В деня на убийството на Кадафи портретът му пада от стената в един български кабинет
Точно преди 10 години кървавите фрагменти с линчуването на либийския водач Муамар Кадафи обикалят света с свирепост, почтена за алената точка 18+. Противниците на към този момент сваления режим на лидера на Либийската джамахирия го заловиха близо до Сирт, родния му град, където намира леговище след бягството от Триполи. Оттам е и неговото племе, а на своите точно той разчита да оцелее.
Пленен и подложен на издевателства, влачен като куче и след това разстрелян. Чуват се крясъци, че революционерите би трябвало да го оставят жив. Страстта за отплата обаче надвива.
Така приключва един 42-годишен диктат и едноличен режим в Либия, с цел да се потопи страната в революция. Така приключва и 69-годишният живот на нейния началник, полковник Кадафи, именуван още " гневното куче ", който коли и беси в страната без благосклонност. Такава е отказана и на него.
В същия ден, когато полковник Кадафи е погубен от тълпата, портретът му от стената в кабинета на журналиста от " 24 часа " тогава Георги Милков, пада от стената, стъклото и рамката се чупят на части.
Спомня си го през днешния ден самият Георги Милков пред Dir.bg, който години наред отразяваше делото против българските медицински сестри и около това неразделно следваше и учеше всеки ход, всяка имитация на Кадафи.
Георги Милков
Снимка: Личен списък
Двамата са очи в очи и когато ръководителят на Джамахирията дава изявление на българина. Единственото, което интересува журналиста тогава, е ориста на българските медицински сестри. В това неподготвено изявление Милков пита Кадафи, като водач на революцията, дали ще ги помилва, в случай че получат втора смъртна присъда, която към този момент би била дефинитивна. Диктаторът дава отговор, че няма власт да направи това, тъй като става въпрос за юридически проблем, в който не може да се намеси. Българите бяха помилвани от Висшия правосъден съвет на Либия, а Кадафи желае да покаже, че няма пръст в това и да се дистанцира от правосъдната власт, когато на всички е ясно, че решението е политическо.
Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
" Имам персонални мемоари, тъй като Кадафи беше някаква интегрална част от живота ми, заради обстоятелството, че 7 години изкарах множеството време в Либия поради делото против медицинските сестри. Поради тази причина всяко негово деяние, дума, жест ми беше значим. И съм ходил да го дебна по света, в това число и в всякакви африкански страни, където той обичаше да се появява, тъй като това беше времето, в което беше основал Африканския съюз и беше един от главните му водачи. На една от тези срещи през 2006 година в Хартум даже съумях да се срещна с него и направих нещо като блицинтервю. То не беше проведено, беше по-скоро неподготвено.
Виждал съм го онлайн и през 2007 година, когато бяхме с президента Първанов в палатката в Триполи, където беше решаващата среща, и там го снимах, направих му портрет преди срещата. Бях му докарал съвсем човешко лице. Бях го докарал да наподобява мил човек. Спомням си, че се оплакваше се, че го въртят ставите, времето беше влажно. И тогава му направих този портрет, който доста ми хареса. Бях си го нараснал в огромен формат и го бях поставил в рамка.
Защо ти описвам тази история - тъй като навръх 20 октомври 2011 година, в деня, в който го убиха, този портрет падна от стената и се счупи. Аз още не бях схванал, че е погубен, когато това стана. Просто падна от стената и се счупи. Защото аз го бях сложил в стъкло, с изключение на в рамка. И се тюхках, че ще би трябвало да върша нова рамка. И малко по-късно разбрах, че са го умъртвили. Реших, че е някакъв подобен неведом знак, тъй като съвсем имахме кармична връзка с него по едно време - толкоз съм го дебнал и висял по нощите да чувам какво ще каже, примерно, на форума в Абуджа през 2000 година за делото. Не знам дали имам вяра или нямам доверие в тези неща, само че по този начин се случи тъкмо преди 10 години и аз взех решение да оставя този портрет по този начин ", споделя през днешния ден Георги Милков.
Портрет на Кадафи, изработен от журналиста Георги Милков в палатката на либийския водач по време на срещата му с тогавашния президент Георги Първанов
Снимка: Георги Милков
Милков потръпва даже през днешния ден от видяното в елементи към убийството на Кадафи. Тогава то бе излъчено от " Ал Джазира ".
" Ужасяващо беше, варварско, дивашко и се случи съвсем по улиците на родния му град. Защото той потегли да бяга към Сирт, да се избавя от Триполи, и там се надяваше, че ще откри поддръжка, най-малко от родното си място и племе. Това е една естествена, човешка реакция, само че уви, по този начин се случи, че тъкмо там откри гибелта си. И методът, по който откри гибелта си, беше в действителност отблъскващ. Защото с това влечене по улиците, това содомизиране с пръст, тези удари... и най-после го гръмнаха като куче. Беше ужасяващо и сякаш даде един знак какво ще се случи в Либия ", спомня си журналистът за страстите, провокирани от сцените на принуждение.
Дали обаче това не е възмездието на стореното от ръководителя на Либийската джамахирия през четирите десетилетия на върха на страната?
" Няма какво да се лъжем - Кадафи беше човек, за който човешките права бяха на по-заден проект и сигурно той е направил през годините на своето 42-годишно ръководство доста грозни неща, в това число и със личния си народ. Това, че си правил такива ужасяващи неща с народа си и завършваш по подобен метод, евентуално е отмъщение. Знакът, който беше даден с неговата гибел, беше доста сладкодумен - че тези, които го наследяват, сигурно не са по-добри от него ", разсъждава през днешния ден Милков.
Журналистът е уверен, че не е редно хем да твърдиш, че този човек е деспот и в това време да постъпиш по подобен безчовечен метод. Мястото на диктаторите е в пандиза, с цел да могат да видят това, което са предизвикали на народа си, който е неговият съдник, уверен е анализаторът. " Това се случва доста рядко, тъй като мнозина преди Кадафи - водачи, диктатори, ужасяващи сатрапи, в никакъв случай не дочакаха това правораздаване по този метод, по който си го представям аз или цивилизованият свят ", разсъждава със задна дата Милков.
Донесе ли гибелта на Кадафи народна власт на Либия? И какво се случи 10 години след убийството на нейния водач, който окървави народа си, само че в това време опази земята си чиста от терористи? Случи се едно разпарчатосване на тази страна ", е късото резюме на журналиста.
" Това също би трябвало да го признаем - Кадафи успяваше, евентуално тъкмо поради този здрав пестник, с който управляваше, да държи обединена Либия. След неговата гибел последвалите събития потвърдиха, че Либия е страна, която доста дълго време ще остане в напрежение и неуредици, защото в ползите, които се разиграха там, като се изключи че демонстрираха, че другите племена в Либия са доста разединени, се включи и другият доста сериозен фактор за разделянето през днешния ден в Либия - външният. Веднага проличаха на терен всички непознати ползи, проличаха си страни, които през годините са имали своите домогвания, само че режимът на Кадафи ги е парирал по някакъв метод, и откакто това мощно негово наличие изчезна и неговото място се оваканти, се появиха всички тези вероятни претенденти за негови наследници, които се оказаха незадоволително готови, а и в неспособност да обединят Либия, да я подчинят на една власт с концепцията да се наложи даже бледен модел на народна власт. Оказа се, че е невероятно ", разяснява Георги Милков.
Битката за родния град на "бащата на революцията " - Сирт
Снимка: GettyImages
В Либия в никакъв случай не е имало многопартийна система и няма по какъв начин да чакаме, че демокрацията там след убийството на омразния деспот ще избуи внезапно. Няма по какъв начин и посредством война да бъде натрапен новият либерален ред.
" А това, което се случи в Либия, уви, беше революция - кръвопролитна, съсипваща връзките в тази страна, тъй като внезапно се трансформира във война сред самите либийски жители. Град против град се биеше, племе против племе ", проучва международникът. Припомня, че още когато падна от власт, Кадафи имаше своите поддръжници. И някои от тези поддръжници остават такива до през днешния ден.
Сред градовете, оказали опозиция на революционерите тогава, е Бени Уалид. Неговото население остава лоялно на Кадафи. Жителите на градовете, центрове на революцията против Кадафи - Мисрата и Бенгази, обаче се втурват към градовете на поддръжниците на Кадафи и ги обсаждат. Тази колизия се придвижва сред племенните връзки на либийския терен и взривява подтисканото разделяне преди този момент сред източната част на страната - Киренайка и западната част - Триполитания. Гражданската война бушува с цялостна мощ.
Гражданската война в Либия - въоръжените милиции се борят с последователи на Кадафи
Снимка: GettyImages
" А когато към това се добави и опитът да се реши казусът с оръжие и кръв, проблемите се задълбочиха. Нямаше никаква опция да намерят решение. До ден сегашен. 10 години по-късно ние наблюдавахме тази диференциация сред Запада и Изтока там ", разяснява Милков. И прибавя, че не се сбъднаха прогнозите на някои наблюдаващи, че е допустимо даже Либия да се разпадне на две страни. Либия остана цяла, въпреки и на картата, обобщава международникът.
На фона на вътрешните междуособици и гражданската война ликвидирането на диктатора отваря терен за терористите и както животът и природата не търпят празно пространство, вакуумът бързо се запълва от " Ислямска страна ". Има и задоволително оръжие, останало от страната на Кадафи.
Снимка: GettyImages
" Ислямска страна видя вакуум в избрани територии и незабавно се настани там. Включително и Сирт, родното място на Кадафи, беше завладяно от " Ислямска страна ". Да не приказваме за южните територии на Либия, тъй като това е голяма страна, въпреки и с немного огромно население. Огромни територии на юг внезапно останаха отвън надзор. И надлежно, станаха леговище за всевъзможни ислямски групировки, в това число ИДИЛ. Преди това " Ал Кайда ", която след френските интервенции в Мали и гонене на територията на Северна Нигерия, всички тези детайли внезапно откриха леговище в неконтролирани територии на Либия, в южната й част. Това място внезапно се трансформира в " черна дупка ", както беше Афганистан едно време. А и както евентуално ще стане и в този момент. Неслучайно започнаха да назовават тази част на Либия Тахелистан - тъкмо по алюзията с Афганистан. Това са територии, неконтролирани от никого, които стават подслон и леговище за най-радикалните и най-екстремистките организации, които се заселиха там. Така че, през всичките тези години това, което се случи в Либия, е ужасяващо, тъй като докара либийския народ до това да живее в безспорна неустановеност и даже в избрани случаи в мизерия, защото една другояче извънредно богата страна като Либия стигна до такава степен, че доста хора от тази страна бяха в невъзможност ", е равносметката през днешния ден.
Смъртта на един деспот евентуално има своя огромен смисъл, когато води до съграждане, до превъзмогване на вредите, нанесени от него, когато възвръща справедливостта и носи разцвет на народа му. Донесе ли гибелта на Кадафи благоденствие на Либия?
" По никакъв метод не донесе благоденствие. Да, имаше хора, които се радваха доста на неговата гибел, които ликуваха по улиците. Вероятно доста либийци, които тогава са си мислели, че " ето на, пристигна краят на диктатора и стартира началото на нашето благоденствие, сигурно освен в този момент, с 10-годишна отминалост, а още единствено месеци или година по-късно са си дали сметка за действителността и некрасивото бъдеще, което ги чака. Днес либийците не престават да бъдат разграничени. Дори във връзка с възприятията си към Кадафи ", проучва Георги Милков. И вижда носталгията у тях, сходна на носталгията у нас по времето на Тодор Живков. Либийската носталгия е не толкоз по Кадафи, колкото по времето на неговото ръководство, когато е имало сигурност по улиците на градовете, в това число в пустинята, и когато либийците, въпреки и да не са живели щедро от приходите от газ и нефт, най-малко са имали обезпечена храна, работа, газ и електричество за всяко домакинство. Това е безусловно разбираема носталгия, пояснява я журналистът.
Покрай отразяването на делото с българските медици Георги Милков през тези години поддържа връзка и с един от синовете на Кадафи - Сейф Ал Ислам, за който се знае, че към момента е в Либия. В страната предстоят избори през декември. Говори се, че наследникът на убития началник на джамахирията може да се яви на вота и да влезе в политиката. Неговата орис претърпява забавна еволюция - от пандизчия той се трансформира в охраняван от довчерашните си надзиратели, споделя Георги Милков. Кой е претърпял катарзиса - той или те?
Синът на Мумар Кадафи - Сейф ал Ислам
Снимка: GettyImages
" Той беше в един от либийските градове на Запад - Зинтан. Революционери от този град го заловиха в пустинята и отпреди 10 години той беше техен заложник. Но в един миг нещата с времето се трансформираха и те от негови надзиратели се трансфораха в негови телохранители. Той беше освободен от тях и получихме сигнали, че счита да се кандидатира в изборите през декември. Разбира се, не знаем дали тези избори ще се случат, поради ситуацията в Либия, само че от него идват сигнали, че би взел участие в политическото бъдеще на Либия.
Милков си спомня, че преди доста години, когато синът беше наказан на гибел задочно от съда в Триполи, бойците от Зинтан отхвърлиха да го предадат. " И тогава написах, че тази присъда няма по какъв начин да бъде изпълнена, тъй като тези хора, които го пазят, надали биха дали " кокошката, която снася златните яйца. А най-голямото златно яйце е бъдещето. Защото той би могъл да бъде обединител, може да се окаже началник на Либия. Според моите показа тогава, това можеше да се случи най-рано след 20 години ", спомня си журналистът. И изяснява за какво - толкоз време би трябвало да мине, с цел да се появи носталгията, а неприятните неща да избледнеят и да останат на назад във времето. Милков си мислел, че хората ще си кажат - " стига толкоз война, стига толкоз кръвопролития, животът ни стана доста по-лош, обедняхме ", и ще видят в този наследник на Кадафи спасителя. " Един човек, който би могъл да сплоти Либия. Той в действителност би имал късмет, само че не съм сигурен дали времето е пристигнало ", предвижда Георги Милков.
А скептицизмът му е подхранван от тези, които завоюваха от рухването на режима, включително и членовете на въоръжените милиции, само че и от съществуването на доста непознати ползи на терена на Либия. " Тези непознати ползи доста пречат на това Либия да се сплоти като страна, тъй като те подклаждат другите групировки и продължава тази серпантина на различия. А това не е в полза на либийския народ. Ако оставят либийците сами на себе си да се оправят, аз съм сигурен, че в края на краищата, те ще намерят решение за бъдещето на страната си. Но, уви, никой няма да ги остави сами да вземат решение, защото на терен са намесени доста съществени външни сили - както прилежащи, по този начин и по-далечни геополитически доста мощни играчи. И тези играчи преследват своите ползи ", безапелационен е журналистът.
А дали синът ще тръгне по стъпките на бащата, дали ще обуе неговите обувки, или вместо реванш, ще потърси обединяване страната си, ще разберем най-рано по Коледа.
Пленен и подложен на издевателства, влачен като куче и след това разстрелян. Чуват се крясъци, че революционерите би трябвало да го оставят жив. Страстта за отплата обаче надвива.
Така приключва един 42-годишен диктат и едноличен режим в Либия, с цел да се потопи страната в революция. Така приключва и 69-годишният живот на нейния началник, полковник Кадафи, именуван още " гневното куче ", който коли и беси в страната без благосклонност. Такава е отказана и на него.
В същия ден, когато полковник Кадафи е погубен от тълпата, портретът му от стената в кабинета на журналиста от " 24 часа " тогава Георги Милков, пада от стената, стъклото и рамката се чупят на части.
Спомня си го през днешния ден самият Георги Милков пред Dir.bg, който години наред отразяваше делото против българските медицински сестри и около това неразделно следваше и учеше всеки ход, всяка имитация на Кадафи.
Георги Милков
Снимка: Личен списък
Двамата са очи в очи и когато ръководителят на Джамахирията дава изявление на българина. Единственото, което интересува журналиста тогава, е ориста на българските медицински сестри. В това неподготвено изявление Милков пита Кадафи, като водач на революцията, дали ще ги помилва, в случай че получат втора смъртна присъда, която към този момент би била дефинитивна. Диктаторът дава отговор, че няма власт да направи това, тъй като става въпрос за юридически проблем, в който не може да се намеси. Българите бяха помилвани от Висшия правосъден съвет на Либия, а Кадафи желае да покаже, че няма пръст в това и да се дистанцира от правосъдната власт, когато на всички е ясно, че решението е политическо.
Снимка: Getty Images/ Guliver Photos " Имам персонални мемоари, тъй като Кадафи беше някаква интегрална част от живота ми, заради обстоятелството, че 7 години изкарах множеството време в Либия поради делото против медицинските сестри. Поради тази причина всяко негово деяние, дума, жест ми беше значим. И съм ходил да го дебна по света, в това число и в всякакви африкански страни, където той обичаше да се появява, тъй като това беше времето, в което беше основал Африканския съюз и беше един от главните му водачи. На една от тези срещи през 2006 година в Хартум даже съумях да се срещна с него и направих нещо като блицинтервю. То не беше проведено, беше по-скоро неподготвено.
Виждал съм го онлайн и през 2007 година, когато бяхме с президента Първанов в палатката в Триполи, където беше решаващата среща, и там го снимах, направих му портрет преди срещата. Бях му докарал съвсем човешко лице. Бях го докарал да наподобява мил човек. Спомням си, че се оплакваше се, че го въртят ставите, времето беше влажно. И тогава му направих този портрет, който доста ми хареса. Бях си го нараснал в огромен формат и го бях поставил в рамка.
Защо ти описвам тази история - тъй като навръх 20 октомври 2011 година, в деня, в който го убиха, този портрет падна от стената и се счупи. Аз още не бях схванал, че е погубен, когато това стана. Просто падна от стената и се счупи. Защото аз го бях сложил в стъкло, с изключение на в рамка. И се тюхках, че ще би трябвало да върша нова рамка. И малко по-късно разбрах, че са го умъртвили. Реших, че е някакъв подобен неведом знак, тъй като съвсем имахме кармична връзка с него по едно време - толкоз съм го дебнал и висял по нощите да чувам какво ще каже, примерно, на форума в Абуджа през 2000 година за делото. Не знам дали имам вяра или нямам доверие в тези неща, само че по този начин се случи тъкмо преди 10 години и аз взех решение да оставя този портрет по този начин ", споделя през днешния ден Георги Милков.
Портрет на Кадафи, изработен от журналиста Георги Милков в палатката на либийския водач по време на срещата му с тогавашния президент Георги Първанов
Снимка: Георги Милков
Милков потръпва даже през днешния ден от видяното в елементи към убийството на Кадафи. Тогава то бе излъчено от " Ал Джазира ".
" Ужасяващо беше, варварско, дивашко и се случи съвсем по улиците на родния му град. Защото той потегли да бяга към Сирт, да се избавя от Триполи, и там се надяваше, че ще откри поддръжка, най-малко от родното си място и племе. Това е една естествена, човешка реакция, само че уви, по този начин се случи, че тъкмо там откри гибелта си. И методът, по който откри гибелта си, беше в действителност отблъскващ. Защото с това влечене по улиците, това содомизиране с пръст, тези удари... и най-после го гръмнаха като куче. Беше ужасяващо и сякаш даде един знак какво ще се случи в Либия ", спомня си журналистът за страстите, провокирани от сцените на принуждение.
Дали обаче това не е възмездието на стореното от ръководителя на Либийската джамахирия през четирите десетилетия на върха на страната?
" Няма какво да се лъжем - Кадафи беше човек, за който човешките права бяха на по-заден проект и сигурно той е направил през годините на своето 42-годишно ръководство доста грозни неща, в това число и със личния си народ. Това, че си правил такива ужасяващи неща с народа си и завършваш по подобен метод, евентуално е отмъщение. Знакът, който беше даден с неговата гибел, беше доста сладкодумен - че тези, които го наследяват, сигурно не са по-добри от него ", разсъждава през днешния ден Милков.
Журналистът е уверен, че не е редно хем да твърдиш, че този човек е деспот и в това време да постъпиш по подобен безчовечен метод. Мястото на диктаторите е в пандиза, с цел да могат да видят това, което са предизвикали на народа си, който е неговият съдник, уверен е анализаторът. " Това се случва доста рядко, тъй като мнозина преди Кадафи - водачи, диктатори, ужасяващи сатрапи, в никакъв случай не дочакаха това правораздаване по този метод, по който си го представям аз или цивилизованият свят ", разсъждава със задна дата Милков.
Донесе ли гибелта на Кадафи народна власт на Либия? И какво се случи 10 години след убийството на нейния водач, който окървави народа си, само че в това време опази земята си чиста от терористи? Случи се едно разпарчатосване на тази страна ", е късото резюме на журналиста.
" Това също би трябвало да го признаем - Кадафи успяваше, евентуално тъкмо поради този здрав пестник, с който управляваше, да държи обединена Либия. След неговата гибел последвалите събития потвърдиха, че Либия е страна, която доста дълго време ще остане в напрежение и неуредици, защото в ползите, които се разиграха там, като се изключи че демонстрираха, че другите племена в Либия са доста разединени, се включи и другият доста сериозен фактор за разделянето през днешния ден в Либия - външният. Веднага проличаха на терен всички непознати ползи, проличаха си страни, които през годините са имали своите домогвания, само че режимът на Кадафи ги е парирал по някакъв метод, и откакто това мощно негово наличие изчезна и неговото място се оваканти, се появиха всички тези вероятни претенденти за негови наследници, които се оказаха незадоволително готови, а и в неспособност да обединят Либия, да я подчинят на една власт с концепцията да се наложи даже бледен модел на народна власт. Оказа се, че е невероятно ", разяснява Георги Милков.
Битката за родния град на "бащата на революцията " - Сирт
Снимка: GettyImages
В Либия в никакъв случай не е имало многопартийна система и няма по какъв начин да чакаме, че демокрацията там след убийството на омразния деспот ще избуи внезапно. Няма по какъв начин и посредством война да бъде натрапен новият либерален ред.
" А това, което се случи в Либия, уви, беше революция - кръвопролитна, съсипваща връзките в тази страна, тъй като внезапно се трансформира във война сред самите либийски жители. Град против град се биеше, племе против племе ", проучва международникът. Припомня, че още когато падна от власт, Кадафи имаше своите поддръжници. И някои от тези поддръжници остават такива до през днешния ден.
Сред градовете, оказали опозиция на революционерите тогава, е Бени Уалид. Неговото население остава лоялно на Кадафи. Жителите на градовете, центрове на революцията против Кадафи - Мисрата и Бенгази, обаче се втурват към градовете на поддръжниците на Кадафи и ги обсаждат. Тази колизия се придвижва сред племенните връзки на либийския терен и взривява подтисканото разделяне преди този момент сред източната част на страната - Киренайка и западната част - Триполитания. Гражданската война бушува с цялостна мощ.
Гражданската война в Либия - въоръжените милиции се борят с последователи на Кадафи
Снимка: GettyImages
" А когато към това се добави и опитът да се реши казусът с оръжие и кръв, проблемите се задълбочиха. Нямаше никаква опция да намерят решение. До ден сегашен. 10 години по-късно ние наблюдавахме тази диференциация сред Запада и Изтока там ", разяснява Милков. И прибавя, че не се сбъднаха прогнозите на някои наблюдаващи, че е допустимо даже Либия да се разпадне на две страни. Либия остана цяла, въпреки и на картата, обобщава международникът.
На фона на вътрешните междуособици и гражданската война ликвидирането на диктатора отваря терен за терористите и както животът и природата не търпят празно пространство, вакуумът бързо се запълва от " Ислямска страна ". Има и задоволително оръжие, останало от страната на Кадафи.
Снимка: GettyImages " Ислямска страна видя вакуум в избрани територии и незабавно се настани там. Включително и Сирт, родното място на Кадафи, беше завладяно от " Ислямска страна ". Да не приказваме за южните територии на Либия, тъй като това е голяма страна, въпреки и с немного огромно население. Огромни територии на юг внезапно останаха отвън надзор. И надлежно, станаха леговище за всевъзможни ислямски групировки, в това число ИДИЛ. Преди това " Ал Кайда ", която след френските интервенции в Мали и гонене на територията на Северна Нигерия, всички тези детайли внезапно откриха леговище в неконтролирани територии на Либия, в южната й част. Това място внезапно се трансформира в " черна дупка ", както беше Афганистан едно време. А и както евентуално ще стане и в този момент. Неслучайно започнаха да назовават тази част на Либия Тахелистан - тъкмо по алюзията с Афганистан. Това са територии, неконтролирани от никого, които стават подслон и леговище за най-радикалните и най-екстремистките организации, които се заселиха там. Така че, през всичките тези години това, което се случи в Либия, е ужасяващо, тъй като докара либийския народ до това да живее в безспорна неустановеност и даже в избрани случаи в мизерия, защото една другояче извънредно богата страна като Либия стигна до такава степен, че доста хора от тази страна бяха в невъзможност ", е равносметката през днешния ден.
Смъртта на един деспот евентуално има своя огромен смисъл, когато води до съграждане, до превъзмогване на вредите, нанесени от него, когато възвръща справедливостта и носи разцвет на народа му. Донесе ли гибелта на Кадафи благоденствие на Либия?
" По никакъв метод не донесе благоденствие. Да, имаше хора, които се радваха доста на неговата гибел, които ликуваха по улиците. Вероятно доста либийци, които тогава са си мислели, че " ето на, пристигна краят на диктатора и стартира началото на нашето благоденствие, сигурно освен в този момент, с 10-годишна отминалост, а още единствено месеци или година по-късно са си дали сметка за действителността и некрасивото бъдеще, което ги чака. Днес либийците не престават да бъдат разграничени. Дори във връзка с възприятията си към Кадафи ", проучва Георги Милков. И вижда носталгията у тях, сходна на носталгията у нас по времето на Тодор Живков. Либийската носталгия е не толкоз по Кадафи, колкото по времето на неговото ръководство, когато е имало сигурност по улиците на градовете, в това число в пустинята, и когато либийците, въпреки и да не са живели щедро от приходите от газ и нефт, най-малко са имали обезпечена храна, работа, газ и електричество за всяко домакинство. Това е безусловно разбираема носталгия, пояснява я журналистът.
Покрай отразяването на делото с българските медици Георги Милков през тези години поддържа връзка и с един от синовете на Кадафи - Сейф Ал Ислам, за който се знае, че към момента е в Либия. В страната предстоят избори през декември. Говори се, че наследникът на убития началник на джамахирията може да се яви на вота и да влезе в политиката. Неговата орис претърпява забавна еволюция - от пандизчия той се трансформира в охраняван от довчерашните си надзиратели, споделя Георги Милков. Кой е претърпял катарзиса - той или те?
Синът на Мумар Кадафи - Сейф ал Ислам
Снимка: GettyImages
" Той беше в един от либийските градове на Запад - Зинтан. Революционери от този град го заловиха в пустинята и отпреди 10 години той беше техен заложник. Но в един миг нещата с времето се трансформираха и те от негови надзиратели се трансфораха в негови телохранители. Той беше освободен от тях и получихме сигнали, че счита да се кандидатира в изборите през декември. Разбира се, не знаем дали тези избори ще се случат, поради ситуацията в Либия, само че от него идват сигнали, че би взел участие в политическото бъдеще на Либия.
Милков си спомня, че преди доста години, когато синът беше наказан на гибел задочно от съда в Триполи, бойците от Зинтан отхвърлиха да го предадат. " И тогава написах, че тази присъда няма по какъв начин да бъде изпълнена, тъй като тези хора, които го пазят, надали биха дали " кокошката, която снася златните яйца. А най-голямото златно яйце е бъдещето. Защото той би могъл да бъде обединител, може да се окаже началник на Либия. Според моите показа тогава, това можеше да се случи най-рано след 20 години ", спомня си журналистът. И изяснява за какво - толкоз време би трябвало да мине, с цел да се появи носталгията, а неприятните неща да избледнеят и да останат на назад във времето. Милков си мислел, че хората ще си кажат - " стига толкоз война, стига толкоз кръвопролития, животът ни стана доста по-лош, обедняхме ", и ще видят в този наследник на Кадафи спасителя. " Един човек, който би могъл да сплоти Либия. Той в действителност би имал късмет, само че не съм сигурен дали времето е пристигнало ", предвижда Георги Милков.
А скептицизмът му е подхранван от тези, които завоюваха от рухването на режима, включително и членовете на въоръжените милиции, само че и от съществуването на доста непознати ползи на терена на Либия. " Тези непознати ползи доста пречат на това Либия да се сплоти като страна, тъй като те подклаждат другите групировки и продължава тази серпантина на различия. А това не е в полза на либийския народ. Ако оставят либийците сами на себе си да се оправят, аз съм сигурен, че в края на краищата, те ще намерят решение за бъдещето на страната си. Но, уви, никой няма да ги остави сами да вземат решение, защото на терен са намесени доста съществени външни сили - както прилежащи, по този начин и по-далечни геополитически доста мощни играчи. И тези играчи преследват своите ползи ", безапелационен е журналистът.
А дали синът ще тръгне по стъпките на бащата, дали ще обуе неговите обувки, или вместо реванш, ще потърси обединяване страната си, ще разберем най-рано по Коледа.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ