Точно преди 30 години, в началото на 1996 г., у

Точно преди 30 години, при започване на 1996 година, у нас бе даден стартът на т.нар всеобща приватизация, чиято съществена цел бе да вкара по-голяма справедливост  при набиращото скорост раздържавяване. Появиха се боновите книжки, посредством които на всеки пълновръстен жител на републиката бяха дадени 25 000 капиталови лв., посредством които той можеше да закупува акции при идните централизирани търгове. Това можеше да стане по два метода. При първия трябваше да преведат парите си от боновите книжки в особено основаните за задачата приватизационни фондове, където да станат акционер. При втория вид всеки можеше независимо да играе на цeнтрализираните търгове. Инвестиционните пари можеше да се трансферират и сред родственици и да се наследяват. Те можеха да се употребяват и отвън програмата за всеобща приватизация като платежно средство при някои типове покупко-продажби от касовата приватизация. Създадени бяха специфични бюра, откъдето боновите книжки се купуваха против тогавашни 500 лева Хиперинфлацията към момента не беше пристигнала. 

Програма

Тогавашният парламент одобри специфична стратегия за всеобща приватизация, в която за първата вълна бяха включени 1227 (от общо близо 4000 държавни предприятия ) с общ размер на капитала 211 милиарда лева От него за всеобщо раздържавяване бе препоръчан капитал за 90 милиарда лева Обектите бяха най-вече огромни и междинни сдружения, разпределени в три групи - с капитал за продажба 25%, 65-70% и 80-90%. Първите бяха крупни предприятия с решаващо въздействие за стопанската система на страната, в които страната запазваше решаващо присъединяване.
Мащабната промяна на собствеността, почнала през 1996 година сътвори лъжливото очакване на близо 3 млн. българи, жадни за правдивост, че могат да станат акционери в огромни компании, и да печелят от дивиденти. Това се оказа следващата фантазия на прехода за болшинството от хората. Голямата част от раздържавените компании, бяха целеустремено източени от новите си притежатели, от дълго време банкрутираха. След това бе проведен и втори стадий на всеобщата приватизация, която също се провали. В последна сметка в дребните акционери, които по предписание са физически лица останаха акции за близо 2 милиарда лева, регистрирани в Централния депозитар които дълги години никой не търсеше.  През 2020 година, министерството на финансите разгласява идея за оживление на спящите акции от всеобщата приватизация. Според нея в случай че тези скъпи бумаги не бъдат потърсени в границите на към 6-7 години, притежателите им ще ги изгубят вечно, а парите ще отидат в Сребърния фонд.
Така страната се опита да подсети на огромна част от българите, че в миналото са взели участие в всеобща приватизация и са " горди " притежатели на акции в стотици български предприятия и приватизационни фондове. 
Авторът на концепцията, тогавашният финансов министър ГЕРБ Владислав Горанов ни уверяваше че никога сходно предписание с тях не може да се оприличи на национализация. Според него сходно деяние е в отбрана на публичния интерес, не е посягане върху персоналната благосъстоятелност и не опонира на конституцията.

Интереси

През всичките тези години ползите на дребните акционери с бонови книжки, които на доктрина би трябвало да са притежателите на приватизационните фондове, бяха подценявани. В доста от случаите мениджърите на тези фондове забогатяха на гърба на дребните акционери, източвайки предприятията, които бяха купили. И всичко това години наред се случваше под безучастния взор на страната, без надзор и регулации.
От някогашните 81 приватизационни фонда през днешния ден работещи са към 20. 
По номинал цената на тези над 2 милиона сметки с акции от раздържавени предприятия е сред 2.5 до 3 милиарда лева Но като се има поради, че множеството от компаниите към този момент ги няма, е мъчно да се дефинира каква пазарна стойност имат тези бумаги.
Идеята бе тези акции да бъдат " събудени ", като се влеят в специфичен централизиран капиталов фонд, който да ги ръководи и да съставлява правата на всички акционери, да разпределя дивиденти и да има право да продава акциите. От време на време тя се стартира от радетелите на развиването на българския финансов пазар.  
Очаквано концепцията провокира сериозни реакции от финансисти и специалисти. Повечето от тях са безапелационни, че освен неинформираността и незнанието на хората е причина за тяхната индиферентност през годините. До момента регулациите и разпоредбите за предписание с боновете от всеобщата приватизация наред с хилавия български финансов пазар са били такива, че човек, даже да е проявявал интерес, не е имал никаква икономическа полза да предприеме каквото и да било.

Разходи

Таксите за потребление на услугите на капиталов медиатор, без който не може да управляваш акциите си, или за онаследяване на към този момент умряли акционери са в пъти по-високи от цената им. Едва от началото на 2018 година Централният депозитар даде опция хората гратис с данъчния си ПИК да влизат в регистрите му, с цел да ревизират какви акции се водят на тяхно име. 
В момента в така наречен Регистър А на Централния депозитар попадат над 2 милиона персонални сметки, които са открити по време на първата вълна на всеобщата приватизация през 1996 година Повечето от сметките не са употребявани през последните 20 години, главно заради неведение на наследниците на умряли лица. По-активните жители, които въпреки всичко са показали интерес към сметките си, пък не желаят да ги ръководят, тъй като разноските за прехвърлянето на книжата по подсметка на капиталов медиатор са по-големи от цената на самите акции или дялове. През последните 20 години неведнъж е издирван излаз от тази обстановка, само че до подобен по този начин и не се стига. В момента тематиката още веднъж е замряла, само че никой не знае по кое време още веднъж тя ще придобие новост.