Къде е златото на Америка? А на България?
Тия дни се разбра, че президентът Доналд Тръмп и най-богатият човек на планетата Илън Мъск ще вървят да ревизират къде е златото на Америка. За задачата ще прескочат до Форт Нокс, щата Кентъки, където се пази част от това злато.
Доколкото се пази, де. Защото преди известно време някой им гръмна на европейците Северния газов поток. Преди това великият американски либерален президент Барак Хюсеин Обама Втори (това му е цялостното име) подслушваше западните политици и в частност канцлерината Ерика Меркел. Още по-преди тези съюзнически смешки и закачки, немска финансова делегация посети Съединени американски щати и изиска да види къде във Форт Нокс се съхранява немското злато, което след Втората международна война американците прибраха на отговорно бранене. На делегацията ѝ беше обяснено, че в този момент не може да си види златото. Кога ще може, също не беше обяснено. И делегатите споделиха, ми добре. По такива мотиви римляните са казвали „ Горко на победените “. Още по-горко е на победените в Първата международна война и във Втората международна война. За Германия приказвам, да не намерения някой за България.
Известно е, че комунистите и болшевиките в частност откраднаха всичко, в това число златото на хората в съответните страни. На това му викат обеден грабеж. През 1933 година с изпълнителна заповед 6102 великият либерален президент на Съединени американски щати Франклин Рузвелт прави тъкмо същото със златото на американците: прибира им го до дупка. В подмяна те получават хартии, на които написа „ Вярваме в Бог “, и на които им викат долари. Днес доларите не са дори хартии, а информация, съхранявана в облачната памет на банковите компютри.
Нека в този момент забележим каква е обстановката със златото. В момента 1 кг коства 100 хиляди $, 1 звук е 100 милиона $, а 1000 тона са 100 милиарда $. Златните запаси на Съединени американски щати са под 8200 тона, което е под 1 трилион $. Световните запаси пък са под 37 хиляди тона.
България, най-малко на доктрина, би трябвало да има 41 тона на цена 4 милиарда $, 23 тона от които вероятно се съхраняват физически в трезорите на Английската централна банка. Пиша „ на доктрина “, „ би трябвало “ и „ вероятно “, тъй като неотдавна гръмна огромен скандал с тази банка, която беше упрекната в кражба на съхраняваното от нея непознато злато. Скандалът към този момент е потулен, а банката твърди, че имало било някакви краткотрайни неналичия на злато. Предстои да забележим до каква степен неналичията са краткотрайни.
За трезора Форт Нокс, който съдържа 4600 тона злато, от дълго време се приказват страшни неща. Злато там нямало, или най-малко не в заявените количества. Кюлчетата били боядисани в жълто железни блокчета. Ние, несъмнено, няма по какъв начин да знаем дали е по този начин. Те притежателите на немското сякаш злато не ги пуснаха във Форт Нокс, та на нас ли ще кажат? Да забележим в този момент дали Тръмп и Мъск ще ги пуснат в популярния трезор и какво тъкмо ще им покажат. За нашето злато пък предлагам да питаме господин Радев (шефът на Българска народна банка, а не президентът).
В забавни времена заживяхме ненадейно. Ама доста забавни. Нека най-малко се позабавляваме.
Проф. Михаил Константинов, за " Труд "
Доколкото се пази, де. Защото преди известно време някой им гръмна на европейците Северния газов поток. Преди това великият американски либерален президент Барак Хюсеин Обама Втори (това му е цялостното име) подслушваше западните политици и в частност канцлерината Ерика Меркел. Още по-преди тези съюзнически смешки и закачки, немска финансова делегация посети Съединени американски щати и изиска да види къде във Форт Нокс се съхранява немското злато, което след Втората международна война американците прибраха на отговорно бранене. На делегацията ѝ беше обяснено, че в този момент не може да си види златото. Кога ще може, също не беше обяснено. И делегатите споделиха, ми добре. По такива мотиви римляните са казвали „ Горко на победените “. Още по-горко е на победените в Първата международна война и във Втората международна война. За Германия приказвам, да не намерения някой за България.
Известно е, че комунистите и болшевиките в частност откраднаха всичко, в това число златото на хората в съответните страни. На това му викат обеден грабеж. През 1933 година с изпълнителна заповед 6102 великият либерален президент на Съединени американски щати Франклин Рузвелт прави тъкмо същото със златото на американците: прибира им го до дупка. В подмяна те получават хартии, на които написа „ Вярваме в Бог “, и на които им викат долари. Днес доларите не са дори хартии, а информация, съхранявана в облачната памет на банковите компютри.
Нека в този момент забележим каква е обстановката със златото. В момента 1 кг коства 100 хиляди $, 1 звук е 100 милиона $, а 1000 тона са 100 милиарда $. Златните запаси на Съединени американски щати са под 8200 тона, което е под 1 трилион $. Световните запаси пък са под 37 хиляди тона.
България, най-малко на доктрина, би трябвало да има 41 тона на цена 4 милиарда $, 23 тона от които вероятно се съхраняват физически в трезорите на Английската централна банка. Пиша „ на доктрина “, „ би трябвало “ и „ вероятно “, тъй като неотдавна гръмна огромен скандал с тази банка, която беше упрекната в кражба на съхраняваното от нея непознато злато. Скандалът към този момент е потулен, а банката твърди, че имало било някакви краткотрайни неналичия на злато. Предстои да забележим до каква степен неналичията са краткотрайни.
За трезора Форт Нокс, който съдържа 4600 тона злато, от дълго време се приказват страшни неща. Злато там нямало, или най-малко не в заявените количества. Кюлчетата били боядисани в жълто железни блокчета. Ние, несъмнено, няма по какъв начин да знаем дали е по този начин. Те притежателите на немското сякаш злато не ги пуснаха във Форт Нокс, та на нас ли ще кажат? Да забележим в този момент дали Тръмп и Мъск ще ги пуснат в популярния трезор и какво тъкмо ще им покажат. За нашето злато пък предлагам да питаме господин Радев (шефът на Българска народна банка, а не президентът).
В забавни времена заживяхме ненадейно. Ама доста забавни. Нека най-малко се позабавляваме.
Проф. Михаил Константинов, за " Труд "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ