8,8 по Рихтер: Над 500 души в Чили загинаха под развалините и в цунами вълните
Точно преди 11 години - на 27 февруари 2010 година, едно от най-мощните земетресение на всички времена - с магнитуд 8.8 по скалата на Рихтер, безусловно опустоши Чили. В 3,30 през нощта на петък против събота (8,30 часа българско време) трусът, който продължи изключително дълго - повече от минута и половина, лиши стотици животи, унищожи здания, пътища и мостове, прекъсна електричеството и водоснабдяването в столицата Сантяго и аргументи срив в връзките, който засегна 93% от популацията на страната, тук-там за няколко дни.
Бедствието извади десетки хиляди хора на улицата. Дори тези, чиито жилища не бяха сринати, прекараха и идната нощ на открито поради десетки вторични земетресения - някои над 4,5 по Рихтер, други даже - над 6,5, усетени в страните от целия континент. Над 400 000 домове бяха разрушени, а общо към 2 млн. души - наранени. Президентът на Чили разгласи изключително състояние в изказване директно по държавната телевизия.
Епицентърът на земетресението беше на към 350 км от Сантяго и на 100 км от най-засегнатия град - Консепсион, с население от 670 000 души, където беше разрушена 15-етажна постройка, а под руините на друга останаха над 100 души. Трусът беше толкоз мощен, че бе усетен даже в бразилския град Сао Пауло, който се намира на повече от 1000 км от епицентъра.
Страната беше ударена и от последвалото цунами, което унищожи няколко крайбрежни града и заля едно от главните пристанища - Талкахуано, изхвърляйки на сушата кораби и лодки. Предупреждения за цунами бяха отправени в 53 страни по света, измежду които Еквадор, Панама, Никарагуа, Мексико, Индонезия, Русия, Япония Тайван, Китай, както и във всички тихоокеански архипелази. В най-близките до епицентъра бе обявено за талази цунами с височина 40 метра, а скоростта им, " пътувайки " през Тихия океан, е съвсем 725 км в час.
На фона на всичко това и изчисленията на учените, че трус с магнитуд 8,8 е 700-800 пъти по-силен, в сравнение с подобен с магнитуд 7 , жертвите не наподобяват доста - по публични данни малко над 500 души (150 от които не от разрушенията, а от цунамито). За съпоставяне - при земетресението в Хаити от 7 по Рихтер месец по-рано починаха над 200 000 души. Има обаче пояснения за тази голяма разлика - първото е, че Чили има дълъг опит с разбъркването на земните маси, тъй като в страната от много време стават опустошителни земетресения. Само от 1973 година до 2010 година по публични данни е имало 13 с магнитуд над 7, а градовете по брега се намират в една от най-сеизмичните зони в света.
Тектонската плоча, върху която лежи континентът, се движи подземен с 3 инча на година и това води до грандиозни сили, които работят под земната кора. Така че главната причина Чили да е по-подготвена за бедствието е точно упованието, че то ще се случи и надлежно повишените стандарти в строителството, сравнявани с тези в Япония. Друга е, че трусът в Хаити е доста покрай повърхността на земята, до момента в който този в Чили - на 59 км под нея.
След това следващо доста мощно земетресение, районът стана фокус на сеизмологично изследване и наблюдаване - поставените GPS датчици в Чили и прилежащите страни разрешиха откриването на въпреки и леки промени в местоположението на градовете, в това число Консепсион и даже Буенос Айрес. Компютърен модел на НАСА откри, че мощната мощ на плочата, която се намира там, е изместила оста на Земята задоволително, с цел да редуцира денят с повече от една микросекунда.
Изследване, оповестено през август 2014 година, откри, че са провокирани даже дребни трусове в Антарктида. Това е първото директно доказателство, че трусовете могат да провокират вторични сеизмични събития даже в ледените покривки на Антарктика.
Силата на труса го подрежда на седмо място измежду най-мощните в целия свят. Нещо повече - това земетресение се случва единствено на няколко километра от най-силното въобще в познатата ни история . То става през през 1960 година и е с магнитуд 9,5 по Рихтер. По публични данни тогава са починали най-малко 1655 души, а над 3000 са ранени.
След тежкото земетресение през 2010 година стопанската система на първата латиноамериканска страна, влезнала в Организацията за икономическо съдействие и развиване, понесе мощен удар. В Консепсион лимитираната наличност на храна и бензин докара до всеобщо плячкосване, което прерасна в мародерства от всевъзможни магазини и задигане на тв приемници, печки и всякаква друга техника. Това докара до арест на няколко десетки души. Президентът Мишел Бачелет уреди търговците на хранителни артикули да ги раздават гратис, само че спорадичните обири продължиха, защото идването на помощта се оказа постепенно. Така най-изолираните региони се оказаха изключително уязвими от грабежи, защото потребността от доставки ставаше все по-остра.
Чилийската войска изпрати над 10 000 военнослужещи в опустошените региони към епицентъра, с цел да помогне в интервенции по възобновяване и да резервира сигурността. Въпреки че в началото Бачелет съобщи, че Чили няма да има нуждае от помощ от други страни, по-късно изиска помощ от Организация на обединените нации и одобри пари и доставки от Съединени американски щати, Европейския съюз и няколко азиатски страни. Веднага след земетресението, което се случи единствено две седмици преди Бачелет да сдаде призидентския пост от спечелилия Себастиан Пинера, беше подложен на критика, че първичното му отвращение да разположи въоръжените сили е политически стимулирана маневра, с цел да се избегне повторение на режима на военния деспот Аугусто Пиночет . Въпреки това, когато Пиниера публично стана президент на 11 март на гала, разтърсена от вторични земетресения, огромна част от хаоса в ранните дни на бедствието беше утихнала и напъните за възобновяване бяха в ход.
През май 2012 година 8 държавни чиновници - в това число шефът на чилийското Национално бюро за изключителни обстановки и началникът на Хидрографската и океанографската работа на флота по време на земетресението, бяха упрекнати в немарливост поради това, че са пренебрегнали предизвестията за цунами и че не са уведомили крайбрежните поданици за приближаващи се талази.
По-нататъшно следствие разкри през февруари 2013 година, че Хидрографската и океанографската работа се е пробвала да промени своите дневници, с цел да прикрие обстоятелството, че предизвестията са били отхвърлени.
През март 2013 година първият упрекнат - сеизмолог от Чилийския университет, реализира правосъдно съглашение, което изискваше в допълнение образование, а година по-късно дежурен надзирател в Националната работа за незабавни случаи беше наказан на пробация, откакто се призна за отговорен.
През април 2016 година беше реализирано съглашение, при което останалите шестима обвинени се разминаха със правосъден развой, съгласявайки се да изплатят общо 235 милиона песо (236 300 долара) на 104 фамилии на жертви, починали при цунамито.
А чилийското държавно управление заплати на фамилиите на жертвите на цунами към 2,8 милиарда песо (2,7 милиона долара).
Снимка: Getty Images
Бедствието извади десетки хиляди хора на улицата. Дори тези, чиито жилища не бяха сринати, прекараха и идната нощ на открито поради десетки вторични земетресения - някои над 4,5 по Рихтер, други даже - над 6,5, усетени в страните от целия континент. Над 400 000 домове бяха разрушени, а общо към 2 млн. души - наранени. Президентът на Чили разгласи изключително състояние в изказване директно по държавната телевизия.
Епицентърът на земетресението беше на към 350 км от Сантяго и на 100 км от най-засегнатия град - Консепсион, с население от 670 000 души, където беше разрушена 15-етажна постройка, а под руините на друга останаха над 100 души. Трусът беше толкоз мощен, че бе усетен даже в бразилския град Сао Пауло, който се намира на повече от 1000 км от епицентъра.
Страната беше ударена и от последвалото цунами, което унищожи няколко крайбрежни града и заля едно от главните пристанища - Талкахуано, изхвърляйки на сушата кораби и лодки. Предупреждения за цунами бяха отправени в 53 страни по света, измежду които Еквадор, Панама, Никарагуа, Мексико, Индонезия, Русия, Япония Тайван, Китай, както и във всички тихоокеански архипелази. В най-близките до епицентъра бе обявено за талази цунами с височина 40 метра, а скоростта им, " пътувайки " през Тихия океан, е съвсем 725 км в час.
На фона на всичко това и изчисленията на учените, че трус с магнитуд 8,8 е 700-800 пъти по-силен, в сравнение с подобен с магнитуд 7 , жертвите не наподобяват доста - по публични данни малко над 500 души (150 от които не от разрушенията, а от цунамито). За съпоставяне - при земетресението в Хаити от 7 по Рихтер месец по-рано починаха над 200 000 души. Има обаче пояснения за тази голяма разлика - първото е, че Чили има дълъг опит с разбъркването на земните маси, тъй като в страната от много време стават опустошителни земетресения. Само от 1973 година до 2010 година по публични данни е имало 13 с магнитуд над 7, а градовете по брега се намират в една от най-сеизмичните зони в света.
Тектонската плоча, върху която лежи континентът, се движи подземен с 3 инча на година и това води до грандиозни сили, които работят под земната кора. Така че главната причина Чили да е по-подготвена за бедствието е точно упованието, че то ще се случи и надлежно повишените стандарти в строителството, сравнявани с тези в Япония. Друга е, че трусът в Хаити е доста покрай повърхността на земята, до момента в който този в Чили - на 59 км под нея.
След това следващо доста мощно земетресение, районът стана фокус на сеизмологично изследване и наблюдаване - поставените GPS датчици в Чили и прилежащите страни разрешиха откриването на въпреки и леки промени в местоположението на градовете, в това число Консепсион и даже Буенос Айрес. Компютърен модел на НАСА откри, че мощната мощ на плочата, която се намира там, е изместила оста на Земята задоволително, с цел да редуцира денят с повече от една микросекунда.
Изследване, оповестено през август 2014 година, откри, че са провокирани даже дребни трусове в Антарктида. Това е първото директно доказателство, че трусовете могат да провокират вторични сеизмични събития даже в ледените покривки на Антарктика.
Силата на труса го подрежда на седмо място измежду най-мощните в целия свят. Нещо повече - това земетресение се случва единствено на няколко километра от най-силното въобще в познатата ни история . То става през през 1960 година и е с магнитуд 9,5 по Рихтер. По публични данни тогава са починали най-малко 1655 души, а над 3000 са ранени.
След тежкото земетресение през 2010 година стопанската система на първата латиноамериканска страна, влезнала в Организацията за икономическо съдействие и развиване, понесе мощен удар. В Консепсион лимитираната наличност на храна и бензин докара до всеобщо плячкосване, което прерасна в мародерства от всевъзможни магазини и задигане на тв приемници, печки и всякаква друга техника. Това докара до арест на няколко десетки души. Президентът Мишел Бачелет уреди търговците на хранителни артикули да ги раздават гратис, само че спорадичните обири продължиха, защото идването на помощта се оказа постепенно. Така най-изолираните региони се оказаха изключително уязвими от грабежи, защото потребността от доставки ставаше все по-остра.
Чилийската войска изпрати над 10 000 военнослужещи в опустошените региони към епицентъра, с цел да помогне в интервенции по възобновяване и да резервира сигурността. Въпреки че в началото Бачелет съобщи, че Чили няма да има нуждае от помощ от други страни, по-късно изиска помощ от Организация на обединените нации и одобри пари и доставки от Съединени американски щати, Европейския съюз и няколко азиатски страни. Веднага след земетресението, което се случи единствено две седмици преди Бачелет да сдаде призидентския пост от спечелилия Себастиан Пинера, беше подложен на критика, че първичното му отвращение да разположи въоръжените сили е политически стимулирана маневра, с цел да се избегне повторение на режима на военния деспот Аугусто Пиночет . Въпреки това, когато Пиниера публично стана президент на 11 март на гала, разтърсена от вторични земетресения, огромна част от хаоса в ранните дни на бедствието беше утихнала и напъните за възобновяване бяха в ход.
През май 2012 година 8 държавни чиновници - в това число шефът на чилийското Национално бюро за изключителни обстановки и началникът на Хидрографската и океанографската работа на флота по време на земетресението, бяха упрекнати в немарливост поради това, че са пренебрегнали предизвестията за цунами и че не са уведомили крайбрежните поданици за приближаващи се талази.
По-нататъшно следствие разкри през февруари 2013 година, че Хидрографската и океанографската работа се е пробвала да промени своите дневници, с цел да прикрие обстоятелството, че предизвестията са били отхвърлени.
През март 2013 година първият упрекнат - сеизмолог от Чилийския университет, реализира правосъдно съглашение, което изискваше в допълнение образование, а година по-късно дежурен надзирател в Националната работа за незабавни случаи беше наказан на пробация, откакто се призна за отговорен.
През април 2016 година беше реализирано съглашение, при което останалите шестима обвинени се разминаха със правосъден развой, съгласявайки се да изплатят общо 235 милиона песо (236 300 долара) на 104 фамилии на жертви, починали при цунамито.
А чилийското държавно управление заплати на фамилиите на жертвите на цунами към 2,8 милиарда песо (2,7 милиона долара).
Снимка: Getty Images Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ