То е програма от квантовия компютър на мозъка, която може

То е стратегия от квантовия компютър на мозъка, която може да продължи да работи даже и след гибелта. Именно това е теорията, която изяснява нещата, които хората описват че са видели и изпитали по време на клинична гибел.

Теорията за пръв път е препоръчана от Роджър Пенроуз, а през днешния ден бива продължена и създадена от доктор Стюарт Хамероф, почетен професор по анестезиология и логика на психиката в Аризонския университет.

В основата ѝ стои убеждението, че нашата душа се открива в структури, наречени микротубули, които пък се откриват в клетките на мозъка. По-просто казано, съгласно теорията душата ни си взаимодейства с невроните в мозъка и се състои от тъкани на самата Вселена.

Според теорията, душата съществува още преди началото на времето. Идеята е застъпена и в някои религии, като будизма ииндуизма. Според тях съзнанието е неотменна част от Вселената.

Когато тялото попадне в клинична гибел, микротубулите губят квантово положение. Информацията в тях обаче се резервира непокътната. Тя просто напуща тялото и се разпределя в Космоса, откъдето е и пристигнала.

Когато пациентът бъде реанимиран, информация се връща в микротубулите. Тогава може да се каже, че е претърпял клинична гибел. Ако той почине, информацията остава отвън тялото и тя остава в безкрайното под формата най-вероятно на душа, се заключва в теорията.

За да разграничат клиничната от биологичната гибел, учените прецизират, че сред тях е единствено няколко минути. Човек изпада в клинична гибел, когато сърцето му спре да бие, акръвообращението и дишането спрат.

Преди да се стигне до съдбовен край, тялото може да се реанимира. Биологичната гибел се записва след 4-5 минути, когато настъпи мозъчна гибел и всички неврологични функционалности бъдат необратимо прекратени.