Откриха зъби на древен крокодил край Трън
ткриха зъби на античен крокодил в динозавърското находище край град Трън.
Палеонтолози от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките не престават да търсят остатъци от великански животни, живели преди милиони години на наша територия.
В края на юли стартира осмата експедиция до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. Още през първите дни на експедицията палеонтолозите откриха два зъба от крокодиломорфи, евентуално на представители от семейство Hylaeochampsidae, голям брой фрагменти от коруби на костенурки, прешлен на дребно гръбначно животно, евентуално риба, люспа от панцерна щука, фосилизирани семена и ядки и други Продължава търсенето на първата за тази година кост от динозавър.
Преди към 83 млн. година регионът на днешния град Трън е бил част от суша, ситуирана в югоизточните елементи на обширния островен архипелаг, чиито остатъци през днешния ден построяват континента Европа, сподели научна публикация, оповестена в влиятелния палеонтологичен вестник Swiss Journal of Palaeontology.
Тази суша е била дом на разнообразна гръбначна фауна, която включва титанозаври (дългошиести динозаври), хадрозавроиди (динозаври с пачи човки), костенурки, крокодили, жаби, панцерни щуки, а може би и великански птерозаври , написа Телеграф, базирайки се на Националния природонаучен музей.
Климатът е бил мокър субтропичен със сезонни засушавания , а заобикалящата ги растителност е била преобладаващо широколистна, с по-малко папратови и редки голосеменни растения. След гибелта на животните останките им са били отнасяни от водните потоци до близката лагуна или до прибрежните сектори на обрамчващия сушата морски басейн , където са престоявали известно време на повърхността (под вода или на тинестия бряг), преди да бъдат дефинитивно заровени за милиони години.
Това е картината, която рисува ново проучване на Трънското находище на динозаври. Автори на публикацията са ас. Владимир Николов от НПМ-БАН, палеонтолозите от Софийския университет проф. Полина Павлишина и доцент Дочо Дочев, както и специалистът по динозаврите от Единбургския университет проф. Стивън Брусати. Изследванията на находището и неговата фауна не престават и сигурно през идните години ще допринесат с нови данни за по-доброто схващане на това по какъв начин се е развивал животът на сушата в района малко преди астероидния удар, предизвикал всеобщото измиране в края на мезозойската епоха, разясняват експертите.
