Точната дата на раждане на Нел Гуин е неизвестна, но

Точната дата на раждане на Нел Гуин е незнайна, само че се счита, че е   родена през февруари 1650 година в Херефорд или в Лондон.

Неин татко е капитан Томас Гуин, който завършил дните си в затвор а за длъжници в Оксфорд. Майката на Нел, известна като „ мадам Гуин “, живеела с дъщерите си Нел и Роуз в Лондон, където имала „ увеселително заведение “ (иначе казано, обществен дом) , като по този метод изкарва ла  прехраната си. Момичетата работели в това заведение, като сервира ли мощни питиета на гостите. Освен това Нел продавала на улицата риба, зеленчуци и стриди, слугувала по къщите като камериерка и  чистела пепелта от печките и камините.

Тя била видяна от някакъв мъж на име Дънкан, който   наел апартамент за момичето и й намерил работа – продава чка на портокали в Кралския спектакъл „ Дръри Лейн “. През този интервал, прочут като Реставрацията на Стюартите, театрите още веднъж били отворени (преди  възцаряването на Чарлз II те били закрити по заповед на Оливър Кромуел). Освен това, на дамите за пръв път било разрешено да се появяват на сцената.

Чаровната и палава Нел толкоз се харесала на посетителите на театъра и неговите ръководители със своите смешки и закачки, до момента в който разнасяла портокали, че скоро й  предложили да се опитва като актриса; нищо, че не знаела да чете и написа. Но имала необикновен смешен гений, както и невероятна хубост: наситено кестенява коса с червеникав смес , светлокафяви очи, верни черти на лицето и  фини глезени. На сцената младата Гуин блестяла: особено за нея пишели функции, а в дните на нейните представления билетите се разграбвали за броени минути.

През 1667 година ухажор на младата актриса станал Чарлз Саквил, британски велможа и поет. Според слуховете, Саквил желал да откри нов а държанка на краля, защото дотогавашната – Барбара Вилерс, известна със своя експлозивен манталитет, по това време към този момент отегчавала Чарлз II.

Лична среща сред Нел и краля се случи ла година по-късно: те седели в съседни ложи в театър „ Линкълн с-ин- Филдс “, където Чарлз я забелязал. Той я предложения л да вечеря с него и брат му  Джеймс. В края на вечерята се оказало, че нито кралят, нито брат му носят  пари, с цел да платят, и  Нел трябвало да уреди сметката от своя джоб. Но точно този епизод сложил началото на сантименталната им връзка.  

Чарлз II, известен измежду народа с прякора си „ радостният крал “, бил прочут коцкар, фамозен с  разпуснат ия си манталитет. Вероятно поради тази причина връзката с момиче от народа, известна актриса, което харесвало  празн ите безгрижни занимания, се оказа ло напълно по усета на монарха. Освен това, за  разлика от останалите фаворитки на Чарлз, които до тогава наброявали към този момент над дузина, Нел изобщо не се интересува ла от политика и не претендирала за трофеи и звания.

Почти по едно и също време с появата на Нел в живота на краля , на хоризонта се появи ла и  друга дама – французойката Луиз Кероал.  За разлика от  Нел , която хората обичали заради  положителния й темперамент, отличното възприятие за комизъм и  всякаква липса на снобизъм, Кероал била презирана: чужден ка , която френският крал изпрати л в Англия за да притегли благосклонностите на британския монарх. Надменна и горделива жена, алчна за власт, тя била извънредно непопулярн а както в двора, по този начин и в очите на необятната аудитория.

Тези две изцяло разнообразни  жени се борели за вниманието на краля , дразнели се взаимно , измисляли си обидни прякори и всячески си съперничели за неофициалното звание „ основна любимка “. Независимо от това, благовъзпитание то се спазвало: от време на време се срещали на чай или на карти. Разликата в отношението на народа към тях обаче била прекомерно очевидна. Когато един ден Нел прекосявала по площада с каретата си, тя била нападната от ядосана навалица – хората считали, че вътре е Луиз Кероал .  Нел погледна ла през прозореца, с цел да покаже на нападателите си кой е в каретата, и извикала: „ Моля, бъдете спокойни, аз съм  протестантска та блудница ! “, н амеквайки, че Кероал  е католическа та.

През 1670 г. Нел родила наследник, който  бил кръстен Чарлз, на татко си.  Тя продължи ла да играе в театъра  и след раждането на дете то , което било много рядко и уникално събитие за кралска любимка. Последният й сезон се състоя л през 1671 година, след което тя не се върна ла повече  към актьорството, предпочитайки да напусне  върха на славата. Освен това, още веднъж била бременна. В края на 1671 г. се ражда вторият наследник от краля – Джеймс.

Нел се настани ла в дом на улица „ Пел Мел “ №79 в Лондон , който   й бил подарен от краля. Там тя била хазаин на приеми и вечери, където нейни приятели и  известни посетители прекарвали времето си в карти и танци.

Нел била изцяло удовлетворена от своя живот и не  упорствала за специални привилегии от краля, само че желала да обезпечи почтено бъдеще на  децата си. През 1676 година Чарлз по нейна молба дал на по-големия й наследник тит лите барон Хедингтън и граф Берфорд.   Предполагало се, че  и по-малкият – Джеймс, ще ги получи, само че на 10- г одишна възраст момчето умряло от заболяване във  Франция, където учело.

  Чарлз подарил на Нел и сина им Чарлз и различен дом, ситуиран близо до замъка Уиндзор, кралската резиденция. Нел била огромна познавач ка на всичко красиво, събирала картини и предмети на изкуството, харчела големи пари за дрехи, деликатеси и мебели. Едно от най-екстравагантните неща било леглото й, направено от чисто сребро. 

Разходите й били големи, както и нейните дългове. На смъртния си одър Чарлз II заклел  брат си Джеймс да се грижи за любимата му и да не я оставя да „ гладува “. Той извършил молбата му и  плати л  всички сметки на фаворитката.

Чарлз починал на 6 февруари 1685 година Нел го надживяла с малко и  умряла на 14 ноември 1687 г. на 37-годишна възраст. Тя завеща ла благосъстоянието си съвсем напълно на единствения си оживял наследник Чарлз – само че отпусна ла избрана сума за бедните и да изплати задълженията на тези, които поради това били зад решетките (вероятно в памет на  баща й, който умря л в дългов ия затвор). Погребението се състоя ло в църквата „ Св. Мартин “ н а 17 ноември 1687 г.  М ного хора пристигнали  да се сбогуват с ъс популярната „ развратница “, както Нел наричала сама себе си .

Историята на Нел Гуин е класическа приказка „ от калта на трона “ : бедна хубавица намира своя „ принц “, който я заобикаля с любов и  лукс . И ако Пепеляшка от приказката е живяла в Англия през 17 век, тогава тя несъмнено щяла да се споделя Нел Гуин.