Тирът губи 240 евро на ден заради Шенген.Всеки ден за

Тирът губи 240 евро дневно поради Шенген.

Всеки ден за един камион на опашката на границата сред България и Румъния носи загуба от 240 евро за притежателя му, а опашките на Видин и Русе са непоносими.

Отпадане на граничния надзор най-малко сред нашите две страни ще бъде практическа нужда, а не някаква проява.
Това съобщи пред „ Телеграф “ евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков.
В неделя стана ясно, че може би Австрия ще се съгласи да пусне България и Румъния единствено във „ въздушния Шенген “, което значи отпадане на паспортния надзор по европейските летища за жителите на двете страни.

Мнението на Новаков бе подкрепено и от български превозвачи.

Собственикът на една от най-големите и бързо разрастващи се у нас пътнотранспортни компании „ Дискордия “ Христо Христов разяснява за „ Телеграф “: „ Всеки камион върви със своите закрепени дневни разноски – заплащане на водача, амортизации, застраховки, налози.
Имаме и непреки разноски за администрацията в централата ни, която обслужва камионите.
Общите разноски са на стойност към 200-250 евро дневно. Толкова губим при всеки 24 часа очакване на Граничен контролно-пропусквателен пункт, а то постоянно е даже и по-дълго “. Той удостовери, че най-големите опашки сега са на Граничен контролно-пропусквателен пункт Дунав мост 1, Дунав мост 2 и Кулата. Пълноправното участие в Шенген ще докара и до по-ниски транспортни разноски за стоките, които идват у нас от страни – членки на Европейски Съюз, добави Христов. звач: По-евтин превоз на стоките за България Пълноправното участие на България в Шенгенското то идват у Неволите

Така че даже да има пробив с „ въздушния Шенген “, той с нищо няма да промени неволите на българските превозвачи, нито ще понижи загубите им. Затова Андрей Новаков предлага София и Букурещ да отстранен граничния надзор между тях с двустранно съглашение, в случай че отново ни отрежат за участието. „ А какво друго ни остава “, отговори той на въпроса на „ Телеграф “ дали българските политици и управленци биха приели  неговата концепция, подкрепена и от румънски сътрудници. „ В шенгенското пространство това, което съм виждал с очите си – инспекция на тежкотоварни камиони няма. Границата стопира да съществува “, акцентира той.

Румънските превозвачи от дълго време стачкуват на всеослушание за висенето по границите. В Тимишоара даже има пътуващ спектакъл – хладилен камион. Той демонстрира историите на румънските водачи, които пресичат Европа по разнообразни направления. Първото сходно зрелище е било в София още през 2006 година “Понеже сме двама водачи, за два дни бихме могли да се върнем вкъщи. Но Румъния към момента не е страна-членка на шенгенското пространство, и това ще ни отнеме три дни “, споделя Денис в репортаж, представен от Българска телеграфна агенция. Представлението е пътят от Берлин до Тимишоара, а спирките са товарни рампи, хранилища, КПП-та и бензиностанции. “Губи се пъклен доста време на границата с Унгария. Губят се 12 часа. А фирмите губят по 500 евро ”, отбелязва Денис.

В същото време самият Шенген е на половина затворен, откакто поради незаконните мигранти централноевропейците върнаха сякаш краткотрайно граничния надзор по рисковите сектори (виж картата). Така неприемането на Румъния и България става още по-абсурдно. „ По-голямата пакост към този момент е станала. Хората са разочаровани от метода към тях. Това, че толкоз години не сме одобрявани в Шенген, към този момент е вреда. Щета за Европейски Съюз, тъй като подхранва евроскептицизма. И на следващия ден да влезем, неприятният усет в устата ще остане “, приключва с мъка Андрей Новаков.

Румънец предлага балкански съюз

Румънски евродепутат предложи да бъде основан мини-Шенген сред Румъния, България и Гърция, които да отстранен границите между тях.  Според Еуджен Томак това е вярна мярка, която би трябвало да се приложи незабавно. „ Никой не може да ни отнеме това право, би трябвало единствено да бъде известена Еврокомисията “, посочи евродепутатът през август. Той е уверен, че този метод намира поддръжка и в България. “Ясно е, че против нас се прави корист с власт от страна на държавното управление във Виена “, акцентира Томак. Той е прочут с това, че заведе иск в Европейския съд поради отхвърли страната му да бъде призната в Шенген.

Шенгенското пространство е група от 27 европейски страни, които са премахнали граничния надзор между тях.  Шенгенското съглашение е подписано през  1985 година Името му идва от мястото на подписване – люксембургското градче Шенген. Почти всички страни от Европейски Съюз вземат участие в зоната без граничен надзор. Изключение вършат Кипър, България и Румъния.

Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн също ползват шенгенските правила, макар че не са членове на Европейски Съюз. Хърватия влезе в зоната на 1 януари 2023 година Пространството обгръща население от над 400 000 000 души и територия от 4 312 099 км².

Според контракта членовете отстраняват граничния надзор между тях. Възстановяването на граничния надзор сред членове на Шенген се разрешава за избран период при форсмажорни условия.