Огледало и знаме на иранските жени. Зар Амир Ебрахими и политическата отговорност на киното
Точно когато реализира първия пробив в кариерата си, името ѝ е забъркано в секс скандал. В закостенял Иран това значи възбрана да се снима във филми, опасност от затвор и удари с бич. Днес обаче тя е една от най-успешните ирански актриси, а филм с нейното присъединяване ще се бори за Оскар.
Годината е 2006. Тя таман е постигнала пробив в кариерата си и известността ѝ стремглаво пораства. Животът ѝ обаче се прекатурва, откакто някой разгласява неин секс запис – видео, снимано дружно с тогавашния ѝ другар. Случаят се трансформира в първия секс скандал в Иран, а тя получава десетгодишна възбрана да взе участие във филми.
Тя е иранската актриса Зар Амир Ебрахими и срещу всички упования през днешния ден кариерата ѝ е в разцвета си. Най-новият ѝ филм Les Survivants, в който тя показва борбата на млада афганистанка, опитваща се да доближи Франция, излиза по кината в сряда. Миналата година Амир Ебрахими спечелила премията за най-хубава актриса от фестивала в Кан и стана първата иранка, заслужила оценката. А поради гласността си за битката на иранските дами за равни права и правдивост Би Би Си я включи в листата си със „ 100 авторитетни дами за 2022 година “
Да се върнем обаче към началото на нейната история. През 2006 Амир Ебрахими се е трансформирала в звезда в родния си Иран с помощта на ролята си в известния сериал „ Наргес “. Изведнъж обаче попада в центъра на скандал, откакто секс запис, който е направила с приятеля си, стартира да се продава във видеотеките.
Първоначално Амир Ебрахими отхвърля тя да е дамата във видето. Ако признае, я заплашва затвор или минимум 97 удара с бич - като наказване за извънбрачни полови връзки. Още по-тежка е обаче реакцията на обществото и възбраната да взе участие в кино продукции. През 2008 тя напуща Иран и в никакъв случай не се връща. Едва по-късно, откакто стартира нов живот във Франция, признава, че тя е дамата в записа. По думите ѝ той е бил откраднат от вкъщи ѝ от неин сътрудник, който го е популяризирал.
„ Всички тези хора гледаха голото ми тяло и продължаваха да възпроизвеждат и да продават видеото “, споделя актрисата пред Ню Йорк Таймс.
„ А аз трябваше всеки ден да неистина и да споделям, че това не съм аз, и даже не мога да ви опиша какъв брой мъчително беше всичко това. Не тъй като се срамих от това, което съм направила, а поради измяната от страна на сътрудниците ми и от страна на цялото общество “, прибавя тя.
През идващите години Амир Ебрахими стартира да гради името си отначало – взе участие в по-малки продукции, работи като кастинг шеф и продуцент във Франция. Докато не идва филмът Holy Spider на иранско-датския режисьор Али Абаси. Той ѝ донася огромния ѝ триумф – премията за най-хубава актриса в Кан през май 2022 година Лентата е и тазгодишната номинация на Дания за Оскарите.
Филмът е въодушевен от същински случай – на сериен палач, който през 2000-2001 година убива десетки проститутки в иранския град Машхад. Амир Ебрахими изиграва ролята на журналистка, която проверява убийствата и се сблъсква с лицемерието и нежеланието – както на управляващите, по този начин и на обществото – да разкрият и санкционират закононарушенията. Сблъсква се и с провокациите, познати на доста дами в Иран – отношение като към жители втора класа, полов тормоз.
По думите на самата Амир Ебрахими личният ѝ опит като жена в това незаслужено общество ѝ оказва помощ да изиграе правдиво ролята.
„ Познавам този боязън, познавам това оскърбление. Знам по какъв начин мъжете в Иран употребяват властта си, с цел да ти пречат да приказваш “, споделя тя за Ню Йорк Таймс.
„ Понякога си мисля, че от позиция на това, че съм актриса, съм щастлива, че съм претърпяла толкоз доста болежка в живота си, че претърпях тази история със секс записа. Вложих всичко това, целия си живот във кино лентата “.
В същото изявление актрисата споделя и че в началото лентата е била възприемана като прекомерно брутална, даже преиначено брутална. Протестите на дами в Иран и методът, по който режимът ги посрещна със мощ обаче, съгласно Амир Ебрахими потвърждават, че това надалеч не е било преувеличаване.
„ Това е филм за сериен палач, само че и за едно общество – сериен палач “, отбелязва 41-годишната актриса.
По на правозащитната организация Iran Human Rights минимум 476 протестиращи са били убити, а 100 други са застрашени от екзекуция. Протестите на млада жена, задържана от религиозната полиция за „ погрешно “ носене на забрадката си.
От началото на мосовото гражданско неодобрение в родината ѝ Амир Ебрахими заема ясна позиция в поддръжка на протестиращите. Казва, че от една страна е уверена, че водачите на ислямския режим няма да се дадат елементарно.
„ Последното нещо, на което се крепи този режим, са дамите и задължението за хиджаба. Смятат, че в случай че хиджабът отпадне, Ислямската република ще падне “, споделя тя.
Едновременно с това обаче митингите я изпълват с вяра, че нещо в действителност ще се промени. Затова и се пробва да дава публичност на протичащото се в Иран във всяка от обществените си прояви и интервютата си. Иска да прави същото и посредством филмите си.
„ Никога не съм избирала да бъда изхвърлена надалеч от културата ми, земята ми и народа ми “, споделя Амир Ебрахими.
„ Винаги ще нося тази празнота в себе си, само че като че ли ми беше препоръчан метод да възкръсна от пепелта и се усещам виновна да го върша посредством работата си. Като актриса съм огледало и знаме. Аз съм искра на екрана, която може да възпламени огън в сърцата на хората по метод, по който единствено киното може “.
Годината е 2006. Тя таман е постигнала пробив в кариерата си и известността ѝ стремглаво пораства. Животът ѝ обаче се прекатурва, откакто някой разгласява неин секс запис – видео, снимано дружно с тогавашния ѝ другар. Случаят се трансформира в първия секс скандал в Иран, а тя получава десетгодишна възбрана да взе участие във филми.
Тя е иранската актриса Зар Амир Ебрахими и срещу всички упования през днешния ден кариерата ѝ е в разцвета си. Най-новият ѝ филм Les Survivants, в който тя показва борбата на млада афганистанка, опитваща се да доближи Франция, излиза по кината в сряда. Миналата година Амир Ебрахими спечелила премията за най-хубава актриса от фестивала в Кан и стана първата иранка, заслужила оценката. А поради гласността си за битката на иранските дами за равни права и правдивост Би Би Си я включи в листата си със „ 100 авторитетни дами за 2022 година “
Да се върнем обаче към началото на нейната история. През 2006 Амир Ебрахими се е трансформирала в звезда в родния си Иран с помощта на ролята си в известния сериал „ Наргес “. Изведнъж обаче попада в центъра на скандал, откакто секс запис, който е направила с приятеля си, стартира да се продава във видеотеките.
Първоначално Амир Ебрахими отхвърля тя да е дамата във видето. Ако признае, я заплашва затвор или минимум 97 удара с бич - като наказване за извънбрачни полови връзки. Още по-тежка е обаче реакцията на обществото и възбраната да взе участие в кино продукции. През 2008 тя напуща Иран и в никакъв случай не се връща. Едва по-късно, откакто стартира нов живот във Франция, признава, че тя е дамата в записа. По думите ѝ той е бил откраднат от вкъщи ѝ от неин сътрудник, който го е популяризирал.
„ Всички тези хора гледаха голото ми тяло и продължаваха да възпроизвеждат и да продават видеото “, споделя актрисата пред Ню Йорк Таймс.
„ А аз трябваше всеки ден да неистина и да споделям, че това не съм аз, и даже не мога да ви опиша какъв брой мъчително беше всичко това. Не тъй като се срамих от това, което съм направила, а поради измяната от страна на сътрудниците ми и от страна на цялото общество “, прибавя тя.
През идващите години Амир Ебрахими стартира да гради името си отначало – взе участие в по-малки продукции, работи като кастинг шеф и продуцент във Франция. Докато не идва филмът Holy Spider на иранско-датския режисьор Али Абаси. Той ѝ донася огромния ѝ триумф – премията за най-хубава актриса в Кан през май 2022 година Лентата е и тазгодишната номинация на Дания за Оскарите.
Филмът е въодушевен от същински случай – на сериен палач, който през 2000-2001 година убива десетки проститутки в иранския град Машхад. Амир Ебрахими изиграва ролята на журналистка, която проверява убийствата и се сблъсква с лицемерието и нежеланието – както на управляващите, по този начин и на обществото – да разкрият и санкционират закононарушенията. Сблъсква се и с провокациите, познати на доста дами в Иран – отношение като към жители втора класа, полов тормоз.
По думите на самата Амир Ебрахими личният ѝ опит като жена в това незаслужено общество ѝ оказва помощ да изиграе правдиво ролята.
„ Познавам този боязън, познавам това оскърбление. Знам по какъв начин мъжете в Иран употребяват властта си, с цел да ти пречат да приказваш “, споделя тя за Ню Йорк Таймс.
„ Понякога си мисля, че от позиция на това, че съм актриса, съм щастлива, че съм претърпяла толкоз доста болежка в живота си, че претърпях тази история със секс записа. Вложих всичко това, целия си живот във кино лентата “.
В същото изявление актрисата споделя и че в началото лентата е била възприемана като прекомерно брутална, даже преиначено брутална. Протестите на дами в Иран и методът, по който режимът ги посрещна със мощ обаче, съгласно Амир Ебрахими потвърждават, че това надалеч не е било преувеличаване.
„ Това е филм за сериен палач, само че и за едно общество – сериен палач “, отбелязва 41-годишната актриса.
По на правозащитната организация Iran Human Rights минимум 476 протестиращи са били убити, а 100 други са застрашени от екзекуция. Протестите на млада жена, задържана от религиозната полиция за „ погрешно “ носене на забрадката си.
От началото на мосовото гражданско неодобрение в родината ѝ Амир Ебрахими заема ясна позиция в поддръжка на протестиращите. Казва, че от една страна е уверена, че водачите на ислямския режим няма да се дадат елементарно.
„ Последното нещо, на което се крепи този режим, са дамите и задължението за хиджаба. Смятат, че в случай че хиджабът отпадне, Ислямската република ще падне “, споделя тя.
Едновременно с това обаче митингите я изпълват с вяра, че нещо в действителност ще се промени. Затова и се пробва да дава публичност на протичащото се в Иран във всяка от обществените си прояви и интервютата си. Иска да прави същото и посредством филмите си.
„ Никога не съм избирала да бъда изхвърлена надалеч от културата ми, земята ми и народа ми “, споделя Амир Ебрахими.
„ Винаги ще нося тази празнота в себе си, само че като че ли ми беше препоръчан метод да възкръсна от пепелта и се усещам виновна да го върша посредством работата си. Като актриса съм огледало и знаме. Аз съм искра на екрана, която може да възпламени огън в сърцата на хората по метод, по който единствено киното може “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ