Коя е 93-годишната жена, която Майстора нарисува в картината си Момиче с маковете?
Тина Виячева живее в столичния квартал " Малинова котловина “. Родена е през 1931 година в кюстендилското село Шишковци. Тя е дете, когато Владимир Димитров - Майстора взема решение да я нарисува.
" Поради това, че майка ми му е театралничила, той реши да нарисува и мен. Той рисуваше доста девойки. Имаше доста хубави на село едно време ", описа тя пред bTV.
Тина е щерка на Верка Виячева, една от най-рисуваните дами от Майстора. Не назовава себе си модел, а великият художник свързва с непрекъснатите му срещи със селяните.
" Ходеше постоянно с омазана престилка, с картина в едната ръка и триножник в другата. Помня, когато брадата му беше сива към момента, след това стана бяла. Дълга бяла брада, с дълги коси. Хора се виеха на всеки празник и постоянно го виждахме там. Той седи и рисува, рисува. Ние децата се хващахме и ходехме след него. Където е той и ние сме там зад тила му, стоим и гледаме по какъв начин рисува. Ама никой от нас не се научи да рисува ", прибавя Тина Виячева.
В платното на спомените на Тина виждаме Владимир Димитров - Майстора като хуманен влъхва със сърце, отворено за хората край него.
" Той по този начин се беше сраснал с хората, познаваше ги всички, по име им говореше. Редовно им плащаше борчовете в магазина. Той отиваше при магазинера и споделяше: " А, в този момент, Пешо, дай да забележим на кого-какво има да разплаща ", съобщи Тина Виячева.
Тина напуща Шишковци от дълго време, само че в никакъв случай няма да не помни детството в родното си село.
" Имаше година, в която преброих какъв брой сорта ябълки сме произвеждали в Шишковци. Изкарах ги 42, в този момент не знам какъв брой са. Дойдох тук, откакто се ожених. Случайно се запознахме с моя брачен партньор във влака. Ходихме с майка ми до Пловдивския панаир. Започна да приказва, да ме разпитва от кое място сме, що сме и по този начин се запознахме. После стартира да ми праща писма “, описа тя.
Тина Виячева е като картина на една от дълго време забравена България, която споделя за хора и нрави, които липсват през днешния ден.
" Имаше положителни хора, помагаха си. Имаше доста крави, коне и доста други животни, имаше и коли. Това ми напомни за Йордан Йовков, " Песента на колелетата ". Колелетата на каруците, с които селяните са си прекарвали това, което са изкарали през лятото. Сега ми липсват тези колелета и тези песни на колелетата ", сподели Виячева.
Днес Тина се радва на двама сина и петима внуци, само че споделя, че не се гордее със страната, която им завещава.
" Много е разединена, няма хора, които да се обединят, па да се помъчат да покачат малко живота на елементарните хора ", добави тя.
142 години след рождението на Майстора, моделите му като Тина Виячева не са доста. Техните лица не са като картините на стената, само че чертите им оставят драскотина в паметта. И описват за красивия свят на художника, който ще живее със загатна за хората като Тина.
" Поради това, че майка ми му е театралничила, той реши да нарисува и мен. Той рисуваше доста девойки. Имаше доста хубави на село едно време ", описа тя пред bTV.
Тина е щерка на Верка Виячева, една от най-рисуваните дами от Майстора. Не назовава себе си модел, а великият художник свързва с непрекъснатите му срещи със селяните.
" Ходеше постоянно с омазана престилка, с картина в едната ръка и триножник в другата. Помня, когато брадата му беше сива към момента, след това стана бяла. Дълга бяла брада, с дълги коси. Хора се виеха на всеки празник и постоянно го виждахме там. Той седи и рисува, рисува. Ние децата се хващахме и ходехме след него. Където е той и ние сме там зад тила му, стоим и гледаме по какъв начин рисува. Ама никой от нас не се научи да рисува ", прибавя Тина Виячева.
В платното на спомените на Тина виждаме Владимир Димитров - Майстора като хуманен влъхва със сърце, отворено за хората край него.
" Той по този начин се беше сраснал с хората, познаваше ги всички, по име им говореше. Редовно им плащаше борчовете в магазина. Той отиваше при магазинера и споделяше: " А, в този момент, Пешо, дай да забележим на кого-какво има да разплаща ", съобщи Тина Виячева.
Тина напуща Шишковци от дълго време, само че в никакъв случай няма да не помни детството в родното си село.
" Имаше година, в която преброих какъв брой сорта ябълки сме произвеждали в Шишковци. Изкарах ги 42, в този момент не знам какъв брой са. Дойдох тук, откакто се ожених. Случайно се запознахме с моя брачен партньор във влака. Ходихме с майка ми до Пловдивския панаир. Започна да приказва, да ме разпитва от кое място сме, що сме и по този начин се запознахме. После стартира да ми праща писма “, описа тя.
Тина Виячева е като картина на една от дълго време забравена България, която споделя за хора и нрави, които липсват през днешния ден.
" Имаше положителни хора, помагаха си. Имаше доста крави, коне и доста други животни, имаше и коли. Това ми напомни за Йордан Йовков, " Песента на колелетата ". Колелетата на каруците, с които селяните са си прекарвали това, което са изкарали през лятото. Сега ми липсват тези колелета и тези песни на колелетата ", сподели Виячева.
Днес Тина се радва на двама сина и петима внуци, само че споделя, че не се гордее със страната, която им завещава.
" Много е разединена, няма хора, които да се обединят, па да се помъчат да покачат малко живота на елементарните хора ", добави тя.
142 години след рождението на Майстора, моделите му като Тина Виячева не са доста. Техните лица не са като картините на стената, само че чертите им оставят драскотина в паметта. И описват за красивия свят на художника, който ще живее със загатна за хората като Тина.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ