Раждаемостта в България дълбае историческо дъно. Изчезваме като нация
Точно 12 461 бебета са проплакали в родилните отделения в България от началото на 2026 година до сутринта на 10 април. От тях 11 234 са доносени до термин. Това демонстрират оперативните данни на Националната здравноинформационна система (НЗИС). Статистиката обаче не дава мотиви за оптимизъм, защото страната ни продължава да дълбае историческо дъно в демографската рецесия, а раждаемостта бележи дълготраен спад.
Най-много раждания предстоящо са регистрирани в столицата София – 3 994, следвана от Пловдив с 1 659. На дъното на таблицата се намират Видин с едвам 32 родени бебета за повече от три месеца и Перник с 43.
Разпределението по пол резервира обичайните си равнища – момчетата са малко повече (51%), по отношение на девойките (49%). Близнаците съставляват едвам 2% от всички новородени.
Данните на НЗИС разкриват и друга устойчива наклонност в родната медицина – извънредно високият % на ражданията с цезарово сечение. Почти половината родилки (48%) са родили оперативно, а 41% са минали през естествено раждане без интервенции. При 7% от дамите се е наложила незабавна хирургическа интервенция в хода на естественото раждане.
Статистиката демонстрира ясна корелация сред възрастта на майката и метода на раждане. По-голямата част от младите дами на възраст сред 19 и 25 години раждат естествено, до момента в който след 26-ата година внезапно нараства желанието или здравната нужда от секцио.
Възрастовият профил на родилките също обрисува съществени обществени дефицити. От началото на годината 1 008 майки са били под 18-годишна възраст или таман навършили пълноправие, което съставлява над 8% от всички случаи.
Най-висока остава раждаемостта при дамите сред 19 и 25 години (близо 27%), до момента в който дамите, решили да станат майки след 40-годишна възраст, са 517, или малко над 4%.
Въпреки хилядите проплакали бебета от януари насам, самостоятелните специалисти и окончателните числа опровергават всевъзможни опити за спекулации с възможен " поврат " в демографската рецесия.
Оперативните информации на здравната система постоянно се поясняват неправилно. Реалната картина, основана на годишните доклади на Националния статистически институт (НСИ), демонстрира тежък срив. През 2025 година за първи път в актуалната ни история общият брой на ражданията е паднал под психическата граница от 50 000.
Година по-рано, през 2024 година, публично са регистрирани 53 428 живородени деца, което е с 6,6% по-малко по отношение на 2023 година. На този декор общият коефициент на плодовитост у нас е намалял от 1,81 на 1,72, а всички 28 области в страната записват негативен натурален приръст и топящо се население.
