Точно на този ден преди 35 години Италия печели третата

Точно на този ден преди 35 години Италия печели третата си международна купа, откакто на финала се разправя с Германия с 3:1. Решителната борба се играе на стадион „ Сантяго Бернабеу ” в Мадрид, а в ложите е Симеон Сакскобургготски, който по това време живее в испанската столица. Преди да стане въпрос за мача, БЛИЦ ще опише в резюме на своите читатели любопитен случая с Царя. В годините на Студената война Държавна сигурност следи под лупа стотици люде, в това число и височайши особи от сорта на Симеон. Агенти на Държавна сигурност наблюдават Негово величество, само че в седмицата преди финала – 11 юли 1982 година, той изчезва от очите им. Агентите не могат да предадат никаква информация до София, тъй като синът на Борис III е неоткриваем. Напълно изненадващо след края на мача, когато телевизионните камери демонстрират ложата на стадиона, се мярка и ликът на Симеон. Царят е застанал малко зад краля на Испания Хуан Карлос и сияещият президент на Италия Алесандро Петрини, който размахва предостатъчно ръце след извоювания край. Сакскобургготски попада в фрагментите, а шефовете на Държавна сигурност зяпват от изненада. Веднага на другия ден сътрудниците на родното разузнаване в Мадрид са строго смъмрени за некадърността им, че не са съумели да проследят Симеон, който си е там в Испания и то на допустимо най-публичното място.  Симеон (най-вляво с белия костюм) в ложите на " Сантяго Бернабеу " по време на финала Иначе Италия изцяло справедливо победи на Мондиала, макар че се измъква от първата фаза през иглени уши. В групите „ адзурите ” са дружно с Полша, Перу и Камерун и надлежно записват три равенства – 0:0, 1:1 и още веднъж 1:1. В дуела против африканския отбор, когато двата гола падат в 60-ата и в 61-ата минута, основен арбитър е българинът Богдан Дочев. Благодарение на повече маркирани голове Италия финишира втора и отива напред – 3 точки и голова разлика 2:2. Камерунците остават трети с 3 точки и голова разлика 1:1. Във втората фаза на шампионата, когато дванайсетте най-хубави са разпределени в четири групи с по три тима, Италия попада измежду Бразилия и Аржентина. Специалистите отписват „ адзурите ”, само че те смайват освен тях, само че и света. Първо съставът на Енцо Берадзот бие „ гаучосите ” с 2:1, а по-късно, в героичен конфликт с бразилците на стадион „ Сария ” в Барселона, печелят с 3:2 след хеттрик на Паоло Роси. Именно в този мач и до края на Мондиала нападателят изригва и става №1 на шампионата. На полуфинала той вкарва нови два гола против Полша и Италия чака на финала Германия. Немците стигат скандално до него. Първо в груповата фаза, където падат сензационно от Алжир с 1:2, уговарят мача си с Австрия. Двубоят е финален и триумф с 1:0 за Бундестима ще устрои и  двата тима, а прецакани ще са алжирците. Така и се случва на стадиона в Хихон, където Хрубеш вкарва в 10-ата минута и оттова насетне на терена циркът е цялостен. Никой не нападна, няма положения, тъй като и единият, и другият отбор е удовлетворен, че по този метод ще се класира напред. Феновете по трибуните подивяват и стартират в края да веят бели кърпички, показвайки, че са разбрали за германо-австрийската спекулация. Във втората фаза Германия е в група с домакина Испания и Англия. 2:1 против „ алените фурии ” и 0:0 с англичаните са задоволителни на Бундестима да отиде на полуфинала. Там на 8 юли в Севиля е неповторимият и извънредно абсурден дуел с Франция. След постоянното време и продълженията резултатът е 3:3, стига се до дузпи,  които са извоювани от немците.  Те вадят шанс при ударите от бялата точка, а преди този момент съдията им удря огромно рамо. Холандският рефер Корвер не посмява да изгони вратаря Шумахер, който отвън наказателното поле фаулира жестоко Батистон и едвам не го убива. Французинът изпада в кома и е закаран незабавно в болница, след което едвам не оцелява. За просташката си постъпка Шумахер дори и жълт картон не получава. Финалът на 11 юли стартира зле за Италия, защото в 11-ата минута Кабрини изпуска дузпа. През второто полувреме обаче „ скуадрата ” разкатава семейството на Германия. Вездесъщият Паоло Роси го подпуква в 56-ата минута, а по-късно Тардели и Алтобели ги довършват. Голът на Брайтнер е единствено някакво утешение за унищожения от пердах немски отбор. Така след 1934 и 1938 година Италия за трети път стъпва на международния футболен връх. 11 юли 1982, финал ИТАЛИЯ – ГЕРМАНИЯ 3:1 1:0 Роси (56), 2:0 Тардели (69), 3:0 Алтобели (81), 3:1 Брайтнер (83) ИТАЛИЯ: Дзоф, Бергоми, Кабрини, Коловати, Джентиле, Ширея, Ориали, Тардели, Конти, Грациани (7-Алтобели; 89-Каузио), Роси. Треньор: Енцо Беардзот ГЕРМАНИЯ: Шумахер, Бригел, Брайтнер, К.Х. Фьорстер, Б. Фьорстер, Дремлер (62-Хрубеш), Литбарски, Фишер, Румениге (70-Х. Мюлер), Щилике, Калц. Треньор: Юп Дервал ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Конти, Ориали (И); Дремлер, Щилике, Литбарски (Г); СЪДИЯ: Арналдо Цезар Коельо (Бразилия) СТАДИОН  " Сантяго Бернабеу ", Мадрид - 90 000 зрители