Пленен, влачен като куче и линчуван - спомен за Муамар Кадаф...
Точно преди 10 години, на 20 октомври 2011 година, кървавите фрагменти с линчуването на либийския водач Муамар Кадафи обикалят света с свирепост, почтена за алената точка 18+. Противниците на към този момент сваления режим на лидера на Либийската джамахирия го заловиха близо до Сирт, родния му град, където намира леговище след бягството от Триполи. Оттам е и неговото племе, а на своите точно той разчита да оцелее.
Пленен и подложен на издевателства, влачен като куче и след това разстрелян. Чуват се крясъци, че революционерите би трябвало да го оставят жив. Страстта за отплата обаче надвива.
Така приключва един 42-годишен диктат и едноличен режим в Либия, с цел да се потопи страната в революция. Така приключва и 69-годишният живот на нейния началник, полковник Кадафи, именуван още " гневното куче ", който коли и беси в страната без благосклонност. Такава е отказана и на него.
В същия ден, когато полковник Кадафи е погубен от тълпата, портретът му в кабинета на журналиста от " 24 часа " тогава Георги Милков, пада от стената, стъклото и рамката се чупят на части.
Спомня си го през днешния ден самият Георги Милков пред Dir.bg, който години наред отразяваше делото против българските медицински сестри и около това неразделно следваше и учеше всеки ход, всяка имитация на Кадафи.
Двамата са очи в очи и когато ръководителят на Джамахирията дава изявление на българина. Единственото, което интересува журналиста тогава, е ориста на българските медицински сестри. В това неподготвено изявление Милков пита Кадафи, като водач на революцията, дали ще ги помилва, в случай че получат втора смъртна присъда, която към този момент би била дефинитивна. Диктаторът дава отговор, че няма власт да направи това, тъй като става въпрос за юридически проблем, в който не може да се намеси. Българите бяха помилвани от Висшия правосъден съвет на Либия, а Кадафи желае да покаже, че няма пръст в това и да се дистанцира от правосъдната власт, когато на всички е ясно, че решението е политическо.
Пленен и подложен на издевателства, влачен като куче и след това разстрелян. Чуват се крясъци, че революционерите би трябвало да го оставят жив. Страстта за отплата обаче надвива.
Така приключва един 42-годишен диктат и едноличен режим в Либия, с цел да се потопи страната в революция. Така приключва и 69-годишният живот на нейния началник, полковник Кадафи, именуван още " гневното куче ", който коли и беси в страната без благосклонност. Такава е отказана и на него.
В същия ден, когато полковник Кадафи е погубен от тълпата, портретът му в кабинета на журналиста от " 24 часа " тогава Георги Милков, пада от стената, стъклото и рамката се чупят на части.
Спомня си го през днешния ден самият Георги Милков пред Dir.bg, който години наред отразяваше делото против българските медицински сестри и около това неразделно следваше и учеше всеки ход, всяка имитация на Кадафи.
Двамата са очи в очи и когато ръководителят на Джамахирията дава изявление на българина. Единственото, което интересува журналиста тогава, е ориста на българските медицински сестри. В това неподготвено изявление Милков пита Кадафи, като водач на революцията, дали ще ги помилва, в случай че получат втора смъртна присъда, която към този момент би била дефинитивна. Диктаторът дава отговор, че няма власт да направи това, тъй като става въпрос за юридически проблем, в който не може да се намеси. Българите бяха помилвани от Висшия правосъден съвет на Либия, а Кадафи желае да покаже, че няма пръст в това и да се дистанцира от правосъдната власт, когато на всички е ясно, че решението е политическо.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ