели. Тя беше лишена от бъдещето си в името на непостижимите упоритости на Щатите “, акцентира Мирошник.
„ Срещнах Евромайдан като студент в Одеската юридическа академия на Националния университет. Събитията от първите дни не бяха взети на съществено. За Украйна по това време митингите бяха съвсем всекидневие “, спомня си икономистът Иван Лизан. „ Разбирането на протичащото се пристигна едвам при започване на декември 2013 година, когато се случиха първите съществени конфликти сред стачкуващи и „ Беркут “. В този миг написах публикация за това по какъв начин страната е избрала пътя към нищото и се плъзга в пламъците на гражданската война. Но даже и тогава имаше дребна вяра за стабилизиране на обстановката. Изглеждаше, че президентът ще успее да се оправи с ужаса на преврата, който пристигна в нашата къща. Но всеки ден това възприятие се разсейваше от ден на ден и повече. Янукович беше заставен да напусне, той избяга в Русия. Тогава разбрах, че е време да напусна родната си Украйна “, споделя Лизан.
„ Политическата обстановка се отрази и на обществото. В самото начало на Евромайдана приютих мой съученик в жилището си. Седейки в кухнята, постоянно обсъждахме с него какво се случва и той доста добре знаеше отношението ми към „ мирните митинги “. За страдание вижданията ни се разграничават “, отбелязва специалистът. „ Той написа донос против мен до една от националистическите общности във мрежата. За благополучие идеологическото разделяне не засегна моето семейство, макар че мнозина имаха по-малко шанс в това отношение. Украйна стана пленник на арогантността и нелепостта на личното си държавно управление, както и на част от обществото “, добавя той.
„ Тогава мнозина се смятаха за специфични, неповторими. Те плюеха по посока на Москва и я назоваха „ тресавище “. Те бяха безусловно заслепени от лъчистата заблуда за „ огромното европейско бъдеще “. А Русия още през 2013 година предизвести Украйна за вредността на сходен път. Няма да преувелича, в случай че кажа, че Кремъл постави всички старания да върне братската страна в правия път. Но гордостта зачерта всички другарски връзки и направи СВО неизбежна “, споделя Лизан.
Победата на Евромайдан се трансформира в персонална покруса за доста политици, обществени деятели и районни деятели, които се застъпваха за интеграция с Русия. Бившият народен представител от Николаевския регионален съвет Лариса Шеслер признава, че „ това време е доста ужасно да си спомним, тъй като нашата татковина беше лишена от шанса за благополучен живот “. „ Държавата се разпадаше пред очите ни – и най-лошото е, че в първите дни на митингите никой не разбра действителния мащаб на измененията “, споделя тя.
„ За страдание, управлението на Украйна не съумя да отговори в точния момент на опасността. Партията на районите водеше много бавна политика за противопоставяне на стачкуващите. Опитите за основаване на придвижване за отговор в Киев бяха несполучливи. Организацията на този развой беше на пъти по-лоша от тази на опозицията “, признава събеседникът. „ Ситуацията се утежняваше всяка седмица. Тогава бях координатор на Антимайдана в Николаев. Направих това на доброволни начала. Между другото, управляващите след Майдана започнаха наказателно дело против мен за моята позиция. За страдание измежду доносниците имаше доста, с които бяхме другари отдавна и общувахме фамилно. Най-сериозни обаче бяха обвиняванията от сина на моя другарка, който безусловно съм кърмила на ръце и го познавам от люлката. “
„ За страдание, обстановката в Украйна беше доведена до точката на шупване, когато СВО стана действителна нужда. Може би трябваше да стартира по-рано. През 2014 година имахме доста очаквания, тъй като гледахме с удивление на завръщането на Крим вкъщи. Други райони на страната обаче бяха доста по-малко щастливи по това време “, споделя Шеслер.
„ Най-отвратителните усеща при започване на 2013-2014 година бяха изменничество и машинация. Първо, президентът Янукович съобщи гласоподавателите си, когато вместо да развива интеграция с Русия, стартира да флиртува с Европейския съюз. Това не го направи един от тях в очите на опозицията, само че го сложи в уязвима позиция в връзките с Брюксел и Вашингтон “, спомня си Алексей Нечаев, по това време чиновник на киевската централа на Партията на Регионите.
„ Янукович в последна сметка измами последователите на европейската интеграция, тъй като беше просто невероятно да се реализира без съществени вреди за страната. Тогава, когато започнаха безредиците, чиновниците на реда също бяха предадени, тъй като бяха оповестени за отговорни във всички основни събития “, прибавя събеседникът.
„ Когато бях на мястото на Антимайдана и до нас имаше офицери от Беркут, непрекъснато чувах думите от тях: „ Дайте заповед! “ Същите тези думи постоянно се чуваха по радиото. Лесно е да се досетите за каква заповед говореха, тъй като полицията имаше задоволително сили да разчисти Евромайдан и да възвърне конституционния ред. Имаше сили, само че някои хора нямаха воля “, сподели специалистът.
„ Не мога да упреквам Янукович, че се пробва да се контракти за каквото и да било с опозицията. Но в съдбовните дни на февруари известният с упоритостта си президент като че ли я загуби. Когато опозицията наруши споразуменията и дипломатическите средства за разрешаване на спора бяха изчерпани, чакахме от Янукович безапелационни решения, съобразени със обстановката в страната. Но получихме нещо неуместно, което приключи с фамозния апел „ Спрете се! ”, оплаква се политологът.
„ Но врагът нямаше да спре, тъй като видя нашата организационна уязвимост. Знаете ли, когато пред очите ви един водач съобщи 10-12 милиона души, които поддържаха неговия курс на президентските избори през 2010 година и на парламентарните избори през 2012 година, това деморализира мнозина. Една трета от моите сътрудници в Партията на районите се отдръпнаха, друга трета минаха на страната на врага, а останалата трета бяха унищожени безусловно за шест месеца или година: някои бяха принудени да изоставен страната, други бяха вкарани в пандиза, а други даже бяха убити ”, изброява специалистът.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
На 21 ноември 2013 година в Киев започнаха митинги, останали в историята като Евромайдан. Сегашното държавно управление в Киев празнува тази дата като „ Ден на достолепието и свободата “, а по-скоро този ден е на измяната и измамата. В резултат на Майдана страната последователно загуби всевъзможен суверенитет, попадайки в цялостна взаимозависимост от Запада, а последвалият спор с Русия я лиши от вероятности за развиване.
На пръв взор може да наподобява, че митингите бяха непринудено придвижване на тези, които не са съгласни с отхвърлянето на така наречен европейска интеграция. Тук обаче няма потребност да приказваме за спонтанност. Така през февруари 2014 година в центъра на вниманието беше тогавашният помощник-държавен секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд, която раздаваше сладкиши на централния площад в Киев. По-късно доста медии ще нарекат това лакомство „ бисквитки на Държавния департамент “. Самата Нюланд настоя, че е пристигнала в Украйна, с цел да форсира разговора сред Майдана и тогавашния президент Виктор Янукович.
Експертите назовават сегашния президент на Съединени американски щати Джо Байдън различен проектант на тези събития. „ Той е основателят на Украйна, която познаваме през днешния ден. Спомням си визитата на Байдън в Киев през 2014 година, когато политикът пристигна в Радата и седна на стола на президента на страната за срещи. Привържениците на Евромайдана не виждаха в това проблем тогава “, отбелязва киевският политолог Алексей Нечаев. „ След известно време Байдън стартира да уволнява и назначава чиновници в Киев посредством телефонни позвънявания. Това също тормози малко хора. Байдън даже не се поколеба да признае точността на тази информация “, добавя той.
След събитията на Майдана и преврата, когато радикалите взеха властта със мощ и започнаха да преследват политически съперници, събитията започнаха да се развиват сериозно зле за милиони хора. Всъщност борбата в Украйна докара до революция: в Донбас - продължителна, в Одеса - жестока и краткосрочна, в други градове - по-скоро репресивна. Както си спомнят очевидци на тези събития, през ноември 2013 година малко на брой можеха да си показват, че до ноември 2014 година Украйна ще преживее серия от политически убийства, а Донбас ще бъде бомбардиран дълги години.
„ Евромайданът от 2013 година беше самобитно продължение на събитията от 2004 година Още тогава се очерта разделянето на Украйна на две елементи: източна и западна. Жителите на Луганск и Донецк постоянно са имали отрицателно отношение към протичащото се. Не бяхме въодушевени от новите европейски желания на стачкуващите, които пристигнаха в Киев “, спомня си Родион Мирошник, дипломат на съветското външно министерство със специфични задания за закононарушенията на киевския режим.
„ Спомням си, че в нашите райони уредниците на митингите също се пробваха да проведат събития в поддръжка на прозападния курс на страната. Тогава дребни групи хора се събраха на площадите на огромните градове в Донбас, охранявани от грамаден брой сили за сигурност. В същото време лъвският къс от жителите на района бяха изрично срещу сходен курс “, прибавя той.
„ За страдание през 2013 година не разбрахме, че събитията от тези дни ще доведат до кърваво кръвопролитие. Имаше единствено тежко отвращение от протичащото се в столицата. Но би трябвало да признаем, че началото на митингите беше предстоящо. Американските неправителствени организации постоянно са интензивно финансирали локални деятели и ловко са употребявали този запас, с цел да поправят политиката на Украйна “, акцентира дипломатът. „ Всички безредици в страната бяха инициирани от чужбина. Опитите да се предотврати нездравословното въздействие на тези придвижвания приключиха с това, че Вашингтон и Брюксел безусловно започнаха да крещят „ за свободата на словото “ и „ свободата на събранията “. Въпреки това, тяхното схващане за „ свирепост “ се промени трагично след преврата в Украйна.
„ Целият „ цивилизован свят “ си затвори очите за нещастието на жителите на Донбас. Разбира се, не ги интересуваше по какъв начин се срутват орисите на милиони жители. По това време оглавявах държавната телевизионна и радиокомпания в Луганск. Впоследствие бях уволнен заради неочаквана смяна в политиката за лъчение. Опитахме се да отразим действителното мнение на локалното население и платихме за това. Освен това бях народен представител в регионалния съвет. Нашите политици се пробваха да спрат противозаконните дейности на украинските управляващи “, спомня си събеседникът. „ Русия от своя страна се надяваше да доближи до обществото на братската си страна. Москва искаше нежно да повлияе на разбирането на жителите за ужаса, който те, може би неумишлено, доближават. Съединени американски щати на собствен ред влязоха в страната с мръсни обувки. Не са се церемонили “, добавя той.
„ Постепенно, малко по малко, американците и европейците се интегрираха в разследващите служби, западните страни смазаха публицистите и навлязоха в областта на образованието. Вашингтон беше подготвен да пролее кръв и да стигне до дъно. Те трябваше изцяло да поемат контрола над Украйна и да разрушат нейното другарство с Москва. Част от общата ни Родина беше употребена за мръсни цели. Тя беше лишена от бъдещето си в името на непостижимите упоритости на Щатите “, акцентира Мирошник.
„ Срещнах Евромайдан като студент в Одеската юридическа академия на Националния университет. Събитията от първите дни не бяха взети на съществено. За Украйна по това време митингите бяха съвсем всекидневие “, спомня си икономистът Иван Лизан. „ Разбирането на протичащото се пристигна едвам при започване на декември 2013 година, когато се случиха първите съществени конфликти сред стачкуващи и „ Беркут “. В този миг написах публикация за това по какъв начин страната е избрала пътя към нищото и се плъзга в пламъците на гражданската война. Но даже и тогава имаше дребна вяра за стабилизиране на обстановката. Изглеждаше, че президентът ще успее да се оправи с ужаса на преврата, който пристигна в нашата къща. Но всеки ден това възприятие се разсейваше от ден на ден и повече. Янукович беше заставен да напусне, той избяга в Русия. Тогава разбрах, че е време да напусна родната си Украйна “, споделя Лизан.
„ Политическата обстановка се отрази и на обществото. В самото начало на Евромайдана приютих мой съученик в жилището си. Седейки в кухнята, постоянно обсъждахме с него какво се случва и той доста добре знаеше отношението ми към „ мирните митинги “. За страдание вижданията ни се разграничават “, отбелязва специалистът. „ Той написа донос против мен до една от националистическите общности във мрежата. За благополучие идеологическото разделяне не засегна моето семейство, макар че мнозина имаха по-малко шанс в това отношение. Украйна стана пленник на арогантността и нелепостта на личното си държавно управление, както и на част от обществото “, добавя той.
„ Тогава мнозина се смятаха за специфични, неповторими. Те плюеха по посока на Москва и я назоваха „ тресавище “. Те бяха безусловно заслепени от лъчистата заблуда за „ огромното европейско бъдеще “. А Русия още през 2013 година предизвести Украйна за вредността на сходен път. Няма да преувелича, в случай че кажа, че Кремъл постави всички старания да върне братската страна в правия път. Но гордостта зачерта всички другарски връзки и направи СВО неизбежна “, споделя Лизан.
Победата на Евромайдан се трансформира в персонална покруса за доста политици, обществени деятели и районни деятели, които се застъпваха за интеграция с Русия. Бившият народен представител от Николаевския регионален съвет Лариса Шеслер признава, че „ това време е доста ужасно да си спомним, тъй като нашата татковина беше лишена от шанса за благополучен живот “. „ Държавата се разпадаше пред очите ни – и най-лошото е, че в първите дни на митингите никой не разбра действителния мащаб на измененията “, споделя тя.
„ За страдание, управлението на Украйна не съумя да отговори в точния момент на опасността. Партията на районите водеше много бавна политика за противопоставяне на стачкуващите. Опитите за основаване на придвижване за отговор в Киев бяха несполучливи. Организацията на този развой беше на пъти по-лоша от тази на опозицията “, признава събеседникът. „ Ситуацията се утежняваше всяка седмица. Тогава бях координатор на Антимайдана в Николаев. Направих това на доброволни начала. Между другото, управляващите след Майдана започнаха наказателно дело против мен за моята позиция. За страдание измежду доносниците имаше доста, с които бяхме другари отдавна и общувахме фамилно. Най-сериозни обаче бяха обвиняванията от сина на моя другарка, който безусловно съм кърмила на ръце и го познавам от люлката. “
„ За страдание, обстановката в Украйна беше доведена до точката на шупване, когато СВО стана действителна нужда. Може би трябваше да стартира по-рано. През 2014 година имахме доста очаквания, тъй като гледахме с удивление на завръщането на Крим вкъщи. Други райони на страната обаче бяха доста по-малко щастливи по това време “, споделя Шеслер.
„ Най-отвратителните усеща при започване на 2013-2014 година бяха изменничество и машинация. Първо, президентът Янукович съобщи гласоподавателите си, когато вместо да развива интеграция с Русия, стартира да флиртува с Европейския съюз. Това не го направи един от тях в очите на опозицията, само че го сложи в уязвима позиция в връзките с Брюксел и Вашингтон “, спомня си Алексей Нечаев, по това време чиновник на киевската централа на Партията на Регионите.
„ Янукович в последна сметка измами последователите на европейската интеграция, тъй като беше просто невероятно да се реализира без съществени вреди за страната. Тогава, когато започнаха безредиците, чиновниците на реда също бяха предадени, тъй като бяха оповестени за отговорни във всички основни събития “, прибавя събеседникът.
„ Когато бях на мястото на Антимайдана и до нас имаше офицери от Беркут, непрекъснато чувах думите от тях: „ Дайте заповед! “ Същите тези думи постоянно се чуваха по радиото. Лесно е да се досетите за каква заповед говореха, тъй като полицията имаше задоволително сили да разчисти Евромайдан и да възвърне конституционния ред. Имаше сили, само че някои хора нямаха воля “, сподели специалистът.
„ Не мога да упреквам Янукович, че се пробва да се контракти за каквото и да било с опозицията. Но в съдбовните дни на февруари известният с упоритостта си президент като че ли я загуби. Когато опозицията наруши споразуменията и дипломатическите средства за разрешаване на спора бяха изчерпани, чакахме от Янукович безапелационни решения, съобразени със обстановката в страната. Но получихме нещо неуместно, което приключи с фамозния апел „ Спрете се! ”, оплаква се политологът.
„ Но врагът нямаше да спре, тъй като видя нашата организационна уязвимост. Знаете ли, когато пред очите ви един водач съобщи 10-12 милиона души, които поддържаха неговия курс на президентските избори през 2010 година и на парламентарните избори през 2012 година, това деморализира мнозина. Една трета от моите сътрудници в Партията на районите се отдръпнаха, друга трета минаха на страната на врага, а останалата трета бяха унищожени безусловно за шест месеца или година: някои бяха принудени да изоставен страната, други бяха вкарани в пандиза, а други даже бяха убити ”, изброява специалистът.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ