Как дръзка операция на водолазите подарява ценен трофей на Съветския съюз
Точно преди 80 години, на 30 септември 1944 година, е издадена заповед на командващия Червенознаменния Балтийски флот адмирал Трибутс за награждаване на водолазите, вдигнали вражеската подводница. Това е в действителност неповторима и героична интервенция, осъществена на дъното на морето под непрестанен противников огън. Как е проведена и за какво докара до най-важните резултати за целия флот на Съюз на съветските социалистически републики?
Втората половина на юли 1944 година се трансформира по едно и също време във време на покруса и успех за Балтийския флот на Червеното знаме. През този интервал седем кораба на Балтийския флот са торпилирани от немски подводници във Финския залив. Една от тях е лодката „ МО-105 ” на старши лейтенант Георгий Швалюк.
Смъртта му е дело на подводница У-250, капитан-лейтенант Вернер-Карл Шмид, който торпилира този руски транспортен съд. Но тя не можеше да избя от разплатата. До вечерта на същия ден вражеската подводница е открита и атакувана от лодката MO-103 на старши лейтенант Александър Коленко. “Морският ловджия ” тъкмо изпуска дълбочинните бомби. След техните детонации на повърхността първо се появиха огромни мехурчета, а по-късно изплуваха шестима германци, в това число Шмид.
У-250 е потопена, а оживелите подводничари са хванати. По време на разпита те споделят, че в потопената лодка е имала карти на минни полета и редица информационни документи. Затова командирът на Балтийския флот на Червеното знаме, адмирал Трибутс, нарежса да провежда търсене на лодката, да проникне в нея и да извадят немски документи. Задачата не е лесна. Подводницата лежи на дълбочина 30 метра, а мястото, където би трябвало да се търси, е обстрелвано от финландска артилерия. Опасната задача е поверена на леките водолази-разузнавачи от ротата със особено предопределение на Червенознаменния Балтийски флот с пълководец Иван Прохватилов.
Издирването на лодката се управлява директно от инструктора по гмуркане мичман Александър Бурмак. Работата в „ железен ковчег “, цялостен с мъртви, е физически и психически сложна. Въпреки това водолазите съумяват да намерят и върнат навигационния дневник на У-250. Нямат време да създадат повече, защото финландците стартират да обстрелват мястото. Тогава руското командване взема решение, че защото е невероятно да се вземат титли от съда, е належащо да се вдигне самата подводница.
Изкачването е поверено на 76-и избавителен отряд с пълководец инженер-капитан II сан Анатолий Кюрдин. Неговите водолази би трябвало да прикрепят потопени понтони - огромни железни резервоари - към носа и кърмата на У-250. След това понтоните, продухани със сбит въздух, доставян от маркучи от избавителни кораби, би трябвало да изплуват на повърхността дружно с подводницата.
Схемата за покачване е елементарна, което не може да се каже за мястото на работа, което е в директна видимост на вражеските артилеристи. Освен това не може да се изключи, че съперникът ще се опита да попречи на руските бойци да вдигнат подводницата - което значи, че с изключение на артилерийски обстрел би трябвало да се чакат и въздушни набези и офанзиви на противников кораби.
Разбира се, командването на Балтийския флот на Червеното знаме се пробва да обезпечи работата на 76-ия отряд. Далекобойни оръдия са разпределени за контрабатарейна борба против финландците, а руските лодки би трябвало да отблъскват противников офанзиви в морето. Въпреки тези ограничения спасителите въпреки всичко трябваше да работят най-вече през нощта, което понижава риска от бомбардировка, само че прави самата работа доста сложна.
Герои водолазите
Така интервенцията по издигането на У-250 е невиждана по своята смелост и риск. И основната роля в него е дадена на водолазите на Кюрдин, които са считани за най-хубавите в Балтика. Смелостта и професионализмът им са подложени на съществено тестване. Например старши офицер 1-ви клас Пьотр Сироткин неведнъж е работил под огън, слизайки под вода четири до пет пъти дневно, в това число при стихия.
Неговият сътрудник, водолазът Борис Петренко един път работи на дълбочина 27 метра в продължение на седем часа. Докато прикрепя понтоните към подводницата, Петренко усеща признаци на декомпресионна болест, само че не напуща водата, до момента в който не приключва работата си. Войникът от Червения флот Василий Сокур работи по същия метод, работейки два пъти на една и съща дълбочина в продължение на пет часа. В същото време той продължава да извършва задачата на дъното, даже когато има борба в непосредствена непосредственост сред противников лодки и руски крайбрежни батареи.
Водолазите Иван Федоренко и Тимофей Голенко демонстрират чудеса от смелост. Веднъж, до момента в който работи в стихия, Федоренко наранява ръцете си, само че извърши задачата. При прегледа на лодката на дъното той е единственият, който съумява да влезе в нея през люка. При обезопасяването на един от понтоните стартира обстрел, снаряди падат на 20-25 метра от водолаза. Но Федоренко напусна водата единствено след заповедта.
Старшина-офицер 1-ва публикация Голенко рискува да се потопи в мощна стихия, макар обстоятелството, че подаването на въздух от компресор от водолазна лодка беше невероятно. Той съумява да работи три часа с лимитирано количество въздух, подаван от ръчна помпа. След като изразходва съвсем цялата си мощ, Голенко продължава да остава на дълбочина, до момента в който не приключва незабавната работа.
Храброст над водата
Действията на водолазите са обезпечени от избавителни кораби, от които зависи снабдяването им с въздух, нанагорнище и втурване под вода и основаване на димна завеса. Лъвският къс от работата на върха, дружно с водолазния катер, е осъществен от избавителния транспортен съд " Сесилия " на младши лейтенант Александър Крушинов. Главен старшина Андрей Захаренков, който отговаряше за работата на моторите и компресорите, работи интензивно върху тях. Именно с помощта на неговите старания водолазите съумяват да изпълнят отговорностите си в толкоз сложни условия. Когато заради щета на мотора интервенцията по повдигането на лодката може да бъде прекратена, Захаренков съумява да извърши заводски ремонт на място в морето благодарение на подръчни принадлежности.
Невъзможно е да не споменем най-хубавия експерт по гмуркане в Балтийско море и „ индивида, който в никакъв случай не се тревожи “. Точно по този начин сътрудниците назовават именития Александър Разуваев, първият руски водолаз, достигнал дълбочина от 80 метра, още преди войната. Докато работи върху У-250, той управлява оперативната група на 76-ти отряд.
Опитът на Разуваев, който по това време има съвсем три хиляди часа работа под вода, освен е потребен за избавителните водолази, само че и избавя живота им. И по този начин, когато връзката със Сироткин е прекратена, Разуваев открина, че манометърът демонстрира друго налягане, незабавно схваща, че въздушният маркуч е строшен, подвига водолаза, неотложно намира дупка в маркуча и го запушва, като по този метод избави живота му.
Нямаше да има благополучие, само че нещастието щеше да помогне
В такова рисковано дело като изваждането на У-250 не е без шанс. На 18 август 1944 година водолази съумяват да донесат и закрепят понтона под носа на лодката. По това време германците към този момент са разбрали, че руснаците правят водолазна работа в региона на нейната крах. Тъй като “Луфтвафе ”, притиснат покрай Нарва, не може да удари мястото на работа на руските водолази, германците се обръщат за помощ към финландците, изготвяйки взаимен проект за деяние. Финландските миночистачи би трябвало да прочистят проход до мястото на лодката, след което немските торпедни лодки може да я унищожат с дълбочинни бомби. Но всички опити за продупчване на противников кораби са отблъснати от руските лодки и батареи. Тогава финландците ускоряват обстрела на мястото за гмуркане от своя бряг.
До 30 август 79-и отряд приключи монтажа на понтони. Но повдигането на лодката не се състои заради мощна стихия, която откъсва два понтона и ги изхвърля на брега. Тогава Кюрдин стопира работата и води корабите, с цел да търси изгубените понтони.
Но неуспехът тук се трансформира в триумф, защото през нощта на 31 август немски и финландски кораби съумяват да обхванат на мястото на гибелта на У-250, без да намерят никого там. По подигравка на ориста, вместо да хвърлят дълбочинни бомби и да унищожат лодката, вражеските кораби единствено слагат мини до нея и се отдръпват.
Така У-250 оцелява. Когато времето се усъвършенства и регионът е разчистен, корабите на 79-и отряд се завръщат с понтони - и водолазите още веднъж започвата монтажа. Но в този момент те мож безвредно да работят през светлата част на деня, защото Финландия приема предлагането на Съюз на съветските социалистически републики да скъса с Германия и приключи военните дейности сутринта на 4 септември. Това разрешава на водолазите да приключат работата до 13 септември. На идващия ден подводницата е издигната от дъното и на 15 септември е изтеглена в Кронщад.
Извличането на У-250 е дръзка и брилянтна интервенция. Две седмици по-късно - на 30 септември 1944 година - адмирал Трибутс издава заповед за награждаване на участниците с ордени и медали. Шестима от тях, в това число Кюрдин и Разуваев, стават носители на Ордена на Червеното знаме. Но до какви резултати води тяхната всеотдайна работа?
Нови оръжия
Народният комисар на Военноморски сили на Съюз на съветските социалистически републики Николай Кузнецов напомни, че „ трофеят се оказа доста скъп “. На 6 ноември 1944 година той издава заповед за изследване на У-250. При разглеждането на трофея руската страна получава скъпа информация за тогавашните достижения на немското подводно корабостроене, а точно за марката на корабостроителната стомана, заваряването на издръжливия корпус, както и за многото разнообразни елементи и устройства на тази подводница.
Истинският подарък за руския флот са най-новите немски самонасочващи (акустични) торпеда Т-5, открити на У-250. Още преди войната Съюз на съветските социалистически републики прави опити да сътвори същото оръжие. Желаейки да форсира основаването му, Държавният комитет по защита на 1 април 1942 година взема решение да приключи създаването на домашни торпеда от този вид за няколко месеца. Но не е допустимо да се реализира резултат.
През 1944 година стартира работа по инсталирането на такава система на електрическото торпедо ET-80. Ето за какво запознаването на руските експерти с уловените торпеда се оказа доста потребно. Германските хрумвания разрешават на Военноморски сили на Съюз на съветските социалистически републики да форсира създаването на свои лични модели самонасочващи се торпеда, които бяха признати от руския флот след края на войната. И това е огромна заслуга на руските балтийски водолази.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10597Румен Петков: Гледаме неспособността на Организация на обединените нации да бъде ефикасен защитник на мираАлтернативен Поглед65305Румен Петков за международния енергиен конгрес в Москва: Европа остава все по-сама в слугинажа си към САЩАлтернативен Поглед9342Фестивалът " Изкуството на барока " навърши пълнолетиеАлтернативен Поглед159878Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед15311Проф. Нако Стефанов: 75 години дипломатически връзки сред КНР и БългарияАлтернативен Поглед875887Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед159878Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ* Източник: pogled.info
Втората половина на юли 1944 година се трансформира по едно и също време във време на покруса и успех за Балтийския флот на Червеното знаме. През този интервал седем кораба на Балтийския флот са торпилирани от немски подводници във Финския залив. Една от тях е лодката „ МО-105 ” на старши лейтенант Георгий Швалюк.
Смъртта му е дело на подводница У-250, капитан-лейтенант Вернер-Карл Шмид, който торпилира този руски транспортен съд. Но тя не можеше да избя от разплатата. До вечерта на същия ден вражеската подводница е открита и атакувана от лодката MO-103 на старши лейтенант Александър Коленко. “Морският ловджия ” тъкмо изпуска дълбочинните бомби. След техните детонации на повърхността първо се появиха огромни мехурчета, а по-късно изплуваха шестима германци, в това число Шмид.
У-250 е потопена, а оживелите подводничари са хванати. По време на разпита те споделят, че в потопената лодка е имала карти на минни полета и редица информационни документи. Затова командирът на Балтийския флот на Червеното знаме, адмирал Трибутс, нарежса да провежда търсене на лодката, да проникне в нея и да извадят немски документи. Задачата не е лесна. Подводницата лежи на дълбочина 30 метра, а мястото, където би трябвало да се търси, е обстрелвано от финландска артилерия. Опасната задача е поверена на леките водолази-разузнавачи от ротата със особено предопределение на Червенознаменния Балтийски флот с пълководец Иван Прохватилов.
Издирването на лодката се управлява директно от инструктора по гмуркане мичман Александър Бурмак. Работата в „ железен ковчег “, цялостен с мъртви, е физически и психически сложна. Въпреки това водолазите съумяват да намерят и върнат навигационния дневник на У-250. Нямат време да създадат повече, защото финландците стартират да обстрелват мястото. Тогава руското командване взема решение, че защото е невероятно да се вземат титли от съда, е належащо да се вдигне самата подводница.
Изкачването е поверено на 76-и избавителен отряд с пълководец инженер-капитан II сан Анатолий Кюрдин. Неговите водолази би трябвало да прикрепят потопени понтони - огромни железни резервоари - към носа и кърмата на У-250. След това понтоните, продухани със сбит въздух, доставян от маркучи от избавителни кораби, би трябвало да изплуват на повърхността дружно с подводницата.
Схемата за покачване е елементарна, което не може да се каже за мястото на работа, което е в директна видимост на вражеските артилеристи. Освен това не може да се изключи, че съперникът ще се опита да попречи на руските бойци да вдигнат подводницата - което значи, че с изключение на артилерийски обстрел би трябвало да се чакат и въздушни набези и офанзиви на противников кораби.
Разбира се, командването на Балтийския флот на Червеното знаме се пробва да обезпечи работата на 76-ия отряд. Далекобойни оръдия са разпределени за контрабатарейна борба против финландците, а руските лодки би трябвало да отблъскват противников офанзиви в морето. Въпреки тези ограничения спасителите въпреки всичко трябваше да работят най-вече през нощта, което понижава риска от бомбардировка, само че прави самата работа доста сложна.
Герои водолазите
Така интервенцията по издигането на У-250 е невиждана по своята смелост и риск. И основната роля в него е дадена на водолазите на Кюрдин, които са считани за най-хубавите в Балтика. Смелостта и професионализмът им са подложени на съществено тестване. Например старши офицер 1-ви клас Пьотр Сироткин неведнъж е работил под огън, слизайки под вода четири до пет пъти дневно, в това число при стихия.
Неговият сътрудник, водолазът Борис Петренко един път работи на дълбочина 27 метра в продължение на седем часа. Докато прикрепя понтоните към подводницата, Петренко усеща признаци на декомпресионна болест, само че не напуща водата, до момента в който не приключва работата си. Войникът от Червения флот Василий Сокур работи по същия метод, работейки два пъти на една и съща дълбочина в продължение на пет часа. В същото време той продължава да извършва задачата на дъното, даже когато има борба в непосредствена непосредственост сред противников лодки и руски крайбрежни батареи.
Водолазите Иван Федоренко и Тимофей Голенко демонстрират чудеса от смелост. Веднъж, до момента в който работи в стихия, Федоренко наранява ръцете си, само че извърши задачата. При прегледа на лодката на дъното той е единственият, който съумява да влезе в нея през люка. При обезопасяването на един от понтоните стартира обстрел, снаряди падат на 20-25 метра от водолаза. Но Федоренко напусна водата единствено след заповедта.
Старшина-офицер 1-ва публикация Голенко рискува да се потопи в мощна стихия, макар обстоятелството, че подаването на въздух от компресор от водолазна лодка беше невероятно. Той съумява да работи три часа с лимитирано количество въздух, подаван от ръчна помпа. След като изразходва съвсем цялата си мощ, Голенко продължава да остава на дълбочина, до момента в който не приключва незабавната работа.
Храброст над водата
Действията на водолазите са обезпечени от избавителни кораби, от които зависи снабдяването им с въздух, нанагорнище и втурване под вода и основаване на димна завеса. Лъвският къс от работата на върха, дружно с водолазния катер, е осъществен от избавителния транспортен съд " Сесилия " на младши лейтенант Александър Крушинов. Главен старшина Андрей Захаренков, който отговаряше за работата на моторите и компресорите, работи интензивно върху тях. Именно с помощта на неговите старания водолазите съумяват да изпълнят отговорностите си в толкоз сложни условия. Когато заради щета на мотора интервенцията по повдигането на лодката може да бъде прекратена, Захаренков съумява да извърши заводски ремонт на място в морето благодарение на подръчни принадлежности.
Невъзможно е да не споменем най-хубавия експерт по гмуркане в Балтийско море и „ индивида, който в никакъв случай не се тревожи “. Точно по този начин сътрудниците назовават именития Александър Разуваев, първият руски водолаз, достигнал дълбочина от 80 метра, още преди войната. Докато работи върху У-250, той управлява оперативната група на 76-ти отряд.
Опитът на Разуваев, който по това време има съвсем три хиляди часа работа под вода, освен е потребен за избавителните водолази, само че и избавя живота им. И по този начин, когато връзката със Сироткин е прекратена, Разуваев открина, че манометърът демонстрира друго налягане, незабавно схваща, че въздушният маркуч е строшен, подвига водолаза, неотложно намира дупка в маркуча и го запушва, като по този метод избави живота му.
Нямаше да има благополучие, само че нещастието щеше да помогне
В такова рисковано дело като изваждането на У-250 не е без шанс. На 18 август 1944 година водолази съумяват да донесат и закрепят понтона под носа на лодката. По това време германците към този момент са разбрали, че руснаците правят водолазна работа в региона на нейната крах. Тъй като “Луфтвафе ”, притиснат покрай Нарва, не може да удари мястото на работа на руските водолази, германците се обръщат за помощ към финландците, изготвяйки взаимен проект за деяние. Финландските миночистачи би трябвало да прочистят проход до мястото на лодката, след което немските торпедни лодки може да я унищожат с дълбочинни бомби. Но всички опити за продупчване на противников кораби са отблъснати от руските лодки и батареи. Тогава финландците ускоряват обстрела на мястото за гмуркане от своя бряг.
До 30 август 79-и отряд приключи монтажа на понтони. Но повдигането на лодката не се състои заради мощна стихия, която откъсва два понтона и ги изхвърля на брега. Тогава Кюрдин стопира работата и води корабите, с цел да търси изгубените понтони.
Но неуспехът тук се трансформира в триумф, защото през нощта на 31 август немски и финландски кораби съумяват да обхванат на мястото на гибелта на У-250, без да намерят никого там. По подигравка на ориста, вместо да хвърлят дълбочинни бомби и да унищожат лодката, вражеските кораби единствено слагат мини до нея и се отдръпват.
Така У-250 оцелява. Когато времето се усъвършенства и регионът е разчистен, корабите на 79-и отряд се завръщат с понтони - и водолазите още веднъж започвата монтажа. Но в този момент те мож безвредно да работят през светлата част на деня, защото Финландия приема предлагането на Съюз на съветските социалистически републики да скъса с Германия и приключи военните дейности сутринта на 4 септември. Това разрешава на водолазите да приключат работата до 13 септември. На идващия ден подводницата е издигната от дъното и на 15 септември е изтеглена в Кронщад.
Извличането на У-250 е дръзка и брилянтна интервенция. Две седмици по-късно - на 30 септември 1944 година - адмирал Трибутс издава заповед за награждаване на участниците с ордени и медали. Шестима от тях, в това число Кюрдин и Разуваев, стават носители на Ордена на Червеното знаме. Но до какви резултати води тяхната всеотдайна работа?
Нови оръжия
Народният комисар на Военноморски сили на Съюз на съветските социалистически републики Николай Кузнецов напомни, че „ трофеят се оказа доста скъп “. На 6 ноември 1944 година той издава заповед за изследване на У-250. При разглеждането на трофея руската страна получава скъпа информация за тогавашните достижения на немското подводно корабостроене, а точно за марката на корабостроителната стомана, заваряването на издръжливия корпус, както и за многото разнообразни елементи и устройства на тази подводница.
Истинският подарък за руския флот са най-новите немски самонасочващи (акустични) торпеда Т-5, открити на У-250. Още преди войната Съюз на съветските социалистически републики прави опити да сътвори същото оръжие. Желаейки да форсира основаването му, Държавният комитет по защита на 1 април 1942 година взема решение да приключи създаването на домашни торпеда от този вид за няколко месеца. Но не е допустимо да се реализира резултат.
През 1944 година стартира работа по инсталирането на такава система на електрическото торпедо ET-80. Ето за какво запознаването на руските експерти с уловените торпеда се оказа доста потребно. Германските хрумвания разрешават на Военноморски сили на Съюз на съветските социалистически републики да форсира създаването на свои лични модели самонасочващи се торпеда, които бяха признати от руския флот след края на войната. И това е огромна заслуга на руските балтийски водолази.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10597Румен Петков: Гледаме неспособността на Организация на обединените нации да бъде ефикасен защитник на мираАлтернативен Поглед65305Румен Петков за международния енергиен конгрес в Москва: Европа остава все по-сама в слугинажа си към САЩАлтернативен Поглед9342Фестивалът " Изкуството на барока " навърши пълнолетиеАлтернативен Поглед159878Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед15311Проф. Нако Стефанов: 75 години дипломатически връзки сред КНР и БългарияАлтернативен Поглед875887Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед159878Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ* Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ