Титулното изображение показва короналната дупка, както е заснета в ултравиолетова

Титулното изображение демонстрира короналната дупка, както е снимана в ултравиолетова светлина на 2 декември 2023 година (NASA/SDO, Spaceweather).

Гигантска цепнатина в слънчевата повърхнина, която е над пет пъти по-голяма от диаметъра на Юпитер, освобождава мощен безоблачен вятър, който към този момент минава през Слънчевата система.

Това е така наречен коронална дупка, която сега се завърта встрани от Земята, само че преди няколко дни, намирайки се на екватора, тя се насочи право към нас, отправяйки извънредно мощен поток от частици в посока към Земята.

Резултатът не е нещо обезпокоително – слаба слънчева стихия, само че явлението способства за един по-обширен модел на необуздани слънчеви пакости, до момента в който към този момент встъпваме в слънчевия най-много.

Напоследък Слънцето е много бурно, което ненапълно можеше да се чака.

Нашата звезда минава през цикли на интензивност, при които се засилва посредством слънчеви петна, слънчеви изригвания, изхвърляния на коронална маса и коронални дупки.

Тази интензивност доближава своя връх – слънчевия най-много, след което още веднъж затихва и доближава до слънчевия най-малко – интервал на релативно успокоение и минимална интензивност.

Изглежда, че този цикъл се дефинира от или съответствува с магнитните цикли на Слънцето, по време на които слънчевото магнитно поле сменя полярността си и северният и южният полюс се разменят.

Тази промяна се случва по време на слънчевия най-много, който се чака да настъпи през 2024 година

Вероятно знаете за слънчевите петна, слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронарна маса. Слънчевото леке е краткотрайно място на Слънцето, където магнитните полета стават доста мощни. В резултат на това върху лицето на Слънцето се образуват по-хладни и по-тъмни петна.

Слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронална маса са изригвания, постоянно свързани със слънчевите петна, които се предизвикват от гигантско освобождение на сила, дължащо се на спирането и повторното свързване на линиите на магнитното поле.

За разлика от всичко това короналната дупка е огромна област, в която слънчевото магнитно поле се отваря. Тя не може да бъде следена във забележимия набор на светлината, както да вземем за пример е със слънчевите петна, само че когато се огледа в ултравиолетовия набор, се виждат големи тъмни петна, които са по-тъмни от заобикалящата ги среда, тъй като са по-хладни.

Тъй като магнитното поле е отворено, вятърът, който непрекъснато се носи от Слънцето, може по-лесно да се измъкне. Резултатът е доста по-силен ентусиазъм на слънчеви частици и плазма към Слънчевата система, които обгръщат всички планети, които се намират на техния път.

Сегашната дупка, която все още на правене на публикацията съвсем се е завъртяла към далечната страна на Слънцето, е огромна – съгласно данните на Spaceweather тя мери към 800 000 км по продължение на най-дългата си ос. Диаметърът на Юпитер е към 140 000 километра, а този на Земята – 12 742.

Дупката се обърна към Земята на 2-ри декември, а слънчевият вятър ни връхлетя на 4-ти и 5-ти декември.

В резултат на това, съгласно NOAA, се е стигнало до слънчева стихия от равнище G1 до G2. Това е най-слабата от слънчевите стихии, които могат да ни ударят, и за множеството от нас не могат да я виждат.

Ето какво в действителност се случва. Частиците от слънчевия вятър попадат в магнитосферата на Земята и се отклоняват по линиите на магнитното поле към полюсите, където се разполагат в горните пластове на атмосферата. Там те взаимодействат с атмосферните частици и основават полярно зарево, което е много красиво.

Силните потоци в йоносферата и магнитосферата на Земята могат също по този начин да попречат на енергийните мрежи, работата на спътниците, радиокомуникациите и навигационните системи.

Но за геомагнитните стихии от равнище G1 и G2 тези резултати са напълно минимални.

По-мощните слънчеви стихии се пораждат от изхвърляния на коронарна маса и изригвания. Короналната дупка е релативно пасивна; слънчевият вятър е по-мощен, само че не се изхвърля интензивно на открито с спомагателен подтик и подтик. За разлика от тях мощното изхвърляне на коронална маса и мощното изригване интензивно изхвърлят слънчева материя на открито към планетите от Слънчевата система.

Но сегашният безоблачен цикъл се оказа доста по-силен от в началото предстоящото и ще продължи в този дух още известно време, само че не е известно какъв брой тъкмо.

Тази година към този момент видяхме някои в действителност спиращи дъха полярни сияния, дължащи се на слънчевите изригвания, освен това на доста по-ниски географски ширини, в сравнение с нормално доближават тези светлинни феномени.

Въпреки това NOAA предвижда, че оптималното число на слънчевите петна за сегашния цикъл ще бъде 173. Това е под междинния най-много от 179 и доста под най-високия регистриран, който е бил през 19-ия безоблачен цикъл с най-много от 285 слънчеви петна през месец март 1958 година

Надяваме се, че през идващите месеци още няколко пъти ще можем да забележим сходни красиви феномени даже на нашите ширини.