Фалитът на КТБ - десет години по-късно
Точно преди 10 години най-бързо разрастващата се банка у нас, съгласно банковата статистика по това време, Корпоративна комерсиална банка бе сложена на колене. Тя бе закрита от Българската национална банка и притежателят на КТБ – българският банкер Цветан Василев, избяга в Сърбия.
През юни на 2014 година банкрутира Корпоративна комерсиална банка. Това бе най-голямото разтърсване в българската банкова система след нейното срутване в края на 1996 година В началото на 2014 година нищо не предвещаваше злополуката, която щеше да сполети обичания банка на властта шест месеца по-късно. По това време тя бе четвъртата по величина в България с активи на стойност 7.3 милиарда лв..
Хронология на възхода
Предшественикът на КТБ, " Булгарсовинвест " бе зачена в грях доскоро повече от 30 година директно преди измененията по към този момент изпитана скица. През 1988 година бе основано тя се появи като смесено сдружение на Българската външнотърговска банка (сегашната " Уникредит Булбанк) и Внешекономбанк (Банката за външноикономическа активност на Съюз на съветските социалистически републики, през днешния ден VTB). През 1994 година банката бе преобразувана в КТБ, само че заради към момента относително дребните й размери не бе наранена от финансовото цунами в края на 1996 година През 2000 година Българската външнотърговска банка я продава на частни вложители. Собственици ставата 10 офшорни компании, всяка от които има под 10% от акциите. Зад тях стои група български акционери, измежду които и Цветан Василев. През 2002 година притежатели към този момент са български компании, в това число и " Бромак АД " на настоящия банкер-беглец. От 2003 година той е мажоритарен притежател на банката.
През 2007 година Корпоративна комерсиална банка набра над 58 млн. лв. капитал посредством обществено предложение на акции(т.нар. IPO) и се трансформира в обществена компания. През 2009 година 30% от нея бяха купени от суверенния капиталов фонд на Султаната на Оман, посредством дъщерното сдружение Bulgarian Acquisition Company II, Luxembourg. През 2010 година Fata Assicurazioni Danni S.p.A и Fata Vita S.p.A (дъщерни подразделения на италианския осигурителен холдинг " Дженерали груп " ) получават миноритарен дял, а през 2013 година 9.9% от банката стават благосъстоятелност на съветската VTB Capital.
В интервала от 2007 - 2014 година КТБ се превръна в една от най-бързоразвиващите се банки в България. От 1.77 млрд лв. през 2007 година активите й набъбнаха до 7.3 млрд лв. и тя стана четвъртата най-голяма банка в страната. Освен това бе трета по мярка на облагата и водач по ритъм на напредък на депозитите. Банката стана известна и като спестовната касичка на Движение за права и свободи. Тя финансира настоящия съпредседател на тази партия Делян Пеевски да придобие компании като Булгартабак, Техномаркет. Цветан Василев купи от своя страна БТК, Петрол, Дунарит.
В банката бяха съсредоточени парите на доста държавни сдружения, които способстваха за растежа на нейната депозитна маса. В края на 2009 година 35% от свободните средства на най огромните държавни компании бяха вложени в КТБ. Става въпрос за над 400 млн. лева, което съставлява близо една четвърт от всичките й депозити. По времето на първия кабинет на ГЕРБ през 2010 година делът на държавните депозити в трезора към този момент е над 50 %. Въпреки обещанията за понижаване на концентрацията на държавните депозити в една банка, тя продължи и през идващите години.
Хронология на падениято
През пролетта на 2014 година настъпи раздор във взаимоотношенията Василев-Пеевски, който се свързва със спор за собствеността на Булгартабак. В едно от телевизионните си изявленията Василев изясни, че главната причина за този раздор са били претенциите на Пеевски, евентуално и на хората, които стоят зад него, към собствеността на редица компании. Беше ми показан лист от кое сдружение какъв брой би трябвало да трансферира. А естествено не се съгласих, сподели Цветан Василев.
Последва следствие на прокуратурата и зрелищно навлизане на полиция в офисите на Василев на бул. " Цар Борис III " в София. Вдигналият се звук незабавно провокира опашки пред офисите на КТБ. На 20 юни управлението на КТБ уведоми Централната банка за привършване на ликвидността и прекратява разплащанията и всички типове банкови интервенции. Българска народна банка сложи КТБ под специфичен контрол и назначи квестори, като даде обещание банката да отвори порти на 21 юли. Това обаче по този начин и не се случи.
През август 2014 година Българска народна банка насочи искане към водещите акционери в банката - " Бромак " АД и Фонда на Генералния държавен запас на Султаната на Оман, да обезпечат финансова поддръжка на трезора до 31 август. Тази рекомендация обаче също не бе изпълнена. На 6 ноември Българска народна банка лиши лиценза на КТБ за осъществяване на банкова активност с претекста, че банката е нарушила закона, като непряко е финансирала заплащанията по заеми към самата нея. Установява се, че от общ кредитен протфейл от 5.4 млрд лева заемите към компании, свързани с Цветан Василев, са за над 3.5 млрд лв.. На 4 декември 2014 година Фондът за гарантиране на влоговете стартира да изплаща обезпечените влогове (до 100 000 евро) на вложителите в КТБ. В гаранционния фонд по това време обаче нямаше задоволително средства за покриването на всички компенсации. По тази причина страната отпусна заем в размер на 2 милиарда лв. на фонда, с който да бъдат изплатени всички депозити. На 22 април 2015 година КТБ публично е оповестена в неплатежоспособност със задна дата от 6 ноември 2014 година
Разследването на прокуратурата за аргументите за банкрута на Корпоративна комерсиална банка завърши през февруари 2017 година Заведено бе дело против 18 обвинени лица, измежду които и изпълнителният шеф на КТБ Цветан Василев, който от юли 2014 година се намира в Сърбия. Делото за банкрута на КТБ към момента не е завършило. През май предходната година синдиците на Корпоративна комерсиална банка оповестиха, че стартира изплащането на суми, включени в първата частична сметка за систематизиране на признати вземания към банката. Общата сума, която се разпределя е 570 млн. лв..
Хронология на грабежа
Десет години след зрелищното строполясване на КТБ, сметката на банкрута към момента не е платена. Според разнообразни калкулации общата кражба от КТБ, в това число парите за гаранти депозити за 3.7 милиарда лева, надвишава 5 милиарда лева Заедно с Фонда за гарантиране на влоговете кредитори на банкрутиралия трезор се оказаха над 7000 физически лица, компании и институции с негарантирани средства. Пет години след банкрута, с решение от 8 май тази година, те получиха достъп до едвам 11% от своите средства. Сред " късметлиите " се оказаха видни инвеститори като почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган, предприемача Александър Сталийски, за който обвиненият за източването на КТБ Цветан Василев твърди, че е непосредствен до тогавашния ремиер Бойко Борисов, свързаната със Сталийски тв водеща Виолета Сечкова, Николай Бареков. По някой лев от остатъците от ограбената банка през май месец получиха и цялата върволяк държавни компании, които по безинтересни за прокуратурата аргументи бяха вложили десетки милиони в годините на разцвета на финансовата пирамида, с които след това изгоряха. По данни на синдиците към 31 март 2019 година общата сума, събрана в масата на несъстоятелността, бе към 830 млн. лева, което значи, че с изключение на разпределените през май 570 млн. лева следва да се раздадат още към 260 млн. лева
Първоначално масата на несъстоятелността бе оценена от външните инспектори на 1.378 милиарда лева, които се считаше, че е реалистично да бъдат събрани посредством разпродажби и каузи в процеса по неплатежоспособност. Това значи, че при най-оптимистичния сюжет ще бъде възобновено не повече от 20-25% от откраднатото.
Основна причина за това бе фактът, че безусловно излишно банката бе държана в безтегловност от 20 юни до началото на ноември 2014 година, когато тя остана без лиценз. Чуваха се и гласове тя да бъде спасявана, макар че от разкрита стенограма от съвещанието на консултативния съвет при президента Плевнелиев се видяха задоволително обстоятелства, че става дума за голяма финансова пирамида.
Именно ненужната мъка на КТБ в продължение на пет месеца докара до така наречен " вторично плячкосване " на банкрутиралата банка с противозаконни цесии и прихващания сред кредитори и инвеститори. Т. нар. квестура се оказа интервал на доразграбване. Едва през декември 2018 година Софийската градска прокуратура съобщи на съд двамата назначени от Българска народна банка квестори за умишлена занемареност, довела до вреди за страната в размер на 1.07 млн. лева
Още през 2015 година министър председателят Бойко Борисов разгласи, че по данни на службите квестори непозволено са преправили към 1000 контракта за преференциални депозити, тъй че титулярите им да могат да получат компенсации от 100 хиляди евро, с което ФГВБ е ощетен със 100 млн. евро. По думите на Борисов тогава квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по заеми към банката. За образец той даде фирмите " Петрол ", " Рубин ", " Дунарит ", " Авионамс ", следени по това време от някогашния мажоритарен притежател на КТБ Цветан Василев. Премиерът сподели, че тези и куп други компании " са си създали цесии и квесторите са освободили имуществото им ". Само една от покупко-продажбите е за 90 млн. лева, разгласи тогава Борисов.
Съмненията за нередности набъбнаха. Заговори за осъществени многочислени цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лева, за които след това синдиците заведоха каузи поради подозрения за незаконност. Именно въпросните цесии и прихващания бяха мотивът за първия закон " Пеевски " за КТБ, който разреши на синдиците да оспорват въпросните покупко-продажби със задна дата. И до момента към момента няма решение на Конституционния съд дали текстовете, които са в действие повече от година, са противоконституционни.Освен това не бе потърсена отговорност от регулаторите, позволили банкрута. Изкупителни жертви станаха някогашните подуправители на Българска народна банка Цветан Гунев и Румен Симеонов. А почналото дело за банкрута на КТБ може да се проточи десетилетия. без да е експерт човек може да предвижда, че за грандиозния обир надали ще има някой наказан. Справка - делата за банкрута на банките през 1996-97 г.> Едва към 25% от парите са върнати на кредиторите
Общата кражба от КТБ, в това число обезпечените депозити за 3.7 милиарда лева, надвишава 5 милиарда лева, излиза наяве от калкулации на дължимите средства на приетите кредитори на банкрутиралата банка в описите, оповестени в Търговския указател.
На този декор възобновените от синдиците средства към 1 декември 2021 година са общо 1.4 милиарда лева Така, равносметката за 7 години неплатежоспособност е към 25% възобновени средства. Това не е изключително доста в европейски проект, настояват специалисти. Има банки в Европейски Съюз, които след банкрут или затваряне възвръщат 90% или 100% от сумата на влоговете и другите си отговорности към кредиторите, само че всичко доста зависи от правната рамка на несъстоятелността, с която България от години има тежък проблем.
От възобновената сума на кредиторите (основно на Фонда за гарантиране на влоговете в банките) бяха разплатени близо 1.3 милиарда лева Освен основания от страната фонд за гарантиране на влоговете, който си върна към 920 млн. лева, по една четвърт от парите си, държани в тогавашната банка, получиха назад и останалите й кредитори с влогове над обезпечения размер от 197 000 лева. Например " Топлофикация София ", която на фона на безконечните си задължения затъна с към 90 млн. лева в КТБ, съумя да си върне към 22 млн. лева Държавното сдружение " Булгартрансгаз ", което при затварянето на банката се оказа с блокирани над 55 млн. лева, съумя да си възвърне към 15 млн. лева
Около една четвърт от парите си върнаха и други държавни компании: " Българският енергиен холдинг ", НЕК, " АЕЦ Козлодуй ", " Булгаргаз ", " Мини Марица Изток " ЕАД, Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ), " Пристанищна инфраструктура ", " Летище София " ; частни компании като " Полимери " АД и други, както и доста физически лица – да вземем за пример почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган.
Основният въпрос, на който обществото и до момента не е получило приемлив отговор, е до каква степен синдиците работят напълно в интерес на кредиторите на КТБ и до каква степен те са самостоятелни от двете страни във войната сред мажоритарния притежател на КТБ Цветан Василев и съпредседателя на Движение за права и свободи Делян Пеевски, която бе в основата на сгромолясването на КТБ.
В интервютата си, които Цветан Василев дава от време на време от Сърбия, неведнъж е подлагал на критика синдиците, че заемат страната на някогашния му сътрудник Пеевски в борбата за наследството на банкрутиралата банка, т.е., за разпределянето на остатъците от в миналото могъщата бизнес империята към нея.
Въпросната война не е завършила изцяло, а в нейн залог през годините се трансфораха апетитни предприятия като русенския оръжеен цех " Дунарит ", " Авионамс ", " Петрол ", а също и купища атрактивни парцели, отпред със постройката на централата на КТБ на пл. " Гарибалди ".
Делян Пеевски бе измежду вносителите на прословутите законови промени против " вторичното плячкосване " на КТБ. Те целяха със задна дата да обезсилят покупко-продажбите по време на квестурата – интервал, който докара до в допълнение плячкосване на затворената банка с противозаконни цесии и прихващания сред кредитори и инвеститори.
Това обаче по този начин и не се случи. През 2018 година до 1 декември 2021 година събраните от синдиците средства са 503 млн. лева, от които – 276 млн. лева при реализация на обезпечения или наложително осъществяване върху друго имущество.
През май 2021 година обаче законът " Пеевски " бе разгласен за противоконституционен във връзка с действието му със задна дата, а синдиците оповестиха, че това е загуба за банката.
Възстановената сума в масата на несъстоятелността на банката за последните 9 години е 1.44 милиарда лева към 30 април 2023 година Това е към 25% от заграбените над 5 милиарда лева
Световната процедура в сходни случаи реализира към 60% събираемост. Синдиците обаче дават отговор на сходни обвинявания, че наетите да оценят имуществото на банката одиторски компании " Прайсуотърхаус Купърс България " и " Инженерингсервиз София " са оценили общата стойност на активите на КТБ към датата на оповестяването й в неплатежоспособност (22 април 2015 г.) на 1.378 милиарда лева, а събраното досега е 1.443 милиарда лева – т.е. изцяло покрива упованията.
Към края на април 2023 година остатъкът в масата на несъстоятелността е едвам 84 млн. лева С наближаването на 10-годишнината от банкрута на банката събираемостта на имуществото става все по-нищожна и работата на синдиците – все по-безплодна. За последната година и половина събраните средства са единствено към 40 млн. лева.> Изчезнаха кредитните досиета
Миналата година Сметната палата най-накрая разгласява публично отчета от предоставения при започване на 2022 година одит по тематиката. Одитът визира активността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) - институцията, контролираща синдиците на КТБ за дейностите и бездействията им при осребряването на активите на източената банка в интервала 2016 – 2020 година Едно от най-скандалните разкрития на инспекторите е, че в тестваните описи на имуществото на КТБ, направени през април 2015 година (веднага след оповестения от съда банкрут на банката), липсват кредитните досиета. А те са главните документи, въз основа на които банкрутиралата банка най-малко на доктрина може да си върне част от имуществото.
По-конкретно палатата е открила неналичието на разказани недвижими парцели, описи на наличните скъпи книги в пространствата на КТБ. Фондът се е оправдал, че част от скъпите книги са били конфискувани от прокуратурата преди запечатването на банката. Копия на протоколите, с които са конфискувани скъпите книги, обаче не са приложени към описите по Закона за банковата неплатежоспособност. " В протоколите и описите липсва информация дали органите на прокуратурата са иззели всички скъпи книги, благосъстоятелност на банката, и вероятно къде (в пространства на банката или във притежание на трети лица) се намират скъпите книги, които не са конфискувани ", разясняват инспекторите.
Открита е и липса на " разказани контракти и вземанията на банката, включително липсват данни и информация за кредитните досиета, налични в банката към датите на правенето на описите по член 50 от ЗБН, както и за самите контракти за банков заем, наличната документи по предоставените заеми, предоставените обезпечения по заемите и други ". Одиторите прецизират, че в обособени случаи е прилагана информация за броя папки с кредитни досиета, само че без информация за заемите (кредитополучател, дата, размер и т.н.) и за съдържащите се документи в кредитните досиета.
По информация на ФГВБ главната причина за неналичието на разказани кредитни досиета, скъпи книги и други контракти и документи на КТБ се дължи на това, че цялата процедура по запечатване, разпечатване, разказване на имуществото, която включва забележителен размер от работа, е осъществявана в къс интервал. Според фонда " следва също по този начин да се преценява фактът, че договорите за заем, за депозит, както и всички други нормални банкови действия се съхраняват най-вече на електронен притежател, което съгласно фонда подсигурява тяхното правилно предпазване ".
Шефът на фонда не е в спор на ползи
Одиторите са изследвали и каква част от източените пари от КТБ действително са възобновени на кредиторите за близо 9 години след затварянето на банката.
Прогнозираният % на възобновяване (recovery rate) е почти 20% (19.98%) при съотношението сред цената на активите на КТБ след инвентаризация и оценка (по първичен ликвидационен баланс към 22.04.2015 г.) - 1.377 милиарда лева, по отношение на първичната им стойност към 30.06.2014 година – 6.89 милиарда лева
Стойността на получените средства от осребряването на активи от масата на несъстоятелността на КТБ за интервала 22.04.2015 година – 30.06.2022 година е 1.4 милиарда лева, която съпоставена с първичната стойност на активите (6.89 милиарда лева.), доближава 20.5% на възобновяване.
" Посоченият % включва групи активи, осребряването на които не е показателно за положените старания от синдиците и от фонда, и респ. за постигнатите резултати в производството по неплатежоспособност, например парични средства и парични салда при централни банки и финансовите активи на КТБ. Процентът на възобновяване, изключващ цитираните активи, доближава 15.3% (915 млн. лева към 5.97 милиарда лева.) ", написа още палатата. След банкрута на КТБ Фондът за гарантиране на влоговете заплати 3.7 милиарда лева свои средства, с цел да върне предпазените влогове на жителите до размер от 196 000 лева От тази сума фондът си е възстановил 25%, т.е. три четвърти от средствата не са върнати. Към 31 декември 2021 година разноските по несъстоятелността на КТБ са 99 млн. лева, показва още Сметната палата.
Крайната констатация на инспекторите е, че " през одитирания интервал не е сбъднат задоволително ефикасен надзор по отношение на упражняването пълномощията на синдици на банка в неплатежоспособност ". Въпреки тежките в действителност констатации в одитната институция е излязла единствено с няколко рекомендации от одита – най-много за усилване на потенциала на ФГВБ да реализира функционалностите си при банкрут на банка.> Докладът
Разследващата компания " Аликс партнърс " беше наета да проверява банкрута на КТБ и да се опита да върне активите на банката, изнесени в чужбина. Повечето от активите обаче се оказаха на българска територия, а за установяването им са ангажирани български адвокатски компании. След като отчетът на " Аликс Партнърс " бе оповестен, той бе подложен на унищожителна рецензия. Според български политици и финансови анализатори отчетът не е нищо друго с изключение на един финансов доклад на една банка.
КТБ е функционирала като пирамида, а Цветан Василев главно е „ финансирал " себе си, откриха и депутатите от особено основаната парламентарна комисия, която да проверява банкрута на банката. Сложна скица от кухи заеми, компании бушони и свързани лица е довела до банкрута на Корпоративна комерсиална банка и източването на 4 милиарда лв. от нея, написа в отчета на на " Аликс партнърс ".
Схемата е била следната - голяма част от отпуснатите заеми са раздавани против малко или никакво поръчителство на компании, свързани между тях, а и със самия Василев. Често утвърждението се давало безусловно в деня на настояването. И по този начин на компании бушони били раздадени над 3.5 милиарда лева След това милионите се прибирали назад през други компании, с цел да финансират бизнес инициативи на притежателя, а с цел да има пари, се привличали нови и нови депозанти с нереално високи лихви. С допускането и непресичането на тези практики се е дала опция банката да действа като пирамида.
През юни на 2014 година банкрутира Корпоративна комерсиална банка. Това бе най-голямото разтърсване в българската банкова система след нейното срутване в края на 1996 година В началото на 2014 година нищо не предвещаваше злополуката, която щеше да сполети обичания банка на властта шест месеца по-късно. По това време тя бе четвъртата по величина в България с активи на стойност 7.3 милиарда лв..
Хронология на възхода
Предшественикът на КТБ, " Булгарсовинвест " бе зачена в грях доскоро повече от 30 година директно преди измененията по към този момент изпитана скица. През 1988 година бе основано тя се появи като смесено сдружение на Българската външнотърговска банка (сегашната " Уникредит Булбанк) и Внешекономбанк (Банката за външноикономическа активност на Съюз на съветските социалистически републики, през днешния ден VTB). През 1994 година банката бе преобразувана в КТБ, само че заради към момента относително дребните й размери не бе наранена от финансовото цунами в края на 1996 година През 2000 година Българската външнотърговска банка я продава на частни вложители. Собственици ставата 10 офшорни компании, всяка от които има под 10% от акциите. Зад тях стои група български акционери, измежду които и Цветан Василев. През 2002 година притежатели към този момент са български компании, в това число и " Бромак АД " на настоящия банкер-беглец. От 2003 година той е мажоритарен притежател на банката.
През 2007 година Корпоративна комерсиална банка набра над 58 млн. лв. капитал посредством обществено предложение на акции(т.нар. IPO) и се трансформира в обществена компания. През 2009 година 30% от нея бяха купени от суверенния капиталов фонд на Султаната на Оман, посредством дъщерното сдружение Bulgarian Acquisition Company II, Luxembourg. През 2010 година Fata Assicurazioni Danni S.p.A и Fata Vita S.p.A (дъщерни подразделения на италианския осигурителен холдинг " Дженерали груп " ) получават миноритарен дял, а през 2013 година 9.9% от банката стават благосъстоятелност на съветската VTB Capital.
В интервала от 2007 - 2014 година КТБ се превръна в една от най-бързоразвиващите се банки в България. От 1.77 млрд лв. през 2007 година активите й набъбнаха до 7.3 млрд лв. и тя стана четвъртата най-голяма банка в страната. Освен това бе трета по мярка на облагата и водач по ритъм на напредък на депозитите. Банката стана известна и като спестовната касичка на Движение за права и свободи. Тя финансира настоящия съпредседател на тази партия Делян Пеевски да придобие компании като Булгартабак, Техномаркет. Цветан Василев купи от своя страна БТК, Петрол, Дунарит.
В банката бяха съсредоточени парите на доста държавни сдружения, които способстваха за растежа на нейната депозитна маса. В края на 2009 година 35% от свободните средства на най огромните държавни компании бяха вложени в КТБ. Става въпрос за над 400 млн. лева, което съставлява близо една четвърт от всичките й депозити. По времето на първия кабинет на ГЕРБ през 2010 година делът на държавните депозити в трезора към този момент е над 50 %. Въпреки обещанията за понижаване на концентрацията на държавните депозити в една банка, тя продължи и през идващите години.
Хронология на падениято
През пролетта на 2014 година настъпи раздор във взаимоотношенията Василев-Пеевски, който се свързва със спор за собствеността на Булгартабак. В едно от телевизионните си изявленията Василев изясни, че главната причина за този раздор са били претенциите на Пеевски, евентуално и на хората, които стоят зад него, към собствеността на редица компании. Беше ми показан лист от кое сдружение какъв брой би трябвало да трансферира. А естествено не се съгласих, сподели Цветан Василев.
Последва следствие на прокуратурата и зрелищно навлизане на полиция в офисите на Василев на бул. " Цар Борис III " в София. Вдигналият се звук незабавно провокира опашки пред офисите на КТБ. На 20 юни управлението на КТБ уведоми Централната банка за привършване на ликвидността и прекратява разплащанията и всички типове банкови интервенции. Българска народна банка сложи КТБ под специфичен контрол и назначи квестори, като даде обещание банката да отвори порти на 21 юли. Това обаче по този начин и не се случи.
През август 2014 година Българска народна банка насочи искане към водещите акционери в банката - " Бромак " АД и Фонда на Генералния държавен запас на Султаната на Оман, да обезпечат финансова поддръжка на трезора до 31 август. Тази рекомендация обаче също не бе изпълнена. На 6 ноември Българска народна банка лиши лиценза на КТБ за осъществяване на банкова активност с претекста, че банката е нарушила закона, като непряко е финансирала заплащанията по заеми към самата нея. Установява се, че от общ кредитен протфейл от 5.4 млрд лева заемите към компании, свързани с Цветан Василев, са за над 3.5 млрд лв.. На 4 декември 2014 година Фондът за гарантиране на влоговете стартира да изплаща обезпечените влогове (до 100 000 евро) на вложителите в КТБ. В гаранционния фонд по това време обаче нямаше задоволително средства за покриването на всички компенсации. По тази причина страната отпусна заем в размер на 2 милиарда лв. на фонда, с който да бъдат изплатени всички депозити. На 22 април 2015 година КТБ публично е оповестена в неплатежоспособност със задна дата от 6 ноември 2014 година
Разследването на прокуратурата за аргументите за банкрута на Корпоративна комерсиална банка завърши през февруари 2017 година Заведено бе дело против 18 обвинени лица, измежду които и изпълнителният шеф на КТБ Цветан Василев, който от юли 2014 година се намира в Сърбия. Делото за банкрута на КТБ към момента не е завършило. През май предходната година синдиците на Корпоративна комерсиална банка оповестиха, че стартира изплащането на суми, включени в първата частична сметка за систематизиране на признати вземания към банката. Общата сума, която се разпределя е 570 млн. лв..
Хронология на грабежа
Десет години след зрелищното строполясване на КТБ, сметката на банкрута към момента не е платена. Според разнообразни калкулации общата кражба от КТБ, в това число парите за гаранти депозити за 3.7 милиарда лева, надвишава 5 милиарда лева Заедно с Фонда за гарантиране на влоговете кредитори на банкрутиралия трезор се оказаха над 7000 физически лица, компании и институции с негарантирани средства. Пет години след банкрута, с решение от 8 май тази година, те получиха достъп до едвам 11% от своите средства. Сред " късметлиите " се оказаха видни инвеститори като почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган, предприемача Александър Сталийски, за който обвиненият за източването на КТБ Цветан Василев твърди, че е непосредствен до тогавашния ремиер Бойко Борисов, свързаната със Сталийски тв водеща Виолета Сечкова, Николай Бареков. По някой лев от остатъците от ограбената банка през май месец получиха и цялата върволяк държавни компании, които по безинтересни за прокуратурата аргументи бяха вложили десетки милиони в годините на разцвета на финансовата пирамида, с които след това изгоряха. По данни на синдиците към 31 март 2019 година общата сума, събрана в масата на несъстоятелността, бе към 830 млн. лева, което значи, че с изключение на разпределените през май 570 млн. лева следва да се раздадат още към 260 млн. лева
Първоначално масата на несъстоятелността бе оценена от външните инспектори на 1.378 милиарда лева, които се считаше, че е реалистично да бъдат събрани посредством разпродажби и каузи в процеса по неплатежоспособност. Това значи, че при най-оптимистичния сюжет ще бъде възобновено не повече от 20-25% от откраднатото.
Основна причина за това бе фактът, че безусловно излишно банката бе държана в безтегловност от 20 юни до началото на ноември 2014 година, когато тя остана без лиценз. Чуваха се и гласове тя да бъде спасявана, макар че от разкрита стенограма от съвещанието на консултативния съвет при президента Плевнелиев се видяха задоволително обстоятелства, че става дума за голяма финансова пирамида.
Именно ненужната мъка на КТБ в продължение на пет месеца докара до така наречен " вторично плячкосване " на банкрутиралата банка с противозаконни цесии и прихващания сред кредитори и инвеститори. Т. нар. квестура се оказа интервал на доразграбване. Едва през декември 2018 година Софийската градска прокуратура съобщи на съд двамата назначени от Българска народна банка квестори за умишлена занемареност, довела до вреди за страната в размер на 1.07 млн. лева
Още през 2015 година министър председателят Бойко Борисов разгласи, че по данни на службите квестори непозволено са преправили към 1000 контракта за преференциални депозити, тъй че титулярите им да могат да получат компенсации от 100 хиляди евро, с което ФГВБ е ощетен със 100 млн. евро. По думите на Борисов тогава квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по заеми към банката. За образец той даде фирмите " Петрол ", " Рубин ", " Дунарит ", " Авионамс ", следени по това време от някогашния мажоритарен притежател на КТБ Цветан Василев. Премиерът сподели, че тези и куп други компании " са си създали цесии и квесторите са освободили имуществото им ". Само една от покупко-продажбите е за 90 млн. лева, разгласи тогава Борисов.
Съмненията за нередности набъбнаха. Заговори за осъществени многочислени цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лева, за които след това синдиците заведоха каузи поради подозрения за незаконност. Именно въпросните цесии и прихващания бяха мотивът за първия закон " Пеевски " за КТБ, който разреши на синдиците да оспорват въпросните покупко-продажби със задна дата. И до момента към момента няма решение на Конституционния съд дали текстовете, които са в действие повече от година, са противоконституционни.Освен това не бе потърсена отговорност от регулаторите, позволили банкрута. Изкупителни жертви станаха някогашните подуправители на Българска народна банка Цветан Гунев и Румен Симеонов. А почналото дело за банкрута на КТБ може да се проточи десетилетия. без да е експерт човек може да предвижда, че за грандиозния обир надали ще има някой наказан. Справка - делата за банкрута на банките през 1996-97 г.> Едва към 25% от парите са върнати на кредиторите
Общата кражба от КТБ, в това число обезпечените депозити за 3.7 милиарда лева, надвишава 5 милиарда лева, излиза наяве от калкулации на дължимите средства на приетите кредитори на банкрутиралата банка в описите, оповестени в Търговския указател.
На този декор възобновените от синдиците средства към 1 декември 2021 година са общо 1.4 милиарда лева Така, равносметката за 7 години неплатежоспособност е към 25% възобновени средства. Това не е изключително доста в европейски проект, настояват специалисти. Има банки в Европейски Съюз, които след банкрут или затваряне възвръщат 90% или 100% от сумата на влоговете и другите си отговорности към кредиторите, само че всичко доста зависи от правната рамка на несъстоятелността, с която България от години има тежък проблем.
От възобновената сума на кредиторите (основно на Фонда за гарантиране на влоговете в банките) бяха разплатени близо 1.3 милиарда лева Освен основания от страната фонд за гарантиране на влоговете, който си върна към 920 млн. лева, по една четвърт от парите си, държани в тогавашната банка, получиха назад и останалите й кредитори с влогове над обезпечения размер от 197 000 лева. Например " Топлофикация София ", която на фона на безконечните си задължения затъна с към 90 млн. лева в КТБ, съумя да си върне към 22 млн. лева Държавното сдружение " Булгартрансгаз ", което при затварянето на банката се оказа с блокирани над 55 млн. лева, съумя да си възвърне към 15 млн. лева
Около една четвърт от парите си върнаха и други държавни компании: " Българският енергиен холдинг ", НЕК, " АЕЦ Козлодуй ", " Булгаргаз ", " Мини Марица Изток " ЕАД, Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ), " Пристанищна инфраструктура ", " Летище София " ; частни компании като " Полимери " АД и други, както и доста физически лица – да вземем за пример почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган.
Основният въпрос, на който обществото и до момента не е получило приемлив отговор, е до каква степен синдиците работят напълно в интерес на кредиторите на КТБ и до каква степен те са самостоятелни от двете страни във войната сред мажоритарния притежател на КТБ Цветан Василев и съпредседателя на Движение за права и свободи Делян Пеевски, която бе в основата на сгромолясването на КТБ.
В интервютата си, които Цветан Василев дава от време на време от Сърбия, неведнъж е подлагал на критика синдиците, че заемат страната на някогашния му сътрудник Пеевски в борбата за наследството на банкрутиралата банка, т.е., за разпределянето на остатъците от в миналото могъщата бизнес империята към нея.
Въпросната война не е завършила изцяло, а в нейн залог през годините се трансфораха апетитни предприятия като русенския оръжеен цех " Дунарит ", " Авионамс ", " Петрол ", а също и купища атрактивни парцели, отпред със постройката на централата на КТБ на пл. " Гарибалди ".
Делян Пеевски бе измежду вносителите на прословутите законови промени против " вторичното плячкосване " на КТБ. Те целяха със задна дата да обезсилят покупко-продажбите по време на квестурата – интервал, който докара до в допълнение плячкосване на затворената банка с противозаконни цесии и прихващания сред кредитори и инвеститори.
Това обаче по този начин и не се случи. През 2018 година до 1 декември 2021 година събраните от синдиците средства са 503 млн. лева, от които – 276 млн. лева при реализация на обезпечения или наложително осъществяване върху друго имущество.
През май 2021 година обаче законът " Пеевски " бе разгласен за противоконституционен във връзка с действието му със задна дата, а синдиците оповестиха, че това е загуба за банката.
Възстановената сума в масата на несъстоятелността на банката за последните 9 години е 1.44 милиарда лева към 30 април 2023 година Това е към 25% от заграбените над 5 милиарда лева
Световната процедура в сходни случаи реализира към 60% събираемост. Синдиците обаче дават отговор на сходни обвинявания, че наетите да оценят имуществото на банката одиторски компании " Прайсуотърхаус Купърс България " и " Инженерингсервиз София " са оценили общата стойност на активите на КТБ към датата на оповестяването й в неплатежоспособност (22 април 2015 г.) на 1.378 милиарда лева, а събраното досега е 1.443 милиарда лева – т.е. изцяло покрива упованията.
Към края на април 2023 година остатъкът в масата на несъстоятелността е едвам 84 млн. лева С наближаването на 10-годишнината от банкрута на банката събираемостта на имуществото става все по-нищожна и работата на синдиците – все по-безплодна. За последната година и половина събраните средства са единствено към 40 млн. лева.> Изчезнаха кредитните досиета
Миналата година Сметната палата най-накрая разгласява публично отчета от предоставения при започване на 2022 година одит по тематиката. Одитът визира активността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) - институцията, контролираща синдиците на КТБ за дейностите и бездействията им при осребряването на активите на източената банка в интервала 2016 – 2020 година Едно от най-скандалните разкрития на инспекторите е, че в тестваните описи на имуществото на КТБ, направени през април 2015 година (веднага след оповестения от съда банкрут на банката), липсват кредитните досиета. А те са главните документи, въз основа на които банкрутиралата банка най-малко на доктрина може да си върне част от имуществото.
По-конкретно палатата е открила неналичието на разказани недвижими парцели, описи на наличните скъпи книги в пространствата на КТБ. Фондът се е оправдал, че част от скъпите книги са били конфискувани от прокуратурата преди запечатването на банката. Копия на протоколите, с които са конфискувани скъпите книги, обаче не са приложени към описите по Закона за банковата неплатежоспособност. " В протоколите и описите липсва информация дали органите на прокуратурата са иззели всички скъпи книги, благосъстоятелност на банката, и вероятно къде (в пространства на банката или във притежание на трети лица) се намират скъпите книги, които не са конфискувани ", разясняват инспекторите.
Открита е и липса на " разказани контракти и вземанията на банката, включително липсват данни и информация за кредитните досиета, налични в банката към датите на правенето на описите по член 50 от ЗБН, както и за самите контракти за банков заем, наличната документи по предоставените заеми, предоставените обезпечения по заемите и други ". Одиторите прецизират, че в обособени случаи е прилагана информация за броя папки с кредитни досиета, само че без информация за заемите (кредитополучател, дата, размер и т.н.) и за съдържащите се документи в кредитните досиета.
По информация на ФГВБ главната причина за неналичието на разказани кредитни досиета, скъпи книги и други контракти и документи на КТБ се дължи на това, че цялата процедура по запечатване, разпечатване, разказване на имуществото, която включва забележителен размер от работа, е осъществявана в къс интервал. Според фонда " следва също по този начин да се преценява фактът, че договорите за заем, за депозит, както и всички други нормални банкови действия се съхраняват най-вече на електронен притежател, което съгласно фонда подсигурява тяхното правилно предпазване ".
Шефът на фонда не е в спор на ползи
Одиторите са изследвали и каква част от източените пари от КТБ действително са възобновени на кредиторите за близо 9 години след затварянето на банката.
Прогнозираният % на възобновяване (recovery rate) е почти 20% (19.98%) при съотношението сред цената на активите на КТБ след инвентаризация и оценка (по първичен ликвидационен баланс към 22.04.2015 г.) - 1.377 милиарда лева, по отношение на първичната им стойност към 30.06.2014 година – 6.89 милиарда лева
Стойността на получените средства от осребряването на активи от масата на несъстоятелността на КТБ за интервала 22.04.2015 година – 30.06.2022 година е 1.4 милиарда лева, която съпоставена с първичната стойност на активите (6.89 милиарда лева.), доближава 20.5% на възобновяване.
" Посоченият % включва групи активи, осребряването на които не е показателно за положените старания от синдиците и от фонда, и респ. за постигнатите резултати в производството по неплатежоспособност, например парични средства и парични салда при централни банки и финансовите активи на КТБ. Процентът на възобновяване, изключващ цитираните активи, доближава 15.3% (915 млн. лева към 5.97 милиарда лева.) ", написа още палатата. След банкрута на КТБ Фондът за гарантиране на влоговете заплати 3.7 милиарда лева свои средства, с цел да върне предпазените влогове на жителите до размер от 196 000 лева От тази сума фондът си е възстановил 25%, т.е. три четвърти от средствата не са върнати. Към 31 декември 2021 година разноските по несъстоятелността на КТБ са 99 млн. лева, показва още Сметната палата.
Крайната констатация на инспекторите е, че " през одитирания интервал не е сбъднат задоволително ефикасен надзор по отношение на упражняването пълномощията на синдици на банка в неплатежоспособност ". Въпреки тежките в действителност констатации в одитната институция е излязла единствено с няколко рекомендации от одита – най-много за усилване на потенциала на ФГВБ да реализира функционалностите си при банкрут на банка.> Докладът
Разследващата компания " Аликс партнърс " беше наета да проверява банкрута на КТБ и да се опита да върне активите на банката, изнесени в чужбина. Повечето от активите обаче се оказаха на българска територия, а за установяването им са ангажирани български адвокатски компании. След като отчетът на " Аликс Партнърс " бе оповестен, той бе подложен на унищожителна рецензия. Според български политици и финансови анализатори отчетът не е нищо друго с изключение на един финансов доклад на една банка.
КТБ е функционирала като пирамида, а Цветан Василев главно е „ финансирал " себе си, откриха и депутатите от особено основаната парламентарна комисия, която да проверява банкрута на банката. Сложна скица от кухи заеми, компании бушони и свързани лица е довела до банкрута на Корпоративна комерсиална банка и източването на 4 милиарда лв. от нея, написа в отчета на на " Аликс партнърс ".
Схемата е била следната - голяма част от отпуснатите заеми са раздавани против малко или никакво поръчителство на компании, свързани между тях, а и със самия Василев. Често утвърждението се давало безусловно в деня на настояването. И по този начин на компании бушони били раздадени над 3.5 милиарда лева След това милионите се прибирали назад през други компании, с цел да финансират бизнес инициативи на притежателя, а с цел да има пари, се привличали нови и нови депозанти с нереално високи лихви. С допускането и непресичането на тези практики се е дала опция банката да действа като пирамида.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ