Точно преди 144 години е прокламиран режимът на пълномощията в

Точно преди 144 години е прокламиран " режимът на пълномощията " в България
Днес се навършват тъкмо 144 години от един от най-противоречивите моменти в ранната история на възродена България. На 1 юли 1881 година Второто Велико национално заседание в Свищов взема решение, което ще промени фрапантно политическия живот в страната - суспендира Търновската конституция и дава изключителни компетенции на княз Александър I Батенберг.

Решението е взето за единствено два часа съвещание. Събранието гласоподава княз Александър да ръководи страната посредством укази в продължение на седем години, без рестриктивните мерки на парламентарната народна власт. Така стартира интервалът, прочут като " режим на пълномощията ".
Драматичните месеци преди решението
Кризата стартира още през април 1881 година, когато княз Александър I Батенберг издава разгласа за прекратяване на конституцията. На 27 април той смъква държавното управление на либерала Петко Каравелов и назначава за министър-председател военачалник Казимир Ернрот. Страната е разграничена на пет области, ръководени от изключителни комисии с диктаторски компетенции.

" Две години към този момент стават откак Богу бе угодно да ми връчи съдбините на България, " стартира своята разгласа княз Александър, оправдавайки дейностите си с изказванието, че страната е " напълно дискредитирана извън " и " в огромно разстройство от вътрешната страна ".
Международната поддръжка
Ключова роля за триумфа на преврата играе съветската поддръжка. След убийството на съветския император Александър II през март 1881 година, новият цар Александър III трансформира коренно политиката на Петербург по отношение на България. Ако преди този момент Русия е блокирала сходни опити на княза, в този момент тя интензивно го поддържа в устрема му към едноличен режим.

Подкрепа получава и от съдружниците на Русия - Германия и Австро-Унгария, които виждат в властническото ръководство по-добра гаранция за своите ползи в района.
Краткотрайността на абсолютистката власт
Въпреки че на хартия княз Александър получава компетенции за седем години, " режимът на пълномощията " просъществува едвам две години и половина. През декември 1883 година Търновската конституция е възобновена, а официално това се случва през 1886 година с решение на Четвъртото нормално национално заседание.

Основната причина за краха на режима са възходящите различия сред великите сили по въпроса за железопътното строителство в България, както и политическата рецесия в самата страна.
Последствията за българската политика
Суспендирането на конституцията води до дълбоки промени в политическия живот. Либералната партия се разцепва дефинитивно - едната част отпред с Драган Цанков поддържа измененията, а другата с Петко Каравелов упорства за цялостно възобновяване на главния закон.

Консервативната партия губи престиж и на практика престава да играе роля в парламентарните избори от май 1884 година, които печелят непримиримите либерали на Каравелов.

Историците дефинират този интервал като значим урок за младата българска народна власт. Макар да продължава малко, " режимът на пълномощията " демонстрира на българите изгодите от върховенството на закона и демократичните правила.