Кога и защо залезе политическата сатира в България?
Тишината е оглушителна. А най-потискащото е, че избрани политици по този начин умело и постепенно свариха жабата през последното десетилетие, че сатирата се сведе до другояче брилянтния и смел за петима Комарницки, плюс още неколцина воини към де факто ъндърграунд плана " Прас-Прес ". Познайте от веднъж за какво. Ще подскажа: отвън обособени мемета и текстове във " Facebook ", които постоянно са анонимни, боговете на автоцензурата в медиите сами си прерязват гърлото, без да се постанова някой характерно да звъни или да праща известия. Въпреки че, за мое учудване, знам и за такива случаи, написа Ивайло Цветков - Нойзи за " Дойче Веле ".
Това не е " дълбоката страна ", това е " дебелата страна ".
Доскоро политическа ирония имаше
Всъщност точката като че беше поставена след перфидното и полулегитимно прекъсване на може би най-талантливите по тематиката в последните 30 години - " Господари на ефира ". НяКОЙ доста съществено им се обиди и накърви, съвсем детско, изхвърли играчките от количката и в този момент дефинитивно обитаваме във официално демократична народна власт без съвсем никаква политическа ирония, което за мен е нещо като балерина с дървен крайник. Преди това, да напомня, имаше чудесни достижения даже в " Шоуто на Слави ", а преди този момент в " Ку-Ку " и " Каналето ", само че - тук не разясня влизането на това шоу в политиката, т.е. прекрачването на морално неприемлив рубикон - то в прочут смисъл също залезе, макар нелошите старания на Сиромахов и сие в ТВ 7/8. Имаше, несъмнено, и виртуозни рап текстове на Ицо Хазарта, както и някои по-малки форми като списанията " Егоист " и " Maxim ", плюс самотния боец на " Не!Новините " Самуил Петканов. Сигурно пропущам някого и нещо, извинете.
Но въпросът остава: няма демократична народна власт без политическа ирония! Няма потребност да напомням велики американски комици като Бил Мар или непостижимо шоу като Saturday Night Live, което като че ли възроди кариерата на Алек Болдуин като Тръмп. А най-хубавата сатирична политическа комедия постоянно се е подчинявала на ню ейдж формулата " комедия = покруса + минало време ".
Ерго, излиза, че самите български медии, изключително огромните, на процедура поради автоцензурата се отхвърлят от сходни форми. Като, забележете, автоцензурата по тази причина е " авто " - тъй като хората с решенията, чувал съм ги от първо лице, избират да не си поставят прословутия " таралеж в гащите ". Така нещата опират до простата гражданска храброст - и някак излиза, че когато свободата не е даденост по тия ширини, е имало надалеч по-смели образци още при късния соц или по турско, като да вземем за пример Кеворкян. Когато през днешния ден свободата е даденост, най-малко официално, не я ценим и не я употребяваме, парадоксално или не. Но даже и да си го признаем, от това не следва нищо.
Политическата ирония е наложителна за всяко крепко общество
Да напомня от какво би трябвало да се управлява политическата ирония: смисълът на комедията е да може да се подиграва с всекиго, изключително в случай че е на властова позиция. Знам какъв брой стана трудно в woke действителността на Запад да не обидиш някого за наднорменото му тегло да вземем за пример. Но в положителната комедия ти не просто осмиваш някого - осмиваш и себе си, не казваш, че си по-достоен, в противен случай. В естествена среда би трябвало да са разрешени всевъзможни смешки с политици, тъй като комедията априори се управлява от неуважението и принизяването, стига да си в действителност изобретателен и комичен. Това е самата същина на жанра, още от Аристофановата " Лизистрата " насам. Да напомня: в това неподражаемо произведение атинските дами, като че ли в първи опит за феминизъм, вземат решение да не спят със своите мъже, тъй като били предпочели Пелопонеската война пред тях. Самата героиня Лизистрата е нещо като антична прото-Гъртруд Стайн, в случай че позволите тази смешка.
В този смисъл " некои куки май са мноо неприятни мутри " (Хазарта) или, преразказвам по памет - " тъй като не е комфортно да се споделя кой какво ще краде, му викаме би трябвало да се съгласим по секторни политики " (Сиромахов) минават за ирония. Има и по-добри образци, несъмнено, само че аз се пробвам да извлека културологичен извод - доколко политическата комедия/сатира се е отказала и до каква степен е премазана от същата наднормена уйдурма, поради която отново и отново ще вървим на избори.
Как нещата станаха извънредно съществени
В същото време медиите си траят, или пък се занимават с крокодила в Ботунец, или пък с чутовните законодателни нелепости на " Възраждане " - не за друго, а тъй като в случай че и до неотдавна по малкия екран виждахме надарените комедийни видеа на " Господарите " (вече пренесени в нета, само че надалеч не е същото), самият оценъчен взор на релативно огромни маси от хора щеше да е здравословно язвителен. Наистина ли не забелязахте по какъв начин съвсем всичко в медиите от най-малко 5 години насам към този момент е смазващо " съществено " и на моменти, напряко апокалиптично? Сякаш българският свят ще свърши на следващия ден, в случай че здравите другояче празнично-християнски сили не се опълчат против " либерастията ", която очевидно дебне да трансформира всички подрастващи в " девианти ". Докато същинските девианти, за всеки случай, са заглушили и последния критически стон в медиите, които в действителност спонсорират.
Сатирата в действителност е санитарят на гората, в прочут смисъл. Тя така и така е заглушена от мнозинствените права и демократичното невъздържание - наскоро Винс Вон се оплака, че към този момент няма смисъл да се снимаш в комедии, тъй като крайните там wokes ще ти намерят нещо, че дори може и да влезеш в пандиза. Но при нас към момента няма такова нещо - ако в Германия например мъчно можеш да се шегуваш с маргинализирани общности - имигранти, чернокожи, ЛГБТИ или еврейски организации - в България към момента можем ненапълно и тъкмо когато въпросът е дали сме задоволително надарени за това (в жанр починалия Бил Хикс), като че ли сме се отказали вечно. Или пък са ни отказали богатство, без напън, тъй че самичък да схванеш, че това не е уместно, в случай че не искаш да си имаш проблеми.
Дебелата страна дебне
Само да уточня: изобразяването на политици като прасе и тиква не е политическа ирония, а леко безпомощно първо равнище. И двамата има защо да бъдат сатиризирани, да не приказваме за водачите на опозицията, които - ако бяха по-умни - щяха сами да предизвикват личната си сатиризация. Но и от двете страни се постанова да имаш един необичаен подарък, наименуван " самоирония ".
Иначе дълго мога да ви приказвам за свободата на себеизразяването като базова демократична полезност, както и какъв брой е значима сатирата. Това даже ранният Сталин го е схванал, по тази причина са оставени живи Илф, Петров и Зошченко. Чел съм и един непреведен в никакъв случай необичаен създател - Курт Тухолски, немски евреин от Берлин - който споделя: " Какво е разрешено на сатирата? Всичко! " Същият разсъждава и върху черния комизъм, който неотдавна отново провокира спор в немското общество. Сатирикът Себастиан Хотц " Ел Хотцо ", който направи някаква тъпа смешка с атентата против Тръмп, беше небрежно премахнат, уволнен от публичното радио и изобщо все едно го няма, като се изключи че го следват милион и половина.
Изводът у нас обаче е скръбен: внимавай какво правиш със свободата си, а в случай че се глумиш с овластените, може и да пострадаш по най-различни способи. Дебелата страна те дебне. Та по тази причина тишината е оглушителна по отношение на сатирата. Да не започвам как Путин де факто цензурира Иван Ургант, техния, хм, Джей Лено. И по какъв начин едно превъзходно тяхно шоу с кукла Путин - към този момент май преди 15 години - тихично си отпътува. Подобно на " Господарите ".
Медийна среда в България става все по- " превъзходна "
В България, откакто изгониха всички, които сами си намислят въпросите, от сериозното - като Анна Цолова, време е и за комфортното " да не дразним никого, камо ли политиците ". Великолепна медийна среда. Предлагам всички идеалисти в " моя " журналистически факултет на СУ, в случай че са останали, да се трансферират в " Книгоиздаване ".
Чакат ви изявленията на Тръмп, Илон Мъск, Костадинов, Орбан и нашите намагнитени. Честито! Дебелата страна е безконечният победител, а ние приличаме на идеалистичните простаци априлци, които бягат фигуративно по Балкана и копнеят за коричка самун. Но този път няма кой да пристигна и да " интервенира'.
Сами сме, извадиха ни кучешките зъби, целият десен демократичен план наподобява на вятъра. Мислим за всички, които понесоха тежестта на комунистическото, тъй като в никакъв случай не трябва да бъде забравено, само че Те - тези, ченгетата - победиха. Вече никой не ги сатиризира в обичайните медии. Тишината вали във прозореца като бяла вяра до мен и така нататък А аз май съм единственият Мунчо, който се осмели да стачкува.
