Сълза за Кербала! 17 години от кървавия Стефановден
Точно преди 17 години, на днешния Стефановден, кола бомба опустоши българската база ”Индия ” в иракския град Кербала. Загинаха петима български военнослужещи - Георги Качорин, Иван Инджов, Антон Петров, Свилен Киров и Николай Саръев. Десетки бяха ранени. Нашите воини бяха в състава на съдружните сили за омиротворяване на размирната страна. В армейската история този ден влезе като Кървавия Стефановден.
Бях в Кербала десетина дни след нещастието.
Помня оклюмалите физиономии на множеството от момчетата, само че и настръхналите цеви на командосите от специфичните сили.
Помня, че един от ефрейторите бе изписал на каската си имената на починалите и заканата: " Ще отмъстим за вас! ".
Помня, че доста от началниците се скриха зад тила на командира подполковник Петко Маринов и даже един от тях в този момент е военачалник на висока позиция с искания за още по-висока.
Помня разрушената до основи призрачна база " Индия ", предпазена в пъти по-малко от другата база " Кило ".
Помня по какъв начин втората база след това бе укрепена като бункер с чували от пясък. Как до тоалетната на открито се отиваше с прибежки и припълзявания с мисълта да останеш жив.
Помня, че фотосите на старшина Мариан Колев, минути след нещастието, видяха бял свят дълго по-късно.
Помня тягостната конюнктура в Централния боен клуб, където бяха изложени ковчезите на починалите и рева на майките!
Помня, че отец Саръев анатемоса началниците, които не се бяха свършили работата и племенникът му заплати с живота си за това.
Помня, че се води следствие по случая, което не стигна до средата.
Помня, че бе изработен дребен монумент на петимата в Кербала, само че дали още го има не ми е известно.
Не знам дали починалите в Кербала петима мъже са герои. Но знам, че те извършиха своя войнишки дълг по този начин, както се искаше от тях. Те свършиха войнишката си работа, за политиците историята си сподели и ще си каже думата.
Знам, че майките в никакъв случай няма да простят на началниците гибелта на децата си. " Нека Господ им елементарни, аз не мога ", изрече една от тях години по-късно.
Знам, че детето на Качорин, го помни единствено от фотосите.
Знам, че всяка година другарите на починалите вземат " За почит! " пред гробовете и паметниците им. И тази година са с тях. Не са ги не запомнили! И тази сълза за Кербала е най-истинската, най-чистата!
Поклон!
Калин Неврокопски
Бях в Кербала десетина дни след нещастието.
Помня оклюмалите физиономии на множеството от момчетата, само че и настръхналите цеви на командосите от специфичните сили.
Помня, че един от ефрейторите бе изписал на каската си имената на починалите и заканата: " Ще отмъстим за вас! ".
Помня, че доста от началниците се скриха зад тила на командира подполковник Петко Маринов и даже един от тях в този момент е военачалник на висока позиция с искания за още по-висока.
Помня разрушената до основи призрачна база " Индия ", предпазена в пъти по-малко от другата база " Кило ".
Помня по какъв начин втората база след това бе укрепена като бункер с чували от пясък. Как до тоалетната на открито се отиваше с прибежки и припълзявания с мисълта да останеш жив.
Помня, че фотосите на старшина Мариан Колев, минути след нещастието, видяха бял свят дълго по-късно.
Помня тягостната конюнктура в Централния боен клуб, където бяха изложени ковчезите на починалите и рева на майките!
Помня, че отец Саръев анатемоса началниците, които не се бяха свършили работата и племенникът му заплати с живота си за това.
Помня, че се води следствие по случая, което не стигна до средата.
Помня, че бе изработен дребен монумент на петимата в Кербала, само че дали още го има не ми е известно.
Не знам дали починалите в Кербала петима мъже са герои. Но знам, че те извършиха своя войнишки дълг по този начин, както се искаше от тях. Те свършиха войнишката си работа, за политиците историята си сподели и ще си каже думата.
Знам, че майките в никакъв случай няма да простят на началниците гибелта на децата си. " Нека Господ им елементарни, аз не мога ", изрече една от тях години по-късно.
Знам, че детето на Качорин, го помни единствено от фотосите.
Знам, че всяка година другарите на починалите вземат " За почит! " пред гробовете и паметниците им. И тази година са с тях. Не са ги не запомнили! И тази сълза за Кербала е най-истинската, най-чистата!
Поклон!
Калин Неврокопски
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ