Тленните останки на Фердинанд са вече във Врана
Тленните остатъци на цар Фердинанд към този момент са в София. Те бяха превозени от Германия до България с боен аероплан според признатото решение на Министерския съвет.
Ковчегът беше свален, пренесен от гвардейци и тържествено положен в катафалка, която отпътува към двореца „ Врана “.
Траурната върволица в двореца бе посрещната от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, дружно със Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, формален делегат на Светия Синод, както и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.
От царското семейство участваха княз Кирил, княз Константин-Асен и княгиня Калина.
Ковчегът бе импортиран в двореца от гвардейци под звуците на някогашния химн " Шуми Марица " и траурни маршове. Той бе затрупан с щандарт с жълто, бяло и черно, които са присъщи цветове за немската провинция Саксония, откъдето произлиза династията Сакскобурггота. Те са привнесени у нас от цар Фердинанд и са част от лентите на висшите държавни оценки на Третата българска страна.
Министерството на защитата провежда и реализира превозването, а Министерството на външните работи координира тези действия. Необходимите финансови средства за преместването на ковчега са обезпечени от бюджета.
Решението на служебния кабинет е признато по отношение на писмо от инициативния комитет за връщане на тленните остатъци на цар Фердинанд, подписано от проф. дин. Петър Стоянович и доцент доктор. Ивайло Шалафов.
Преди да предприеме дейности, служебният кабинет се обърна за мнение както към Народното събрание, по този начин и към президента.
Не бяха получени възражения от нито една от двете институции, след което МО и Министерство на външните работи се ангажираха с превозването на тленните остатъци.
Да бъде заровен на българска земя е било последното предпочитание на Фердинанд.
Връщането на костите в България става по искане на неговия внук Симеон Сакскобургготски, цар на българите от 1943 до 1946 година, а по-късно и министър-председател на България.
Фердинанд I ръководи България като княз, а от 1908 година - като цар. След края на Първата международна война, която е скъпоструваща за България, той абдикира в интерес на сина си Борис III. Родителите му са австрийският военачалник Август Сакс-Кобург и Гота и Клементина Орлеанска, щерка на френския крал Луи Филип.
Тъй като Австрия, където е роден, му отхвърля леговище, той избира за това немския град Кобург, където са и корените на династията. Там Фердинанд прекарва последните 30 години от живота си. Градът, също така, е покрай Байройт, посещаван постоянно от българския цар поради международно известния Байройтски фестивал,тъй като той е буен обожател на Вагнер. През 1928 година Фердинанд I e разгласен за почетен жител на Кобург.
Преместването на тленните остатъци на Фердинанд I в двореца „ Врана " край София е загуба за Кобург, написа през днешния ден „ Зюддойче Цайтунг ". Но абдикиралият български цар оставя следи в града: всеки, който подписва цивилен брак в Кобург, ще влиза в някогашната резиденция на Фердинанд I, която локалните хора назовават " Българският замък ". Днес там се обитава службата за гражданското положение.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Ковчегът беше свален, пренесен от гвардейци и тържествено положен в катафалка, която отпътува към двореца „ Врана “.
Траурната върволица в двореца бе посрещната от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, дружно със Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, формален делегат на Светия Синод, както и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.
От царското семейство участваха княз Кирил, княз Константин-Асен и княгиня Калина.
Ковчегът бе импортиран в двореца от гвардейци под звуците на някогашния химн " Шуми Марица " и траурни маршове. Той бе затрупан с щандарт с жълто, бяло и черно, които са присъщи цветове за немската провинция Саксония, откъдето произлиза династията Сакскобурггота. Те са привнесени у нас от цар Фердинанд и са част от лентите на висшите държавни оценки на Третата българска страна.
Министерството на защитата провежда и реализира превозването, а Министерството на външните работи координира тези действия. Необходимите финансови средства за преместването на ковчега са обезпечени от бюджета.
Решението на служебния кабинет е признато по отношение на писмо от инициативния комитет за връщане на тленните остатъци на цар Фердинанд, подписано от проф. дин. Петър Стоянович и доцент доктор. Ивайло Шалафов.
Преди да предприеме дейности, служебният кабинет се обърна за мнение както към Народното събрание, по този начин и към президента.
Не бяха получени възражения от нито една от двете институции, след което МО и Министерство на външните работи се ангажираха с превозването на тленните остатъци.
Да бъде заровен на българска земя е било последното предпочитание на Фердинанд.
Връщането на костите в България става по искане на неговия внук Симеон Сакскобургготски, цар на българите от 1943 до 1946 година, а по-късно и министър-председател на България.
Фердинанд I ръководи България като княз, а от 1908 година - като цар. След края на Първата международна война, която е скъпоструваща за България, той абдикира в интерес на сина си Борис III. Родителите му са австрийският военачалник Август Сакс-Кобург и Гота и Клементина Орлеанска, щерка на френския крал Луи Филип.
Тъй като Австрия, където е роден, му отхвърля леговище, той избира за това немския град Кобург, където са и корените на династията. Там Фердинанд прекарва последните 30 години от живота си. Градът, също така, е покрай Байройт, посещаван постоянно от българския цар поради международно известния Байройтски фестивал,тъй като той е буен обожател на Вагнер. През 1928 година Фердинанд I e разгласен за почетен жител на Кобург.
Преместването на тленните остатъци на Фердинанд I в двореца „ Врана " край София е загуба за Кобург, написа през днешния ден „ Зюддойче Цайтунг ". Но абдикиралият български цар оставя следи в града: всеки, който подписва цивилен брак в Кобург, ще влиза в някогашната резиденция на Фердинанд I, която локалните хора назовават " Българският замък ". Днес там се обитава службата за гражданското положение.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ