Тия дни често си мисля за Михаил Горбачов. Голям мъж.

Тия дни постоянно си мисля за Михаил Горбачов. Голям мъж. Изключителен политик.

Заедно с Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Вацлав Хавел и Лех Валенса, той беше част от това велико потомство политици, което промени света и му даде вяра.

Той беше водачът, който се изправи против злокобната машина на империята на злото, смачкала милиони човешки ориси.

Той върна достолепието на унизения човек.

Той даде опцията на робите да станат още веднъж свободни (някои отхвърлиха и избраха веригата и сигурната чиния с помия).

Той освободи думите и ги пусна още веднъж да летят.

Днешните политици не се вълнуват от такива неща.

Те не приказват за цената на достолепието, а за карти, които държат в ръцете си.

Те не приказват за независимост, а за пари.

Затова са еднодневни пеперуди, които се въртят към привлекателната лампа на парите и изгарят от светлината ѝ.

Михаил Горбачов си отиде, само че образецът му остава.

Надявам се, че след време, от пепелта на сегашните жалки политици, може да се роди някой, който най-малко малко наподобява на него.

Иво Сиромахов, фейсбук