Коронясани в тишината: Изгнило злато, трофей без душа и… една дресирана птица
Титлите на Лудогорец са като секса без пристрастеност - по табиет, небрежно и без овации по-късно.
Лудогорец стана първенец на България за 14-и следващ път. И в случай че някой някъде си мисли, че това е мотив за еуфория, за гуляй, за празник - дано огледа фрагментите от Разград. Почти празни трибуни. Звучи ли ви познато? Да, тъй като това към този момент не е изключение. Това е норма. Това е позор.
Източник:
Как се стигна дотук? Как тим, който е безспорен доминатор повече от десетилетие, не съумя да сътвори нито една същинска фенска просвета към себе си? Как е допустимо едно цяло потомство български деца да израсне с " Лудогорец първенец " и в това време никой да не ги поддържа непринудено, с обич, с яд или пристрастеност? Да не провокира нищо? Абсолютно нищо!
Отговорът е елементарен. Това не е тим. Това е артикул. Това не е план с душа. Това е корпоративна машина, която работи с точността на данъчна декларация. Внася чужденци на конвейер, печели по проект, стадионът - безгласен. Купата - поредна. Орлицата Фортуна кацна да поздрави момчетата. И кой различен?
Никой!
Източник:
Няма друга страна в Европа - дублирам: Нито една, в която шампионски мач, евентуално решителен дуел за купата, се играе пред празни седалки и зейнала тишина. Без атмосфера. Без пулс. Без грам драматургия. Все едно гледаш корпоративен доклад, не футболен мач.
И това щеше да бъде простимо, в случай че беше индивидуален случай. Но не е. Това е дълбока, систематична тъжна истина. Всеки, който даже се опита да оспори трона на Лудогорец, минава през рецитала с познатите схеми, съдийски " нюанси ", организационни чудеса и " непредвидени " развръзки. Накрая - отново Разград. Пак купа. Пак купа. Пак - безмълвие.
А ние какво вършим? Сякаш свикнахме. Сякаш приехме този парадокс като даденост. Но дано го кажем непосредствено - това не е обикновено. Това не е футбол. Това е подигравка с доста добре написан бизнес проект.
За какво ти е първенец, който няма почитатели?
За какво ти е купа, в случай че никой не има вяра в пътя към нея?
За какво ти е тим, който не може да сътвори еднаквост, пристрастеност, болежка и наслада?
Източник:
Футболът не е счетоводство. Не е Excel таблица. Не е бизнес поради самия бизнес. Той е естрада, плач, флагове, димки, яд, обич и всичко сред тях. А Лудогорец няма нищо от това. И колкото и трофеи да прибавя, те ще тежат все по-малко, когато ги вдигаш пред празни седалки и една дресирана птица.
Българският футбол не умира, тъй като е слаб. Умира, тъй като става апатичен. Без обич. Без аудитория. Без пристрастеност. И когато купата се подвига в гробна тишина, когато първенецът чества самичък със себе си, въпросът към този момент не е " кой ще ги смъкна от трона ", а " има ли значение въобще? ".
P.S. По същото време, на няколко хиляди километра от Разград, един различен първенец беше коронясан - Ливърпул. " Анфийлд " вреше от пристрастеност и живот, Мохамед Салах позираше за селфи пред море от екзалтирани почитатели. Случайност или орис - паралелът е отблъскващ. Единият тим чества със своите правилни почитатели, а другият - с орлицата Фортуна.
Източник:
Лудогорец стана първенец на България за 14-и следващ път. И в случай че някой някъде си мисли, че това е мотив за еуфория, за гуляй, за празник - дано огледа фрагментите от Разград. Почти празни трибуни. Звучи ли ви познато? Да, тъй като това към този момент не е изключение. Това е норма. Това е позор.
Източник:
Как се стигна дотук? Как тим, който е безспорен доминатор повече от десетилетие, не съумя да сътвори нито една същинска фенска просвета към себе си? Как е допустимо едно цяло потомство български деца да израсне с " Лудогорец първенец " и в това време никой да не ги поддържа непринудено, с обич, с яд или пристрастеност? Да не провокира нищо? Абсолютно нищо!
Отговорът е елементарен. Това не е тим. Това е артикул. Това не е план с душа. Това е корпоративна машина, която работи с точността на данъчна декларация. Внася чужденци на конвейер, печели по проект, стадионът - безгласен. Купата - поредна. Орлицата Фортуна кацна да поздрави момчетата. И кой различен?
Никой!
Източник:
Няма друга страна в Европа - дублирам: Нито една, в която шампионски мач, евентуално решителен дуел за купата, се играе пред празни седалки и зейнала тишина. Без атмосфера. Без пулс. Без грам драматургия. Все едно гледаш корпоративен доклад, не футболен мач.
И това щеше да бъде простимо, в случай че беше индивидуален случай. Но не е. Това е дълбока, систематична тъжна истина. Всеки, който даже се опита да оспори трона на Лудогорец, минава през рецитала с познатите схеми, съдийски " нюанси ", организационни чудеса и " непредвидени " развръзки. Накрая - отново Разград. Пак купа. Пак купа. Пак - безмълвие.
А ние какво вършим? Сякаш свикнахме. Сякаш приехме този парадокс като даденост. Но дано го кажем непосредствено - това не е обикновено. Това не е футбол. Това е подигравка с доста добре написан бизнес проект.
За какво ти е първенец, който няма почитатели?
За какво ти е купа, в случай че никой не има вяра в пътя към нея?
За какво ти е тим, който не може да сътвори еднаквост, пристрастеност, болежка и наслада?
Източник:
Футболът не е счетоводство. Не е Excel таблица. Не е бизнес поради самия бизнес. Той е естрада, плач, флагове, димки, яд, обич и всичко сред тях. А Лудогорец няма нищо от това. И колкото и трофеи да прибавя, те ще тежат все по-малко, когато ги вдигаш пред празни седалки и една дресирана птица.
Българският футбол не умира, тъй като е слаб. Умира, тъй като става апатичен. Без обич. Без аудитория. Без пристрастеност. И когато купата се подвига в гробна тишина, когато първенецът чества самичък със себе си, въпросът към този момент не е " кой ще ги смъкна от трона ", а " има ли значение въобще? ".
P.S. По същото време, на няколко хиляди километра от Разград, един различен първенец беше коронясан - Ливърпул. " Анфийлд " вреше от пристрастеност и живот, Мохамед Салах позираше за селфи пред море от екзалтирани почитатели. Случайност или орис - паралелът е отблъскващ. Единият тим чества със своите правилни почитатели, а другият - с орлицата Фортуна.
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ