Кеворк Кеворкян: Марсианци
Тия пък като че ли падат от Марс – имам поради кметовете на столични региони, които тия дни по едно и също време избягаха от Тайфата на Кирчо, към момента безсрамно накичена с името „ Продължаваме промяната “. Причината: натискали ги да уредят някакви покупко-продажби от скритата стратегия с далавери, с която всяка тукашна партия се устоя. Горките – на Марс такива неща не се случвали…
По този мотив малките екрани отегчено се прозяха с някой и различен постен репортаж, за простолюдието да не приказваме, то от дълго време е уверено, че политиката се прави от приключени измамници и бандюги и към този момент нищо не е в положение да промени мнението му.
Мнозина обаче ще се запитат, щом са толкоз девствени в тия работи, за какво кметовете марсианци са се хванали с кирчовци и въобще с тукашната политика? Те наподобява и вестници не четат – другояче щяха да са научили за една скрито записана преди време спявка на елита на Политическа партия, която недвусмислено потвърди, че даже една занемарена септична яма е по-чисто място спрямо българската политика.
А и Кирчо от дълго време е явен и за уличните кучета – и също толкоз от дълго време е получил помилван за всичките си грехове, даже и за тия, с които занапред ще ни радва.
Нещо повече: той се е трансформирал в обяснението и даже в оправданието за Всеобщата Греховност, в която сме затънали и в която ще си останем.
Кирчо наднича отвред: всяка документна машинация ще припомня за него и ще бъде оправдавана отново с него; всеки дори най-смътен сексуален намек ще разсъни с нова мощ любознанието към парапетното му премеждие, след което общественото бъркане под нечия женска пола към този момент не е неоправдателно, остава единствено това да бъде оповестено с решение на Конституционния съд. Впрочем не е заслужено да си острим моливите по изстрадалите глави на конституционните съдии, тъй като никой съд не е в положение да се оправи с дяволиите на Кирчо, даже самият Дявол от дълго време щеше да се е отказал да се пазари с него. Факт е, че Кирчо се подигра с публичното мнение, то се оказа безсилно да го вразуми даже в оскъдна степен.
Временният им ментор Радев напряко назова него и сиамския му близнак Асенчо „ шарлатани “, само че обратно на упованията на наивниците те носят и тази оценка като някакво скъпо отличие от президентската канцелария.
Кирчо и ортаците му трансформираха напълно и вечно тукашната политика: и до тяхното появяване тя в никакъв случай не е била активност, почтена за някакво почитание, само че те я окаляха до неспособност – задоволително е да си спомним даже единствено аферата с двойното поданство на Кирчо.
Тъй или другояче, измамата – от време на време даже умишлено демонстрирана - и нейните първенци към този момент хвърлят мазно/вонливо леке върху цялото политическо съсловие. То пък няма сили да се отбрани – а е и подозрително дали въобще желае това. Сякаш няма предпочитание и да се дистанцира от кирчовци - и оставя усещането, че надали не се възхищава от тях.
Костовата приватизация, отвън всичко останало, не бе по-малко вулгарна от някои изстъпления на кирчовци, тя унищожи и последните останки от морал в предприемачеството /най-вече/ и въобще в стопанисването на страната.
Но даже жестокият, от време на време напряко неуместен обир, който бе предизвикан/отпушен от въпросната приватизация, заслужено наречена „ престъпна “, въпреки всичко беше опакован и съпроводен с някакви смътни пояснения за природата и условията на така нареченото „ пазарно “ стопанство. В мъглявината на Прехода и това вършеше някаква работа.
Но Кирчовите „ шарлатанства “ бяха повече от арогантни, те като че ли преднамерено предизвикваха здравия разсъдък на обществото, доколкото той към момента съществува – даже единствено упоменатата спекулация за неговото поданство му обезпечава челното място в една ранглиста на най-бруталните измами. След тази спекулация към този момент всичко беше допустимо в българската политика.
Политическото съсловие се прикри в кирчовщината, одобри я драговолно като едно улеснение, като услуга за личната си отпадналост. И към този момент въобще не се тормози, че демонстративно е презирано от Народа – той изрично изостави политиците си. Остави ги, да вземем за пример, да харчат част от парите, отклонени от него, в някакво срамно сходство на избори, които в действителност от дълго време са се трансформирали в бойно поле на купения избор в другите му разновидности.
Но Народът не е задоволително умел в тия сметки и позволи Сектата да реализира – и да затвърди през изборите - едно равновесие, което й обезпечава опцията безметежно да господства в мерзостта на разнообразни сглобки, които, като по предписание, са надълбоко аморални.
Станахме очевидци на приключената Свинщина в политиката.
Абе, тия кметове в действителност ли падат от Марс?
Безспорно е обаче и друго.
Политическото съсловие съумява да оцелее, най-малко в някаква степен, като съвсем постоянно в решаващите моменти оттласква и пренасочва публичното внимание от значимото към маловажното, от смисленото към незначителното.
Така се случи и с напряко непоносимите разкрития за старческите домове и въобще с позора, който постоянно ще съпровожда отношението ни към нашите предшественици.
Няма елементарно да се отървем от срама, че сме дива страна, която е съумяла дотам да оскоти популацията си, че то е изгубило визията за святостта на задължението да се грижи, даже със сетни силици, за родителите си - и даже е не запомнило за този си дълг. Който би трябвало да е безвъзвратен при всевъзможни условия – дори и когато сме изоставени/подвластни на някоя Гнусна Сглобка.
Статистиката ни поразява със своята свирепост. Трябваше да станат известни издевателствата в Ягода, с цел да се наканят да преброят старческите домове – едвам 5 хиляди и 600 за цялата страна, домовете за хора с увреждания пък са още по-малко – 4 хиляди и триста – и това при едно съдбовно застаряващо население, също и порядъчно болнаво. Едва ли някой се съмнява, че всичко ще завърши с въпросното броене. Неизбежно е.
Сякаш сме попаднали във вихъра на някакъв унищожителен смерч. Всички се усещат изоставени - и още по-лошото е, че като че ли не проумяват на какво се дължи това. Държавата е изоставила популацията си – единствено приключен глупак не би се съгласил с това.
Младите са изоставили Старите – те пък от дълго време към този момент не намират разтуха в младите, да се надяваме, че най-малко не са ги проклели. А всички заедно са изоставили Държавата, тя като че ли не съществува.
Изчезна и към този момент не съществува спонтанния групов стон, толкоз известен до преди няколко години: „ Няма страна! “ Това е повече от явен знак: тя не съществува, няма я, самозаличила се е, нека да не са я заплюли за изпроводяк. Макар че ще бъде изцяло справедливо да й се окаже тази чест. Никой няма предпочитание да се отърка в нея или да я отбрани – като изключим някои добре охранени ситуационни подлоги.
А Властниците все по този начин съдбовно закъсняват във всичките си инициативи. Трябваше медиите да се натъкнат на няколко миниконцлагера, по-жестоки от нацистките и по-изобретателни в смазването на човешкото достолепие, с цел да се сетят да изцедят от себе си няколко капки съчувствие.
Те не са в положение да създадат нищо повече.
***Бел.: Книгата „ Великият Случайник “ бе издадена през 2022 година.***www.kevorkkevorkian.com***Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.***
