Защо самоубийството е тежък грях?
То е единственият грях, за който е невероятно да се покаеш
За моите кръщелници
Христос воскресе, драги кръщелници! Първоначално вашият непотребен кръстник мислеше да напише „ за какво самоубийството е най-тежкият грях “, само че след това се запита: само че белким богохулството, което е вариация на богоборството, не е то най-тежкият грях? Ами, не е, скъпи кръщелници, макар че богохулството е отблъскващ грях и както знаете, на християнинът е неразрешено да се гневи, като се изключи случаите, когато стане очевидец на осквернение. Тогава е задължен да се гневи.
Най-тежкият грях е гордостта, тя е прегрешението на греховете, майката на всички грехове и от гордостта директно произтичат богохулството и богоборството. Те двете са горделивост във връзка с Бог.
Но по този начин или другояче самоубийството е доста тежък грях. Защото то е единственият грях, за който е невероятно да се покаеш, затова е невероятно и да получиш помилван. Самоубийството е единственият безвъзвратен грях. Затова и самоубийците са ги погребвали отвън осветената земя на гробищата. Но през днешния ден на самоубийството се гледа по-фриволно, както и на доста други неща.
Преди няколко дни френският “Фигаро ” излезе със известие, че в Националното заседание на Франция е импортиран законопроект за асистираната гибел. На процедура това е разрешаване на убийствата, тъй като включва освен умиращи заболели, а и неизлечимо заболели, на които би трябвало да се спестят тъгите. Тоест към този момент е позволено освен да ускориш гибелта, само че и да я предизвикаш без време. И са прави да го приравняват с ликвидиране. Какво се получава? Решава мафията, че Жан страда от неизцерим дюстабан и бързо го избавя от нечовешките му страдания, като му бетонират дюстабаните и го хвърлят в Сена.
За всеки случай преди този момент може да го принудят да се подпише, че е склонен. Или пък внучката на Пиер се уморява дядо є да живее и тя да не може да се нанесе с гаджето си в жилището му в сянката на Айфеловата кула, афишира го за неизлечимо болен, който освен това се гърчи в страдания, и вика съответните експерти. Шегувам се, само че истината може да се окаже не толкоз надалеч от шегата. А пък съм сигурен, че в региона на унаследяването законът ще се ползва бурно!
“Законопроектът - написа “Фигарљ ” - предлага едно от най-толерантните и ускорени законови решения в света - разширение на евтаназията до нелечими пациенти, не безусловно в края на живота, само че тези, които страдат от физическа или психическа болежка ”. И в това време се чуди: “Кой въобще го схваща този законопроект! ”.
Но щом малко на брой го схващат, в действителност ли е толкоз необходим? И в случай че е необходим - за каква цел? Постигането на каква цел обслужва? Да икономисва на обществото издръжката на ненужни негови членове? Да облекчава измъчените от грижи родственици и да редуцира времето до наследството? Или да унищожава душите на пасажерите в последните им мигове тук на Земята?
Грях ли е, скъпи кръщелници, евтаназията? Всички - и православни, и католици, и протестанти - приравняват евтаназията до най-обикновено ликвидиране, затова я смятат за смъртен грях. Само за очевидците на Йехова не е, което за нас би трябвало да бъде явен знак, че явно е.
Православната Църква отхвърля евтаназията и я преглежда като ликвидиране и/или самоубийство, т.е. като грях. “Православната черква в никакъв случай не е затваряла очите си пред казуса на предсмъртните страдания на индивида - споделя проф. д. м. н. йеромонах Анатолий Берестов, - съществува даже специфичен канон, в който се насочва молитва към Господа, към този момент не за излекуване на болния, а за това, Той да го упокои с мир ”.
Според Ватикана пък “Евтаназията е закононарушение против живота. Неизлечимо не значи завършек на грижите ”. Писмото на Конгрегацията за доктрината на вярата “Samaritanus bonus ”, утвърдено от папата, осъжда всички форми на евтаназия и подкрепеното самоубийство. Нали французите сякаш са огромни католици? Може би Нотр Дам изгоря неслучайно...
И по този начин, благи мои кръщелници, в случай че обектът на евтаназия знае, че го евтаназират, това самоубийство ли е? Мъчениците, които непринудено одобряват гибелта, не се ли самоубиват на процедура? Можете да си отговорите и сами. Ако непринудено оставиш да те убият в името на някакъв комфорт или други придобивки за себе си, това си е чисто самоубийство. То е все едно да поръчаш на някого да те убие, а знаете каква отговорност носят даже и пред човешките закони подбудителите и поръчителите.
Що се отнася до мъченичеството, то по какъв начин индивидът да се отнася към него Христос е посочил в Гетсиманската градина на Велики четвъртък - денят, в който Църквата в наши времена отслужва Велик маслосвет (елеосвещение). Учениците заспиват след Тайната вечеря, а Христос се отдалечава да се помоли с човешката си природа, тъй като с божествената няма смисъл. И споделя: “Отче Мой, в случай че е допустимо, дано Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз желая, а както Ти ” (Мат. 26:39). Мъченикът не желае да почине, само че приема гибелта, колкото и ужасна да е тя, за по-предпочитана от измяната по отношение на Бог. Затова мъченичеството изрично не е самоубийство, кръщелници.
Доколко, духовни чедца мои, асистираната гибел, евтаназията, е ликвидиране, до каква степен е самоубийство и до каква степен е и двете дружно? Водени от (забележете!) хуманни подбуди, последователите на асистираното самоубийство имат вяра (или желаят ние да повярваме), че правят положително, като икономисват ненужни премеждия. Техните съперници, които обаче също остават в територията на атеизма, споделят, че неизлечимо болните не трябва да се евтаназират, тъй като представете си, че на следващия ден учените открият лек за заболяването им! Истинските аргументи за отхвърлянето на евтаназията са други.
Асистираната гибел си е чисто ликвидиране за оня, който го прави, и чисто самоубийство за оня, върху който се прави.
Този, който го прави, даже от съчувствие, не знае какъв брой време има още болният да живее. Не знае дали се е покаял за греховете си и дали няма да се покае в последната минута, когато всяко откровено смирение ще бъде признато и греховете заличени. Следователно какво по-нехуманно от това, да лишиш един човек от опция за избавление! Извършващият евтаназия няма никакво право да дефинира ориста на индивида във вечността. И въпреки всичко го прави нехайно. Прави го, тъй като формалната теория на нашата постхристиянска цивилизация преглежда гибелта като безспорен край, след който няма нищо.
И още. Не знаем какъв брой са дните на индивида, само че знаем, че страданията му са откуп и средство за ликвидиране от грехове. Евтина цена за неговите беззакония. И единствено не ми казвайте, кръщелници мои, че вие нямате грехове и беззакония, тъй като ще ви опаля вратовете. Предсмъртните премеждия сигурно са последната вноска от дълга на неверния човек, с цел да може да пристъпи той отвъд на чисто и почтено да застане на “Страшнем судищи Хрисове ”. Как може да е хуманно да прекъснеш трансакция по последната вноска на грешника и да оставиш дълга му непогасен?
Ама ще кажете: “след гибелта я камилата, я камиларя; дай да не се мъчим в този момент, пък за след това ще му мислим - какъв брой пък ужасно може да бъде! ”. Няма по какъв начин посредством знание и логичност да разберем какво има оттатък гибелта. Можем да го създадем единствено посредством религия. Вярата е също толкоз мощен познавателен инструмент, колкото и научния способ - наблюдения, измервания, догатки, опити и верификация. Когато не успееш с едната ръка, правиш го с другата. Да беседваш с някого, който приема единствено разсъдъка, само че отхвърля вярата, или пък назад, това е все едно да разговаряш за математика с някого, който признава четните цифри, само че не и нечетните.
Но имаме ли ние с вас, благи кръщелници, задоволително религия? Единици на милиони имат и не се бойте, в случай че не сте измежду тях. Затова и оня татко през сълзи споделяше: “вярвам, Господи! помогни на неверието ми ” (Марк, 9:24). И Иисус заповяда на духа “неми и глухи ” да излезе из болното момче. Така че не унивайте от маловерие. Маловерието е грах, само че и унинието е грях. Когато вярата ни не е задоволително мощна, тогава е рационално да се придържаме към известната максима на Блез Паскал: “Ако няма Бог, само че аз имам вяра в Него, не изгубвам нищо. Но, в случай че има Бог, а аз нямам доверие в Него, изгубвам всичко! ”
Затова оня, който извърши евтаназия или асистирано самоубийство, в действителност прави най-обикновено ликвидиране и като за най-обикновено ликвидиране носи отговорност. Може ли да бъде простено ликвидиране или самоубийство? Това не е наша работа да знаем - единствено Бог има последната дума. Но това, което ни е обещано да знаем, е че убийството и самоубийството са грехове, без значение в каква захаросана обвивка могат да ни се покажат. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Автор:
trud.bg
За моите кръщелници
Христос воскресе, драги кръщелници! Първоначално вашият непотребен кръстник мислеше да напише „ за какво самоубийството е най-тежкият грях “, само че след това се запита: само че белким богохулството, което е вариация на богоборството, не е то най-тежкият грях? Ами, не е, скъпи кръщелници, макар че богохулството е отблъскващ грях и както знаете, на християнинът е неразрешено да се гневи, като се изключи случаите, когато стане очевидец на осквернение. Тогава е задължен да се гневи.
Най-тежкият грях е гордостта, тя е прегрешението на греховете, майката на всички грехове и от гордостта директно произтичат богохулството и богоборството. Те двете са горделивост във връзка с Бог.
Но по този начин или другояче самоубийството е доста тежък грях. Защото то е единственият грях, за който е невероятно да се покаеш, затова е невероятно и да получиш помилван. Самоубийството е единственият безвъзвратен грях. Затова и самоубийците са ги погребвали отвън осветената земя на гробищата. Но през днешния ден на самоубийството се гледа по-фриволно, както и на доста други неща.
Преди няколко дни френският “Фигаро ” излезе със известие, че в Националното заседание на Франция е импортиран законопроект за асистираната гибел. На процедура това е разрешаване на убийствата, тъй като включва освен умиращи заболели, а и неизлечимо заболели, на които би трябвало да се спестят тъгите. Тоест към този момент е позволено освен да ускориш гибелта, само че и да я предизвикаш без време. И са прави да го приравняват с ликвидиране. Какво се получава? Решава мафията, че Жан страда от неизцерим дюстабан и бързо го избавя от нечовешките му страдания, като му бетонират дюстабаните и го хвърлят в Сена.
За всеки случай преди този момент може да го принудят да се подпише, че е склонен. Или пък внучката на Пиер се уморява дядо є да живее и тя да не може да се нанесе с гаджето си в жилището му в сянката на Айфеловата кула, афишира го за неизлечимо болен, който освен това се гърчи в страдания, и вика съответните експерти. Шегувам се, само че истината може да се окаже не толкоз надалеч от шегата. А пък съм сигурен, че в региона на унаследяването законът ще се ползва бурно!
“Законопроектът - написа “Фигарљ ” - предлага едно от най-толерантните и ускорени законови решения в света - разширение на евтаназията до нелечими пациенти, не безусловно в края на живота, само че тези, които страдат от физическа или психическа болежка ”. И в това време се чуди: “Кой въобще го схваща този законопроект! ”.
Но щом малко на брой го схващат, в действителност ли е толкоз необходим? И в случай че е необходим - за каква цел? Постигането на каква цел обслужва? Да икономисва на обществото издръжката на ненужни негови членове? Да облекчава измъчените от грижи родственици и да редуцира времето до наследството? Или да унищожава душите на пасажерите в последните им мигове тук на Земята?
Грях ли е, скъпи кръщелници, евтаназията? Всички - и православни, и католици, и протестанти - приравняват евтаназията до най-обикновено ликвидиране, затова я смятат за смъртен грях. Само за очевидците на Йехова не е, което за нас би трябвало да бъде явен знак, че явно е.
Православната Църква отхвърля евтаназията и я преглежда като ликвидиране и/или самоубийство, т.е. като грях. “Православната черква в никакъв случай не е затваряла очите си пред казуса на предсмъртните страдания на индивида - споделя проф. д. м. н. йеромонах Анатолий Берестов, - съществува даже специфичен канон, в който се насочва молитва към Господа, към този момент не за излекуване на болния, а за това, Той да го упокои с мир ”.
Според Ватикана пък “Евтаназията е закононарушение против живота. Неизлечимо не значи завършек на грижите ”. Писмото на Конгрегацията за доктрината на вярата “Samaritanus bonus ”, утвърдено от папата, осъжда всички форми на евтаназия и подкрепеното самоубийство. Нали французите сякаш са огромни католици? Може би Нотр Дам изгоря неслучайно...
И по този начин, благи мои кръщелници, в случай че обектът на евтаназия знае, че го евтаназират, това самоубийство ли е? Мъчениците, които непринудено одобряват гибелта, не се ли самоубиват на процедура? Можете да си отговорите и сами. Ако непринудено оставиш да те убият в името на някакъв комфорт или други придобивки за себе си, това си е чисто самоубийство. То е все едно да поръчаш на някого да те убие, а знаете каква отговорност носят даже и пред човешките закони подбудителите и поръчителите.
Що се отнася до мъченичеството, то по какъв начин индивидът да се отнася към него Христос е посочил в Гетсиманската градина на Велики четвъртък - денят, в който Църквата в наши времена отслужва Велик маслосвет (елеосвещение). Учениците заспиват след Тайната вечеря, а Христос се отдалечава да се помоли с човешката си природа, тъй като с божествената няма смисъл. И споделя: “Отче Мой, в случай че е допустимо, дано Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз желая, а както Ти ” (Мат. 26:39). Мъченикът не желае да почине, само че приема гибелта, колкото и ужасна да е тя, за по-предпочитана от измяната по отношение на Бог. Затова мъченичеството изрично не е самоубийство, кръщелници.
Доколко, духовни чедца мои, асистираната гибел, евтаназията, е ликвидиране, до каква степен е самоубийство и до каква степен е и двете дружно? Водени от (забележете!) хуманни подбуди, последователите на асистираното самоубийство имат вяра (или желаят ние да повярваме), че правят положително, като икономисват ненужни премеждия. Техните съперници, които обаче също остават в територията на атеизма, споделят, че неизлечимо болните не трябва да се евтаназират, тъй като представете си, че на следващия ден учените открият лек за заболяването им! Истинските аргументи за отхвърлянето на евтаназията са други.
Асистираната гибел си е чисто ликвидиране за оня, който го прави, и чисто самоубийство за оня, върху който се прави.
Този, който го прави, даже от съчувствие, не знае какъв брой време има още болният да живее. Не знае дали се е покаял за греховете си и дали няма да се покае в последната минута, когато всяко откровено смирение ще бъде признато и греховете заличени. Следователно какво по-нехуманно от това, да лишиш един човек от опция за избавление! Извършващият евтаназия няма никакво право да дефинира ориста на индивида във вечността. И въпреки всичко го прави нехайно. Прави го, тъй като формалната теория на нашата постхристиянска цивилизация преглежда гибелта като безспорен край, след който няма нищо.
И още. Не знаем какъв брой са дните на индивида, само че знаем, че страданията му са откуп и средство за ликвидиране от грехове. Евтина цена за неговите беззакония. И единствено не ми казвайте, кръщелници мои, че вие нямате грехове и беззакония, тъй като ще ви опаля вратовете. Предсмъртните премеждия сигурно са последната вноска от дълга на неверния човек, с цел да може да пристъпи той отвъд на чисто и почтено да застане на “Страшнем судищи Хрисове ”. Как може да е хуманно да прекъснеш трансакция по последната вноска на грешника и да оставиш дълга му непогасен?
Ама ще кажете: “след гибелта я камилата, я камиларя; дай да не се мъчим в този момент, пък за след това ще му мислим - какъв брой пък ужасно може да бъде! ”. Няма по какъв начин посредством знание и логичност да разберем какво има оттатък гибелта. Можем да го създадем единствено посредством религия. Вярата е също толкоз мощен познавателен инструмент, колкото и научния способ - наблюдения, измервания, догатки, опити и верификация. Когато не успееш с едната ръка, правиш го с другата. Да беседваш с някого, който приема единствено разсъдъка, само че отхвърля вярата, или пък назад, това е все едно да разговаряш за математика с някого, който признава четните цифри, само че не и нечетните.
Но имаме ли ние с вас, благи кръщелници, задоволително религия? Единици на милиони имат и не се бойте, в случай че не сте измежду тях. Затова и оня татко през сълзи споделяше: “вярвам, Господи! помогни на неверието ми ” (Марк, 9:24). И Иисус заповяда на духа “неми и глухи ” да излезе из болното момче. Така че не унивайте от маловерие. Маловерието е грах, само че и унинието е грях. Когато вярата ни не е задоволително мощна, тогава е рационално да се придържаме към известната максима на Блез Паскал: “Ако няма Бог, само че аз имам вяра в Него, не изгубвам нищо. Но, в случай че има Бог, а аз нямам доверие в Него, изгубвам всичко! ”
Затова оня, който извърши евтаназия или асистирано самоубийство, в действителност прави най-обикновено ликвидиране и като за най-обикновено ликвидиране носи отговорност. Може ли да бъде простено ликвидиране или самоубийство? Това не е наша работа да знаем - единствено Бог има последната дума. Но това, което ни е обещано да знаем, е че убийството и самоубийството са грехове, без значение в каква захаросана обвивка могат да ни се покажат. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ