Тирана ще приема на година по 36 000 пришълциЩе бъдат

Тирана ще приема на година по 36 000 пришълци
Ще бъдат настанени в два лагера, издигнати и оборудвани от Рим

Предстои правно прецизиране на подписаното съглашение

Премиерите на Албания и на Италия - Еди Рама и Джорджа Мелони, след подписването на съглашението за мигрантите.
Премиерката на Италия Джорджа Мелони и министър-председателят на Албания Еди Рама подписаха в Тирана съглашение за приемане в балканската страна на година по 36 000 мигранти, пристигнали на Апенините по вода.

Става дума за бежанци най-много от Африка и Близкия Изток, които са открити и избавени в намерено море единствено от плавателни съдове, плаващи под италиански байрак. Приемният център на пришълците ще бъде в пристанището на град Шенджин или на италиански Сан Джовани ди Медуа, където те ще бъдат подлагани на цялостен надзор, идентификация и картотекирани. Престоят им пък до одобряването на техните молби за леговище в Европейски Съюз или до възможното им репатриране при отменяне на исковете, ще бъде в региона на военно-въздушната база от времето на Студената война - Гжадер.

Веднъж стъпили на албанска земя, докараните от Апенините мигранти ще бъдат заключвани в една от двете охранявани като концлагери структури. Те са издигнати и съоръжени от Италия и се намират на двайсетина километра разстояние една от друга. Както подчертаха медиите в Рим и Милано, след подписването на съглашението от Мелони и Рама, в този момент ще би трябвало да бъдат избрани на правно ниво основните точки от документа, защото той е утвърден от страна членка на Европейски Съюз и от такава, която към момента е отвън съюза.

Става въпрос по-точно за определянето на границите на юрисдикцията на албанските съдии и на пълномощията на италианските им сътрудници при вземането на решение за статута на посрещаните мигранти, за разпоредбите на деяние на полицейските сили на двете страни във вътрешния и външния контрол на структурите, за компетентността при прехвърлянията и репатрирането на тези, чиито молби за леговище са отхвърлени, за опциите на пришълците да напущат лагерите за разходка, лекуване и т. н.

По принцип осъществяването на съглашението би трябвало да бъде следено от чиновници на италианското Министерство на вътрешните работи, само че занапред би трябвало да бъде конкретизиран механизмът на вазимодействие с техните албански сътрудници.

Колкото до правилото, който би трябвало да контролира двата “лагера ” за престой, то съгласно адвокати той би трябвло да бъде сходен на този, който регламентира дипломатическите представителства и военноморските звена в непознати териториални води.

Както изясни Мелони на конференция след подписването на съглашението, вътрешната пълномощия в двата центъра ще бъде италианска, реализирана от италиански личен състав, до момента в който албанската страна ще дава отговор за външния контрол.

Вероятно ще има и смесени патрули за защита и наблюдаване на зоната на някогашната база Гаджер. Но въпреки всичко остава въпросът при вероятно закононарушение на мигрант пред съда на коя страна той ще бъде изправен да дава отговор - т.е. юрисдикцията на структурите би трябвало занапред да се уточни.

Документът за “експорт ” на мигранти от Италия бе разкитикуван от лявоцентристката съпротива в Рим, която назова двата “лагера ” в Албания “италианското Гуантанамо ”. Тоест съпостави ги със пандиза на Съединени американски щати за политически нарушители в базата на Вашингтон в кубинския залив Гуантанамо.

Никак не са окуражителни и първите реакции от водещи страни от Европейски Съюз, които упрекнаха Италия, че работила без да пита и бягала от общото решение на мигрантския проблем в границите на съюза.