Защо някои оцеляха, а други загинаха?
Точно преди 80 години светът вечно се трансформира. На 6 август 1945 година над японския град Хирошима е хвърлена първата атомна бомба, която лишава живота на към 140 000 души. Три дни по-късно, в Нагасаки, втора бомба убива още 74 000. Тези събития са знакова част от завършека на Втората международна война и слагат формалното начало на нуклеарната епоха.
Но зад добре известните обстоятелства се крият по-малко известни, а те хвърлят нова светлина върху взетите решения и човешките нещастия.
Военният министър на Съединени американски щати е очарован от Киото
и убеждава Труман да го пощади.
Първоначално американският Комитет по избора на цели е съставил лист от пет японски градове, които да бъдат евентуални цели. Тези градове са: Киото, Хирошима, Йокохама, Ниигата и Кокура. Изборът им е бил подбуден от военната им значителност и гъстотата на популацията, което би подсигурило оптимален психически резултат. Съдбата на един от тези градове обаче е била решена от персоналните убеждения на тогавашния американски боен министър Хенри Стимсън.
Въпреки известния мит за медения му месец, Стимсън в действителност е посетил Киото два пъти през 20-те години на XX век и е бил надълбоко впечатлен от неговото културно и историческо значение като антична столица на Япония.
Пред президента Хари Труман Стимсън упорства Киото да бъде отстранен от листата, изтъквайки стратегически и дипломатически причини. Той счита, че унищожаването на Киото би било голяма загуба за международното културно завещание.
Стимсън акцентира, че запазването му ще улесни следвоенното помиряване и ще укрепи бъдещите връзки с Япония, което е значимо поради възходящото въздействие на Съветския съюз. В последна сметка Труман се съгласява и Нагасаки заема мястото на Киото в трагичния лист.
Мъгла избавя Кокура
Съдбата на Нагасаки също е била дело на случайността. На 9 август 1945 година бомбардировачът B-29 " Bockscar " се насочва към Кокура - първичната цел за деня. Но когато самолетът идва над града, той е затрупан с гъста облачност и пушек от предходна бомбардировка.
Правилата за стартиране на атомната бомба са били строги - образно прицелване, което се оказва невероятно.
След три несполучливи опита и с намаляващо гориво, командирът на задачата, майор Чарлз Суини, взема решение да се пренасочи към втория си вид - Нагасаки. Въпреки че и над Нагасаки има облаци, екипажът съумява да открие дребен пробив в облачната завивка, което им разрешава да се прицелят образно и да пуснат бомбата. Така смяната на курса е неподготвено решение, взето във въздуха, което предопределя ориста на града.
Един от най-трагичните и малко известни обстоятелства е наличието на съюзнически военнопленници в Нагасаки. За разлика от Хирошима, където е имало малцина пленници, в Нагасаки се е намирал лагер, в който са били държани към 150 бойци на Съюзниците.
Те са били употребявани за насилствен труд в локалните корабостроителници на " Мицубиши " - главната военна цел на бомбардировката. По време на детонацията огромна част от тези пленници са починали незабавно. Според разнообразни оценки, измежду жертвите са били 12 американски бойци, 7 холандски и 1 английски.
Тези мъже, претърпели четири години в апетит и заболявания, с цел да се изправят пред ужаса на атомната бомба, са били забравени от личните си страни.
Смъртта на тези военнопленници провокирала мощни рецензии в Съединени американски щати, изключително откакто истината става обществено притежание. Семействата на починалите са се чувствали предадени, тъй като тяхната жертва е настъпила вследствие на решение, взето от личното им държавно управление.
Макар и да няма доказателства за огромна флотилия от кораби в пристанището на Хирошима, градът е бил значим боен център и дом на към 43 000 японски бойци. Освен това, към 20 американски пилоти-военнопленници са били държани в града, като множеството от тях умират вследствие на бомбардировката.
Защо Токио не е бил бомбардиран с атомна бомба?
Много хора се чудят за какво най-големият град и столица на Япония, Токио, не е бил определен за цел на атомна бомбардировка. Причината е, че Токио към този момент е бил съвсем изцяло погубен от стандартни бомбардировки.
От началото на 1945 година американските военновъздушни сили правят масирани бомбардировки над Токио, употребявайки запалителни бомби. Най-опустошителната офанзива, известна като Операция " Дом за срещи " (Operation Meetinghouse), се организира на 9 -10 март 1945 година и е считана за най-смъртоносната стандартна бомбардировка в историята.
Тя лишава живота на към 100 000 души, унищожавайки над 40% от града и оставяйки над един милион бездомни. Към момента на атомните бомбардировки Токио към този момент не е представлявал подобаваща цел, защото е бил значително опустошен.
Ядреното оръжие е било предопределено да показва силата си върху недокоснат град, с цел да има оптимален психически резултат.
ветът остава разграничен
Дори и през днешния ден, десетилетия по-късно, светът остава надълбоко разграничен по въпроса дали потреблението на атомните бомби е било целесъобразно. От едната страна, бранителите на решението настояват, че жертвите в Хирошима и Нагасаки са избавили милиони други животи, като са принудили Япония да капитулира и са поставили бърз завършек на Втората международна война. Тези гласове настояват, че алтернативата - огромно навлизане на японските острови - би довела до още по-големи загуби както за съдружниците, по този начин и за самите японци.
От другата страна обаче, критиците показват, че атомните бомбардировки са непростимо закононарушение против човечеството. Техните причини се основават на няколко основни момента.
Първо, че не можеш да оправдаеш избиването на почтени цивилни с хипотетични бъдещи жертви. Второ, че бомбите не са били единственият или главен фактор за капитулацията на Япония. Те акцентират, че оповестяването на война от Съветския съюз на 8 август 1945 година и последвалото навлизане в Манджурия са имали решаващо значение за японското държавно управление. Според тази теза, нуклеарните офанзиви са били по-скоро проява на мощ към Съветския съюз, в сравнение с нужда за края на войната.
Дир БГ, със съкращения
Но зад добре известните обстоятелства се крият по-малко известни, а те хвърлят нова светлина върху взетите решения и човешките нещастия.
Военният министър на Съединени американски щати е очарован от Киото
и убеждава Труман да го пощади.
Първоначално американският Комитет по избора на цели е съставил лист от пет японски градове, които да бъдат евентуални цели. Тези градове са: Киото, Хирошима, Йокохама, Ниигата и Кокура. Изборът им е бил подбуден от военната им значителност и гъстотата на популацията, което би подсигурило оптимален психически резултат. Съдбата на един от тези градове обаче е била решена от персоналните убеждения на тогавашния американски боен министър Хенри Стимсън.
Въпреки известния мит за медения му месец, Стимсън в действителност е посетил Киото два пъти през 20-те години на XX век и е бил надълбоко впечатлен от неговото културно и историческо значение като антична столица на Япония.
Пред президента Хари Труман Стимсън упорства Киото да бъде отстранен от листата, изтъквайки стратегически и дипломатически причини. Той счита, че унищожаването на Киото би било голяма загуба за международното културно завещание.
Стимсън акцентира, че запазването му ще улесни следвоенното помиряване и ще укрепи бъдещите връзки с Япония, което е значимо поради възходящото въздействие на Съветския съюз. В последна сметка Труман се съгласява и Нагасаки заема мястото на Киото в трагичния лист.
Мъгла избавя Кокура
Съдбата на Нагасаки също е била дело на случайността. На 9 август 1945 година бомбардировачът B-29 " Bockscar " се насочва към Кокура - първичната цел за деня. Но когато самолетът идва над града, той е затрупан с гъста облачност и пушек от предходна бомбардировка.
Правилата за стартиране на атомната бомба са били строги - образно прицелване, което се оказва невероятно.
След три несполучливи опита и с намаляващо гориво, командирът на задачата, майор Чарлз Суини, взема решение да се пренасочи към втория си вид - Нагасаки. Въпреки че и над Нагасаки има облаци, екипажът съумява да открие дребен пробив в облачната завивка, което им разрешава да се прицелят образно и да пуснат бомбата. Така смяната на курса е неподготвено решение, взето във въздуха, което предопределя ориста на града.
Един от най-трагичните и малко известни обстоятелства е наличието на съюзнически военнопленници в Нагасаки. За разлика от Хирошима, където е имало малцина пленници, в Нагасаки се е намирал лагер, в който са били държани към 150 бойци на Съюзниците.
Те са били употребявани за насилствен труд в локалните корабостроителници на " Мицубиши " - главната военна цел на бомбардировката. По време на детонацията огромна част от тези пленници са починали незабавно. Според разнообразни оценки, измежду жертвите са били 12 американски бойци, 7 холандски и 1 английски.
Тези мъже, претърпели четири години в апетит и заболявания, с цел да се изправят пред ужаса на атомната бомба, са били забравени от личните си страни.
Смъртта на тези военнопленници провокирала мощни рецензии в Съединени американски щати, изключително откакто истината става обществено притежание. Семействата на починалите са се чувствали предадени, тъй като тяхната жертва е настъпила вследствие на решение, взето от личното им държавно управление.
Макар и да няма доказателства за огромна флотилия от кораби в пристанището на Хирошима, градът е бил значим боен център и дом на към 43 000 японски бойци. Освен това, към 20 американски пилоти-военнопленници са били държани в града, като множеството от тях умират вследствие на бомбардировката.
Защо Токио не е бил бомбардиран с атомна бомба?
Много хора се чудят за какво най-големият град и столица на Япония, Токио, не е бил определен за цел на атомна бомбардировка. Причината е, че Токио към този момент е бил съвсем изцяло погубен от стандартни бомбардировки.
От началото на 1945 година американските военновъздушни сили правят масирани бомбардировки над Токио, употребявайки запалителни бомби. Най-опустошителната офанзива, известна като Операция " Дом за срещи " (Operation Meetinghouse), се организира на 9 -10 март 1945 година и е считана за най-смъртоносната стандартна бомбардировка в историята.
Тя лишава живота на към 100 000 души, унищожавайки над 40% от града и оставяйки над един милион бездомни. Към момента на атомните бомбардировки Токио към този момент не е представлявал подобаваща цел, защото е бил значително опустошен.
Ядреното оръжие е било предопределено да показва силата си върху недокоснат град, с цел да има оптимален психически резултат.
ветът остава разграничен
Дори и през днешния ден, десетилетия по-късно, светът остава надълбоко разграничен по въпроса дали потреблението на атомните бомби е било целесъобразно. От едната страна, бранителите на решението настояват, че жертвите в Хирошима и Нагасаки са избавили милиони други животи, като са принудили Япония да капитулира и са поставили бърз завършек на Втората международна война. Тези гласове настояват, че алтернативата - огромно навлизане на японските острови - би довела до още по-големи загуби както за съдружниците, по този начин и за самите японци.
От другата страна обаче, критиците показват, че атомните бомбардировки са непростимо закононарушение против човечеството. Техните причини се основават на няколко основни момента.
Първо, че не можеш да оправдаеш избиването на почтени цивилни с хипотетични бъдещи жертви. Второ, че бомбите не са били единственият или главен фактор за капитулацията на Япония. Те акцентират, че оповестяването на война от Съветския съюз на 8 август 1945 година и последвалото навлизане в Манджурия са имали решаващо значение за японското държавно управление. Според тази теза, нуклеарните офанзиви са били по-скоро проява на мощ към Съветския съюз, в сравнение с нужда за края на войната.
Дир БГ, със съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ