Криза в образованието: Защо хиляди български деца изчезват от класните стаи
Тишината в доста български класни стаи е оглушителна. Тя разкрива дълбока язва в просветителната система. Говорим за интеграция, до момента в който хиляди деца напущат учебно заведение прибързано. Проблемът обгръща цели райони и заплашва бъдещето на цели генерации.
Данните на Министерството на образованието и науката са стряскащи. През 2014 година учебния предел прекрачиха над 67 000 първокласници. Десет години по-късно едвам 53 000 от тях се явиха на матури. Близо 14 000 възпитаници от един випуск просто изчезват от системата. Това не са единствено числа, а прекършени ориси.
Това са възпитаници, които са отпаднали от образованието.
Стефан Лазаров от фондация „ Заедно в час “ акцентира сериозността на обстановката. По време на пандемията процентът на неявилите се на матури доближи 25%. В гимназиалния стадий разликите стават сериозни. Около 15% от децата в България въобще не вземат участие в междинното обучение.
Огнян Исаев от Тръст за обществена опция показва главните аргументи. Повечето отпаднали младежи са от ромски генезис или небогати фамилии. Системата постоянно изисква умения, които самата тя не дава. Това принуждава фамилиите да търсят частни уроци. Пазарът на тези услуги доближава до 400 милиона евро годишно.
Една огромна част от тези младежи са от ромски генезис или деца от доста небогати фамилии.
В Кюстендил обстановката в квартал „ Изток “ е показателна. В началния стадий класните стаи са цялостни. Проблемите стартират след седми клас. Образователният посредник Арсо Ганев ежедневно посещава домовете на учениците. Той се бори с предразсъдъците и ранните бракове.
Ранните бракове, за жалост към момента са действителност в нашия квартал.
Много родители не виждат смисъл в образованието. Те считат, че дипломата не подсигурява по-добра работа. Някои младежи приключват десети клас единствено поради шофьорска брошура. Те виждат реализация само като водачи или строители. Липсата на вероятност демотивира цели фамилии. Често това е обвързвано и с по-широки обществени проблеми, като тези при изоставените деца в България.
Бедността е главен фактор за овакантяване на учебно заведение. Някои възпитаници пътуват часове наред до най-близката гимназия. Славка от Пазарджишко става в 5 часа сутринта. Тя сменя два рейса, с цел да стигне до класната стая. Огнян Исаев предлага безвъзмездни юношески карти за превоз до 18 години.
Регионалните разлики са мощно изразени. Сливен, Стара Загора и Видин светят в алено на картата на образованието. В Сливен съвсем половината младежи сред 14 и 18 години не посещават учебно заведение. Трудното схващане на българския език в допълнение ги демотивира. Те поддържат връзка на български единствено в учебна среда.
Въпреки компликациите, съществуват и сполучливи образци. Деца от уязвими групи реализират отлични резултати, когато получат поддръжка. В квартал „ Надежда “ в Сливен шефът Калина Кръстева работи интензивно с родителите. Тя построява доверие посредством персонален контакт и взаимни начинания.
Средно обучение приключих на 43 години. Реших, че би трябвало да си завърша образованието, с цел да имам работа.
Стефка Николова приключва приблизително обучение дружно със сина си. Тя потвърждава, че в никакъв случай не е късно за смяна. София Иванова също се приготвя за матури с убеденост. Тези персонални победи дават вяра на цялата общественост.
Държавата влага обилни средства в уязвимите групи. Бюджетът за тази цел се усилва с към 35 милиона лв. годишно. Контролът се стяга и броят на посредниците пораства. Проблемът обаче остава в следенето на учениците.
Липсата на указател за пътуващите възпитаници е сериозен пропуск. Сезонната претовареност на родителите в чужбина прекъсва образованието на децата. Полицията и министерството мъчно наблюдават вътрешната и външната миграция. Често децата отсъстват с месеци, без да са записани в друго учебно заведение.
Системата не знае къде са хиляди деца, излезли от учебно заведение. Това води до неефективни ограничения и неточни разбори. Хиляди българчета остават в спиралата на бедността. Те нямат еднакъв старт в живота. Надеждата обаче остава в хората, които не стопират да обикалят махалите. Те имат вяра, че всяко дете заслужава късмет за по-добро бъдеще.
