Съветски самолет-амфибия доказва важността на противолодъчната авиация
Точно преди 65 години, на 18 октомври 1960 година, самолетът-амфибия Бе-12 „ Чайка “ извърши първия си полет. Въпреки всичките си дефекти, този аероплан стана в действителност именит. Какви задания изпълняваше и по какъв начин ги изпълняваше? Защо въобще Съюз на съветските социалистически републики се нуждаеше от самолети-амфибии? И какво значение имат те през днешния ден?
Цяло потомство военноморски водачи и щабни офицери за противолодъчна война са израснали на Бе-12 и с него са сложени международни върхове. Въпреки не идеалния си дизайн и съществени инженерни дефекти, той служи десетилетия. Дори съумява да се бори за страната ни към края на кариерата си. Само заради тази причина си коства да си го спомняме с трогване - само че освен това.
Разработен при започване на 60-те години на предишния век, „ Чайка “ се трансформира в знакова машина за отечественото самолетостроене. Тя е с доста нововъведения: първият амфибиен аероплан в Съюз на съветските социалистически републики (способен да работи както от суша, по този начин и от вода), първият особено издигнат противолодъчен аероплан и първият противолодъчен аероплан със система за ориентиране и търсене. Самолетът е трябвало да се създава в два разновидността: противолодъчен и за търсене и избавяне.
Разработката на „ Чайка “ е била комплицирана. През 50-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики на процедура няма опит в създаването на противолодъчни самолети. Летащите лодки Бе-6, които били на въоръжение, били несъответстващи за тази роля. В резултат на това системата за търсене и ориентиране (СКН) на Бе-12, както и нейните гидроакустически буи, се оказали неефективни.
Това предопредели ниската успеваемост на самолета като цяло. Според руски данни, Бе-12 са съумели да открият 110 задгранични подводници сред 1968 и 1982 година и 29 във всички флоти през най-натоварената им година на употреба, 1989 година, макар че американските подводници безусловно дебнеха покрай нашите териториални води. Въпреки това, тези самолети въпреки всичко способстваха за защитата на Съюз на съветските социалистически републики.
По-трудно е да се изясни проблематичната плавучест на самолета, която е съдействала за неприятните му характерности като аероплан за търсене и избавяне. В края на краищата, предшественикът на Бе-12, Бе-6, е имал много прилични плавателни качества.
Според военната просвета от 50-те години на предишния век, хидропланите са били от значително значение за военните интервенции на руския флот единствено по една причина: руският флот се е нуждаел от аероплан, който може да работи паралелно с кораби във води без сухопътни летища и който може да се зарежда с гориво в морето след кацане на вода. Американците и японците са употребявали сходни техники по време на Втората международна война.
Преди всичко, целогодишните полети на самолети, кацащи на вода в нашата страна са съвсем невъзможни заради климата. Освен това, заради интензивната икономическа активност в крайбрежните региони, постоянно се срещат плаващи обекти – дървени трупи, загубен корабен такелаж и други предмети. Имало е случаи на конфликт на Бе-12 с тях по време на кацане, от време на време с пагубни последствия.
Въпреки че теоретично е плавателен при трето положение на морето и е кадърен да каца и излетява при талази с височина до един метър, на процедура Бе-12 може да бъде погубен по време на кацане даже при едва вълнуващо се море.
В реалност излитанията и кацанията от вода са се правили в спокойни заливи и тези самолети са били ръководени от летища. Макар че това не е било толкоз сериозно за противолодъчния вид, ефикасни интервенции по търсене и избавяне с Бе-12 са били изключени - той е можел да подвига хора от водата единствено при идеални метеорологични условия.
Имаше и чисто механически проблеми. Техниците не харесваха „ Чайка “ – високо разположените ѝ мотори правеха обслужването много мъчно. Пилотите се оплакваха от шума и вибрациите ѝ – с цел да предпазят екипажа от шума, даже се наложи да ги екипират със особено създадени шлемофони.
Въпреки това, тези самолети са служили дълго време и са се потвърдили като много положителни във връзка с своите характерности и надеждност. Последният Бе-12 е слязъл от завода през 1972 година Към 2024 година Военноморски сили са имали шест такива самолета на въоръжение, всички в Черно море.
Бе-12 има и друга забавна история. В началото на 90-те години на предишния век този аероплан е бил употребен за опити за разкриване на повърхностни следи от потопени подводници. Въпреки остарелия си радар, той е изпълнявал тази задача дейно.
В идеалния случай радарът би трябвало да бъде в допълнение интегриран с някаква система за обработка на получените изображения, само че това в никакъв случай не е било направено. И въпреки всичко това беше и остава многообещаваща област на проучване.
Опитът с Бе-12 демонстрира, че способността за политане и кацане на бурни води е от решаващо значение за един аероплан за търсене и избавяне. Това е неговото предопределение и други характерности могат да бъдат пожертвани поради него. Най-новите японски и китайски самолети-амфибии, които употребяват тази опция, са образец за верния метод.
Второто нещо, което опитът на Бе-12 ясно демонстрира, е, че поради съществуването на наземни летища, амфибийните самолети (с изключение на задачи за търсене и избавяне и гасене на пожари) са всъщност ненужни. Като образец за противопожарен аероплан, дано вземем Бе-200 - даже с още по-лошите си плавателни качества, той няма проблеми с предназначението си.
Бе -200 умее да поема вода от реки и езера без кацане, където няма талази, и противопожарният аероплан не се нуждае от нищо повече; той даже може да бъде основан на елементарни летища.
Друг значим урок е, че бойните самолети би трябвало непрекъснато да се модернизират.
Означава ли всичко гореизброено, че амфибийните самолети или хидропланите са лимитирани единствено до две ниши – избавяне и гасене на пожари – и че към този момент не са нужни? Не напълно. Факт е, че от време на време се постанова да летите до места, където няма летища, въобще няма летища. А хеликоптерите не постоянно доближават до тях, а и може да няма равни, асфалтирани писти за кацане или грунтови площадки за колесни самолети.
Страната ни се гордее с голям брой села и градове по поречието на огромни реки, до които може да се стигне единствено по въздух в границите на рационален период. Те постоянно са заобиколени от тайга или тундра с доста мека почва. На такива места самолети, способни да кацат и изхвърчат от вода, биха били изцяло подобаващи – на поплавъци или водоизместим корпус през лятото и на ски през зимата.
В изключителни случаи, с цел да се обезпечи транспортна досегаемост до отдалечени села край морето, да вземем за пример на север или в Далечния изток, за транспортни цели може да се употребява амфибийно транспортно средство, основано на морски избавителен аероплан.
Всички тези задания са нишови, изискващи характерни условия, само че те ще пораждат понякога, изисквайки профилирани принадлежности. Това значи, че амфибийните транспортни средства и хидропланите няма да изчезнат изцяло и ще продължат да се развиват още дълго време.
И най-после, по отношение на нуждата от противолодъчни самолети като такива (не безусловно амфибийни). Противолодъчни самолети са нужни и то в забележителен брой. Държава, която подценява това, се излага на сериозен риск. Подводниците ще бъдат главната ударна мощ на нашите западни врагове в морето през първите няколко дни на всеки спор. А без мощни и съвременни противолодъчни самолети е невероятно да се оправим с тях.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/russia/savetski-samole
Цяло потомство военноморски водачи и щабни офицери за противолодъчна война са израснали на Бе-12 и с него са сложени международни върхове. Въпреки не идеалния си дизайн и съществени инженерни дефекти, той служи десетилетия. Дори съумява да се бори за страната ни към края на кариерата си. Само заради тази причина си коства да си го спомняме с трогване - само че освен това.
Разработен при започване на 60-те години на предишния век, „ Чайка “ се трансформира в знакова машина за отечественото самолетостроене. Тя е с доста нововъведения: първият амфибиен аероплан в Съюз на съветските социалистически републики (способен да работи както от суша, по този начин и от вода), първият особено издигнат противолодъчен аероплан и първият противолодъчен аероплан със система за ориентиране и търсене. Самолетът е трябвало да се създава в два разновидността: противолодъчен и за търсене и избавяне.
Разработката на „ Чайка “ е била комплицирана. През 50-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики на процедура няма опит в създаването на противолодъчни самолети. Летащите лодки Бе-6, които били на въоръжение, били несъответстващи за тази роля. В резултат на това системата за търсене и ориентиране (СКН) на Бе-12, както и нейните гидроакустически буи, се оказали неефективни.
Това предопредели ниската успеваемост на самолета като цяло. Според руски данни, Бе-12 са съумели да открият 110 задгранични подводници сред 1968 и 1982 година и 29 във всички флоти през най-натоварената им година на употреба, 1989 година, макар че американските подводници безусловно дебнеха покрай нашите териториални води. Въпреки това, тези самолети въпреки всичко способстваха за защитата на Съюз на съветските социалистически републики.
По-трудно е да се изясни проблематичната плавучест на самолета, която е съдействала за неприятните му характерности като аероплан за търсене и избавяне. В края на краищата, предшественикът на Бе-12, Бе-6, е имал много прилични плавателни качества.
Според военната просвета от 50-те години на предишния век, хидропланите са били от значително значение за военните интервенции на руския флот единствено по една причина: руският флот се е нуждаел от аероплан, който може да работи паралелно с кораби във води без сухопътни летища и който може да се зарежда с гориво в морето след кацане на вода. Американците и японците са употребявали сходни техники по време на Втората международна война.
Преди всичко, целогодишните полети на самолети, кацащи на вода в нашата страна са съвсем невъзможни заради климата. Освен това, заради интензивната икономическа активност в крайбрежните региони, постоянно се срещат плаващи обекти – дървени трупи, загубен корабен такелаж и други предмети. Имало е случаи на конфликт на Бе-12 с тях по време на кацане, от време на време с пагубни последствия.
Въпреки че теоретично е плавателен при трето положение на морето и е кадърен да каца и излетява при талази с височина до един метър, на процедура Бе-12 може да бъде погубен по време на кацане даже при едва вълнуващо се море.
В реалност излитанията и кацанията от вода са се правили в спокойни заливи и тези самолети са били ръководени от летища. Макар че това не е било толкоз сериозно за противолодъчния вид, ефикасни интервенции по търсене и избавяне с Бе-12 са били изключени - той е можел да подвига хора от водата единствено при идеални метеорологични условия.
Имаше и чисто механически проблеми. Техниците не харесваха „ Чайка “ – високо разположените ѝ мотори правеха обслужването много мъчно. Пилотите се оплакваха от шума и вибрациите ѝ – с цел да предпазят екипажа от шума, даже се наложи да ги екипират със особено създадени шлемофони.
Въпреки това, тези самолети са служили дълго време и са се потвърдили като много положителни във връзка с своите характерности и надеждност. Последният Бе-12 е слязъл от завода през 1972 година Към 2024 година Военноморски сили са имали шест такива самолета на въоръжение, всички в Черно море.
Бе-12 има и друга забавна история. В началото на 90-те години на предишния век този аероплан е бил употребен за опити за разкриване на повърхностни следи от потопени подводници. Въпреки остарелия си радар, той е изпълнявал тази задача дейно.
В идеалния случай радарът би трябвало да бъде в допълнение интегриран с някаква система за обработка на получените изображения, само че това в никакъв случай не е било направено. И въпреки всичко това беше и остава многообещаваща област на проучване.
Опитът с Бе-12 демонстрира, че способността за политане и кацане на бурни води е от решаващо значение за един аероплан за търсене и избавяне. Това е неговото предопределение и други характерности могат да бъдат пожертвани поради него. Най-новите японски и китайски самолети-амфибии, които употребяват тази опция, са образец за верния метод.
Второто нещо, което опитът на Бе-12 ясно демонстрира, е, че поради съществуването на наземни летища, амфибийните самолети (с изключение на задачи за търсене и избавяне и гасене на пожари) са всъщност ненужни. Като образец за противопожарен аероплан, дано вземем Бе-200 - даже с още по-лошите си плавателни качества, той няма проблеми с предназначението си.
Бе -200 умее да поема вода от реки и езера без кацане, където няма талази, и противопожарният аероплан не се нуждае от нищо повече; той даже може да бъде основан на елементарни летища.
Друг значим урок е, че бойните самолети би трябвало непрекъснато да се модернизират.
Означава ли всичко гореизброено, че амфибийните самолети или хидропланите са лимитирани единствено до две ниши – избавяне и гасене на пожари – и че към този момент не са нужни? Не напълно. Факт е, че от време на време се постанова да летите до места, където няма летища, въобще няма летища. А хеликоптерите не постоянно доближават до тях, а и може да няма равни, асфалтирани писти за кацане или грунтови площадки за колесни самолети.
Страната ни се гордее с голям брой села и градове по поречието на огромни реки, до които може да се стигне единствено по въздух в границите на рационален период. Те постоянно са заобиколени от тайга или тундра с доста мека почва. На такива места самолети, способни да кацат и изхвърчат от вода, биха били изцяло подобаващи – на поплавъци или водоизместим корпус през лятото и на ски през зимата.
В изключителни случаи, с цел да се обезпечи транспортна досегаемост до отдалечени села край морето, да вземем за пример на север или в Далечния изток, за транспортни цели може да се употребява амфибийно транспортно средство, основано на морски избавителен аероплан.
Всички тези задания са нишови, изискващи характерни условия, само че те ще пораждат понякога, изисквайки профилирани принадлежности. Това значи, че амфибийните транспортни средства и хидропланите няма да изчезнат изцяло и ще продължат да се развиват още дълго време.
И най-после, по отношение на нуждата от противолодъчни самолети като такива (не безусловно амфибийни). Противолодъчни самолети са нужни и то в забележителен брой. Държава, която подценява това, се излага на сериозен риск. Подводниците ще бъдат главната ударна мощ на нашите западни врагове в морето през първите няколко дни на всеки спор. А без мощни и съвременни противолодъчни самолети е невероятно да се оправим с тях.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/russia/savetski-samole
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ