Точно 31% от българите не могат да кажат дали комунистическият

Точно 31% от българите не могат да кажат дали комунистическият режим у нас е направил закононарушения против хората. Това сочи проучване на организация " Тренд " по поръчка на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев под заглавие " Нагласи на българите за исторически интервали и персони ".

Все отново болшинството от българите - 52 на 100 - дават отговор, че комунистическият режим е правил закононарушения по отношение на хората.

Данните на социолозите обаче ясно обрисуват наклонност на носталгия по соца. На въпрос с какво свързват интервала на комунизма у нас 16 на 100 от интервюираните дават отговор, че е имало работа за всеки, липса на безработица. Следват спокоен живот, гратис опазване на здравето и гратис обучение. Доста по-надолу (само 5%) в асоциациите (възможни са до три спонтанни отговора) за режима след 9 септември са " боязън от персонално мнение, цензура, ограничение на персонални свободи ", и " репресии, издевателства, лагери, заличаване на интелигенцията " (едва 4%).

Тук “Тренд “ показва хипотезата, че болшинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим заради обстоятелството, че не са живели в този интервал. Дяловете на отвод да отговорят на въпроса измежду най-възрастните са минимални, което значително образува публичната картина по този въпрос.

Респондентите са сложени в обстановка да избират в кой интервал биха предпочели да живеят – в настоящия, след 10 ноември 1989 година или в този преди измененията. Обществото е изцяло раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка от вариантите събира по 41%.

В разбивката по възраст “Тренд “ регистрират сериозна динамичност. Само под една пета от хората сред 18 и 39 година желаят да живеят в интервала преди 10 ноември, до момента в който над две трети от хората над 60 години биха предпочели социализма.

Социолозите тестват и отношението на хората към различен исторически интервал – от Освобождението до 9 септември 1944 година

За 44 на 100 от интервюираните е мъчно да дадат отговор на въпроса с какво тъкмо свързват този интервал. От имащите някакъв отговор, най-вече - 15 на 100, считат, че тогава е имало стопански напредък и развиване. 8 на 100 се сещат за войните и националните произшествия. Преобладаващото болшинство обаче е без мнение и явно няма ясна визия по какъв начин да дефинира този интервал.

Годините преди 9 септември 1944 година се правят оценка въпреки всичко като положителни за страната от 39 на 100 от хората. 31% са на противоположното мнение. Внушителен % още веднъж не могат да преценяват или нямат мнение - 30 на 100.

Тази липса на безапелационна оценка за интервала до 9 септември 1944 година може да се наблюдава и при въпроса дали България е вървяла във вярна посока. 41 на 100 от интервюираните дават отговор утвърдително. Едва 16 на 100 изрично отхвърлят, че българската страна се е развивала добре. Най-големият % от хората обаче още веднъж нямат еднопосочно мнение какво тъкмо се е случвало през този интервал.

Изследователският център тества и отношението към разнообразни исторически персони. Тук се регистрират няколко зависимости: позитивно отношение към фигурите от комунистическия интервал имат преди всичко по-възрастните хора, до момента в който най-младите имат по-скоро негативно отношение към тях.

Не се вижда основна динамичност при другите демографски групи, когато се дефинира отношението към персони от интервала след Освобождението до 1944 година

Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-вече високи стойности на негативни оценки.

Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя на практика във всички възрастови групи.

Изследването е извършено в интервала сред 18 и 26 октомври 2017 година измежду 1005 пълнолетни български жители по метода „ лице в лице “.