Границата между Индия и Пакистан и след 70 години все още е незарастваща рана
Точно 70 години след обособяването на Индия и Пакистан границата сред враждуващите приятелски страни в Южна Азия остава незараснал белег в жива плът.
Всеки следобяд обилната военна гала по затваряне на границата сред двете страни на северния контролно-пропусквателен пункт Уагах събира хиляди фенове. Но тази седмица усърдно квалифицираните паради и тропотът на ботуши ще отекват по необикновен метод - двете народи означават 70-ата годишнина от Разделянето през 1947 година
Това събитие - една от най-мащабните миграции в историята на човечеството, травмира задълго мозъците на субконтинента. Между един и два милиона живота лишава разпадането на английската колониална империя в индийските земи на две обособени народи - едната най-вече хиндуистка, другата основно мюсюлманска.
В Уагах, край град Амритсар в индийския щат Пенджаб, различията сред Делхи и Исламабад се онагледяват всяка вечер с театрално противоборство сред индийски и пакистански бойци.
По залез слънце, посрещани с възторжени крясъци от разгорещената аудитория, военни от двете армии влизат в конфликт.
Редувайки се, индийски и пакистански бойци с обичайната декорация на шапките показват добра подготовка - изпъват и подвигат нагоре крайници, издуват гърди, перчат се с мускули, впили очи един в различен.
После националните флагове се спускат, двама бойци си стискат ръцете с пресилени усмивки. Вратите се затварят.
Макар с враждебен нюанс, ритуалът в действителност е безопасен - само че по на север танцът на гибелта продължава.
В оспорвания хималайски регион Кашмир, за който претендират и двете страни, само че който де факто са си поделили, около линията на примирието царува напрежение и паника. Обстрели и презгранични престрелки в последно време вземат там жертви, горе-долу, всеки ден.
Броени дни преди годишнината от Разделянето почина да вземем за пример жена от фамилията на Мохамед Хасиб, работела на полето в пакистанския бранш Накиял.
" Не знаеш по кое време ще те настигне патрон ", въздиша 28-годишният юноша.
В Индия десетки хиляди мирни поданици са починали в последните 30 години в Кашмирската котловина, разбунена от сепаратистко въстание, чиито корени стигат до индийско-пакистанския спор.
Само тази година съгласно индийските управляващи са убити 40 бунтовници, пробвали да се промъкнат незаконно в индийската част на Кашмир. Делхи упреква Исламабад, че скрито поддържа въоръжения протест в този взривоопасен регион, само че пакистанските управляващи отхвърлят.
От година и половина индийско-пакистанските връзки са изключително влошени и никакво възстановяване не се обрисува.
Мандатът на индийския министър председател Нарендра Моди, определен през 2014 година, стартира прочее със стопляне на връзките с Исламабад, а кулминационната точка бе изненадващо посещаване на президента - хиндуист и националист, в Пакистан по Коледа през 2015 година
После обаче военна база бе атакувана от джихадисти, основани в Пакистан - наред с разнообразни рецесии това унищожи резултата от плахите насрещни стъпки на двете страни.
За илюстрация ще посочим, че индийският и пакистанският тим по крикет - обичан спорт в тази част от света, не са се срещали в петдневни проби от 2007 година
© Associated Press
Снимка от 1999г. е уловила миг, в който инсийска артилерия обстрелва пакистански отряди в Драс в Кашмир на към 155 км северно от Шринагар. Командващият пакистанската войска ген. Первез Мушараф изпрати елементи да завземат няколко височини, което провокира два месеца на въздуш и артилерийски удари от страна на Индия.
" Докато съществува хиндуистка Индия, нещо като огледален облик на мюсюлмански Пакистан, не виждам никакъв късмет за помиряване ", разяснява Мани Шанкар Айяр, някогашен индийски посланик, работил в Пакистан.
Според пакистанския политолог Хасан Аскари индийско-пакистанските връзки са стигнали следващия най-малко.
" Сегашното напрежение сред Индия и Пакистан е противоестествено. Затова считам, че няма да се задържи ", сподели той пред Агенция Франс Прес.
По думите му причина за днешната парализа е индийската обсебеност от казуса с джихадистките придвижвания, основани в Пакистан, която спъва уреждането на всички останали несъгласия.
" Това значи, че съвсем няма възможност за разговор в близко бъдеще, тъй като пакистанското държавно управление е некомпетентно да подсигурява на личните си жители, че терористите няма да работят (на негова територия), да не приказваме за задължения към Индия ", разсъждава той.
© Associated Press
Снимка от 2005г. на индийски боен лагер на ледника Сиачен в Хималаите. Оспорваният регион сред Индия и Пакистан е бойното поле с най-голяма надморска височина. От 1983г. тук са ситуирани елементи на двете страни в среда поради искания над територия, която е толкоз враждебна към индивида, че по нея в никакъв случай не е очертавана демаркационна линия.
Далеч от политиката и дипломатическите похвати, Гунита Сингх Балах, основателка на неправителствената организация " Архив на Разделянето от 1947 година ", свързва очакванията си с младите генерации от двете страни на границата.
" Поколението, недокоснато от гибелта и разрухата (през 1947 г.), хранеше повече ненавист към другия лагер, в сравнение с предходното ", изяснява дамата, събрала хиляди свидетелства на оживели след Разделянето.
Но " в поколението, което идва, виждам повече решителност да обърне нова страница ", акцентира тя.
БТА
Всеки следобяд обилната военна гала по затваряне на границата сред двете страни на северния контролно-пропусквателен пункт Уагах събира хиляди фенове. Но тази седмица усърдно квалифицираните паради и тропотът на ботуши ще отекват по необикновен метод - двете народи означават 70-ата годишнина от Разделянето през 1947 година
Това събитие - една от най-мащабните миграции в историята на човечеството, травмира задълго мозъците на субконтинента. Между един и два милиона живота лишава разпадането на английската колониална империя в индийските земи на две обособени народи - едната най-вече хиндуистка, другата основно мюсюлманска.
В Уагах, край град Амритсар в индийския щат Пенджаб, различията сред Делхи и Исламабад се онагледяват всяка вечер с театрално противоборство сред индийски и пакистански бойци.
По залез слънце, посрещани с възторжени крясъци от разгорещената аудитория, военни от двете армии влизат в конфликт.
Редувайки се, индийски и пакистански бойци с обичайната декорация на шапките показват добра подготовка - изпъват и подвигат нагоре крайници, издуват гърди, перчат се с мускули, впили очи един в различен.
После националните флагове се спускат, двама бойци си стискат ръцете с пресилени усмивки. Вратите се затварят.
Макар с враждебен нюанс, ритуалът в действителност е безопасен - само че по на север танцът на гибелта продължава.
В оспорвания хималайски регион Кашмир, за който претендират и двете страни, само че който де факто са си поделили, около линията на примирието царува напрежение и паника. Обстрели и презгранични престрелки в последно време вземат там жертви, горе-долу, всеки ден.
Броени дни преди годишнината от Разделянето почина да вземем за пример жена от фамилията на Мохамед Хасиб, работела на полето в пакистанския бранш Накиял.
" Не знаеш по кое време ще те настигне патрон ", въздиша 28-годишният юноша.
В Индия десетки хиляди мирни поданици са починали в последните 30 години в Кашмирската котловина, разбунена от сепаратистко въстание, чиито корени стигат до индийско-пакистанския спор.
Само тази година съгласно индийските управляващи са убити 40 бунтовници, пробвали да се промъкнат незаконно в индийската част на Кашмир. Делхи упреква Исламабад, че скрито поддържа въоръжения протест в този взривоопасен регион, само че пакистанските управляващи отхвърлят.
От година и половина индийско-пакистанските връзки са изключително влошени и никакво възстановяване не се обрисува.
Мандатът на индийския министър председател Нарендра Моди, определен през 2014 година, стартира прочее със стопляне на връзките с Исламабад, а кулминационната точка бе изненадващо посещаване на президента - хиндуист и националист, в Пакистан по Коледа през 2015 година
После обаче военна база бе атакувана от джихадисти, основани в Пакистан - наред с разнообразни рецесии това унищожи резултата от плахите насрещни стъпки на двете страни.
За илюстрация ще посочим, че индийският и пакистанският тим по крикет - обичан спорт в тази част от света, не са се срещали в петдневни проби от 2007 година
© Associated Press
Снимка от 1999г. е уловила миг, в който инсийска артилерия обстрелва пакистански отряди в Драс в Кашмир на към 155 км северно от Шринагар. Командващият пакистанската войска ген. Первез Мушараф изпрати елементи да завземат няколко височини, което провокира два месеца на въздуш и артилерийски удари от страна на Индия.
" Докато съществува хиндуистка Индия, нещо като огледален облик на мюсюлмански Пакистан, не виждам никакъв късмет за помиряване ", разяснява Мани Шанкар Айяр, някогашен индийски посланик, работил в Пакистан.
Според пакистанския политолог Хасан Аскари индийско-пакистанските връзки са стигнали следващия най-малко.
" Сегашното напрежение сред Индия и Пакистан е противоестествено. Затова считам, че няма да се задържи ", сподели той пред Агенция Франс Прес.
По думите му причина за днешната парализа е индийската обсебеност от казуса с джихадистките придвижвания, основани в Пакистан, която спъва уреждането на всички останали несъгласия.
" Това значи, че съвсем няма възможност за разговор в близко бъдеще, тъй като пакистанското държавно управление е некомпетентно да подсигурява на личните си жители, че терористите няма да работят (на негова територия), да не приказваме за задължения към Индия ", разсъждава той.
© Associated Press
Снимка от 2005г. на индийски боен лагер на ледника Сиачен в Хималаите. Оспорваният регион сред Индия и Пакистан е бойното поле с най-голяма надморска височина. От 1983г. тук са ситуирани елементи на двете страни в среда поради искания над територия, която е толкоз враждебна към индивида, че по нея в никакъв случай не е очертавана демаркационна линия.
Далеч от политиката и дипломатическите похвати, Гунита Сингх Балах, основателка на неправителствената организация " Архив на Разделянето от 1947 година ", свързва очакванията си с младите генерации от двете страни на границата.
" Поколението, недокоснато от гибелта и разрухата (през 1947 г.), хранеше повече ненавист към другия лагер, в сравнение с предходното ", изяснява дамата, събрала хиляди свидетелства на оживели след Разделянето.
Но " в поколението, което идва, виждам повече решителност да обърне нова страница ", акцентира тя.
БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ