Партиите пак дадоха милиони за медийно отразяване. Струваше ли си?
Точно 2 475 255 лева без Данък добавена стойност – толкоз дадоха партиите за медийно отразяване през миналата към този момент акция за парламентарния избор на 11 юли. Това демонстрират, който следи предизборните разходи от години. Сумата е несъмнено огромна, само че преди предния избор партиите дадоха съвсем два пъти повече – 4,1 млн. лева
Какво получиха водачите и техните кандидат-депутати против тези пари? Някои – повече, други – по-малко, трети – напряко нищо.
В последната най-нерадостна група в действителност се оказват рекордьорите в медийните разходи преди предварителния избор – обединението на Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и „ Воля “, по-известна като „ Българските патриоти “. Формацията е дала цели 476 817 лв. и 69 стотинки, с цел да постигне….
Това е с близо 3% по-малко от, когато политическите сили отново бяха измежду най-активните купувачи на медийно отразяване и отново никоя от тях не стигна до Народното събрание.
Веднага след националистите в настоящата ранглиста е „ Демократична България “. Дясната коалиция е дала 453 912,55 лева, само че нейните водачи биха могли да кажат, че инвестицията си е коствала – при втория избор Демократична България завоюва над 3% повече гласове, което даде на обединението 7 депутатски места от горната страна (до общо 34) и я направи четвърта мощ в Народното събрание.
След Демократична България идват ГЕРБ-СДС, „ Българска социалистическа партия за България “, Движение за права и свободи и „ Възраждане “, която обаче не стигна до парламентарно показване.
„ ИТН “ са огромният победител от вота на 11 юли, само че партията е дала едвам 52 120 лева за медийно отразяване – и то най-вече на партийната телевизия „ 7/8 TV”. Повече средства са вложили дори от „ Републиканци за България “, които имат едвам 8546 гласа в народен проект.
Какво значат всички тези числа?
„ Не постоянно има директна връзка сред електоралния триумф и бюджета за реклама, това е несъмнено. Когато направиш тежки политически неточности, колкото и пари да вкараш за реклама, това няма да ти помогне “, безапелационен е политологът Страхил Делийски.
Пред bTV той разяснява, че „ най-големият неуспех е при обединението на патриотите “: „ Голям провал, огромно крушение – при съществуването на подобен запас, в случай че още веднъж създадем връзката сред реклама и гласове “. Делийски вижда във всичко това „ електорална злополука “, която няма по какъв начин да се размине без последствия за лицата на трите партии.
Страхил Делийски
Според него мобилизацията на електората на „ Демократична България “ е коствала скъпо – и безусловно: „ Ако създадем един разбор по отношение на единствено тези числа, ще забележим, че рекламната цена за един глас на Демократична България, е два пъти по-висока, в сравнение с един глас за ГЕРБ, да речем “.
(Не)традиционната акция
Дали това разминаване сред изхарчени пари за обичайни медии и получени резултати не демонстрира, че политиката към този момент живее единствено в обществените мрежи? Според Делийски отговорът на този въпрос в действителност е комплициран: „ Социалните мрежи имат качеството да образуват това, което назоваваме филтърни балони – затворени групи, които самопроизвеждат еднаквост и вътре се организират неща, които не споделят с другите групи. Вероятно тя е ефикасна сега за ядрата, само че не повече “.
Големият отсъстващ в тази акция (а и предните няколко) е огромният лидерски спор. Политологът отбелязва, че при липса на хрумвания за бъдещето на България от позиция на стопанска система, демография и обществена политика, може би е по-добре, че не видяхме такива дебати: „ Рискуваме тези диспути да се изродят в персонални нападки “.
Що се отнася до самия артикул, за който партиите са дали толкоз доста пари, Страхил Делийски само отбелязва, че виждаме „ доста огромна липса на въображение “.
Какво получиха водачите и техните кандидат-депутати против тези пари? Някои – повече, други – по-малко, трети – напряко нищо.
В последната най-нерадостна група в действителност се оказват рекордьорите в медийните разходи преди предварителния избор – обединението на Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и „ Воля “, по-известна като „ Българските патриоти “. Формацията е дала цели 476 817 лв. и 69 стотинки, с цел да постигне….
Това е с близо 3% по-малко от, когато политическите сили отново бяха измежду най-активните купувачи на медийно отразяване и отново никоя от тях не стигна до Народното събрание.
Веднага след националистите в настоящата ранглиста е „ Демократична България “. Дясната коалиция е дала 453 912,55 лева, само че нейните водачи биха могли да кажат, че инвестицията си е коствала – при втория избор Демократична България завоюва над 3% повече гласове, което даде на обединението 7 депутатски места от горната страна (до общо 34) и я направи четвърта мощ в Народното събрание.
След Демократична България идват ГЕРБ-СДС, „ Българска социалистическа партия за България “, Движение за права и свободи и „ Възраждане “, която обаче не стигна до парламентарно показване.
„ ИТН “ са огромният победител от вота на 11 юли, само че партията е дала едвам 52 120 лева за медийно отразяване – и то най-вече на партийната телевизия „ 7/8 TV”. Повече средства са вложили дори от „ Републиканци за България “, които имат едвам 8546 гласа в народен проект.
Какво значат всички тези числа?
„ Не постоянно има директна връзка сред електоралния триумф и бюджета за реклама, това е несъмнено. Когато направиш тежки политически неточности, колкото и пари да вкараш за реклама, това няма да ти помогне “, безапелационен е политологът Страхил Делийски.
Пред bTV той разяснява, че „ най-големият неуспех е при обединението на патриотите “: „ Голям провал, огромно крушение – при съществуването на подобен запас, в случай че още веднъж създадем връзката сред реклама и гласове “. Делийски вижда във всичко това „ електорална злополука “, която няма по какъв начин да се размине без последствия за лицата на трите партии.
Страхил Делийски
Според него мобилизацията на електората на „ Демократична България “ е коствала скъпо – и безусловно: „ Ако създадем един разбор по отношение на единствено тези числа, ще забележим, че рекламната цена за един глас на Демократична България, е два пъти по-висока, в сравнение с един глас за ГЕРБ, да речем “.
(Не)традиционната акция
Дали това разминаване сред изхарчени пари за обичайни медии и получени резултати не демонстрира, че политиката към този момент живее единствено в обществените мрежи? Според Делийски отговорът на този въпрос в действителност е комплициран: „ Социалните мрежи имат качеството да образуват това, което назоваваме филтърни балони – затворени групи, които самопроизвеждат еднаквост и вътре се организират неща, които не споделят с другите групи. Вероятно тя е ефикасна сега за ядрата, само че не повече “.
Големият отсъстващ в тази акция (а и предните няколко) е огромният лидерски спор. Политологът отбелязва, че при липса на хрумвания за бъдещето на България от позиция на стопанска система, демография и обществена политика, може би е по-добре, че не видяхме такива дебати: „ Рискуваме тези диспути да се изродят в персонални нападки “.
Що се отнася до самия артикул, за който партиите са дали толкоз доста пари, Страхил Делийски само отбелязва, че виждаме „ доста огромна липса на въображение “.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ