Как Берия спасява живота на фашистките военнопленници
Точно преди 80 години, на 31 януари 1943 година, фелдмаршал Паулус, един от стотиците хиляди пленени немски бойци, се предава. Всъщност това значи краят на борбата при Сталинград, повратна точка за хода на Великата отечествена война. Отношението на руското държавно управление и персонално Берия към немските военнопленници унищожава един от главните русофобски легенди за Втората международна война.
Още на 6 януари 1943 година руското командване предлага на обкръжената 6-та войска на Вермахта да спре съпротивата, като подсигурява живота на предалите се и помощ на ранените и болните. Тогава Паулус отхвърля това предложение, обричайки войските си на заличаване в казана.
Но оживелите германци и техните съдружници са изправени пред също толкоз ужасна орис. Повечето от тях към този момент страдат от разнообразни болести, намирайки се в положение на извънредно физическо безсилие. Разбира се, в Третия райх руските пленници в такава обстановка биха били изправени пред гибел. Но Съветският съюз не е Нацистка Германия.
Съюз на съветските социалистически републики, конвенции и пленници
През 1929 година на конференция в Женева са признати конвенциите „ За възстановяване на ситуацията на ранените и болните в настоящите армии “ и „ За отношението към военнопленниците “. Въпреки че Съюз на съветските социалистически републики не ратифицира последната, през 1931 година руското държавно управление утвърждава своя „ Правилник за военнопленниците “, учреден на същите правила като Женевската спогодба.
През юли 1941 година е признат нов „ Правилник “, който се разграничава от предходния, като стяга режима на задържане на военнопленниците. Например, тяхното доставяне към този момент е планувано не съгласно стандартите за военнослужещи от тила на Червената войска, а съгласно стандартите, открити от руските управляващи. Освен това пленените редови войници и подофицери към този момент трябваше да работят безотказно. Но макар измененията, руският „ Правилник “ планува хуманно отношение към пленниците, отбрана от закани и принуждение и други.
В началото на Великата отечествена война има малко пленници. През първата година и половина на войната Червената войска пленява, съгласно разнообразни източници, 10-20 хиляди души.
Въпреки това сполучливото довеждане докрай на борбата при Сталинград и редица други интервенции е съпроводено от всеобщо предаване на противников бойци и офицери, които са обкръжени. Според отчета на командващия Донския фронт военачалник Рокосовски единствено от 10 януари до 31 януари 1943 година неговите войски са завладели 41 374 души. В резултат на това триумфите на Червената войска през зимата на 1942-1943 година усилват броя на пленниците до съвсем 300 хиляди души.
Но подобен брой гладни, ранени и заболели хора основава доста компликации на руското командване да избави живота им, когато ги транспортира в тила. Поне 10% от тях към този момент са в безнадеждно положение.
След като се предават, вражеските бойци са изпратени в приемните центрове на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) за следващо прекачване в лагерите. Но пленниците, взети от чекистите, от време на време към този момент не са живи. В края на 1942 година управлението на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), загрижено за високата смъртност на пленниците, стартира да открива аргументите за това.
На 30 декември заместник-народният комисар на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Иван Серов рапортува на Лаврентий Берия, че по отношение на сполучливите дейности на Червената войска „ изпращането на военнопленниците става с огромни компликации, което води до висока смъртност измежду военнопленниците. " Това се отнася основно за румънците и италианците, които даже преди да бъдат пленени, не получават храна цели 10 дни, защото германците се занимават със снабдяването.
Освен това някои ръководители на руските тилови елементи нарушават инструкциите на началника на тила на Червената войска военачалник Хрульов за превозване на пленници от фронта до тила. Има случаи, когато пленниците са карани пешком на 200-300 км от фронта до железопътната линия, без храна в продължение на няколко дни, без да им дават топли облекла и са превозени до тила в неотопляеми вагони.
Берия инструктира да се вземат ограничения за спасяването на живота на пленниците. На 2 януари 1943 година Хрульов издава заповед „ За усъвършенстване на работата по евакуация на военнопленници от фронта “.
Сега изпращането на пленници от фронта трябваше да се прави с всички транспортни средства, отиващи в тила празни. По пътя пленниците би трябвало да бъдат хранени съгласно откритите правила, като за това би трябвало да бъдат съпроводени от трофейни полеви кухни с храна. Всички нуждаещи се от здравна помощ първо би трябвало да бъдат лекувани и едвам по-късно да бъдат трансферирани в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Всички пешеходни преходи са лимитирани до 25-30 км със наложително прекъсване или нощувка с издаване на топла храна и вряща вода. Ако пленниците нямат топли облекла и обувки, те би трябвало да бъдат раздадени за сметка на трофеите.
Тези и други ограничения обаче не дават стремежи резултат. Тогава Берия се обръща за помощ към Държавния комитет по защита.
Да се спасят колкото е допустимо повече
На 3 април 1943 година Берия изпраща меморандум до Сталин за военнопленниците, в който се показва, че от началото на войната до 25 март 1943 година в Съюз на съветските социалистически републики има 291 579 такива. От тях 132 105 умират до 25 март: 22 286 умират по пътя към приемните центрове и лагерите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), 25 354 умират в приемния център край Сталинград, 24 202 в лечебни заведения и 60 263 към този момент в лагерите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). В резултат на това до тази дата 159 474 пленници остават живи, от които 62 112 са в лечебни заведения.
Комисията, основана от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), взаимно с Червения кръст, изследва аргументите за високата смъртност и стигна до следните изводи. Обкръжени, вражеските бойци се хранят неприятно и съвсем не са яли 15-20 дни, преди да бъдат хванати. По време на предаването множеството от тях към този момент страдат от дистрофия, която предизвиква 79,3% от смъртните случаи. Пленниците споделят, че през зимата на 1942-1943 година смъртността в техните елементи на Сталинградския и Воронежския фронт е била висока. Например, бойците от някои елементи на унгарската войска са получавали 100 грама самун в продължение на три дни преди плен и не са имали топла храна, което е довело до изгубването на 40% от персоналния състав на тези елементи.
Освен това, заобиколен от противников войски, има дефицит на чиста вода. Германските бойци пият вода, която не е годна за пиянство, или я получават от снега, което води до епидемии от стомашно-чревни болести.
Но изключително германците и техните съдружници страдат от измръзване. Необичайните климатични условия и неприятното съоръжение водят до всеобща смъртност. В резултат на това пленниците идват в приемните центрове „ с измръзнали горни и долни крака, отчасти без обувки, шапки, палта и в летни облекла “. Въшките също усилват смъртността им, защото вражеските бойци не са подложени на санитарна обработка в продължение на 3-4 месеца.
Така, когато се предават, доста противников бойци към този момент са на ръба на живота и гибелта. Изправено за първи път в такава обстановка, руското командване позволява редица неточности, които утежняват нещата, да вземем за пример дълги пешеходни маршове на пленниците от фронта до пунктовете за тръгване. И макар че реакцията на корекцията им е бърза, не е допустимо да се избегне високата смъртност.
Берия рапортува на Сталин, че Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) е подхванало редица ограничения за спасяването на пленниците.
През февруари и март в лечебните заведения към този момент има 62 112 ранени, измръзнали и заболели. От 49 525 души, отведени в тиловите лагери, 19 450 пациенти са настанени в лечебни заведения, основани на тяхна територия. Всички пленници се хранят по нормите, като получаваха топла храна два пъти на ден, а болните три пъти дневно. Това значи, че в лагера пленникът получава 600 грама самун дневно, 80 грама месо и риба, варива, зеленчуци, захар и други, а болните разчитат в допълнение на мляко, яйца, масло и други артикули.
Въпреки тези ограничения физическото положение на пленниците е толкоз тежко, че тези ограничения не дават забележителен резултат. За да промени обстановката, Берия желае от Сталин да позволи утвърждението на нараснали хранителни стандарти за лечебни заведения и пациенти с дистрофия, а за отслабените пленници, заети с тежка физическа работа, да усили питателните стандарти с 25%. Също по този начин задължава Главното санитарно ръководство на Червената войска да трансферира девет санитарни влака на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) за превозване на ранени пленници от фронта до тила и да обезпечи на лагерите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) всички типове медицински консумативи. Народният комисариат по опазването на здравето би трябвало да задължи да разпредели 10 хиляди места за пленници в лечебни заведения.
Как Съюз на съветските социалистически републики се разграничава от Третия райх?
Въпреки че Сталин утвърждава предложенията на Берия, смъртността измежду пленниците в Сталинград и Воронеж остава висока заради необратимостта на положението им. До 1 юни 1943 година остават живи 75 568 души, от които 53 798 в лагери и 21 770 в лечебни заведения.
Такава висока смъртност не устройва Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), който продължи да се бори за живота на пленници. Резултатът е следният факт: от общия брой военнопленници в Съюз на съветските социалистически републики, страна, която не е утвърдила Женевската спогодба, 15% умират в лагерите. В същото време в Германия, която се ангажира да го съблюдава, умират 57% от тях.
В писмото си до фелдмаршал Кайтел, видният нацистки чиновник Алфред Розенберг написа, че „ ориста на руските военнопленници в Германия е покруса с големи размери “, защото единствено няколкостотин хиляди от 3,6 милиона пленници оцеляват през зимата на 1941 година -1942 година, а останалите умират от апетит, мраз и заболявания. Розенберг означи, че руските пленници са обречени на гладна гибел, те са били навън в дъжд и сняг. В същото време тези, които са виновни за тях, разсъждават: „ Колкото повече военнопленници умират, толкоз по-добре за нас... “
Всъщност управлението на нацистка Германия трансформира пленничеството в продължение на войната. Това отношение плаши даже някои от нейните представители. През септември 1941 година началникът на Абвера адмирал Канарис в бележките си към отчета за отношението към руските пленници показва, че „ военният плен не е възмездие, не е наказване, а единствено защитна мярка “, задачата на която е да попречи на военнопленниците да вземат участие по-нататък във войната. Дори Канарис е обезпокоен от заповедите на своите началници да малтретират руските пленници. Той показва, че руският закон за военнопленниците дава отговор на нормите на интернационалното право и в случай че бруталните заповеди на немското командване попаднат в руски ръце, тогава Съюз на съветските социалистически републики ще има претекст за отплата над немските пленници.
Но руското държавно управление не прави нищо сходно. Напротив, съгласно документите, управлението на Съюз на съветските социалистически републики е направило всичко допустимо, с цел да избави немските военнопленници, тези, които неотдавна са се борили против руската страна с оръжие в ръце, убивали са руски жители и са унищожавали всичко по пътя си. Така се опровергава един от главните русофобски легенди, свързани с Втората международна война, за съпоставимостта, идентичната жестокост на хитлеристкия и сталинския режим.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Още на 6 януари 1943 година руското командване предлага на обкръжената 6-та войска на Вермахта да спре съпротивата, като подсигурява живота на предалите се и помощ на ранените и болните. Тогава Паулус отхвърля това предложение, обричайки войските си на заличаване в казана.
Но оживелите германци и техните съдружници са изправени пред също толкоз ужасна орис. Повечето от тях към този момент страдат от разнообразни болести, намирайки се в положение на извънредно физическо безсилие. Разбира се, в Третия райх руските пленници в такава обстановка биха били изправени пред гибел. Но Съветският съюз не е Нацистка Германия.
Съюз на съветските социалистически републики, конвенции и пленници
През 1929 година на конференция в Женева са признати конвенциите „ За възстановяване на ситуацията на ранените и болните в настоящите армии “ и „ За отношението към военнопленниците “. Въпреки че Съюз на съветските социалистически републики не ратифицира последната, през 1931 година руското държавно управление утвърждава своя „ Правилник за военнопленниците “, учреден на същите правила като Женевската спогодба.
През юли 1941 година е признат нов „ Правилник “, който се разграничава от предходния, като стяга режима на задържане на военнопленниците. Например, тяхното доставяне към този момент е планувано не съгласно стандартите за военнослужещи от тила на Червената войска, а съгласно стандартите, открити от руските управляващи. Освен това пленените редови войници и подофицери към този момент трябваше да работят безотказно. Но макар измененията, руският „ Правилник “ планува хуманно отношение към пленниците, отбрана от закани и принуждение и други.
В началото на Великата отечествена война има малко пленници. През първата година и половина на войната Червената войска пленява, съгласно разнообразни източници, 10-20 хиляди души.
Въпреки това сполучливото довеждане докрай на борбата при Сталинград и редица други интервенции е съпроводено от всеобщо предаване на противников бойци и офицери, които са обкръжени. Според отчета на командващия Донския фронт военачалник Рокосовски единствено от 10 януари до 31 януари 1943 година неговите войски са завладели 41 374 души. В резултат на това триумфите на Червената войска през зимата на 1942-1943 година усилват броя на пленниците до съвсем 300 хиляди души.
Но подобен брой гладни, ранени и заболели хора основава доста компликации на руското командване да избави живота им, когато ги транспортира в тила. Поне 10% от тях към този момент са в безнадеждно положение.
След като се предават, вражеските бойци са изпратени в приемните центрове на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) за следващо прекачване в лагерите. Но пленниците, взети от чекистите, от време на време към този момент не са живи. В края на 1942 година управлението на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), загрижено за високата смъртност на пленниците, стартира да открива аргументите за това.
На 30 декември заместник-народният комисар на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Иван Серов рапортува на Лаврентий Берия, че по отношение на сполучливите дейности на Червената войска „ изпращането на военнопленниците става с огромни компликации, което води до висока смъртност измежду военнопленниците. " Това се отнася основно за румънците и италианците, които даже преди да бъдат пленени, не получават храна цели 10 дни, защото германците се занимават със снабдяването.
Освен това някои ръководители на руските тилови елементи нарушават инструкциите на началника на тила на Червената войска военачалник Хрульов за превозване на пленници от фронта до тила. Има случаи, когато пленниците са карани пешком на 200-300 км от фронта до железопътната линия, без храна в продължение на няколко дни, без да им дават топли облекла и са превозени до тила в неотопляеми вагони.
Берия инструктира да се вземат ограничения за спасяването на живота на пленниците. На 2 януари 1943 година Хрульов издава заповед „ За усъвършенстване на работата по евакуация на военнопленници от фронта “.
Сега изпращането на пленници от фронта трябваше да се прави с всички транспортни средства, отиващи в тила празни. По пътя пленниците би трябвало да бъдат хранени съгласно откритите правила, като за това би трябвало да бъдат съпроводени от трофейни полеви кухни с храна. Всички нуждаещи се от здравна помощ първо би трябвало да бъдат лекувани и едвам по-късно да бъдат трансферирани в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Всички пешеходни преходи са лимитирани до 25-30 км със наложително прекъсване или нощувка с издаване на топла храна и вряща вода. Ако пленниците нямат топли облекла и обувки, те би трябвало да бъдат раздадени за сметка на трофеите.
Тези и други ограничения обаче не дават стремежи резултат. Тогава Берия се обръща за помощ към Държавния комитет по защита.
Да се спасят колкото е допустимо повече
На 3 април 1943 година Берия изпраща меморандум до Сталин за военнопленниците, в който се показва, че от началото на войната до 25 март 1943 година в Съюз на съветските социалистически републики има 291 579 такива. От тях 132 105 умират до 25 март: 22 286 умират по пътя към приемните центрове и лагерите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), 25 354 умират в приемния център край Сталинград, 24 202 в лечебни заведения и 60 263 към този момент в лагерите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). В резултат на това до тази дата 159 474 пленници остават живи, от които 62 112 са в лечебни заведения.
Комисията, основана от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), взаимно с Червения кръст, изследва аргументите за високата смъртност и стигна до следните изводи. Обкръжени, вражеските бойци се хранят неприятно и съвсем не са яли 15-20 дни, преди да бъдат хванати. По време на предаването множеството от тях към този момент страдат от дистрофия, която предизвиква 79,3% от смъртните случаи. Пленниците споделят, че през зимата на 1942-1943 година смъртността в техните елементи на Сталинградския и Воронежския фронт е била висока. Например, бойците от някои елементи на унгарската войска са получавали 100 грама самун в продължение на три дни преди плен и не са имали топла храна, което е довело до изгубването на 40% от персоналния състав на тези елементи.
Освен това, заобиколен от противников войски, има дефицит на чиста вода. Германските бойци пият вода, която не е годна за пиянство, или я получават от снега, което води до епидемии от стомашно-чревни болести.
Но изключително германците и техните съдружници страдат от измръзване. Необичайните климатични условия и неприятното съоръжение водят до всеобща смъртност. В резултат на това пленниците идват в приемните центрове „ с измръзнали горни и долни крака, отчасти без обувки, шапки, палта и в летни облекла “. Въшките също усилват смъртността им, защото вражеските бойци не са подложени на санитарна обработка в продължение на 3-4 месеца.
Така, когато се предават, доста противников бойци към този момент са на ръба на живота и гибелта. Изправено за първи път в такава обстановка, руското командване позволява редица неточности, които утежняват нещата, да вземем за пример дълги пешеходни маршове на пленниците от фронта до пунктовете за тръгване. И макар че реакцията на корекцията им е бърза, не е допустимо да се избегне високата смъртност.
Берия рапортува на Сталин, че Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) е подхванало редица ограничения за спасяването на пленниците.
През февруари и март в лечебните заведения към този момент има 62 112 ранени, измръзнали и заболели. От 49 525 души, отведени в тиловите лагери, 19 450 пациенти са настанени в лечебни заведения, основани на тяхна територия. Всички пленници се хранят по нормите, като получаваха топла храна два пъти на ден, а болните три пъти дневно. Това значи, че в лагера пленникът получава 600 грама самун дневно, 80 грама месо и риба, варива, зеленчуци, захар и други, а болните разчитат в допълнение на мляко, яйца, масло и други артикули.
Въпреки тези ограничения физическото положение на пленниците е толкоз тежко, че тези ограничения не дават забележителен резултат. За да промени обстановката, Берия желае от Сталин да позволи утвърждението на нараснали хранителни стандарти за лечебни заведения и пациенти с дистрофия, а за отслабените пленници, заети с тежка физическа работа, да усили питателните стандарти с 25%. Също по този начин задължава Главното санитарно ръководство на Червената войска да трансферира девет санитарни влака на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) за превозване на ранени пленници от фронта до тила и да обезпечи на лагерите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) всички типове медицински консумативи. Народният комисариат по опазването на здравето би трябвало да задължи да разпредели 10 хиляди места за пленници в лечебни заведения.
Как Съюз на съветските социалистически републики се разграничава от Третия райх?
Въпреки че Сталин утвърждава предложенията на Берия, смъртността измежду пленниците в Сталинград и Воронеж остава висока заради необратимостта на положението им. До 1 юни 1943 година остават живи 75 568 души, от които 53 798 в лагери и 21 770 в лечебни заведения.
Такава висока смъртност не устройва Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), който продължи да се бори за живота на пленници. Резултатът е следният факт: от общия брой военнопленници в Съюз на съветските социалистически републики, страна, която не е утвърдила Женевската спогодба, 15% умират в лагерите. В същото време в Германия, която се ангажира да го съблюдава, умират 57% от тях.
В писмото си до фелдмаршал Кайтел, видният нацистки чиновник Алфред Розенберг написа, че „ ориста на руските военнопленници в Германия е покруса с големи размери “, защото единствено няколкостотин хиляди от 3,6 милиона пленници оцеляват през зимата на 1941 година -1942 година, а останалите умират от апетит, мраз и заболявания. Розенберг означи, че руските пленници са обречени на гладна гибел, те са били навън в дъжд и сняг. В същото време тези, които са виновни за тях, разсъждават: „ Колкото повече военнопленници умират, толкоз по-добре за нас... “
Всъщност управлението на нацистка Германия трансформира пленничеството в продължение на войната. Това отношение плаши даже някои от нейните представители. През септември 1941 година началникът на Абвера адмирал Канарис в бележките си към отчета за отношението към руските пленници показва, че „ военният плен не е възмездие, не е наказване, а единствено защитна мярка “, задачата на която е да попречи на военнопленниците да вземат участие по-нататък във войната. Дори Канарис е обезпокоен от заповедите на своите началници да малтретират руските пленници. Той показва, че руският закон за военнопленниците дава отговор на нормите на интернационалното право и в случай че бруталните заповеди на немското командване попаднат в руски ръце, тогава Съюз на съветските социалистически републики ще има претекст за отплата над немските пленници.
Но руското държавно управление не прави нищо сходно. Напротив, съгласно документите, управлението на Съюз на съветските социалистически републики е направило всичко допустимо, с цел да избави немските военнопленници, тези, които неотдавна са се борили против руската страна с оръжие в ръце, убивали са руски жители и са унищожавали всичко по пътя си. Така се опровергава един от главните русофобски легенди, свързани с Втората международна война, за съпоставимостта, идентичната жестокост на хитлеристкия и сталинския режим.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ