10 години по-късно: 64% от сирийските бежанци работят
Точно преди 10 години в Германия дойдоха над 1 милион бежанци от Сирия. Десет години по-късно проучване на Института за трудов пазар (IAB) демонстрира, че множеството от тях към този момент имат работа.
„ Ние ще се оправим “ – това съобщи тогавашната канцлерка Ангела Меркел на този ден преди 10 години, откакто Германия пое голям поток бежанци от Сирия, дошъл в Европа. Това бе изречение, което повлия на идващите 10 години развиване в Германия. Дали е била права? Самата Меркел декларира пред ZDF, че и до през днешния ден не съжалява за това свое решение. На въпрос дали Германия се е справила, тя дава отговор:
„ Това е развой. Но до момента успяхме да свършим доста работа. За мен въобще методът, по който подхождаме към тази комплицирана тематика, е най-съществен. “
Статистиката поддържа думите на Меркел. Миналата година 64% от хората, пристигнали тогава, са били наети на работа – съвсем колкото междинното за страната от 70%. Това е забележителен прогрес, защото първоначално бежанците имаха съществени спънки: липса на езикови умения, обществени мрежи и приети квалификации, както и контузии от война и бягство.
Особено огромни разлики остават обаче сред половете. Докато 76% от мъжете работят, измежду дамите това са едвам 35%. Те по-често са заети на ненапълно работно време, имат по-ниска просветителна подготовка и по-труден достъп до детски градини. Според създателите на проучването точно тук се крие най-големият необработен капацитет.
По приходи бежанците също изостават. Средната заплата на работещите на цялостен ден се е нараснала от 1398 евро през 2016 година до 2675 евро през 2023 година, само че това е единствено 71% от равнището на останалото население. Учените акцентират, че мнозина са млади и занапред стартират кариерите си, по тази причина основни остават квалификациите и признаването на дипломи.
Има и външни трудности – дълги процедури за леговище, ограничавания за жилище и достъп до пазара на труда. Освен това интеграцията е по-трудна в райони с по-силни ксенофобски настройки. Решаваща роля имат езиковите курсове, професионалната подготовка и възприятието за привързаност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
„ Ние ще се оправим “ – това съобщи тогавашната канцлерка Ангела Меркел на този ден преди 10 години, откакто Германия пое голям поток бежанци от Сирия, дошъл в Европа. Това бе изречение, което повлия на идващите 10 години развиване в Германия. Дали е била права? Самата Меркел декларира пред ZDF, че и до през днешния ден не съжалява за това свое решение. На въпрос дали Германия се е справила, тя дава отговор:
„ Това е развой. Но до момента успяхме да свършим доста работа. За мен въобще методът, по който подхождаме към тази комплицирана тематика, е най-съществен. “
Статистиката поддържа думите на Меркел. Миналата година 64% от хората, пристигнали тогава, са били наети на работа – съвсем колкото междинното за страната от 70%. Това е забележителен прогрес, защото първоначално бежанците имаха съществени спънки: липса на езикови умения, обществени мрежи и приети квалификации, както и контузии от война и бягство.
Особено огромни разлики остават обаче сред половете. Докато 76% от мъжете работят, измежду дамите това са едвам 35%. Те по-често са заети на ненапълно работно време, имат по-ниска просветителна подготовка и по-труден достъп до детски градини. Според създателите на проучването точно тук се крие най-големият необработен капацитет.
По приходи бежанците също изостават. Средната заплата на работещите на цялостен ден се е нараснала от 1398 евро през 2016 година до 2675 евро през 2023 година, само че това е единствено 71% от равнището на останалото население. Учените акцентират, че мнозина са млади и занапред стартират кариерите си, по тази причина основни остават квалификациите и признаването на дипломи.
Има и външни трудности – дълги процедури за леговище, ограничавания за жилище и достъп до пазара на труда. Освен това интеграцията е по-трудна в райони с по-силни ксенофобски настройки. Решаваща роля имат езиковите курсове, професионалната подготовка и възприятието за привързаност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ