Тинискт, Мароко – Земетресението с магнитуд 6,8 по Рихтер, което разкъса югозападно Мароко, също преряза по-дълбоки социални разломи, разделяйки жителите на града от тези в провинцията и удобните от отчаяните и бедни, чиито кирпичени къщи се оказаха несъвместими с трусовете, когато те дойдоха.
Повече от 2800 души са загинали досега в резултат на земетресението в петък. Най-силно засегнати са бедните селски села, разположени по долините и върховете на една от Атласките планини близо до град Маракеш – една от най-популярните дестинации за туристи в Мароко.
След това, което критиците определиха като бавен старт, сега пристига помощ, като Испания, Обединеното кралство, Катар и Обединените арабски емирства предоставят подкрепа и спасителни екипи, включително кучета за следене, за да подпомогнат местните усилия.
Достъпът обаче остава проблем, като помощта тепърва ще достига до най-отдалечените села. За онези, които са в капан и се нуждаят от помощ, времето е против тях.
На почти 70-годишна възраст Ахкан Айт Маджид, овчар, се скита през неподвижния трафик, очертаващ тесния планински път покрай Имгдал, водещ към планинското село Тинискт. Той загуби 50-годишната си съпруга и двама синове при земетресението.
„Никога не съм познавал нещо подобно“, каза той, втренчени без фокус. „Не знам какво ще правя сега.“
Покриване в палатки
Малко, но здравите бетонни стени на джамията Тинискт имаха някакъв шанс срещу трусовете. Главната улица е претъпкана с развалини от кални и глинени къщи, докато едно кратко изкачване в хаоса е достатъчно, за да разкрие формите на живота, който е живял тук: детска игра, плакат, телевизор.
Селяните започват да се връщат в Тинискт от лагера долу, или спасяват мебелите, които могат, или просто стоят на улицата и плачат. По-нататък по главната улица на селото миризмата на трупове все още витае във въздуха.
Селяните описват звука от земетресението. За някои това беше стон. Други разказват за звуците като подобни на изстрел.
Язид Билбарака, на 27 години, от близкото село Мулай Брахим, стои близо до руините на разрушен ресторант с изглед към широката долина отдолу.
„Звукът последва разтърсването“, каза той, описвайки земетресението като тих стон. Светлините изгаснаха както в къщата му, така и на улицата, потапяйки Язид и семейството му в пълен мрак, докато трусовете се търкаляха и разтърсваха къщата му.
Сега, заедно с редица членове на семейството, те спят в палатка край пътя. Осем са скупчени под един брезент.
„Не знам какво ще правим сега“, каза той. „Работех в туризма… Не знам кога ще се върна на работа.“
Помощ започва да се появява
Ужилен от първоначалните критики от страна на оцелелите, които казаха, че помощта идва твърде бавно, правителственият говорител Мустафа Байтас излезе с телевизионно изявление в неделя, защитавайки реакцията на правителството и подчертавайки спешността, с която то се занимава със спасяването.
>Доказателството е нарастващият брой яркосини правителствени палатки, които започват да се оформят покрай пътищата и в някои от най-засегнатите райони.
В полева болница, създадена от мароканската армия, за да помага на ранените, полковник Юсуф Куамус стоеше сред еднакви редици спретнати армейски палатки.
Той каза пред Ал Джазира, че разполага с 24 лекари, 46 медицински сестри и 58 социални работници, както и набор от психолози, работещи в усилията за оказване на помощ.
Сред засегнатите най-тежко от земетресението са хората от амазигите, които населяват Маракеш и извисяващите се склонове на планините Висок Атлас, които заобикалят града.
Защитени от разстоянието, бетонните стени и модерната архитектура на оживения туристически град почти не бяха засегнати от земетресението, понасяйки по-малко щети в сравнение с опустошенията на други места.
Планинските пътища около Маракеш обаче рисуват картина на абсолютно опустошение, като дори сравнително модерните къщи на села като Мулай Брахим са разрушени.
Тесните еднолентови пътища, които минават през планините Висок Атлас, не са построени, за да поемат количеството трафик, който сега се опитва да достигне до отдалечените села.
Пътищата стенат под тежестта на багери, военни камиони, линейки и частни лица, подтикнати от ужаса да натоварят колите и микробусите си с каквото могат, за да донесат вода, матраци и храна на нуждаещите се.
Въпреки че хеликоптерите са се превърнали в обичайна характеристика в небето над зоната на бедствието, служител на спешна медицинска помощ каза, че трафикът сега е едно от основните предизвикателства, пред които са изправени спасителите.
В Ourigh, близо до Tiniskt, все още не е пристигнала никаква помощ.
„Седем души загинаха при земетресението“, каза Лхасен Мачрадж, местен жител. Планинското село има само около 150 жители.
„Семейството ми е добре. Избягахме, но загубихме животните и къщата, всичко“, каза Мачрадж. „Не знам какво ще правим. Просто чакаме, просто чакаме.“
Източник: Ал Джазира
