Ваня Червенкова за ужаса от покушението, 6 куршума в тялото и борбата да е единствената оцеляла жена в този мъжки свят
Точно преди 20 години Ваня Червенкова е простреляна с шест патрона пред очите на нейната щерка. Тя оцелява, само че връщането към естествения живот лишава години. Пред youtube канала " Спортната джунгла " и " България Днес " Ваня Червенкова се връща към тези времена.
- Г-жо Червенкова, през юли се навършват 20 години, откогато бяхте простреляна с шест патрона. Колко постоянно се сещате за този миг?
- Непрекъснато. В спалнята си имам доста огромна икона на св. Панталеймон. Случилото се беше на 27 юли. Това е денят на св. Панталеймон и св. Седмочисленици. Всяка вечер, когато си лягам, и заран, когато се ставам, му благодаря. Цялата съм в белези и интервенции. Преди доста години ми споделиха, че ще остана неработоспособен. Сега потвърждавам на себе си и на медицината, че и с половин бял дроб и недоглеждане с дясното око, с цяла дясна ръка в болтове и титаниеви плаки мога.
- Колко пъти сте си задавали въпроса дали можеше по някакъв метод да избегнете случилото се?
- Това, което се случи, е ненадейно за мен. Не съм дължала на никого и не преставам 20 години да настоявам, че не дължа нищо на никого. Те ми дължат на мен. С днешна дата декларирам, че нямам никаква виновност и в никакъв случай не съм го очаквала. Така че от какво да се вардя? Затова, че някой ми дължи толкоз доста пари и си ги желая. Тръгнах да си ги диря по правосъден ред.
- В книгата си казвате, че знаете кой е поръчителя, само че няма да го назовете.
- Няма да го назова. Те знаят, че аз знам. Аз знам, че те знаят. Щом Господ по този начин е решил, не съм индивидът, който ще съди. Щом по този начин се е случило, значи по този начин е трябвало да стане. Съдбата ни е предопределена. Аз съм последовател на тази философия, в която всеки човек се ражда със ориста си и с пътя, който би трябвало да извърви. Той е значимият, а не триумфите.
- След интервенциите качвате доста килограми. Имало ли е моменти на обезсърчение?
Бях стигнала 125 кг. Имам доста тежки интервенции - на ръка, на белия дроб. Това бяха месеци наред, в които лежиш. Три години не съм излизала от стаята си. Започнах от нулата. Когато се разсъниха от комата, не можех да вдишвам. Моят мозък не можеше да подаде вярно команда на дробовете ми. Обърквах се по какъв начин се диша. Преживяла съм доста страшни неща, само че не съм се отчайвала нито за момент. Стояла съм почтително и поклонно. Тази преживелица ме научи на самообладание. Всичко в мен се промени. Преди да ме гръмнат, бях 65 кг. Вследствие на всички интервенции, залежаване, хормонален стрес станах 125 кг. След общоизвестната ми диета, която си постанових, отслабнах 30 кг. Като започнах да се катеря по върховете, към този момент се държа във форма. Но моят медицински статус не е като на естествените хора.
- Дъщеря ви по какъв начин съумя да се съвземе след случилото се, на което беше очевидец?
- Тя помни всичко. Аз на 14-ата година едвам съумях да се върна на мястото и да снима документален филм " Кодово име живот ". За първи път от толкоз време отидох там. Дъщеря ми помни безусловно всичко. Аз съм човек, който от дълго време е дал прошка. Дори в случай че срещна поръчителите някъде, без да се върша на забавна, може би бих ги прегърнала. Винаги съм казвала, че пътят на един човек е огромна автомагистрала. Малките черни пътища, в които влизаш и се отклоняваш от нея, те вършат по-силен, по-издържлив, по-устойчив. Не бих им благодарила, само че вътрешно в себе си от дълго време съм им дала прошка. Дъщеря ми обаче споделя, че в никакъв случай не би им дала прошка. Може би тъй като тя няма този опит като мен. Няма тези метафизичен усещания за живота, каквито ги имам аз. Тя споделя: " Аз не мога да простя! " Нищо не мога да направя. Те й лишиха доста години. Тя доста години ме е гледала и се е страхувала. Бях под правосъдна защита една година. След това постоянно сме били с водач и охрани. Радвам се, че Никол съумя да се запази като един доста разумен, заслужен и естествен младеж.
- Вие още на 19-20 години тръгвате да се оправяте. Как ви хрумваха всички тези неща с бизнес тъкмо когато се разпада Съюз на съветските социалистически републики?
- Нищо не ми е хрумвало. Просто по този начин ми се е случвало в живота. Навремето взех доста огромен заем, който съм върнала, тъй като не съм от кредитните милионери. Имах упоритостта да мина през Грузия и да отида до Ереван да взема 90-ата година да вкарам маршрутни таксита. Там ме свари гражданската война и бях 7-8 месеца пленник в нея. Запознах се с хора. Оттам нещо друго. После носиш нещо належащо в друга воюваща прилежаща страна. Тогава времената бяха такива. Винаги съм се движела на ръба. Аз съм извънредно динамичен човек, доста амбициозна. Аз съм огънят.
- Но вие търгувате в Чечня и Дагестан, където дами не се позволяват в бизнеса. Как ви се довериха тези хора?
- С руснаци, дагестанци и чеченци и до ден сегашен поддържам връзка. Там е въпрос на темперамент, който би трябвало да отстояваш. Както и своето достолепие. Това са мъже на достойнството. Там се живее и търгува с чест. Търгувала съм с милиони долари и са ми пращали артикули без един документ. Свикнала съм и съм възпитана от такива хора. Възпитана съм от мъже. Израснала съм измежду тях. И съм тъкмо подобен човек. Може би поради това съм толкоз самотна и сама в живота си. Имам прекомерно високи условия към хората, които би трябвало да са до мен. Включително и към приятелите си. Много сложен темперамент съм.
- В България в средата на 90-те години мъжете бяха властващата порода. Вие бяхте единствената жена, която успяваше да върти бизнес със силовите групировки. Как лобирахте сред тези хора?
- Тогава времената и моят бизнес бяха такива. Тогава произвеждах алкохол. Много първокласен освен това. Складовете в действителност ги държаха силовите групировки - Крушата, Наско Комшев, Коко и Гената, Вальо Шопов. Това са хора, с които съм работила години наред. Давала съм им стока с тирове напред. Имат грехове. Няма какво да им слагаме ореоли. Но това са хора на достойнството. Нито един от тях нито за момент не ми е забавял заплащане. И не си е разрешил да ме излъже в бизнеса. Работила съм с всички тези мъже - алкохол, цигари. Това са все мъжки бизнеси. И нито един не е бил неточен с мен. Аз съм видяла от тях положително. В един миг от живота си имах проблеми. 93 - 94 година, когато приятелката на индивида, с който живеех, ми изпрати някакви наказателни бригади. Много бързо се разбрахме, тъй като всички се познавахме. Бих споделила, че спомените, които са останали посред ни, са доста приятни.
- Вие изобщо сте от дребното оживели. Какво можете да кажете за братя Илиеви, Илия Павлов?
- Годината, в която стреляха против мен, е кървавата 2003-та. Тогава имаше най-вече поръчкови убийства и убиха най-вече хора. В моята година беше Киро Японеца. След мен гръмнаха Фатик и така нататък Онези времена бяха в действителност доста сложни. Скоро четох изявление на много прочут притежател на футболен клуб, който сложи доста огромни ореоли на хората от тези времена. Нямаме ореоли. Всички имаме някакви грехове - било във връзка с бизнеса, било във връзка с хора. Айде, да не се вършим на светци. Не сме такива. Просто оцеляхме в едни доста сложни времена. Радвам се, че в действителност съм единствената жена, която се оправи.
- Г-жо Червенкова, през юли се навършват 20 години, откогато бяхте простреляна с шест патрона. Колко постоянно се сещате за този миг?
- Непрекъснато. В спалнята си имам доста огромна икона на св. Панталеймон. Случилото се беше на 27 юли. Това е денят на св. Панталеймон и св. Седмочисленици. Всяка вечер, когато си лягам, и заран, когато се ставам, му благодаря. Цялата съм в белези и интервенции. Преди доста години ми споделиха, че ще остана неработоспособен. Сега потвърждавам на себе си и на медицината, че и с половин бял дроб и недоглеждане с дясното око, с цяла дясна ръка в болтове и титаниеви плаки мога.
- Колко пъти сте си задавали въпроса дали можеше по някакъв метод да избегнете случилото се?
- Това, което се случи, е ненадейно за мен. Не съм дължала на никого и не преставам 20 години да настоявам, че не дължа нищо на никого. Те ми дължат на мен. С днешна дата декларирам, че нямам никаква виновност и в никакъв случай не съм го очаквала. Така че от какво да се вардя? Затова, че някой ми дължи толкоз доста пари и си ги желая. Тръгнах да си ги диря по правосъден ред.
- В книгата си казвате, че знаете кой е поръчителя, само че няма да го назовете.
- Няма да го назова. Те знаят, че аз знам. Аз знам, че те знаят. Щом Господ по този начин е решил, не съм индивидът, който ще съди. Щом по този начин се е случило, значи по този начин е трябвало да стане. Съдбата ни е предопределена. Аз съм последовател на тази философия, в която всеки човек се ражда със ориста си и с пътя, който би трябвало да извърви. Той е значимият, а не триумфите.
- След интервенциите качвате доста килограми. Имало ли е моменти на обезсърчение?
Бях стигнала 125 кг. Имам доста тежки интервенции - на ръка, на белия дроб. Това бяха месеци наред, в които лежиш. Три години не съм излизала от стаята си. Започнах от нулата. Когато се разсъниха от комата, не можех да вдишвам. Моят мозък не можеше да подаде вярно команда на дробовете ми. Обърквах се по какъв начин се диша. Преживяла съм доста страшни неща, само че не съм се отчайвала нито за момент. Стояла съм почтително и поклонно. Тази преживелица ме научи на самообладание. Всичко в мен се промени. Преди да ме гръмнат, бях 65 кг. Вследствие на всички интервенции, залежаване, хормонален стрес станах 125 кг. След общоизвестната ми диета, която си постанових, отслабнах 30 кг. Като започнах да се катеря по върховете, към този момент се държа във форма. Но моят медицински статус не е като на естествените хора.
- Дъщеря ви по какъв начин съумя да се съвземе след случилото се, на което беше очевидец?
- Тя помни всичко. Аз на 14-ата година едвам съумях да се върна на мястото и да снима документален филм " Кодово име живот ". За първи път от толкоз време отидох там. Дъщеря ми помни безусловно всичко. Аз съм човек, който от дълго време е дал прошка. Дори в случай че срещна поръчителите някъде, без да се върша на забавна, може би бих ги прегърнала. Винаги съм казвала, че пътят на един човек е огромна автомагистрала. Малките черни пътища, в които влизаш и се отклоняваш от нея, те вършат по-силен, по-издържлив, по-устойчив. Не бих им благодарила, само че вътрешно в себе си от дълго време съм им дала прошка. Дъщеря ми обаче споделя, че в никакъв случай не би им дала прошка. Може би тъй като тя няма този опит като мен. Няма тези метафизичен усещания за живота, каквито ги имам аз. Тя споделя: " Аз не мога да простя! " Нищо не мога да направя. Те й лишиха доста години. Тя доста години ме е гледала и се е страхувала. Бях под правосъдна защита една година. След това постоянно сме били с водач и охрани. Радвам се, че Никол съумя да се запази като един доста разумен, заслужен и естествен младеж.
- Вие още на 19-20 години тръгвате да се оправяте. Как ви хрумваха всички тези неща с бизнес тъкмо когато се разпада Съюз на съветските социалистически републики?
- Нищо не ми е хрумвало. Просто по този начин ми се е случвало в живота. Навремето взех доста огромен заем, който съм върнала, тъй като не съм от кредитните милионери. Имах упоритостта да мина през Грузия и да отида до Ереван да взема 90-ата година да вкарам маршрутни таксита. Там ме свари гражданската война и бях 7-8 месеца пленник в нея. Запознах се с хора. Оттам нещо друго. После носиш нещо належащо в друга воюваща прилежаща страна. Тогава времената бяха такива. Винаги съм се движела на ръба. Аз съм извънредно динамичен човек, доста амбициозна. Аз съм огънят.
- Но вие търгувате в Чечня и Дагестан, където дами не се позволяват в бизнеса. Как ви се довериха тези хора?
- С руснаци, дагестанци и чеченци и до ден сегашен поддържам връзка. Там е въпрос на темперамент, който би трябвало да отстояваш. Както и своето достолепие. Това са мъже на достойнството. Там се живее и търгува с чест. Търгувала съм с милиони долари и са ми пращали артикули без един документ. Свикнала съм и съм възпитана от такива хора. Възпитана съм от мъже. Израснала съм измежду тях. И съм тъкмо подобен човек. Може би поради това съм толкоз самотна и сама в живота си. Имам прекомерно високи условия към хората, които би трябвало да са до мен. Включително и към приятелите си. Много сложен темперамент съм.
- В България в средата на 90-те години мъжете бяха властващата порода. Вие бяхте единствената жена, която успяваше да върти бизнес със силовите групировки. Как лобирахте сред тези хора?
- Тогава времената и моят бизнес бяха такива. Тогава произвеждах алкохол. Много първокласен освен това. Складовете в действителност ги държаха силовите групировки - Крушата, Наско Комшев, Коко и Гената, Вальо Шопов. Това са хора, с които съм работила години наред. Давала съм им стока с тирове напред. Имат грехове. Няма какво да им слагаме ореоли. Но това са хора на достойнството. Нито един от тях нито за момент не ми е забавял заплащане. И не си е разрешил да ме излъже в бизнеса. Работила съм с всички тези мъже - алкохол, цигари. Това са все мъжки бизнеси. И нито един не е бил неточен с мен. Аз съм видяла от тях положително. В един миг от живота си имах проблеми. 93 - 94 година, когато приятелката на индивида, с който живеех, ми изпрати някакви наказателни бригади. Много бързо се разбрахме, тъй като всички се познавахме. Бих споделила, че спомените, които са останали посред ни, са доста приятни.
- Вие изобщо сте от дребното оживели. Какво можете да кажете за братя Илиеви, Илия Павлов?
- Годината, в която стреляха против мен, е кървавата 2003-та. Тогава имаше най-вече поръчкови убийства и убиха най-вече хора. В моята година беше Киро Японеца. След мен гръмнаха Фатик и така нататък Онези времена бяха в действителност доста сложни. Скоро четох изявление на много прочут притежател на футболен клуб, който сложи доста огромни ореоли на хората от тези времена. Нямаме ореоли. Всички имаме някакви грехове - било във връзка с бизнеса, било във връзка с хора. Айде, да не се вършим на светци. Не сме такива. Просто оцеляхме в едни доста сложни времена. Радвам се, че в действителност съм единствената жена, която се оправи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ