Росен Желязков: Трябва да постигнем правителство с ясен мандат и цел
То е допустимо с всеки от 3-те мандата. Срещата между ГЕРБ и Политическа партия дава вяра за доброжелателност и усмиряване на политическото опълчване Избори напролет ще възпроизведат резултата, само че ще имаме още по-силно стигматизиране на съперника, а в политическите сметки ще влезе и предстоящият местен избор Трябва да се простим с 2 неща в мисленето си - че никой няма право да се трансформира и че целта на един е “забранен ” за останалите 30-40 години е матуритетът на една конституция. Време е за диалог има ли недостатъци в нея, трябват ли нови правомощия на президента Кабинет на малцинството не е постоянна формула, само че отново е по-добре от кабинет без парламент
- Г-н Желязков, Народното събрание стартира работа мъчно, 3 дни нямаше ръководител на Народното събрание. Вие бяхте кандидатурата на ГЕРБ, само че постът остана за Вежди Рашидов, наскърбен ли сте?
- Парламентарните избори подредиха партиите по този начин, че да няма безусловно болшинство. Моята кандидатура не съумя да събере нужното болшинство, въпреки да сме първа политическа мощ. Мнозинството зад Вежди Рашидов беше болшинство на разсъдъка и на опцията Народното събрание да стартира да работи - изборът на ръководител е ключ към съставяне на парламентарни групи, съвещания и връчването на първия изследователски мандат. Ако нямаме ръководител, имаме парламент, който е жив, само че не е настоящ - народните представители не могат да взимат решения.
Ако в този момент повторим процедурите, те биха изглеждали по различен метод. Това, че президентът даде задоволително толеранс във времето, с цел да има опция да беседваме между тях или най-малко да спре отрицателният монолог, ориентиран към другия, въпреки всичко даде резултат. Има усмиряване на тона.
- Какво е към този момент по-различно в тона сред партиите?
- Наблюдаваме повече отношение към проблемите на деня и на народа и по-малко взиране в тяснопартийните червени линии. Дори главната политическа мощ, декларирала себе си като опозиционна - Политическа партия, стартира смяна в държанието си с слагането на наречените от тях 16 целта и опцията за търсене на диалог към тях.
- ГЕРБ и “Промяната ” през вчерашния ден най-накрая седнахте на масата за диалози очи в очи, отваря ли това вратата за някаква форма на взаимна работа, или ще е прекомерно огромен компромис?
- Срещата сподели, че и съществени политически съперници могат да приказват рационално и аргументирано по политики. Зад всяка политика преди всичко стои гледането в една посока, на второ - експертният взор по метода на реализиране на задачите и цената за това.
Като първи диалог посланието е позитивно и дава вяра за доброжелателност и усмиряване на политическото опълчване. Темата за поддръжка за предстоящ кабинет ще бъде настояща след връчване на първия изследователски мандат.
- Кой от трите разновидността за кабинет е вероятен - ясно болшинство, кабинет на малцинството, експертно държавно управление?
- Всички. Най-удачен е държавно управление с ясна парламентарна поддръжка. Правителство на малцинството не би било постоянна формула, само че е по-добро от държавно управление без парламент.
Тук залогът не е държавното управление. Такова постоянно има - в случай че не постоянно, то служебно. Липсата на постоянно държавно управление значи, че няма Народно заседание.
В Народно събрание би трябвало да реализираме краткотрайно, тематично държавно управление, което да ръководи с доста явен мандат, цел и знаци за своята успеваемост, даже и да е лимитирано във времето. В противоположен случай новите избори, които се обрисува най-вероятно да бъдат в началото на пролетта, ще продуцират не доста по-различно систематизиране на местата в Народното събрание и ще е още по-трудно да се приказва за посланичество. Защото ще минем през още една тежка акция, в която ще сложим още веднъж разграничителни линии и стигматизиране на съперника. Политическите сметки ще са усложнени и от локални избори през есента.
- На какъв брой оценявате шанса за постоянен кабинет?
- Възможността за държавно управление е по-осезаема, в сравнение с преди 2 седмици. С всеки от трите мандата би било допустимо. Това, което хората си мислят, става все по-чуваемо. А те желаят да има държавно управление, което да взема решение проблемите.
- Изборният кодекс и военната помощ за Украйна ли са предпочитаните тематики за хората, които трябваше да бъдат сложени?
- Не е имало до момента парламент, който толкоз бързо да е избирал комисии и да одобри устав за активността си. Успоредно с това се работи и по проблеми, които постъпват в дневния ред със страшна скорост, тъй като са се натрупали отдавна поради неналичието на парламент.
Динамиката на нормативните актове, които ще бъдат признати през идващите седмици, ще е доста ускорена. Защото има едно на разум, че този парламент може и да не съумее да сформира кабинет, а би трябвало да свърши избрана работа. Тя е дефинирана към 2 тематики - бюджетната рамка за 2023 година и опцията да получим траншовете по Плана за възобновяване и резистентност. Срокът по проекта тече, за малко време би трябвало да бъдат признати съответните ограничения, които са написани на друго равнище.
- Може ли да се одобри като консенсус гласуването на ГЕРБ по предлагането на Политическа партия за комисията “Антикорупция ” - законопроектът им мина с вашите гласове, а те отсъстваха?
- Подкрепихме както техния законопроект, по този начин и този на Министерския съвет. Гласуването опровергава опорното говорене, че сме контра на закона.
Трябва да се преодолеят 2 стигми - че никой няма право да приказва това, което различен е определил като собствен приоритет, а другата - че никой няма правото да мисли, че другият не може да се трансформира. Всички сме наясно, че би трябвало да има ефикасен орган, който да противодейства на корупционните практики във висшите етажи на властта. От тук нататък обаче всичко, което наподобява като подробност, може да бъде и камък, който прекатурва каруцата.
- Кой би трябвало да взе участие в диалога за тази промяна?
- Ще го водят политиците, тъй като експертните среди се свиват и за жалост, стават функционалност в тази обстановка. Затова организирахме диалог с основния прокурор, през днешния ден ще се срещнем с ръководителите на висшите съдилища, тъй като желаеме да чуем тяхната позиция.
Все по-често се повдига тематиката “промени в конституционното устройство ”. Обикновено матуритетът на една конституция е 30-40 година, тъй като през този интервал публичните връзки се трансформират доста. Съществува ли опцията през последните 3 десетилетия в конституционната уредба да има открити недостатъци? Дали ще откри това консенсус в обществото? Дали пътят е през изменение на конституцията от Обикновено национално заседание, или би трябвало да се свика Велико национално заседание? Би ли повлякло това и въпроси за устройството на републиката - чувате дебата за нарастване на президентските функционалности за сметка на изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет.
Тази тематика се въздейства и от развиването в международния ред, където конкуренцията сред лидерската народна власт и парламентарната става все по-осезаема.
- Вие виждате ли потребност от смяна в пълномощията на президента?
- В тези неспокойни времена се търси водачеството, въпросът е дали то ще е властническо, или демократично. Имаме образци и за двете в други страни.
- Може ли смяната в конституцията да образува ново болшинство в това Народно събрание?
- Наивно е да се мисли, че сега има конституционно болшинство, само че е значимо да се приказва за това, което конституцията ни не е съумяла да уреди по една или друга причина.
- Има ли червени линии и условия, от които ГЕРБ не би отстъпила?
- Не би трябвало да отстъпваме от нашата ясно декларирана евро-атлантическа ориентировка! Нашето място е в Европа, да гоним стандартите на европейските страни и във връзка с устройство, на дефиниране и съблюдаване на правилата на либералност, на правата и полезностите.
По всички други тематики не би трябвало да има червени линии. Дори по въпроси, които будят несъгласия, като фискалната дисциплинираност. Всяка политическа мощ има право да пази своето виждане, тъй като става въпрос за модели на ръководство и цели, които се реализират с разнообразни способи. Но е необходим диалог. Дори съставянето на болшинство с спорни на пръв взор визии би могло да откри общ знаменател, стига компромисът да не е прекомерно огромен.
- За връщането на опцията да се гласоподава с хартиена бюлетина Българска социалистическа партия стана ваш сътрудник, не се ли опасявате от непостоянството ѝ по тематиката?
- Съгласни сме с Българска социалистическа партия, че залитането в абсолютност на машинния избор докара до отдръпването на част от гласоподавателите. В момента няма гаранция и доказателство, че машината не може да бъде манипулирана.
Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която гласоподава единствено машинно. Това значи или че сме най-високоразвитата софтуерно страна, или че имаме най-високообразованите софтуерно гласоподаватели. Или пък имаме най-хубавите системи и ограничения за отбрана от киберпосегателства върху изборния развой. В Израел да вземем за пример - най-технологично развитата в региона на киберсигурността страна, се гласоподава единствено с хартиени бюлетини.
Не връщаме назад хартиеното гласоподаване, не желаеме да премахнем машинния избор. Искаме алтернативност и равнопоставеност на двата метода на гласоподаване. Искаме действителна оценка на електоралните настроения и опцията те да бъдат осъществени.
По натурален път хората ще стават все по-дигитални, само че би трябвало да дадем опция за присъединяване и на тези, които желаят да гласоподават с хартия. Сигурен съм, че доста хора ще гласоподават с машините. Но в случай че някой се е изкушил да прави игри с тях, няма да е чак толкоз деен и улеснен.
Магистър е по право от Софийския университет. От 1994 година е поредно юрист, секретар и кметски наместник в столичния регион “Средец ”
От 2003 година до 2009 година е секретар на Столичната община
От 2009 до 2013 година е основен секретар на Министерски съвет, след това до 2016 година е консултант на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното ръководство
Избран за министър на превоза, осведомителните технологии и известията на 20.IХ. 2018 година
Депутат в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание, в актуалното 48-о е зам.-председател
- Г-н Желязков, Народното събрание стартира работа мъчно, 3 дни нямаше ръководител на Народното събрание. Вие бяхте кандидатурата на ГЕРБ, само че постът остана за Вежди Рашидов, наскърбен ли сте?
- Парламентарните избори подредиха партиите по този начин, че да няма безусловно болшинство. Моята кандидатура не съумя да събере нужното болшинство, въпреки да сме първа политическа мощ. Мнозинството зад Вежди Рашидов беше болшинство на разсъдъка и на опцията Народното събрание да стартира да работи - изборът на ръководител е ключ към съставяне на парламентарни групи, съвещания и връчването на първия изследователски мандат. Ако нямаме ръководител, имаме парламент, който е жив, само че не е настоящ - народните представители не могат да взимат решения.
Ако в този момент повторим процедурите, те биха изглеждали по различен метод. Това, че президентът даде задоволително толеранс във времето, с цел да има опция да беседваме между тях или най-малко да спре отрицателният монолог, ориентиран към другия, въпреки всичко даде резултат. Има усмиряване на тона.
- Какво е към този момент по-различно в тона сред партиите?
- Наблюдаваме повече отношение към проблемите на деня и на народа и по-малко взиране в тяснопартийните червени линии. Дори главната политическа мощ, декларирала себе си като опозиционна - Политическа партия, стартира смяна в държанието си с слагането на наречените от тях 16 целта и опцията за търсене на диалог към тях.
- ГЕРБ и “Промяната ” през вчерашния ден най-накрая седнахте на масата за диалози очи в очи, отваря ли това вратата за някаква форма на взаимна работа, или ще е прекомерно огромен компромис?
- Срещата сподели, че и съществени политически съперници могат да приказват рационално и аргументирано по политики. Зад всяка политика преди всичко стои гледането в една посока, на второ - експертният взор по метода на реализиране на задачите и цената за това.
Като първи диалог посланието е позитивно и дава вяра за доброжелателност и усмиряване на политическото опълчване. Темата за поддръжка за предстоящ кабинет ще бъде настояща след връчване на първия изследователски мандат.
- Кой от трите разновидността за кабинет е вероятен - ясно болшинство, кабинет на малцинството, експертно държавно управление?
- Всички. Най-удачен е държавно управление с ясна парламентарна поддръжка. Правителство на малцинството не би било постоянна формула, само че е по-добро от държавно управление без парламент.
Тук залогът не е държавното управление. Такова постоянно има - в случай че не постоянно, то служебно. Липсата на постоянно държавно управление значи, че няма Народно заседание.
В Народно събрание би трябвало да реализираме краткотрайно, тематично държавно управление, което да ръководи с доста явен мандат, цел и знаци за своята успеваемост, даже и да е лимитирано във времето. В противоположен случай новите избори, които се обрисува най-вероятно да бъдат в началото на пролетта, ще продуцират не доста по-различно систематизиране на местата в Народното събрание и ще е още по-трудно да се приказва за посланичество. Защото ще минем през още една тежка акция, в която ще сложим още веднъж разграничителни линии и стигматизиране на съперника. Политическите сметки ще са усложнени и от локални избори през есента.
- На какъв брой оценявате шанса за постоянен кабинет?
- Възможността за държавно управление е по-осезаема, в сравнение с преди 2 седмици. С всеки от трите мандата би било допустимо. Това, което хората си мислят, става все по-чуваемо. А те желаят да има държавно управление, което да взема решение проблемите.
- Изборният кодекс и военната помощ за Украйна ли са предпочитаните тематики за хората, които трябваше да бъдат сложени?
- Не е имало до момента парламент, който толкоз бързо да е избирал комисии и да одобри устав за активността си. Успоредно с това се работи и по проблеми, които постъпват в дневния ред със страшна скорост, тъй като са се натрупали отдавна поради неналичието на парламент.
Динамиката на нормативните актове, които ще бъдат признати през идващите седмици, ще е доста ускорена. Защото има едно на разум, че този парламент може и да не съумее да сформира кабинет, а би трябвало да свърши избрана работа. Тя е дефинирана към 2 тематики - бюджетната рамка за 2023 година и опцията да получим траншовете по Плана за възобновяване и резистентност. Срокът по проекта тече, за малко време би трябвало да бъдат признати съответните ограничения, които са написани на друго равнище.
- Може ли да се одобри като консенсус гласуването на ГЕРБ по предлагането на Политическа партия за комисията “Антикорупция ” - законопроектът им мина с вашите гласове, а те отсъстваха?
- Подкрепихме както техния законопроект, по този начин и този на Министерския съвет. Гласуването опровергава опорното говорене, че сме контра на закона.
Трябва да се преодолеят 2 стигми - че никой няма право да приказва това, което различен е определил като собствен приоритет, а другата - че никой няма правото да мисли, че другият не може да се трансформира. Всички сме наясно, че би трябвало да има ефикасен орган, който да противодейства на корупционните практики във висшите етажи на властта. От тук нататък обаче всичко, което наподобява като подробност, може да бъде и камък, който прекатурва каруцата.
- Кой би трябвало да взе участие в диалога за тази промяна?
- Ще го водят политиците, тъй като експертните среди се свиват и за жалост, стават функционалност в тази обстановка. Затова организирахме диалог с основния прокурор, през днешния ден ще се срещнем с ръководителите на висшите съдилища, тъй като желаеме да чуем тяхната позиция.
Все по-често се повдига тематиката “промени в конституционното устройство ”. Обикновено матуритетът на една конституция е 30-40 година, тъй като през този интервал публичните връзки се трансформират доста. Съществува ли опцията през последните 3 десетилетия в конституционната уредба да има открити недостатъци? Дали ще откри това консенсус в обществото? Дали пътят е през изменение на конституцията от Обикновено национално заседание, или би трябвало да се свика Велико национално заседание? Би ли повлякло това и въпроси за устройството на републиката - чувате дебата за нарастване на президентските функционалности за сметка на изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет.
Тази тематика се въздейства и от развиването в международния ред, където конкуренцията сред лидерската народна власт и парламентарната става все по-осезаема.
- Вие виждате ли потребност от смяна в пълномощията на президента?
- В тези неспокойни времена се търси водачеството, въпросът е дали то ще е властническо, или демократично. Имаме образци и за двете в други страни.
- Може ли смяната в конституцията да образува ново болшинство в това Народно събрание?
- Наивно е да се мисли, че сега има конституционно болшинство, само че е значимо да се приказва за това, което конституцията ни не е съумяла да уреди по една или друга причина.
- Има ли червени линии и условия, от които ГЕРБ не би отстъпила?
- Не би трябвало да отстъпваме от нашата ясно декларирана евро-атлантическа ориентировка! Нашето място е в Европа, да гоним стандартите на европейските страни и във връзка с устройство, на дефиниране и съблюдаване на правилата на либералност, на правата и полезностите.
По всички други тематики не би трябвало да има червени линии. Дори по въпроси, които будят несъгласия, като фискалната дисциплинираност. Всяка политическа мощ има право да пази своето виждане, тъй като става въпрос за модели на ръководство и цели, които се реализират с разнообразни способи. Но е необходим диалог. Дори съставянето на болшинство с спорни на пръв взор визии би могло да откри общ знаменател, стига компромисът да не е прекомерно огромен.
- За връщането на опцията да се гласоподава с хартиена бюлетина Българска социалистическа партия стана ваш сътрудник, не се ли опасявате от непостоянството ѝ по тематиката?
- Съгласни сме с Българска социалистическа партия, че залитането в абсолютност на машинния избор докара до отдръпването на част от гласоподавателите. В момента няма гаранция и доказателство, че машината не може да бъде манипулирана.
Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която гласоподава единствено машинно. Това значи или че сме най-високоразвитата софтуерно страна, или че имаме най-високообразованите софтуерно гласоподаватели. Или пък имаме най-хубавите системи и ограничения за отбрана от киберпосегателства върху изборния развой. В Израел да вземем за пример - най-технологично развитата в региона на киберсигурността страна, се гласоподава единствено с хартиени бюлетини.
Не връщаме назад хартиеното гласоподаване, не желаеме да премахнем машинния избор. Искаме алтернативност и равнопоставеност на двата метода на гласоподаване. Искаме действителна оценка на електоралните настроения и опцията те да бъдат осъществени.
По натурален път хората ще стават все по-дигитални, само че би трябвало да дадем опция за присъединяване и на тези, които желаят да гласоподават с хартия. Сигурен съм, че доста хора ще гласоподават с машините. Но в случай че някой се е изкушил да прави игри с тях, няма да е чак толкоз деен и улеснен.
Магистър е по право от Софийския университет. От 1994 година е поредно юрист, секретар и кметски наместник в столичния регион “Средец ”
От 2003 година до 2009 година е секретар на Столичната община
От 2009 до 2013 година е основен секретар на Министерски съвет, след това до 2016 година е консултант на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното ръководство
Избран за министър на превоза, осведомителните технологии и известията на 20.IХ. 2018 година
Депутат в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание, в актуалното 48-о е зам.-председател
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ