Тива е столица на Египет през Новото царство на Древен

Тива е столица на Египет през Новото царство на Древен Египет (1570 – 1069 пр.н.е) и се трансформира във значим център за поклонение пред господ Амон. Тива е построен от двете страни на р. Нил като главната част на града е на източния бряг, а обширният некропол на западния.

Градът се намирал на към 674 км. южно от днешния град Кайро. Сега Луксор и Карнак се намират на мястото, на което е бил построен Тива, а покрайнините му се отличават с някои от най-важните археологически обекти в Египет като Долината на царете, Долината на цариците, Рамесеум (храм-паметникът на фараон Рамзес II), храма на Рамзес III и величествения храмов комплекс на кралица Хатшепсут.

Тива е значим град през 3200 г.пр.н.е, най-много поради поклонението пред господ Амон и е прочут със своите благосъстояния и великолепие. Дори Омир написа за великия град, а гърците го назовават „ Diospolis Magna ” (Великият град на Боговете). По време на Амарнския интервал (1353 – 1336 г.пр.н.е.) Тива е най-големият град в света с население от 80 000 души. По същото време Ехнатон реалокира столицата от Тива в Ахетатон, с цел да се разграничи от ръководството на своите прародители. Когато синът му Тутанкамон наследява трона, той незабавно връща столицата назад в Тива.

Тива продължава да бъде значим културен и набожен център през съвсем цялата египетска история, даже откакто столицата е преместена в Пер-Рамзес от Рамзес II. През този интервал свещениците поклонници на Амон ръководят в Тива, до момента в който фараонът управлявал в Пер-Рамзес. Междувременно градът продължава да пораства, а храмът на Амон става все по-величествен. Градът е разграбен от асирийците през 666 г.пр.н.е, възобновен и по-късно опустошен от римляните през 1 век.

Новото царство

По време на Новото царство Египет се стабилизира, а религията и религиозните центрове процъфтяват още веднъж с цялостна мощ. Светилищата, храмовете и публичните здания на Тива били ненадминати по своята хубост и величие. Пишело се, че всички останали градове били построени „ по модел на Тива “. Силата на господ Амон трябвало да бъде напълно отразена в свещения град и всеки строителен обект трябвало да надминава предходния. При ръководството на 18-тата династия (1550 – 1307 година пр.н.е.) Тива се трансформира в най-славния град в цялостен Египет.

Амарнски интервал

По време на ръководството на Ехнатон свещениците поклонници на Амон в Тива добили толкоз огромна власт, че имали повече земя от фараона и имали повече благосъстояния от него. Историците считат, че точно това е била повода Ехнатон да одобри монотеизма и да разгласи Атон за висшо провидение. Отричайки съществуването на други богове, Ехнатон дейно прекъсва източника на благосъстояние и власт за свещениците. Поклонението пред всички останали богове, с изключение на Атон, било неразрешено, облиците им са унищожени, а храмовете на Амон затворени. След това Тива е зарязан за сметка на града на Ехнатон – Ахетатон.

Ехнатон

Ако същинските претекстове на Ехнатон били да „ смаже “ поклонниците на Амон и да поеме властта им – той съумява да реализира това. Сега имало единствено един същински Бог, чиято воля можел да разтълкува само фараона. Това работело добре за Ехнатон и неговите близки, само че не и за египетския народ. Поклонението пред обичайните богове в Египет било значим аспект от живота на хората и с изключение на свещениците доста други изгубват опцията да практикуват занаята си. Всеки търговец, който продавал религиозни артефакти, всеки майстор, който ги произвеждал, всеки публицист, който пишел молебствия за поклонение, останал без работа. Освен в случай че не приемели религията на фараона и не започнели да почитат неговия господ.

След гибелта на Ехнатон неговият наследник Тутанкамон още веднъж връща на респект старите богове и „ съживява “ храмовете. Столицата е върната в Тива, а строителните планове почнали отначало. Тутанкамон е завещан от Хоремхеб – последният от 18-тата династия, който вярвал, че старите египетски богове са ядосани от обидата, нанесена им от Ехнатон. Той насърчавал градежите на нови храмове в Тива и унищожил всичко, обвързвано с господ Атон. Хоремхеб афишира за собствен правоприемник Рамзес I, с който стартира 19-тата династия в Египет.

Рамзес II реалокира столицата от Тива в град, наименуван на него – Пре-Рамзес, където построява величествен замък, посредством който желае да се разграничи от царуването на всички свои предшественици. Някои историци считат, че той прави това, просто тъй като Тива към този момент бил превъзходен град, в който нямало какво още да се усъвършенства, а самият Рамзес II бил фараон, който трябвало да направи усещане.

Славата на Тива стартира да понижава през Третия временен интервал на Древен Египет, само че към момента е величествен град. Легендарната хубост на града заемала особено място в сърцата на египтяните. Нубийският фараон Татанами трансформира Тива в своя столица през 7 век пр.н.е, искайки да се свърже със славата на града от предишното, само че царуването му е прекомерно кратковременно. Асирийският цар Ашурбанипал нахлува в Египет през 667 г.пр.н.е и още веднъж в 666 г.пр.н.е, довършвайки работата, която преди този момент не е съумял да извърши – като унищожава Тива и оставя града в руини.

Асирийците вземат решение, че Тива би трябвало да бъде възобновен още веднъж посредством труда на египтяните, поради съпротивата на народа против асирийското ръководство. Градът последователно се възвръща и почитта към Амон продължава до идването на римляните, които унищожават града през 1 век. След това Тива остава в руини и е обитаем единствено от няколко души. През интервала 63 – 24 година градът не е нищо повече от туристическа атракция. Но Тива резервира славата си и е уважаван град от тези, които помнели предходното му великолепие.

Източник: ancient.eu