Ново 3D сканиране на „Титаник“ дава нова яснота за последните му часове
„ Титаник “ е бил раздран на две, до момента в който е потъвал след конфликта с айсберг през 1912 година Това и други подробни разкрития за финалните му мигове се появяват с помощта на ново триизмерно сканиране на потопения корпус на кораба, оповестяват Би Би Си и " Мейл онлайн ".
Измина повече от век от потъването на именития транспортен съд в Атлантическия океан на 15 април 1912 година Днес обаче, новаторски цифрови изображения оферират невъобразим до момента взор върху нещастието. Експерти от компанията за дълбоководно картографиране „ Магелан “ са снимали потъналия първокласен лайнер от нови ъгли на към 3800 метра под повърхността на океана.
Цифровите сканирания разкриват нов аспект към котелното помещение, покрай мястото, където лайнерът се е разцепил на две. Някои от котлите са вдлъбнати, което допуска, че към момента са работили, когато са били потопени в ледената вода.
Междувременно пробойни в корпуса със относително дребен размер – колкото лист хартия А4, евентуално са съдействали за бързата крах на кораба единствено два часа и 40 минути след конфликта с айсберга.
„ Титаник “ към момента има какво да опише “, споделя анализаторът Паркс Стивънсън пред Би Би Си.
„ Наличието на повсеместен взор върху територията на корабокрушението е от основно значение за разбирането на това, което се е случило “, разяснява специалистът.
Разкритията удостоверяват разказите на очевидци от съдбовната нощ, че екип от самоотвержени механици е останал на поста си до последно, с цел да поддържа осветлението на кораба.
" Екипът, управителен от родения в Камбрия монтьор Джоузеф Бел, е работил, с цел да подава въглища в пещите и да поддържа светлините. Всички умират в злополуката, само че техните героични дейности спомагат за спасяването на доста животи, осигурявайки на екипажа видимост и в допълнение време за безвредно втурване на избавителните лодки ", споделя Стивънсън пред Би Би Си.
Сканиранията са в основата на нов документален филм на „ Нешънъл Джиографик “ и „ Атлантик Продъкшънс “, с работно заглавие „ Титаник: Дигиталното възкресение “. Филмът употребява първата партида цифрови сканирания от „ Магелан “, оповестени преди две години, които разкриха 3D структурата на потъналия транспортен съд.
„ Магелан “ изпрати подводни апарати, с цел да проучат всички елементи на корабокрушението, което се намира на към 4000 метра под повърхността на водата. Освен фотосите, нова компютърна симулация реконструира „ Титаник “ и вредите, породени в онази трагична нощ преди близо 113 години.
Според ръководителя на проучването Джом-Ки Пек от Университетски лицей в Лондон, „ Титаник “ се е блъснал единствено леко в айсберга. Но на него са останали пробойни с размерите на лист хартия А4, ситуирани в шест отсека по продължение на стеснен сектор от корпуса. Според Саймън Бенсън от Университета в Нюкасъл, тези дребни отвори са ситуирани по цялата дължина на кораба.
Така че водата от пробойните навлиза постепенно, само че несъмнено във всички тези дупки и най-после отделенията са наводнени догоре и „ Титаник “ потъва.
Корабът „ Титаник “, благосъстоятелност на английската компания „ Уайт Стар Лайн “, потъва трагично в ранните часове на 15 април 1912 година след конфликт с айсберг в Атлантическия океан, като умират към 1517 от общо 2224 души на борда.
Останките в този момент лежат на морското дъно на към 350 морски благи (560 км) от крайбрежията на Нюфаундленд, Канада. Останките от кораба обаче се унищожават толкоз бързо под водата, че корпусът може да изчезне изцяло през идващите четири десетилетия.
„ Титаник “ се разчупва на половина тъкмо преди да потъне дефинитивно и в този момент двете елементи на кораба – носът и кърмата, се намират на разстояние към 800 метра една от друга. Кърмата на „ Титаник “ съставлява усукана купчина от метал, откакто се е блъснала в океанското дъно, към момента въртяща се в посока, противоположна на часовниковата стрелка. V-образната носова част е по-разпознаваема – парапетите ѝ към момента се виждат, въпреки че огромна част от нея е заровена в тиня в резултат на силата на удара. И двете половини са заобиколени от поле от парчета, състоящо се от железни елементи, мебели, неотворени бутилки шампанско и даже обувки на пасажерите.
Останките са открити едвам на 1 септември 1985 година и провокират международна сензация в медиите.
